№ 159
гр. Кубрат, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100374 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с
240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София чрез
пълномощник юрисконсулт Г. И. П. твърди, че на 24.11.2020 г. между
дружеството в качеството на кредитор и С. И. Н. – като кредитополучател бил
сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40002160094/24.11.2020. В изпълнение на същия дружеството е дало в заем
сумата 1000 лева, която ответникът се задължил да върне на заемодателя в
срок от 18 месеца, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 74.55
лева до 20.05.2022г.; при ГПР 48.85 %; годишен лихвен процент по заема –
41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 1341.85 лева.
В договора се съдържат клаузи за дължимо от кредитополучателя
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300.00
лв. и закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 600.00
лева, с размер на вноската по този пакет в размер на 50.00 лева, като тази сума
е прибавена към месечната вноска, която е станала в общ размер от 124.55
лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
1
размер на 2241.85 лева.
Ищецът твърди, че при описаните горе договорни условия той е
изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената
сума, а заемателят е платил общо 762.00 лева, както и 70 лева от начислените
такси по тарифа, след което е преустановил изпълнението по договора.
След като ищцовото дружество узнало, че С. И. Н. е починал на
05.09.2021 г., подало заявление срещу наследниците на кредитополучателя,
образувано в ч. гр. д. № 200/2022 г. по описа на РС–Кубрат. С Разпореждане
№ 271/16.03.2022 г. е отхвърлено искането за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане по равно между длъжниците в полза на заявителя на
парични задължения в размер на 180.00 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги „Фаст“, дължимо до 20.05.2022 г. и 480.00 лева
– възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“,
дължимо до 20.05.2022 г., претендирани като неплатени задължения по
Договор за потребителски кредит № 40002160094/24.11.2020 г., като съдът е
приел, че клаузите по договора за потребителски кредит в тази им част са
неравноправно договорени от доставчик на финансова услуга, в нарушение на
закона – ЗПК, ЗЗП и добросъвестността. По отношение на останалите
претендирани вземания е била издадена Заповед № 118/16.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
200/2022 г. по описа на РС – Кубрат.
С оглед обстоятелството, че длъжниците са възразили срещу така
издадената заповед, с искови молби по гр. д. № 374/2022 г., гр. д. № 414/2022
г. и гр. д. № 500/2022 г., всички съединени в едно производство под №
374/2022 г. по описа на РС – Кубрат, подадени в едномесечния срок от
съобщаването, ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по
отношение на К. П. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***; И. С. И.,
ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***; К. С. Е., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в ***; С. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** и С.
С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, всички като наследници по
закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***, поч. на 05.06.2021 г. в с.гр.,
че дължат по 1/5 от общото задължение, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 118/16.03.2022 г., а
именно по 154.41 лв – главница, дължима по Договор за потребителски
2
кредит № 40002160094/24.11.2020 г., ведно със законната лихва считано от
15.03.2022 г. до окончателното плащане и по 39.40 лева – договорно
възнаграждение. Претендират всеки от наследниците на С. И. Н., б. ж. на гр.
Кубрат, да бъде осъден да плати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД гр. София по 40 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги „Фаст“ и по 80.07 лева – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги „Флекси“, като молят да им бъдат присъдени и сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. Исковете намират правно
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени
по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
Ответниците К. П. М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н., чрез
пълномощниците си твърдят, че няма безспорни доказателства, че
наследодателят им е получил заемната сума от 1000 лв. Заявяват становище,
че процесният Договор за потребителски кредит № 40002160094/24.11.2020 г.
е изцяло недействителен/нищожен, тъй като 1/клаузите за предоставяне на
допълнителни услуги са неравноправно договорени, в противоречие с чл.10а,
ал. 2 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП; 2/ ДПК е недействителен и поради
несъобразяване на формата му със задължителните законови изисквания за
шрифт, отстояния на абзац и редове; договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави, тъй като се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации; предвидената възнаградителна
лихва надхвърля с над четири пъти законната лихва; нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на ДПК – лихвен процент и
ГПР, представляващи част от същественото съдържание на договора, прави
цялото заемно съглашение нищожно; нищожни са и клаузите за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Поради това претендират съдът да
отхвърли изцяло както исковете за установяване вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и
предявените осъдителни искове. Претендират присъждане на сторените
разноски, съобразно доказателствата за сторени такива по заповедното и в
настоящото производство.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
3
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между С. И. Н. като кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД с ЕИК *********, като кредитодател, е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40002160094/24.11.2020 г., по силата на който кредитодателят отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 1 000.00 лева, която сума той се
задължил да върне на заемодателя в срок от 18 месеца чрез 18 бр. месечни
погасителни вноски в размер на 74.55 лева, при погасителен план: 20.12.2020
г. – първа погасителна вноска до 20.05.2022 г. – последна погасително вноска;
при ГПР 48.85 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 % и обща сума
дължима от заемателя – 1 341.85 лева, както и по избрани и закупени пакети
от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати сумата 300.00
лева за първия и 600.00 лева за втория чрез 18 бр. месечни погасителни
вноски в размер на 50.00 лева. Така общия размер на вноската е 124.55 лева.
Ищецът твърди, че при описаните договорни условия той е изпълнил
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, която
е превел чрез EasyPay, а заемателят е платил пет от дължимите погасителни
вноски и е преустановил плащането им. Съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
кредитополучателят е извършил плащане в общ размер на 832.00 лв., от които
762.00 лева по ДПК и 70.00 лв. такси по тарифа.
Видно от приложения препис-извлечение от Акт за смърт №
0092/06.09.2021 г. съставен от длъжностно лице при Община Кубрат, че
кредитополучателят С. И. Н. е починал на 05.09.2021 г. в гр. Кубрат. От
съдържанието на Удостоверение за наследници № 1227/07.09.2021 г. се
установява, че след смъртта си С. И. Н. е оставил свои законни наследници
преживяла го съпруга К. П. М. и деца И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н..
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК образувано на
15.03.2022 г. в ЧГД № 200/2022 г. по описа на РС–Кубрат срещу неговите
наследници. С Разпореждане № 271/16.03.2022 г. съдът е разпоредил
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на
следните вземания: 772.09 лева – главница, ведно с законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2022 г., до
4
изплащане на вземането; 197.01 лева – договорно възнаграждение, дължимо
за периода 20.05.2021 г. до 20.05.2022 г.; 23.73 лева – лихва за забава за
периода 21.01.2021 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на
подаване на заявление за изпълнение, всички съставляващи неплатени
задължения по Договор за потребителски кредит № 40002160094/ 24.11.2020
г., както и по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в
размер на 25.00 лева, и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на
50.00 лева.
Издадената по цитираното дело Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 118/16.03.2022 г. е била връчена на
наследниците на кредитополучателя, които в едномесечния срок възразили,
че не дължат, поради което съобразно указанията на съда ищецът предявява
настоящите искове за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи факта на сключен между страните валиден договор за потребителски
кредит, по който е изправна страна и размера на претенциите по пера, а в
тежест на ответника е да докаже възраженията си за недействителност на
договора и отделни негови клаузи, респективно изпълнение на задълженията
си по договора.
Според нормата на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит
договорът за потребителски кредит е такъв, въз основа, на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
От представените по делото доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №
40002160094/24.11.2020 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника сумата от 1000 лв., срещу задължението му да я
върне в срок до 20.05.2022 г. на 18 вноски в размер на 124.55 лева, ведно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 41.00% и при
5
годишен процент на разходите от 48.85%. Договорът за потребителски кредит
не страда от пороци, водещи до неговата недействителност и не противоречи
изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че
е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по-малък от 12, съгласно
чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11,
ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия
размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на
разходите съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита,
ведно с погасителен план (разбивка на главница и лихви), както и останалото
съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26. Погасителният план, както и общите
условия са подписани от наследодателя на ответниците, респективно са
станали част от договорното съдържание. В чл.11, т. 10 от ЗПК не се съдържа
изискване за посочване на компонентите на ГПР, а визираните в
закона допускания, използвани при изчисляването му, са уточнени в чл. 5 от
Общите условия.
Видно от представеното по делото преводно нареждане за паричен
превод на 24.11.2020 г. на ответника е преведена сумата от 1000 лева, на
основание договора за кредит. С реалното усвояване на заемна сума ищецът е
изпълнил основното си задължение по договора, а за длъжника е възникнало
задължението да я върне в уговорения срок.
Падежът на договора е настъпил на 20.05.2022 г., поради което следва
да се приеме, че към момента на настоящото произнасяне задълженията по
договора са изцяло изискуеми като договорното възнаграждение се дължи до
края на действие на договора съгласно погасителния план.
Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност на
клаузата за договорно възнаграждение и ГПР. Според нормата на чл. 19 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите съгласно чл.19, ал.4 от цитирания
нормативен акт не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната
6
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България. Към датата на сключване на
договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при
основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет
пункта отгоре. В случая определеният в договора размер на ГПР от 48.85 %
не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%). Следователно
посочената клауза не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът на
уговорената лихва, като противоречащ на добрите нрави.
Договорното възнаграждение е печалбата на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка след като сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент от 41.00%
кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице
някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по–неравностойно имуществено положение.
По изложените съображения съдът намира, че клаузите за договорно
възнаграждение и ГПР са действителни, поради което ответниците дължат
заплащане на главница и договорно възнаграждение. Претендира се главница
в общ размер 772.09 лв. и дължимо договорно възнаграждение – 197.01 лв.
Съдът е приел за безспорно, че кредитополучателят е платил сума в общ
размер 832.00 лв., при което след приспадането й общо претенцията за
главница следва да се уважи до размера 129.80 лв. (частично за 17 вноска и
цяла 18 вноска), който ответниците дължат съобразно наследствените си
квоти или по 1/5 от сумата – по 25.96 лв., а дължимото договорно
възнаграждение до размера общо 7.30 лв. (дължимата лихва за 17 и 18
вноска), който ответниците дължат съобразно наследствените си квоти или по
7
1/5 от сумата – по 1.46 лв. В останалата част над уважения размер
претенцията на ищеца за главница и договорно възнаграждение следва да се
отхвърли като неоснователна.
По отношение на осъдителните искове всеки от наследниците на С. И.
Н., б. ж. на гр. Кубрат, да бъде осъден да плати на ищеца по 40 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и по 80.07
лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“,
съдът намира, че същите се явяват неоснователни и недоказани. Т. нар.
договор за допълнителни услуги всъщност е част от договора за кредит, но е
обособен като отделен договор с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Допълнителните услуги реално не
представляват услуги, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. Ползването на част от услугите зависи от последващо съгласие
на кредитора, а ползването на други е част от съдържанието на договора за
кредит. Ето защо договореното възнаграждение по този договор следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При това положение ГПР
ще надвиши значително нивото, определено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което тази клауза се явява нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит. Ето защо тези претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Доколкото с настоящия иск ищецът не е предявил за установяване
вземането за лихва за забава в размер на 23.73 лева, следва издадената за тази
сума Заповед № 118/16.03.2022 г. да се обезсили.
Страните са направили искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
В случая направените от ищеца разноски са в общ размер на 517.14 лв.,
от които 417.14 лв. платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Така ответниците следва да му заплатят
сумата 45.18 лв. сторени разноски по настоящото производство. От
разноските, направени от ищеца по ч. гр. д. № 200/2022 г. по описа на РС –
Кубрат в размер на общо 211.86 лв., от които 31.86 лв. д. т. и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение, ответниците следва да му възстановят общо
8
18.50 лв.
Всеки един от ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, също
претендира разноски – адвокатски хонорар за оказаната им безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, който молят да бъде
заплатен на пълномощниците им. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004г. по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са
налице, поради което при минимално възнаграждение в размер на 300 лв., с
оглед отхвърлената част от исковете, на всеки един от пълномощниците на
ответниците ищецът следва да заплати по 274 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. М., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в ***, И. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, К.
С. Е., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, С. С. И., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в *** и С. С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***,
всички като наследници по закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***,
поч. на 05.06.2021 г. в с.гр. дължат по равно на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч., следните суми, за които е
издадена Заповед № 118/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 200/2022 г. по описа на РС – Кубрат: 129.80
9
лева (сто двадесет и девет лева, осемдесет ст.) – остатъчна изискуема
главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на заявлението – 15.03.2022 г. до изплащане на вземането; 7.30 лева
(седем лева, тридесет ст.) – непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода 20.05.2021 г. до 20.05.2022 г.,
съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
40002160094/24.11.2020 г. и ОТХВЪРЛЯ претенциите за главница над
уважения размер до 772.09 лева и за договорно възнаграждение над уважения
размер до 197.01 лева като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, адрес – гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано заедно от С. Н., Ц. С., Я. Ч. против К. П. М., ЕГН **********
с пост./наст. адрес в ***, И. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***,
К. С. Е., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, С. С. И., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в *** и С. С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***,
всички като наследници по закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***,
поч. на 05.06.2021 г. в с.гр., иск за заплащане на парични задължения в
размер на: 180.00 лева (сто и осемдесет лева, нула ст.) – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ дължимо до 20.05.2022 г. и
480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева, нула ст.) – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“ дължимо до 20.05.2022 г.,
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № 40002160094/24.11.2020 г., заявени на основание неравноправна
клауза в Договор за потребителски кредит № 40002160094/ 24.11.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, с
управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. Заповед за изпълнение №
118/16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 200/2022 г. по описа на РС-Кубрат в частта й,
с която са осъдени К. П. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, И. С.
И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, К. С. Е., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в ***, С. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** и С.
С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, всички като наследници по
закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***, поч. на 05.06.2021 г. в с.гр. да
заплатят по равно сумата 23.73 лева (двадесет и три лева, седемдесет и три
ст.) – лихва за забава за периода 21.01.2021 г. – дата на изпадане на длъжника
10
в забава до датата на подаване на заявление за изпълнение.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, И. С. И.,
ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, К. С. Е., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в ***, С. С. И., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** и С.
С. Н., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в ***, всички като наследници по
закон на С. И. Н., ЕГН **********, б. ж. на ***, поч. на 05.06.2021 г. в с.гр. да
заплатят общо на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К.
Ч. сумата 45.18 лева (четиридесет и пет лева, осемнадесет ст.) – разноски по
исковото производство и сумата 18.50 лева (осемнадесет лева, петдесет ст.) –
разноски на заповедното производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч.
да заплати на адв. М. Л. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл.
38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 274.00 лева (двеста седемдесет и
четири лева, нула ст.) – представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч.
да заплати на адв. В. Ф. С. от САК, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 38,
ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 274.00 лева (двеста седемдесет и четири
лева, нула ст.) – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч.
да заплати на адв. Н. И. И. от САК, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 38,
ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 274.00 лева (двеста седемдесет и четири
лева, нула ст.) – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
11
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч.
да заплати на адв. С. Й. Д. от САК, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 38,
ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 274.00 лева (двеста седемдесет и четири
лева, нула ст.) – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с управители С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч.
да заплати на адв. К. И. Б. от РАК, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 38,
ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 274.00 лева (двеста седемдесет и четири
лева, нула ст.) – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
12