№ 402
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330206466 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №ГБО-0056/03.09.2021г. на
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с.Първенец, ул.“Антим
І-ви“ №20, представлявано от управителя Б.С.Д., на основание чл.34, ал.3 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева за административно нарушение на чл.8а, ал.6 от
ЗЧАВ.
Жалбоподателят в жалбата оспорва по същество вмененото му
нарушение и излага съображения за отмяна на наказателното постановление
/НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му. В съдебно
заседание чрез процесуалния му представител поддържа жалбата и
направеното в нея искане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
депозирано до съда писмено становище излага съображения за
1
потвърждаване на НП като законосъобразно, правилно и обосновано.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.06.2021г. от представители на Регионален отдел „Контрол на
качеството на горивата за битово отопление – Южна централна България“
/РО ККГБО-ЮЦБ/ в Главна Дирекция „ККГБО“ била извършена проверка на
обект склад – магазин, находящ се в с.Първенец, ул.“Съединение“ №72,
управляван от дружеството-жалбоподател „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД. По време на
проверката, в която участие взела и свид. М. К. Х., *** в ***, били изискани и
представени следните документи: фактура №275/30.09.2020г. за доставка от
„Маркони Груп-І“ ЕООД на 2500 кг. твърдо гориво за битово отопление –
въглища, Декларация за съответствие №1/03.09.2020г., издадена от „Маркони
Груп-І“ ЕООД, Сертификат от изпитване №2007729 RUS Az/01.08.2020,
издаден от Incolab Services Russia S.C., 25/2 ul.Novostroek, 1988152
sr.Petersburg, Russia, хронология натури за сметка 304 от 01.01.2020г. до
02.06.2021г. за разпространение на твърдо гориво за битово отопление –
въглища, издадена от счетоводството на дружеството. В хода на проверката
била извършена и служебна справка в публичния регистър по чл.8б, ал.1 от
ЗЧАВ, от която било установено, че проверяваното дружество и обект не
били вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и
обектите, в които се разпространяват твърди горива“. Въз основа на
представените документи и извършената справка, свид. Х. приела, че в
периода от 31.10.2020г. до 28.02.2021г. дружеството-жалбоподател, в
качеството му на разпространител на твърди горива за битово отопление по
смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ е разпространявало, чрез продажба, твърдо
гориво за битово отопление – въглища в горепосочения обект, без обектът и
2
провереното дружество да са вписани в публичния регистър по чл.8б, ал.1 от
ЗЧАВ, което съставлявало нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за
проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление №ЮЦБ-П-
063/02.06.2021г.
На 11.06.2021г. след проведена процедура, ДАМТН издало на „БИ ДИ
ГРУП“ ЕООД Удостоверение №Р-0395/11.06.2021г. за вписване на
дружеството в Регистъра на ДАМТН на лицата, които разпространяват твърди
горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива.
Въз основа на констатираното по време на проверката, свид. Х.
съставила срещу „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД, в присъствието на законния
представител на дружеството, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Р-ЮЦБ-013/15.07.2021г. за административно
нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.
В законоустановения срок дружеството не упражнило правото си на
писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
„БИ ДИ ГРУП“ ЕООД на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за
административно нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя М. К. Х., които съдът кредитира
като обективни и последователни, както и от приетите и приложените по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че са
налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
недоказано и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон.
На първо място съдът счита, че в съставения срещу „БИ ДИ ГРУП“
ЕООД АУАН и издаденото въз основа на него НП, липсва формулирано и
конкретизирано описание на нарушението по смисъла на чл.42, ал.1, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. За да се приемат за изпълнени изисванията на
3
посочените разпоредби от ЗАНН не е достатъчно да бъде вписано срещу кого
е съставен акта и НП, да бъдат изброени представените по време на
проверката на контролния орган писмени доказателства и да бъде формиран
правен извод за извършено нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ, така както са
направили в случая актосъставителят и наказващият орган. И двата акта на
администрацията следва да съдържат приетото за установено от
проверяващите и наказващия орган, както и пълно, конкретно и точно
описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с
обективните и субективните признаци на състава на нарушението, като
основни елементи от императивния реквизит по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
съдържанието им следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства,
които са били приети като релевантни за наличието на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние. В случая това изискване не е спазено,
с оглед на което съдът приема, че съдържанието на акта и постановлението не
покрива изискванията за тяхната формална законосъобразност.
В разглеждания казус е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД за нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ,
като при излагане на фактическата установеност в АУАН и НП,
актосъставителят и АНО са се ограничили до това да изброят представените
им по време на проверката счетоводни документи /дали основание за
формиране на извод за извършено нарушение/ и са направили правен извод за
неизпълнение на горепосочената разпоредба, тъй като в периода от 31.10.2020
г. до 28.02.2021г. дружеството в качеството му на разпространител на твърди
горива за битово отопление по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ е
разпространявало чрез продажба твърдо гориво за битово отопление –
въглища в обект „Склад магазин“, намиращ се в с.Първенец, ул.
“Съединение“ №72, без обектът и провереното дружество да са вписани в
публичния регистър по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ. Така описано нарушението обаче
не дава яснота и конкретика относно това кои са процесните продажби,
приети от контролните органи за извършени от санкционираното дружество и
водещи до нарушение на закона, колко са на брой, кога са осъществени,
касаят ли те инкриминирания период, касаят ли крайни потребители или не.
Факти в този смисъл не са описани в акта и НП, а от представените
доказателства не може да бъде извлечена конкретната информация. Липсата
на конкретика на обстоятелствата по извършеното нарушение е довело и до
4
необоснованост на инкриминирания период на нарушението, доколкото
упомената в акта и НП хронология натури за сметка 304 е с период
01.01.2020г. до 02.06.2021г., докато процесният период е определен от
31.10.2020г. до 28.02.2021г., данни за който се извличат единствено от сметка
304, но не и от описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване, където би следвало да са посочени датите на приетите за
извършени в нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ продажби. В случая
непълнотата в описанието се отнася до обстоятелствата, свързани с обективни
признаци на деянието, които не само, че са основен елемент от
задължителното съдържание на акта и НП, но чрез тях се лимитират и
пределите на административното обвинение от фактическа страна.
Изложеният пропуск от една страна е довел до формално нарушение на
изисванията за съдържание на двата акта на администрацията, а от друга - до
фактическа и правна необоснованост на административното обвинение и
недоказаност на твъдяното нарушение.
Наред с гореизложения порок на акта и НП, съдът счита, че е допуснато
нарушение на материалния закон, доколкото и актосъставителя и АНО са
приели, че твърдяното за извършено нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ се
състои в разпространение чрез продажби. Изхождайки от съдържащите се в
§1, т.45 и §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ легални дефиниции на „Разпространител на
твърди горива“ и „Разпространение на твърди горива“, съдът е на мнение, че
в направеното описание на нарушението е допуснато смесване на две от
действията, които може да извършва дадено лице в качеството му на
разпространител, за да бъде определено като такова по смисъла на §1, т.45 от
ДР на ЗЧАВ.
Според §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ „Разпространител на твърди горива“ е
лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на
твърди горива за битово отопление.
Съгласно §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ „Разпространение на твърди горива“ е
движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя включително.
Анализът на двете разпоредби налага извода за липса на идентичност
между съдържанието, вложено от законодателя в термина „разпространение“
и съдържанието на дейностите, които извършва разпространителя на твърди
горива. От самата дефиниция за разпространение на твърди горива е видно,
5
че разпространителят е един от участниците по веригата на
разпространението на твърди горива, наред с производителя и вносителя, но в
нея не е включено движение на твърди горива до крайния потребител. От своя
страна т.45 на §1 от ДР на ЗЧАВ изброява конкретни дейности, при
извършването, на които едно лице се счита за разпространител на твърди
горива, като прави впечатление изричното разграничение на дейността
„разпространение“ и дейността „продажба“, последната изброена отделно от
„разпространението“. Това налага извода, че продажбата на твърди горива на
преките потребители представлява отделна дейност, извършвана от
разпространителя на твърди горива и не е част от дейността
„разпространение“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на §1, т.44
от ДР на ЗЧАВ. Видно обаче от обстоятелствената част на акта и НП,
приетото от актосъставителя и наказващия орган нарушение на чл.8а, ал.6 от
ЗЧАВ се състои в разпространение чрез продажба на въглища от страна на
дружеството-жалбоподател в стопанисвания от него склад магазин за
процесния период. По този начин прието и описано нарушението, се е
достигнало до смесване на две отделни и независими една от друга дейности,
които може да извършва разпространителят, при които, както се посочи по-
горе, дейността „разпространение“ по смисъла на закона изключва
последващата продажба на преките потребители. Това от своя страна е довело
до неяснота в административнонаказателното обвинение, което нарушава
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере какво е
прието за извършено от него от обективна страна – разпространение в
смисъла на цитираната по-горе легална дефиниция или продажби, за които от
друга страна липсва конкретика в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Отделно от това с изключение на приложената по преписката сметка 304, по
делото не са представени други доказателства за твърдяните продажби, като
например издадени фактури и фискални бонове за продажби на трети лица,
такива не се конкретизират и в показанията на актосъставителя.
На следващо място не се доказва и мястото на нарушението, доколкото
видно от показанията на актосъставителя по време на проверката не е имало
нито наличност на твърдо гориво за битово отопление – въглища, нито е била
извършвана продажба на твърдо гориво, а от хронология-натури за сметка
304 не може да бъде извлечена такава информация.
По тези съображения съдът приема, че оспорваното НП следва да бъде
6
отменено като недоказано и незаконосъобразно.
С оглед очерталия се изход на производството на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 16.09.2021г. Съгласно
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на
конкретно дължимия размер, съдът съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, имущественият интерес от водене на делото и
вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне
на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде оставено без уважение
като неоснователно и да се присъди в полза на жалбоподателя претендирания
размер от 830 лева, който е съобразен с чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2,
т.1, вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ГБО-0056/03.09.2021г. на
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, с.Първенец, ул.“Антим
І-ви“ №20, представлявано от управителя Б.С.Д., на основание чл.34, ал.3 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева за административно нарушение на чл.8а, ал.6 от
ЗЧАВ.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“ да
заплати на „БИ ДИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: област Пловдив, община Родопи, с.Първенец, ул.“Антим І-ви“
7
№20, представлявано от управителя Б.С.Д., сумата в размер на 830
/осемстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8