№ 113
гр. Плевен , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Кристина Ант. Лалева
Иван Н. Радковски
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600490 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 8/17.06.21 г., постановена по НОХД № 151/21 г. РС-Л. признал
подсъдимия И.Я.А. за виновен в това, че на 04.05.2021 г. в гр.Л., обл.Плевен управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка“***“, модел „***“ с регистрационен
номер *** с концентрация на алкохол в кръвта си 1.46 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „***” с номер ***, , поради което и на основание чл.343б, ал.1
от НК, във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание дванадесет месеца лишаване от свобода
и глоба в размер 200 /двеста/ лева, като признал подсъдимия за невинен в това да е
извършил деянието след като е осъден с определение за деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от
НК на Районен съд гр.Л. от 21.03.2012 г. постановено по НОХД №134/2012 г. по описа на
същия, влязло в законна сила на 21.03.2012г., поради което и на основание чл.304 от НПК го
1
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Намалил на основание чл.58а от НК наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от дванадесет месеца, с 1/3, като същият следва да търпи наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което отложил на основание
чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Възложил на основание чл.67, ал.2 от НК възпитателните грижи спрямо подсъдимия
през изпитателния срок на районен инспектор отговарящ за района на местоживеене на
подсъдимия.
Недоволен от присъдата, в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за
престапление по чл.343б, ал.2 от НК е останал прокурор от ПРП, който е депозирал срещу
нея протест, в който посочва, че тя е постановена в нарушение на материалния закон. Моли
въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата на РС в
атакуваната част и да постанови друга, с която да осъди подсъдимия по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение за престапление по чл.343б, ал.2 от НК.
Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста.
Защитникът на подсъдимия ангажира мнение, че протестът е неоснователен, а
присъдата на първоинстанционния съд е правилна. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да я потвърди.
Подсъдимият, редовно призован не се явява и не изразява становище по протеста.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивния протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Станите не спорят относно възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Фактическите изводи на РС са изградени при съобразяване на семо на
самопризнанието на подсъдимия, но и след съпоставянето му с останалите събрани в хода
на наказателния процес доказателства, при което единственият логичен извод, който се
налага е този изложен от предходния съд.
От данните по делото е видно, че с присъда на Районен съд - гр.Л. от 23.11.2011г.
постановена по НОХД №379/2011г., по описа на същия съд, подсъдимият бил признат за
виновен за извършено от него престъпление по смисъла на чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и
2
му било наложено наказание пробация, чрез пробационни мерки по смисъла на чл.42а, ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от НК, за срок от три години.
Присъдата влязла в сила на 08.12.2011г., а наложеното наказание по нея било
изтърпяно на 16.01.2018г.
С определение на Районен съд-гр.Л. от 21.03.2012г., постановено
по НОХД №134/2012г. по описа на същия съд, било одобрено споразумение с което
подсъдимия И.А. се признал за виновен относно извършено от него
престъпление по смисъла на чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и му било наложено наказание
три месеца лишаване от свобода при строг режим.
Присъдата влязла в сила на 21.03.2012г.
Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство,
което било валидно до 05.10.2014г. На 03 срещу 04.05.2021г. употребил алкохол. В ранните
часове на 04.05.2021г. в гр.Л., обл.Плевен подсъдимият управлявал лек автомобил
марка“***“, модел „***“ с регистрационен номер ***. Около 07.25 часа на същия ден, в
района на кръстовище образувано от пресичането на ул.„***“ и ул.„***“, находящи се в
същото населено място, при управлението на гореспоменатото моторно превозно средство
подсъдимият бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители при РУ-Л. -
свидетелите Н.К. и С.С.. При извършената такава от свидетелите било възприето пияното
състояние на водача на автомобила, като с оглед на това възникнала необходимост от
оказване на съдействие, като била уведомена дежурната част на РУ- Л..След пристигане на
полицейски служител при РУ- Л. при ОД МВР-гр.Плевен - младши автоконтрольор В.С.,
водачът на моторното превозно средство бил изпробван с техническо средство “***” с
номер ***, което отчело съдържание на алкохол в кръвта му 1.46 на хиляда. С оглед на
необходимостта от установяване самоличността на водача, тъй като същият не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство, подсъдимият бил отведен в
сградата на РУ-гр.Л., където била установена самоличността му. Свидетелят В.С. съставил
спрямо същия акт за установяване на административно нарушение Серия GA и номер *** и
му издал талон за изследване номер ***. Подсъдимият бил придружен от полицейски
служители и се явил в СМП- гр.Л. до указания в талона час, като след пристигането си
отказал да даде кръв за изследване.
Тази фактическа обстановка по делото се възприема въз основа на направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
по реда на чл.371, ал.1, т.2 НПК
и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а
именно - гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.К., С.С., В.С.;
3
писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН, сер. GA №***/04.05.2021г.,
талон за медицинско изследване №***/04.05.2021г., справка за нарушител/водач, справка за
съдимост,
както и приетите в хода на съдебното следствие: справка от ТД НАП-Велико
Търново, Офис Плевен, справка от РС Л., справка от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Плевен, справка от СИС при РС Л.. Събраният по делото доказателствен материал не
съдържа каквито и да било противоречия относно включените в предмета на доказване
обстоятелства.
Правилна РС е кредитирал депозираните по делото свидетелски показания, като
последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, излагащи непосредствените си
възприятия по време на осъществяване на служебната
им дейност. От същите се установява, че именно подсъдимият е лицето, управлявало
процесното МПС, както и че направеното изследване с Дрегер е
дало положителна проба за наличие на алкохол, като резултатът бил 1,46 на
хиляда. Изяснява се, че подсъдимият бил съпроводен от полицейските служители в ЦСМП
за даване на кръвна проба, каквато отказал да даде за
изследване. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените доказателства – АУАН
GA №***/04.05.2021г. и талон за медицинско изследване №***/04.05.2021г., в които е
отразено, че при направената
проба с техническо средство – Дрегер, е отчетено показание от 1,46 промила
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Писмените доказателства са
възприети изцяло като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения
в закона ред. В подкрепа на установеното от приобщените гласни и писмени
доказателства е и направеното от подсъдимия самопризнание.
При така установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 04.05.2021г. в гр.Л., обл.Плевен управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка“***“, модел „***“ с регистрационен номер *** с
4
концентрация на алкохол в кръвта си 1.46 на хиляда. Количеството алкохол било
установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер алкотест 7510” с фабричен
№***, съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.6, ал.9 от приложимата Наредба концентрацията на алкохол в кръвта
се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване. В процесния случай от доказателствата по делото е
установено, че подсъдимият е приел показанията на техническото средство, вписани в
талона за изследване, а след явяването му в ЦСМП - гр.Л., съпроводен от полицейските
служители, е отказал да даде кръв за изследване. Спазени са изискванията на Наредба №1 от
19 юли 2017г. при установяване концентрацията на алкохол с техническото средство.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината –
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на алкохол, предвиждал
е неговите общественоопасни последици – нарушаване
на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това е
целял извършване на деянието с предвиждане настъпването на неговия престъпен резултат.
Настоящата инстанция оценява като правилен и споделя изцяло извода на
предходната досежно правната квалификация на извършеното престъпление. От събраните
по делото доказателства не се установява, че деянието е извършено след като подсъдимият е
осъден с определение за деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК на Районен съд гр.Л. от
21.03.2012г., постановено по НОХД №134/2012г. по описа на същия съд, влязло в законна
сила на 21.03.2012г., тъй като за посоченото престъпление подсъдимият е реабилитиран по
право на основание чл.88а от НК.
Съгласно чл.88а, ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл.82, ал.1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо
от предвиденото в друг закон или указ. Т.нар. пълна реабилитация настъпва
по право – по силата на закона, при настъпване на предпоставките за това.
За да приеме, че подсъдимият е реабилитиран на основание чл.88а от НК за осъждането си
за престъпление по чл.343б, ал.1, вр. ал.1 от НК по НОХД №134/2012г. по описа на Районен
5
съд – Л., обуславящо съобразно повдигнатото обвинение правната квалификация на
деянието като престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, съдът е взел предвид следното:
Установява се от приложената справка за съдимост, че освен за престъплението по
НОХД№134/2012г. по описа на Районен съд - Л. подсъдимият има още шест осъждания.
Съгласно чл.88а, ал.4 от НК когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
Следователно пълната реабилитация може да заличи последиците на
осъжданията за няколко престъпления, като в този случай е достатъчно сроковете по чл.88а,
ал.1, вр. с 82, ал.1 НК, степенувани според наложените
наказания, да са изтекли за всички въпросни осъждания и в техните рамки
осъденият да не е извършил ново престъпление от общ характер, наказуемо с
лишаване от свобода.
С други думи, за да е настъпила реабилитация за осъждането по НОХД№134/2012г.
по описа на Районен съд – Л., следва да са изтекли
реабилитационните срокове за всички осъждания за престъпленията, за които подсъдимият
не е бил реабилитиран и в рамките на този срок същият да не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода.
За установените от справката за съдимост осъждания на И.А. реабилитационните
срокове са настъпили, както следва:
- по НОХД №4083/2009г. и по НОХД №4527/2009г., двете по описа на
Районен съд – Плевен, подсъдимият е осъден съответно на 3 месеца Лишаване от свобода и
6 месеца Лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години.
С Определение от 21.03.2021г. по НОХД №134/2012г. на основание чл.23, ал.1 от
НК, измежду осъжданията на А. по НОХД №4083/2009г. и по НОХД №4527/2009г. на РС-
Плевен е определено едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 6
месеца, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим. Установява се,
че така определеното общо наказание е изтърпяно на 03.10.2012г., поради което
6
реабилитационният срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК от пет години е изтекъл на 03.10.2017г.
- по НОХД №4/2010г. по описа на Районен съд – Л. подсъдимият е осъден на
Пробация за срок от 15 месеца и глоба в размер на 100 лева. Установява се, че наказанието
пробация е изтърпяно на 10.05.2011г., поради
което реабилитационният срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 10.05.2013г. По
отношение наложеното със същата присъда наказание глоба в размер на 100 лв., от приетата
справка от ТД НАП Велико Търново, офис
Плевен, се установява, че задължението по издадения изпълнителен лист е
присъединено на 23.03.2012г. по образувано изпълнително дело №15070006096/2007г.
Установява се, че по изпълнителното дело няма налагани обезпечителни мерки, няма
постъпили суми, задължението е прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на
производство по
принудително изпълнение от 02.03.2021г., съгласно чл.255 от ДОПК, поради
изтекла абсолютна 10-годишна давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК.
Съгласно т.4 от ТР №3/2014г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира
само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано
изпълнително производство. Образуването на изпълнително производство по своята
същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече
нов 2- годишен срок.
Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става
неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т. 5 от НК. Прието е, че ако
наказанието глоба не е изпълнено и е
наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече
срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е
погасена по давност. Съгласно даденото тълкуване в т.4 от цитираното тълкувателно
решение реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на
давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК и сроковете по чл.
86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на
изпълнително производство абсолютна давност не тече. В процесния случай, за
изпълнението на наказанието глоба не е настъпила абсолютна давност, тъй като през
периода от образуването на изпълнителното производство до неговото прекратяване на
02.03.2021г. абсолютна давност не тече и 3-годинишният срок по чл.82, ал.4, вр. чл.82, ал.1,
7
т.5 от НК не е изтекъл. Съобразно даденото задължително тълкуване на закона в т.4 от ТР
№3/2014г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната
давност, но не и обикновената, за която съдът следва да направи преценка, при което за
настъпване реабилитация за посоченото наказание следва да е изтекъл срокът на
обикновената давност за неговото изпълнение по чл.82, ал.1, т.5 от НК и срокът по чл.88а от
НК. Установява се от приетата справка от НАП, че по изпълнителното дело не са
извършвани действия по принудително изпълнение до неговото прекратяване, поради което
единственото действие, прекъснало давността е присъединяването на процесното наказание
глоба по изпълнителното дело с разпореждане от 23.03.2012г., от който момент е започнал
да тече срокът на давността. Обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82,
ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 23.03.2014г., от който момент е започнал да тече 2-годишният
реабилитационен срок по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК - изтекъл на 23.03.2016г.
Доколкото наказанието глоба е било наложено като кумулативно наред с наказанието
пробация, реабилитацията за цялото осъждане, като единна санкция, е настъпила с
изтичането на срока за реабилитация на глобата – на 23.03.2016г.
- по НОХД №326/2010г. подсъдимият е осъден на основание чл.23, ал.1 от НК на
едно общо най-тежко наказание пробация за срок от три години, към което е присъединено
наказание глоба в размер на 300 лв. Установява се, че наказанието пробация е изтърпяно на
15.01.2015г., като срокът на реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл
на
15.01.2017г. По отношение на наказанието глоба от приетата справка от НАП се установява,
че същото е присъединено на 23.03.2012г. по образувано
изпълнително дело №15070006096/2007г., по изпълнителното дело няма налагани
обезпечителни мерки, няма постъпили суми, задължението е прекратено с Разпореждане за
частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение от 02.03.2021г., съгласно чл.255 от ДОПК, поради
изтекла абсолютна 10-годишна давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК.
Поради изложените по-горе доводи, абсолютна давност за изпълнение на така наложеното
наказание глоба не е настъпила. Обикновената давност за
изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1, т.5 от НК е започнала да тече от
последното действие по изпълнение, което прекъсва давността – считано от
присъединяване към изпълнителното дело на 23.03.2012г., и е изтекла на
23.03.2014г. Съответно срокът за реабилитация по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5
от НК по отношение на това наказание е изтекъл на 23.03.2016г. Реабилитационният срок за
8
цялото осъждане по НОХД №326/2010г., като
единна санкция, е настъпило с изтичане срока за реабилитация на пробацията – на
15.01.2017г.
- по НОХД №379/2011г. по описа на Районен съд – Л. подсъдимият е осъден на
наказание пробация за срок от 3 години и глоба в
размер на 300 лева. Установява се, че наказанието пробация е изтърпяно на
16.01.2018г., предвид на което срокът за реабилитация по чл.88а, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК е настъпил на 16.01.2020г. По отношение на наложеното наказание глоба от
приетата справка от НАП се установява, че по отношение на него не е образувано
изпълнително дело за събиране на глобата. От приетите справки от РС-Л. и СИС при РС-Л.
също не се установява за изпълнение на наказанието глоба по това осъждане да е образувано
изпълнително дело. Съгласно т.3 от ТР №3/2014г. на ОСНК на ВКС, когато е наложено
наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително
производство реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или
прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл.88а от НК. В процесния
случай не са установени действия, с които давността за изпълнение наказанието глоба да е
била прекъсната. Тригодишният срок на абсолютна давност за изпълнение на наказанието
по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК е започнал да тече от влизане в сила на присъдата –
08.12.2011г. и е изтекъл на 08.12.2014г. Срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 08.12.2016г. Реабилитационният срок за цялото осъждане по
НОХД №379/2011г., като единна санкция, е настъпило с изтичане срока за реабилитация на
пробацията – на 16.01.2020г.
- по НОХД №134/2012г. по описа на Районен съд – Л. подсъдимият е осъден на
наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева, както и
на наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Установява се, че наказанието Лишаване от свобода е
изтърпяно на 28.12.2012г., предвид на което срокът за
реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 28.12.2017г. По
отношение на наказанието глоба се установява от приетата справка от НАП, че за същото е
образувано изпълнително производство за
принудителното й събиране с разпореждане за присъединяване от 30.01.2015г. По
изпълнителното дело няма наложени обезпечителни мерки,
изпълнителното дело е висящо. Поради изложените по-горе доводи, абсолютна давност за
9
изпълнение на така наложеното наказание глоба не е
настъпила. Обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1, т.5 от НК е
започнала да тече от последното действие по изпълнение,
което прекъсва давността – считано от присъединяване към изпълнителното
дело на 30.01.2015г., и е изтекла на 30.01.2017г. Съответно срокът за реабилитация по
чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК по отношение на това наказание е изтекъл на 30.01.2019г.
По отношение на наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, от приетата справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, се
установява, че наказанието е изтърпяно на 16.09.2012г. Срокът за реабилитация по чл.88а,
ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 16.09.2014г. Реабилитационният срок за цялото
осъждане по НОХД №134/2012г., като единна санкция, е настъпило с изтичане срока за
реабилитация на глобата – на 30.01.2019г.
Предвид така установеното и на основание разпоредбата на чл.88а,ал.4 от НК,
реабилитация по право за осъжданията на подсъдимия по НОХД№4083/2009г. по описа на
РС-Плевен, НОХД №4527/2009г. по описа на РС-Плевен, НОХД №4/2010г. по описа на РС-
Л., НОХД №326/2010г. по описа на РС-Л., НОХД №379/2011г. по описа на РС – Л. и НОХД
№134/2012г. по описа на РС-Л. , е настъпила след последователното изтичане на
реабилитационните срокове за всички осъждания, а именно на 16.01.2020г. До изтичане на
посочения срок подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода, доколкото последващото му деяние,
за което е осъден по НОХД №129/2021г. по описа на Районен съд – Л. е осъществено след
този срок – на 21.12.2020г.
Поради изложеното, към датата на извършване на инкриминираното
деяние – 04.05.2021г., подсъдимият е бил реабилитиран по право на основание чл.88а от НК
за осъждането си по НОХД №134/2012г., с което са
заличени всички последици от осъждането. Следва извод, че процесното деяние не е
извършено от подсъдимия, след като е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
поради което не е налице квалифицирания състав на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Доколкото установената по надлежния ред концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия е над 1,2 на хиляда – 1,46 на хиляда, осъществени са
признаците на друго по-леко наказуемо престъпление - това по чл.343б, ал.1
НК. Тъй като всички относими към него факти и обстоятелства са изложени в обвинителния
акт и подсъдимият е имал възможността да се защитава срещутях, правилна епреценката на
предходния съд, че не съществува процесуална пречка да преквалифицира деянието, като
10
осъди подсъдимия по по-леко наказуемия престъпен състав по чл.343б, ал.1 от НК.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на
съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на
присъдата извън посочените във въззивния протест.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивния протест е неоснователен, а
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/17.06.21 г., постановена по НОХД № 151/21
г. по описа на РС-Л..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11