№ 150
гр. Разград, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Й.
Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно гражданско дело №
20223300500223 по описа за 2022 година
С решение № 387 от 07.06.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 20213330102533 по описа за 2021 година на РС - Разград, съдът е
постановил следното:
ОСЪЖДА ИЛ. Г. Й., ЕГН ********** с адрес гр.Стара Загора,
ул.“П.Е.“, №82, ап.49 ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си дъщеря СВ. ИЛ. Й.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, бул.”К.Б.“, №59, вх.Б, ап.18 ежемесечна
парична издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ при условията
на чл.144, предл. второ от СК за времето, в което учи във висше учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, считано от
06.12.2021 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер
от 250 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИЛ. Г. Й., ЕГН ********** с адрес гр.Стара Загора,
ул.“П.Е.“, №82, ап.49 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград
държавна такса в размер на 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/ върху
уважения размер на иска.
Против първоинстанционното решение, в частта с която иска е
уважен, е постъпила въззивна жалба от ИЛ. Г. Й., подадена чрез
пълномощник адв. М.П. Х. от АК – Стара Загора. Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение в осъдителната му част, като счита
същото за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
1
практиката на ВКС. Твърди, че не може да дава издръжка на ищцата без
особени затруднения по см. на чл. 144 СК. Излага подробни съображения.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционнто решението в
обжалваната част и да отхвърли предявения иск по чл. 144 СК като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна СВ. ИЛ. Й., подаден от пълномощник адв. М.Р. М. от АК
- Разград, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част
като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явявя се пълномощникът й адв. М.Р. М. от
АК – Разград, който поддържа отговора на въззивната жалба и излага
подробни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК. В
отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът обсъди
събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК,
във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд бил сезиран иск с правно основание по чл.
2
144 от СК, предявен от СВ. ИЛ. Й. срещу ИЛ. Г. Й. – за осъждане на
ответника да заплаща на пълнолетното си учащо във висше учебно заведение
дете месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаването на
исковата молба – 06.12.2021г., с лихви и разноски. Ищецата поддържала, че е
пълнолетно дете на ответника, студент, редовно обучение в ВТУ
„Св.Св.Кирил и Методий“, Педагогически факултет, специалност
„Педогогика на обучението по физическо възпитание“, като не можела да се
издържа от доходите и имуществото си.
В писмения си отговор, ответникът оспорвал иска по основание и
размер, считайки го за неоснователен, като поддържал, че не разполага с
достатъчно доходи, както и че даването на издръжка на ищеца ще
представлява затруднение за него.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд
приел за установена следната фактическа обстановка:
Между страните нямало спор, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че ищцата е пълнолетно дете на
ответника, родена на 07.02.2002г. /л.8 РС/.
След навършване на пълнолетие ищцата е депозирала искова молба с
която е предявила иск срещу ответника по чл. 144, пр.1 СК. Страните
сключили съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение по чл. 234
ГПК от 14.12.2020г. по гр.д. № 697/2020г. по описа на РРС. Със спогодбата
ответникът се е задължил да заплаща на ищцата ежемесечна парична
издръжка в размер на 150 лв. за периода 08.06.2020 г. – 14.12.2020 г. и 180 лв.,
считано от 15.12.2020 г. до завършване на средно образование /л. 9-10 РС/. Не
се спори, че ищцата е завършила средно образование, поради което
издръжката вече не се дължи по горепосочената спогодба.
Не се спори, че към датата на приключване на съдебното дирене
ищцата не е навършила 25-годишна възраст. Същата учи редовно във висше
учебно заведение – ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“, Педагогически факултет,
специалност „Педогогика на обучението по физическо възпитание“, като през
учебната 2021/2022 г. е била в първи курс /л. 14 РС/. Същата няма недвижими
имоти в Община Разград /л. 12 РС/.
Липсва спор и относно обстоятелството, че ищцата към настоящия
момент се издържа от своята майка.
3
Не се спори, че двамата родители на ищцата нямат други деца на
които да дължат издръжка.
Майката на ищцата работи, като за периода 1.10.2020г. – 1.02.2021г. е
реализирала общо нетно възнаграждение в размер на 1 458 лв., а за периода
02.2021г. – 10.2021г. е реализирала общо нетно трудово възнаграждение в
размер на 8 535.03 лв. /л. 10-11 РС/
Ответникът е попълнил декларация /л. 74 РС/, в която е посочено, че
получава нетно трудово възнаграждение 910 лв., че притежава лозе с площ 1
313 кв.м., 8233 кв.м. зем. земя и 1/6 част от апартамент в гр.Кубрат, както и
лек автомобил, произведен през 2003 г. За земеделската земя е получил рента
в размер на 741,24 лв. за стопанската 2020/2021 г. /л. 104 РС/. Представил е
удостоверения от които е видно, че за периода 11.2020г. – 10.2021г. е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 4 615.84 лв., нето – 3 709.59 лв., а
за периода 10.2021г. – 04.2022г. е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 7 425.74 лв., т.е. месечно брутно трудово възнаграждение 1 278.20
лв., /л. 75-76 РС/. Същият е представил, медицински документи за извършени
изследвания – ядрено-магнитен резонанс, евокирани потенциали, рецепти,
болнични листи, епикризи, рецептурна книжка, фактури за лекарства, касови
бележки. Предстатвил е и експертно решение на ТЕЛК, епикризи на майка си.
Приложил е и вносни бележки за платени вноски за ремонт на автомобил,
договор за наем за имот, който не е описан – посочено е само населеното
място – гр.Стара Загора и цената – 330 лв., документи за проблеми в
техническото състояние на автомобила, оферта за ремонтни дейности,
договор за кабелна телевизия и фискални бонове за платени такси, данъци,
такси към мобилен оператор.
Пред първоинстанционния съд за установяване на нуждите на ищцата
са разпитани свидетелите Станева и Стефанова. Според тях ищцата и майка
й живеят в едно домакинство с родителите на последната. И тримата помагат
за осигуряване на издръжката на ищцата. Необходимата сума за посрещане
нуждите на Светослава според свид. Стефанова е 600 – 700 лв. месечно, но
осигуряването на същата не е по възможностите на майката.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд
постановил обжалвания съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
4
следните правни изводи:
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка за пълнолетните
си деца, които учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст при
обучения в средно и на 25 годишна възраст при обучение във ВУЗ и не могат
да се издържат от доходите си или използване на имущество си и родителите
могат да я дават без особени затруднения.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.
144 СК в тежест на ищеца бе да установи по пътя на пълното и главно
доказване, че ответникът е негов родител, че ищецът учи редовно във ВУЗ, че
не може да се издържа сам от свои доходи и или имущество и едновременно
с това ответникът и негов родител без затруднения би могъл да му заплаща
издръжка в претендирания размер.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите
разпоредбите на закона, съдът намира въззивната жалба за неоснователна,
като изцяло споделя правни изводи на районния съд и счита, че решението в
обжалваната част му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съобразно ангажираните от страните и събрани в процеса
доказателства, районният съд е направил правни изводи за основателност на
предявения иск по чл. 144 СК до размера от 150 лв и неоснователност над
тази сума, като се е съобразил с действителните възможности за родителя да
дава исканата издръжка без особени затруднения, които изводи напълно се
споделят от настоящата инстанция.
Правният спор се съсредоточава върху възможността на ответника да
заплаща на ищцата месечна издръжка без особени затруднения.
Съгласно дадените указания с т. 5 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, под понятието възможност на родителя се
разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество,
различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Или при
5
задължителното за съдилищата и незагубило сила ППВС № 5/1970 г. при
събраните по делото доказателства съдът прави извод, че ответникът не е
установил и доказал липсата на последния елемент от фактическия състав на
нормата на чл. 144 СК - т. е. невъзможност да заплаща издръжка за
пълнолетната си дъщеря. Така и Решение № 1506 от 25.11.2020 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 2895/2020 г. и Решение № 702 от 19.04.2018 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 676/2018 г.
По отношение възможностите на бащата на ищцата, настоящият
въззивен състав приема, че същият има месечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 991.86 лв. /от брутно 1 278.20 лв./, както и 741.24
лв. годишна рента, т.е. реален среден месечен доход от над 1 050 лв.
С оглед представените доказателства за получаваните от
жалбоподателя доходи и задълженията които има, като се вземе предвид и
неговото здравословно състояние, следва да се приеме, че същият може да да
поеме задължение за заплащане на издръжка в размер от 150 лева за ищцата,
доколкото същата няма постоянни доходи и независимо, че е работоспособна
е редовен студент, което обстоятемство препятства възможността да бъде с
постоянен източник на доходи.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответника следва да заплаща
издръжка на ищцата в размер на 150 лева месечно за периода от датата на
исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Това
обосновава извода за основателност на предявеният иск за посочения период
и до посочения размер.
В обобщение, поради съвпадащите изводи, решението на
първоинстанциония съд следва да се потвърди в обжалваната част.
Разноски пред настоящата инстанция не се присъждат, тъй като с
оглед изхода на спора въззивника няма право на разноски, а въззиваемата
страна не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 387 от 07.06.2022 г., постановено по
гражданско дело № 20213330102533 по описа за 2021 година на РС - Разград,
6
в обжалваната му част.
В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила
като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7