Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Лом, 31.08.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен състав,
в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета,
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Д.Ц., като се запозна с
докладваното от съдията Славчева АНД № 78/18г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
С
Наказателно постановление № 60 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица
инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание
„Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно нарушение на
чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от
Закона за горите вещите, предмет на нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр.
товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № ….. са отнети в полза на държавата.
Недоволен
от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен
срок, с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с проц.представител адв.Т. П. от АК гр.Монтана, поддържа жалбата
и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият не се явява, изпраща
процесуален представител – юрисконсулт И.Й., който взема становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното
:
С
Наказателно постановление № 60 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица
инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно
наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно
нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, за това, че на 16.02.2016г.
в с.Дългоделци, общ.Якимово, обл.Монтана транспортира с товарен автомобил
„ГАЗ-66“, с рег.№ …… 5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб,
непридружени с превозен билет. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от Закона за
горите вещите, предмет на нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен
вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр.
товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № …… са отнети в полза на държавата.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателят адв.Т.П. от МАК моли съда да постанови съдебно решение с което
да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като
видно не само, че жалбоподателят не е извършил соченото административно
нарушение, но е изтекла и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното
преследване.
В с.з. процесуалният представител на
въззиваемия юрисконсулт И. Й. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в
предвиденият от закона 7-дневен срок.
Разгледана
по същество е основателна.
На
16.02.2016г. в светлата част на денонощието св.П.А.-началник ПУ Якимово,
получил обаждане по телефона, че товарен автомобил-камион „Виетнамка“ натоварен
с дърва минава през селото. Съобщил за полученият сигнал на св.Б.С. и Т.Т., горски
надзиратели при СЗДП ТП ДГС гр.Лом, като междувременно се отправил да търси
камиона. Намерил последният в частният имот на св.З. З., като товара в камиона
бил почти разтоварен. По-късно там пристигнали и служителите на ДГС гр.Лом,
които извършили проверка на разтоварените дърва и установили, че същите са 5пр.куб.м.
дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, и не са маркирани. След разговор със
св.З. установили, че дървата са му докарани от жалбоподателя, като при
поискване на превозен билет такъв не бил представен на проверяващите.
На място св.Б.С. в присъствието на св.Т.Т.
и П.А., както и на жалбоподателят Р. съставил Констативен протокол № 078387 от
16.02.2016г. и АУАН № 063408 от
16.02-2016г. за установено нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като били
иззети дървата предмет на нарушението и товарният автомобил, марка “ГАЗ 66“,
рег.№ …..
Съставените КП и АУАН на са подписани от
жалбоподателят, като отказа на Р. да подпише бил удостоверен от св.Т.Т..
Образуваната административно-наказателна
преписка била изпратена на РС гр.Лом за образуване на наказателно производство
срещу Р.. С Постановление от 12.01.2018г. ЛРП е отказала да образува такова и е
прекратила преписката, поради малозначителност на деянието, съгласно нормата на
чл.9, ал.2 от НК. Препис от
постановлението е изпратен на Директора на ТП-ДГС гр.Лом за сведение.
Впоследствие
възоснова на Постановлението на РП гр.Лом от 12.01.2018г. за отказ от
образуване на наказателно производство АНО издал атакуваното НП № 60 от 24.01.2018г.
с което на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателят му е наложено административно наказание „Глоба”, в
размер на 100лв /сто лева/ за административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от
Закона за горите. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите
вещите, послужили за извършване на нарушението-5пр.куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на
нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № …. са отнети в полза на
държавата.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства,
съдържащи се в пр.преписка изх.№ 234/16г. по описа на ЛРП, Констативен протокол,
от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.С., Т.Т., П.А. и З. З., които
съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както
помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от Закона
за горите, която разпоредба предвижда че се наказва с „Глоба“ от 50 до 3 000лв
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна
страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ
забрана, съгласно която норма се забраняват покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и непридружена с превозен билет.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
незаконосъобразността на обжалваното НП.
На първо място издаденото НП се явява
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на правилата предвидени в
нормите на чл.40 и сл. от ЗАНН, касаещи удостоверяването на отказа на
нарушителят да подпише съставеният му акт.
Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя
се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН
когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта.
Процесуалният закон–ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да
го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал.2
от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства.
Ето защо, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя, и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице,
различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая при
съставянето на АУАН е допуснато св.Т., който е свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, да бъде свидетел и на отказа на
жалбоподателят да подпише същия.
Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, и без
да се разглежда спора от съда по същество.
На следващо място съдът намира, че е
допуснато и съществено процесуално нарушение от АНО при издаването на НП, тъй
като последният не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е
следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, преди да издаде НП.
Не е установено по безспорен и категоричен начин дали процесните дърва предмет
на нарушението са били маркирани, каква част от тях са били маркирани, с каква
марка и когато е било извършено това. В случая наказващият орган се е произнесъл
в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е издал НП при липса на обоснованост и
законосъобразност на преписката, което се потвърждава и от доказателствата по
делото.
Така посочените нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП безспорно са от категорията на съществените, тъй като
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят.
В нормата на 273, ал.1 от ЗГ
законодателят е предвидил да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет
и послужили за извършване на престъплението /нарушението/, освен ако те са
използвани против волята на техният собственик
Отнемането на вещите и средствата
послужили за извършване на нарушението или предмет на нарушението, в полза на
държавата представлява своеобразна санкция, която се налага наред с
административно наказателната отговорност по ЗГ. В този смисъл в тежест на
административнонаказващият орган е преди да приложи тази правна норма да
докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, като
ангажира необходимите и относими доказателства, както досежно собствеността на
лекият автомобил послужил за извършване на нарушението, така и досежно
съответствието между стойността му и характера и тежестта на нарушението.
В случая, тъй като издаденото НП се явява неправилно и
незаконосъобразно същото следва да бъде отменено и в тази му част. Наред с
това, съдът намира, че при приложението на тази санкция АНО не е отчел
несъответствието между стойността на вещите предмет на нарушението и стойността
на иззетия товарен автомобил.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител
на жалбоподателят адв.Петрова за наличие на изтекла давност и предпоставки за
прекратяване на производството, по следните съображения: общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания
се съдържат в ЗАНН. В нормата на чл.11 от ЗАНН е предвидено, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Давността е обстоятелство, което
изключва отговорността, в това число и административно –наказателната, и чл.11
от ЗАНН препраща именно към чл. 80 и чл. 81 от НК в случаите, когато е налице
изтекъл давностен срок, който препятства реализирането на отговорността. В този
смисъл е т. 2 от ТП № 1 от 27.02.2015г.
по тълк. дело № 1/2014г., ОСК на наказателната колегия на ВКС и I и
II колегия на ВАС.
Абсолютната давност е
обстоятелство, което изключва административно-наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на давността по смисъла на чл.81, ал.1 и
ал.2 от НК. В чл. 81, ал.3 от НК е предвидено, че наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
чл.80 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността.
Административните наказания, попадат под регулацията на чл.80, ал.1, т. 5 от НК
и за тях е предвидена тригодишна давност, която изключва наказателното
преследване. Абсолютната давност се
определя като към тези три години се прибавя
още година и половина съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 на НК и се
получава четири години и половина давностен срок, след изтичането на който
административно-наказателното преследване се изключва. Датата на извършване на нарушението е началото на
абсолютния давностен срок. В случая датата на извършване на нарушението е
16.02.2016г. и към настоящият момент не са налице законовите предпоставки за
прекратяване на административно-наказателното производство.
По отношение на искането на процесуалният представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, същото следва да бъде оставено
без уважение, тъй като в административно-наказателното производство по ЗАНН не
е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при
отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и Тълкувателно решение №
2 от 3.06.2009г. на ВАС по тълк. дело № 7/2008г., докладчик съдията П. Н.. Редът,
по който лицето може да реализира претенцията си за разноски, с които се е
ощетил при отмяната на наказателното постановление, в случай, че са налице
предпоставките и основанията за реализиране на отговорността, е друг и е уреден
в ЗОДОВ.
Водим от горното, съдът намира, че издаденото
НП се явява неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на цялото административно-наказателно производство, както и
на крайният му акт НП, което следва да бъде отменено изцяло, за това
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 60
от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на
осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ със Заповед
№ РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за
горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто
лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за
горите, и с което на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите вещите, предмет на
нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, както и
вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“,
с рег. № … са отнети в полза на държавата ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Директора на ДГС гр.Берковица за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :