№ 43694
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110139725 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
З. Д. М. е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу Н. Т. Т. и Й. Й. Т. за
установяване правото му на собственост, на основание придобивна давност, и
предаване на владението върху имот с идентификатор №*************, който
по действащите КК и КР представлява два имота с отделни идентификатори
32216.2291.3140 и 32216.2291.3141 по КК и КР с. И, находящи се в село И, район
„Б“, местност „Л“. Срещу същите ответници е предявил и иск по чл. 109 от ЗС да
премахнат поставената от тях ограда с поставени колове, мрежа, врати с катинар
и изсипан пясък в същите имоти.
Ищецът твърди, че от 1982 г. владее спорния имот, обозначен с идент. №
************* по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-12/17.01.2012 г. на ИД
АГКК, от който по скица-проект от 2022 г. са образувани два нови имота, а
именно с идент. №№32216.2291.3140, с площ 1971 кв. м, и 32216.2291.3141, с
площ 33 кв. м, и двата като съсобствени от една страна - 1/2 ид.ч. на С Й.а Т.а, а
от друга - общо 1/2 ид.ч. на М М.а Т.а и Н. Т. Т.. Пояснява, че е предявил
отрицателен установителен иск за собственост срещу М М.а Т.а, която е съпруга
на първия ответник, и срещу С Й.а Т.а -сестра на втория ответник. Ищецът
твърди, че Н. Т. Т. и Й. Й. Т. оспорват и пречат на правото му на собственост, а
именно на 07.02.2023 г. са паркирали лек автомобил пред гаража на
пилещарника на ищеца, така че да не може да ги ползва, а на 10.02.2023 г. са
изсипали пясък върху съществуващ път/пътечка в имот 2770 и навлизат в имота,
правят замервания и отбелязвания с цел да ограничат имота. Сочи, че
ответниците заградили с мрежа и колове част от имот 2770 на 19.02.2023 г., вкл.
сложили врати с катинар, при което ищецът не може да влиза в имота.
Ответниците без основание отнели владението на ищеца, който е изключителен
собственик на имот №*************, означаван и като два имота с отделни
идентификатори 32216.2291.3140 и 32216.2291.3141 по КК и КР на АГКК.
Съдът, като взе предвид, че имот с идентификатор №*************
понастоящем не съществува и се твърди, че част от него е ограден с мрежа и
колове от ответниците, че ищецът следва да посочи къде е в рамките имот
идентификатори 32216.2291.3140 и 32216.2291.3141 по КК и КР с. И, а именно
като отграничи върху тях тази част върху скица.
Ответниците Н. Т. Т. и Й. Й. Т. оспорват исковете. Поддържат, че
1
изложените в искова молба твърдения са неверни и че ищецът се домогва да
пререши относно собствеността върху имота постановено решение
№685/14.05.1999 г. на ВКС и решение от 10.07.1997 г. на СГС, според което
ищецът е собственик само на 600 кв. м от стар имот и обособен като имот с
идент. №32216.2291.2769, който е собствен,респ. в негово владение; а имот с
идент. №************* е закупен от С Т.а и М Т.а от собствениците, посочени
от ВКС - Ж И и К М. Намират, че производството за недопустимо предвид гр. д.
№55784/2021 г., СРС, в което ищецът е пропуснал да предяви иска срещу Н. Т.,
като съпруг на М Т.а, и се опитва да изправи грешката си, а Й. Т. е трето лице,
което никога не е претендирало собственост и е действал като пълномощник на
сестра си С Т.а. Твърди се, че собственици по нот. акт по дело №304/2022 г. и по
дело №265/2021 г, и двете на Нотариус З Т, на спорния имот, който не е
отменян, са С Й.а Т.а, М М.а Т.а и Н. Т. Т.. Ответниците твърдят, че ищецът
никога не е владял имота, за което подробно излагат твърдения за неговата
история. Поясняват, че ищецът не желае и до наши дни да се съобрази с
решението на ВКС и възпрепятства достъпа на собствениците на имот *2770,
вкл. не е оградил имот *2769 по решението на ВКС (поради което и поканен да
им плаща обезщетение). От 2003 г. М и Н. Т. минават през имот *2770, за да
достигнат до имот *330, където живеят и през годините ищецът никога не е
манифестирал владение. Настояват за спиране на настоящото производство до
приключване на гр. д. №55784/2021 г., СРС.
Съдът, като взе предвид изложените от ответниците доводи за наличието
на пречки по движение на делото, приема следното:
В настоящото производство ищецът е предявил ревандикационен иск.
Предмет на този иск, както и на положителния установителен иск за
собственост, е претендираното от ищеца право на собственост на посоченото от
него придобивно правно основание. От служебно изисканите по гр. дело
№5578/2021 г. по описа на СРС искова молба и определение по чл. 140 от ГПК се
изяснява, че ищецът е предявил отрицателен установителен иск за имота,
предмет на спора в настоящото производство. При съобразяване на
задължителните указания в т. 2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, предмет на делото по иска с правна
квалификация чл. 108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е
претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на
отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на
ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима вещ,
те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат
различни титуляри. В случая, в който едно и също лице предявява положителен
установителен иск за собственост /ревандикационен иск/ и отрицателен
установителен иск за собственост по отношение на един и същ имот не е налице
идентичност на делата по двата иска; и следва да се разграничи от хипотезата,
когато ответник по предявен отрицателен установителен иск е предявил срещу
ищеца/ищците по първоначалното производство ревандикационен иск за същия
имот, тъй като и двете дела имат един и същи предмет - правото на собственост
на ответника по отрицателния установителен иск и ищец по ревандикационния.
Ето защо съдът приема настоящото производство е допустимо. Съдът не
констатира и основание за неговото спиране – страните са различни, вкл. ищецът
не изпълни указания по определение от 27.06.2024 г. и не заяви в срок
допълнително конституиране на страни, и настоящото производство продължава
между него и Н. Т. Т. и Й. Й. Т..
Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 108 от ЗС се
разпределя по следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното от него
право на собственост върху спорния имот, описан в исковата молба на
2
посоченото придобивно основание, а именно че е упражнявал фактическата
власт постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително за твърдения
период с намерението да свои имота, т.е. да придобие собствеността върху него;
както и че ответниците държат/владеят имота. Ответната страна следва да
установи насрещните твърдения за правото на собственост върху имота, в т.ч.
идентичност между посочения от ищеца и тях поземлен имот; фактически
твърдения за липса на владение от ищеца, давностния срок е спиран или
прекъсван.
По иска с правно основание по чл. 109 от ЗС ищецът трябва да докаже, че е
собственик на два имота с отделни идентификатори 32216.2291.3140 и
32216.2291.3141 по КК и КР с. И, наличието на твърдените неправомерни
въздействия /действие или бездействие/ и създадено фактическо състояние от
ответника, който създава пречки за използването на собствения на ищеца
недвижим имот по отношение на правото му на собственост по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Ищецът следва да установи в какво се изразява
поведението, осъществено от страна на ответника, което препятства/затруднява
ползването на имота на ищеца, съобразно посоченото в искова молба. В тежест
на ответника е да установи наведените с писмения отговор твърдения, респ.
възражения при условията на насрещно доказване.
Представените от страните документи са допустими, необходими и
относими, както и искането по чл. 186 от ГПК на ищеца, в т.ч. за събиране на
гласни доказателства на страните, като до разпит се допуснат по двама
свидетели, а остави без уважение искането за още трима на ответниците, на осн.
чл. 159, ал.2 от ГПК.
Предвид изложенот, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искане за спиране на гр. дело №39725/2023 г. по
описа на СРС на ответната страна.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба с препис за ответниците, да посочи в имот идент. №
32216.2291.3140 и 32216.2291.3141 по КК и КР с. И като отграничи в скица по
делото коя е частта, оградена с мрежа и колове от ответниците. УКАЗВА на
ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок поради нередовност
на изявлението - ще се счита за неизвършено, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.
147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. София заверен препис на преписка по нанасяне в КК на Поземлен
имот 32216.2291.3140 и Поземлен имот 32216.2291.3141 по КК и КР на село И, в
т.ч. въз основа на какви молби, документи/акт, която да се представи в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 186 от ГПК
3
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на ищеца и ответниците, при
режим на довеждане, за установяване на посочените в искова молба и отговор на
искова молба обстоятелства; като ОСТАВЯ без уважение искането на
ответниците за допускане на още трима свидетели, при условията на чл.159, ал.2
от ГПК, като указва на страната, че ако свидетеля не установи твърденията й, по
неино искане съдът ще се произнесе допълнително. УКАЗВА на страните, че ако
не се води свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.12.2024 година от 10,50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на
искова молба, с приложения, чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4