РЕШЕНИЕ
№ 8407
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110170171 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. К., ЕГН: **********, адрес:
адрес срещу Н. Р. М., с адрес: адрес, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от: 5010 лева- неимуществени вреди, изразяващи се в напрегнатост,
безпокойство, притеснения, засягане на чувството за справедлИ.ст и лично достойнство,
злепоставяне в колегиалната работна среда, опетняване на доброто име и авторитет на
служител с над 23 годишна практика в органите на *** на СДВР, на държавен служител на
отговорна длъжност, издаване безпокойство от опасност да бъде потърсена
административна или наказателна отговорност; сумата от 42 лева- имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за закупуване на средства за успокояване и за подобряване
на концентрацията,вследствие от протИ.правно поведение на ответника- подаване на
неоснователни сигнали и жалби срещу ищеца в периода 26.01.2023г. -02.10.2023г. , ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е полицейски инспектор в *** на СДВР. На 26.01.2023 г. е бил
дежурен. Вечерта на същата дата ответникът, заедно с неговия син, е бил участник в ПТП в
***, близо до кръстовището с ***. Сигналът за ПТП бил приет в МВР и на
местопроизшествието бил изпратен полицейски патрул в състав полицейски инспектор И.
Б., и мл. полицейски инспектор Б. З.. Ищецът сочи, че посетил мястото на ПТП в качеството
му на оперативен дежурен, информирал се за произшествието, предал служебни документи
по случая и напуснал мястото на ПТП. За ПТП-то служителите от патрула са изготвили
Протокол за ПТП от 26.01.2023г., издали са АУАН на виновния водач Р.Е.Д., изготвили са
протокол за обиск и заповед за задържането й за употреба на наркотични вещества.
Твърди се, че спрямо ответника не са отправени обвинения и не е търсена отговорност
във връзка с ПТП. Въпреки това ответникът е сезирал полицейския патрул, а в последствие
и органите на МВР, 4 пъти, където е отправил претенции към работата на ищеца а именно:
1
1.Жалба (в устна форма) до патрула, който работи по ПТП, в състав полицейски инспектор
И. Б. и мл. полицейски инспектор Б. З.; 2. Жалба по телефона до Главния дежурен на СДВР
за 26.01.2023г; 3.Сигнал/Жалба до *** на СДВР и 4. Сигнал/жалба до Министъра на
вътрешните работи, рег.№*** от 02.10.2023г. В същите се съдържали неверни твърдения, за
незаконно вмешателство и оказване на натиск от ищеца поради лична заинтересованост
върху патрула на СВДР; разпъване на полицейски чадър над виновния водач на л.а.,
установен да управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. Сочи се, че по
заповед на Министъра, по случая била назначена проверка на действията на ищеца от
комисия на *** - СДВР. Комисията отхвърлила обвиненията на М. и не намерила основание
за налагане на дисциплинарно наказание. В доклада от проверката Комисията заключила:
„Не се установява нарушаване на нормите на етичния кодекс на МВР, служебните
задължения и дисциплина и/или други нарушения на закона от страна на инспектор инж. Д.
К..“
Ищецът излага твърдения, че поради действията на ответника, в продължение на
повече от 10 месеца, от 26.01.2023г. до датата на образуване на делото, бил обект на
различни служебни проверки, няколкократно бил задължаван да дава обяснения пред
специална създадена служебна комисия по случая, случаят станал предмет на
продължителни коментари от колегите. Създадено му било вътрешно неудобство,
притеснения, тревоги и допълнително напрежение при изпълнение на служебните си
задължения, злепоставен бил пред колегите и началници, в т.ч. и Министъра на вътрешните
работи, опетнено било доброто му име и авторитет пред тях. Засегнато било чувството му за
справедлИ.ст и лично достойнство. Имал притеснения от търсене на административна,
наказателна или дисциплинарна отговорност. Започнал да има пропуски в работата,
разсеяност, липса на концентрация и съсредоточеност над възникналите казуси и ситуации.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор. Поддържа се, че не става ясно по каква причина ищецът е
посетил мястото на точно това ПТП „в качеството му на оперативен дежурен в *** на СДВР
на този ден“. Изразява се съмнение какви точно „служебни документи по случая“ и на кого
е предал ищецът, доколкото той твърди, че „служителите от патрула са изготвили Протокол
за ПТП от 26.01.2023 г., издали са АУАН на виновния водач Р.Е.Д., изготвили са протокол
за обиск и заповед за задържането й за употреба на наркотични вещества и явно ищецът би
трябвало да е носил със себе си документите, за да ги предаде, при положение че се е
информирал за произшествието като е пристигнал на място
Оспорва се твърдението, че ответникът е сезирал неоснователно полицейския патрул, а
впоследствие и органите на МВР. Поддържа се, че:
-Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
(Член 45 от Конституцията на РБ);
-Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава
предложение или сигнал. (Член 109 от Административно-процесуалния кодекс);
-Административните органи са длъжни да разглеждат и решават предложенията и
сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно. (Член 108, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс);
-Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или
сигнал .... (Чл. 108, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс);
-Служителят информира гражданите относно възможностите за обжалване в случаи на
допуснати от администрацията нарушения.... (Член 3, ал. 4 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация);
-Държавният служител носи отговорност пред държавата,- гражданите и техните
2
представители и е обект на независим граждански и институционален контрол. (Точка 41 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи).
Твърди се, че в сигнала не се съдържат обвинения или твърдения, насочени срещу
ищеца, а са описани наблюденията на ответника по отношение на пристигането и
действията на ищеца на местопроизшествието, които са породили у него въпроси и
съмнения за нередности, които настоява да бъдат проверени и изяснени.
Оспорват се твърденият на Ищеца относно изпитани от него вътрешно неудобство,
притеснения, тревоги и допълнително напрежение при изпълнение на служебните му
задължения, а също и злепоставяне пред неговите колеги, опетняване на доброто му име и
авторитет пред тях, засегнато чувство за справедлИ.ст, както и всички други подобни
преживявания и състояния, описани в исковата молба.
Оспорва се използваните от ищеца медикаменти да са „успокоителни“, както и се
сочи, че техният размер е завишен/три пъти по-висок от обявения на интернет страницата на
търговеца.
Излагат се твърдения, че при процесното ПТП виновната водачка е нападнала
ответника и сина му, управлявал автомобила с агресивен тон, ругатни и заплахи, ключовата
от която е, че „нейните хора в МВР ще ги разкостят“ след което си тръгва с автомобила от
местопроизшествието. Ответникът и синът му сигнализирали тел. 112, извикали патрул на
КАТ и решили да останат с опасението, че другата водачка може да се върне и при
пристигането на патрул да се окаже, че те са избягалите от местопроизшествието. По-късно
другата участничка в ПТП-то също се върнала на мястото, където междувременно се
появява и ищецът, за който се твърди, че се намесва в случая, като дава указания на патрула
как да процедира и напуска местопроизшествието, когато се установява с тест, че виновната
водачка е употребила наркотично вещество и е управлявала МПС под неговото въздействие.
Ответникът останал и учуден, че, табелите на „виновното“ МПС не са свалени, а същото е
откарано от близък на водачката, неизвестно къде. Сочи се, че съгласно чл. 171, т. 2а, буква
(б) от ЗДвП, на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, се прилага принудителна административна мярка „ прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство“, а съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в този случай, със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство се изземват свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство и табелите с регистрационен номер. Това в случая не е било
направено.
Поддържа се, че ответникът останал с усещането за нещо нередно. Това усещане е
било особено подсилено от последвалите разпити пред следователя, разследващ случая,
който демонстрирал грубо и неуважително отношение, като твърде безпардонно се е
отнесъл към желанието и готовността на Ответника да опише случая, както го е видял, като
едва ли не му е диктувал какво да пише или да не пише. Границата е била премината е
повторното повикване на сина му на разпит, без разбираема причина, което Доверителят ни
основателно е възприел като тормоз, припомняйки си неколкократно повтаряната заплаха от
виновната участничка в ПТП, че нейните хора в МВР ще ги „разкостят“.
Изложени са доводи, че с подаването на сигнали в процесния случай не е осъществен
нито един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
Изискан от СДВР и приложен по делото е подаден от Н. М. до МВР Сигнал с рег. №
3
***/02.10.2023 г. отправен до министъра на вътрешните работи. Сигналът касае ПТП на
01.04.2023г., в което участник е сина на Н. М. и се изразява възмущение от проведения
разпит по образуваното досъдебно производство от „следователя К.“. Текстът на сигнала е
следния:
„Уважаеми г-н Министър,
Пиша ви относно един случай, който би трябвало отдавна да е изяснен от
юридическа и фактическа страна от една страна, и от друга за формалната работа на
вашите служители.
Случаят е следният накратко: пътувайки на 01.04.2023 г. със синът ми К.М. вечерта
в посока към *** на *** между светофарите на *** и *** при внезапно спиране/,колата
караше сина ми/ отзад ни удари друга кола шофирана от жена на име Р.Е..
Пиша Ви защото след подадена от нас жалба в *** РУ на МВРи след разпити при
следовател К. и след изясняване на всички обстоятелства отново ни привикват в МВР на
ул. *** от следовател К., който и при първите разпити се държа изключително грубо и
арогантно и не ми позволи да опиша случая, както го виждам, а ми диктуваше какво да
пиша и какво да не пиша.
Фактите са следните:
Шофьорката на колата зад нас не е спазила дистанция, не се е съобразила с лошото
време и правилото за трите секунди за да предотрати ПТП.
Следователят К. разследвал случая, по негови думи е гледал камери и не може да не е
видял, че:
-веднага след ПТП-то въпросната водачка явно под въздействието на наркотик,
който е взела, което впоследствие установи полевата проверка. След слизането от колата
си се нахвърли да бие сина ми с ругатни и псувни! Такъв език от жена до сега не бях и не
сум чувал.
В последствие направихме аудио записи с телефоните, който е предаден на
следователя.
-На камерите не може да не се е видяло, че същата в един момент напуска
местопроизшествието. Ние веднага се обадихме на 112 за да извикаме КАТ и да кажем, че
втората кола е избягала. Дежурната ни каза, че ако нямаме щети по колата и ние да си
ходим, но ние настояхме да дойде екип на КАЪ и да направи протокол и се върнахме да
чакаме КАТ.
-Водачката на втория автомобил явно посъветвана от някой също се върна на
местопроизшествието и ако си бяхме тръгнали ние щеше да излезе, че ние сме избягали.
Екипът на КАТ установи с полеви тест наличие на амфетамини в кръвта на
въпросната Р..
През цялото време сипеше заплахи, че нейните хора от МВР ще ни разкостят и май е
имала право, имайки предвид едностранното водене на следствието, повторното ни
разкарване, въпреки, че сме дали показания и намесата на дежурния по КАТ за *** Д.К.,
който се намеси в случая и даваше указания на екипа и напусна чак когато се установи, че
въпросната е употребила наркотик.
Някой от МВР може ли да обясни присъствието на дежурен по КАТ за цяла С. на
незначително произшествие и да дава указания на екипа как да процедира.
После се чудим защо има полицейски чадъри и случаи като случая С. и случая с М.Ц..
И ние бяхме ударени от употребила наркотици, но за наше щастие скоростта не беше
голяма и нямаше жертви. Тези намеси трябва да престанат.
Възникват въпроси след неговата намеса:
4
-Защо след като се установи наличие на наркотик в кръвта на въпросната, не бяха
свалени номерата на колата и тя да се спре от движение каквито са правилата, а колата
беше прибрана от приятел на въпросната?
През цялото време се оказваше вербален натиск върху екипа на КАТ въпреки
фактите, като въпросната се опитваше да се изкара жертва.
Виновната за ПТП-то Р. беше откарана от екипа и няма да се учудя ако веднага след
това е пусната, по указание на К., което една вътрешна проверка би установила.
Не знам докъде е стигнало разследването за наркотиците, но ням да се лошо да се
направи проверка в болница „***“ в отделението по травматология, в което тя работи и
да се ограничи достъпа й до упойващи и наркотични вещества и болкоуспокояващи, от
които явно е ползвала и какво е направила за да прикрие следите.
Случаят е незначителен и бях го забравил, но повторното викане в МВР и очевидния
тормоз не на този на който тярбва и на полцейският чадър над някои хора водят до
чувство за безнаказаност,
Моля да постановите вътрешна проверка по случая за всички участващи в случая
служители н МВР.
На фона на ставащото по пътищата и нетърпимостта към насилието във всичките
му форми от обществеността и пресичане на всички опити за полицейски чадъри и да не
стигаме до медиите да разследват случая Ви моля за безпристрастно разследване“.
Представен по делото е доклад от началник на група „***“ към *** при СДВР.
Доклада е по повод сигнал от М., че след като двата автомобила са се върнали на място и
изпратения екип на ОПП СДВР е започнал работа на място е дошъл и дежурния инспектор
на от ОДЧ ОПП СДВР Д. К., който „ се намеси в случая и даваше указания на екипа и
напусна чак когато се установи, че въпросната е употребила наркотик “. Господин . М.
твърди, че по този начин има „полицейски чадър“ относно въпросното ПТП. След намесата
на дежурния инспектор Д. К. по случая и положителен резултат от направения тест за НВ на
водачката „не бяха свалени номерата на колата и тя да се спре от движение а колата
беше прибрана приятел на въпросната“ и „виновната за ПТП Р. беше откарана от екипа и
няма да се учудя ако веднага след това е пусната, по указание на К.“.
След запознаване на инспектор Д. К. с написаното от г-н М., същия в писмено
сведение рег.№ ***/23г. по описана ОПП СДВР заявил, че написаното не отговаря на
истината а твърденията на г-н М. са набеждаващи и не отговарят на действителната
ситуация:
1.ПТП-то е на 26.01.2023г., а не както твърди в сигнала г-н М. 01.04.2023г.
2.Имената на виновната водачка са Р.Е.Д. а не както твърди г-н М. - Р.Е..
3. Г-н М. посочва, че дамата реализирала ПТП със синът му е напуснала
местопроизшествието. Той и синът му също са напуснали ПТП и след като са се обадили на
тел. 112 се връщат на местопроизшествието. Те се връщат след консултация с дежурен ОПП-
СДВР, който им разяснява, че ако желаят посещение и издаване на документи е необходимо
да се върнат на местопроизшествието. Дамата също се обажда в ОПП-СДВР и на нея и е
обяснено, че е необходимо да се върне на местопроизшествието.
Както подчертава г-на цитат: „ЯВНО ПОСЪВЕТВАНА ОТ НЯКОЙ СЪЩО СЕ
ВЪРНА НА....“, както и той е бил посъветван,
4. Полевия тест за НВ не е кръвен както твърди господина, а се тества слюнка от
устната кухина и е положителен за амфетамини на водачката Р.Е.Д. ЕГН:********** за
което е съставен АУАН серия GA №***/26.01.2023г. и тя е задържана в ***РУ от 20.50ч. на
26.01.2023г. и е освободена в 15.20ч. на 27.01.2023г. по данни от „Книга за задържане“ на
***РУ. Патрула е докладвал по надлежния ред за събитията около ПТП.
5
5. Във функционалните задължения на дежурния инспектор инж. Д. П. К. е вменено да
дава методически указания и помощ на подчинените му патрули. При пристигане на
въпросното ПТП, Д.е била вече задържана на задната седалка на служебното МПС с рег.№
***. Д.се е опитвала да обяснява на инспектор К., че пие лекарство от което е положителния
тест, дори е размахвала и показвала опаковката му. Обяснено и е било от него и от
служителите обработващи ПТП-то, че обясненията и опаковката на лекарството не
променят обстоятелствата и последствията, Другият участник в ПТП-то по време на престоя
му не е слизал от колата си, нито е присъствал на разговора със задържаната и екипа.
6. Екипът обработил и издал документите на ПТП-то е „Контрола“ в състав инспектор
И. Б. с позивна ***и мл. инспектор Б. З. с позивна ***. Издадените документи от тях са
АУАН за ПТП серия GA №***/26.01.2023г. с протокол за ПТП №***, АУАН серия GA
№***/26.01.2023г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, Талон за медицинско изследване с №***, Заповед за задържане
№***/26.01.2023г. в ***РУ.
7. Инспектор К. е отишъл на ПТП по искане на екипа, който го обработва, за да им
занесе подпечатани бланки на „Заповед за задържане“ тъй като те не са имали такива.
В доклада са направени следните изводи:
1. В МВР е постъпило писмо/сигнал от Н. Р. М., заведено с рег. № ***/02.10.2023 г. по
описа на МВР, в което той отправя обвинения към полицейски инспектор Д. К., назначен
като дежурен инспектор в ****на ОПП СДВР, за неправомерно вмешателство и оказване на
натиск върху служители на отдела обработващи ПТП, в което той е участвал и грубо
нарушаване на закона спрямо водач установен да управлява МПС под въздействието на НВ.
2. От извършената проверка по случая, видно от снетото писмено сведение и
проведените разговори със служители на ОПП СДВР не се потвърждава написаното от г-н
М.. Констатира се сериозно разминаване в посочените от него факти и обстоятелства и
установените такива.
3. Приложените копия на издадените документи във връзка с ПТП настъпило на
26.01.2023 г. на бул. ***, до *** между МПС с рег. № *** и МПС с рег. № *** категорично
потвърждават написаното от инспектор К..
4. Не се установи нарушаване на нормите от етичния кодекс на МВР, служебните
задължения и дисциплина и/или друго нарушение на закон от страна на инспектор Д. П. К..
За процесното ПТП е съставен Акт Серия GA №***/26.01.2023 г. за установяване на
административно нарушение на Р.Е.Д., за това, че на 26.01.2023 г. около 19:40 часа, в *** по
бул. *** с посока на движение от бул.*** към бул.***,управлява лек автомобил *** с
рег.номер ***, регистриран на П.Г.П. с ЕГН:********** на 50 м преди ***,поради движение
със скорост несъобразена с пътните условия (мокър асфалт),реализира ПТП в намиращия се
пред нея лек автомобил *** с рег.номер ***, с което виновно е нарушила чл. 20, ал.2 от
ЗДвП- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интезивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. С Наказателно
постановление №*** от 13.02.2023 г. на Р.Е.Д. е наложена глоба в размер на 200 лева.
Видно от представената справка за водач на Р.Е.Д. за процесното ПТП е образувана
преписка по Наказателния кодекс за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По делото са изискани и приложени длъжностна характеристика на длъжността
полицейски инспектор VI - III степен в група „***” към отдел „ПП” при СДВР и Вътрешни
6
правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР.
Ищецът е представил рецептурна бланка датирана „12.2023 г.“, с която му е преписан
медикамент „***“. На 14.12.2023 г. ищецът е закупил 40 фл. По 10 мл. „****“ и 100 фл. по
10 мл. „***“.
В проведеното съдебно дирене са разпитани четирима свидетели.
Свидетелят Н. П. П. е Началник група ***при ОПП-СДВР- пряк ръководител на ищеца
и го познава от повече от 10 години. Разяснява, че дежурният офицер е този човек, който в
рамките на 24 ч. ръководи силите на ОПП, които са на улицата, както и решава възникнали
казуси, които са във възможностите му като длъжност, да бъдат решени от него. Това е
човека, който замества началника на отдела в тези 24 ч. През неработни дни, началника не е
на работа и той трябва да взима решения. През работни дни той може да се допита до него,
но ако е заплетен казуса и началникът не е на работа той на 100% решава казуса
самостоятелно. Свидетелят е запознат с процесния случай- ПТП на 26.01.2023 г. между два
автомобила, без пострадали. Тъй като единият водач бил с употреба на наркотици, колегите
на местопроизшествието/св. З. и Б./ се обадили на Д., защото им трябвало бланка - заповед
за задържане, която трябвало да бъде с печат на отдела, а в извънработно време се
съхранявала в дежурната, т.е. при ищеца Той е взел бланките и отишъл и им ги е занесъл.
След това се установило, че той освен да занесе документите нямал друга намеса по случая.
Имало няколко служебни проверки по случая. Една от жалбите била подадена от ответника
в министерството. Свидетелят разказва, че докато се изяснял случая, нещата били доста
сериозни и ако се докажело, че колегата е виновен или има участие в т.н ОПГ, меко казано
най-малкото е да те уволнят. Проверките продължили няколко месеца, като не били
установени нарушения. Тъй като сигналът бил подаден не до началника на „ПП“ или на
СДВР, а директно до министерството със сериозни обвинения, много хора се запознали със
случая и започнали да си правят съответните изводи. Тъй като задължение на ищеца било,
когато е на работа освен всичко останало да съветва колегите и да им дава насоки, когато те
не са наясно в определен казус, кое е най-правилно да могат да го направят, при посочените
в сигнала обвинения се загубил престижа на компетентността. Започнали съмнения дали
дадените указания са правилни или са с някаква користна цел. Поведението на ищеца по
време на работа се променило коренно. Той станал по-неинициативен и избягвал да се
включи в работата, колегите почнали да се съмняват в него. Преди ищецът бил активен,
компетентен, ако имало някакъв въпрос, по който не е компетентен, той успявал да намери
варианти да се консултира, за да се получи най-верния и точния отговор. Никога не бягал от
отговорност или е прехвърлял отговорност към някои друг. И изведнъж този човек, коренно
се обърнал и започнал, „ако може да го няма“. Свидетелят правил многократна забележка да
се стегне, да се върне това както беше преди, че нищо още не е приключило. Нямало
официален резултат от всичките проверки, нямало конкретни обвинения . Съветвал го малко
по-мъжки да се държи. Свидетелят научил за случая тогава, когато документите за
проверките дошли при него.По една жалба на един гражданин за нещо, независимо за какво,
проверката е еднаква. Когато има жалба от гражданин, първото се казва предварителна
проверка, в която трябва да бъде установено има ли нарушение на служебната дисциплина
или на някой закон и т.н., в смисъл закононарушение от съответния човек срещу когото е
жалбата. След това се издава заповед на основание член от МВР за образуване на
дисциплинарна проверка по случая, която трябва да бъде с мнение за съответното наказание
или пък че няма наказание. Обикновено, практика е, че когато се прави първата част, ако се
установи, че няма достатъчно данни за законово нарушение не се минава на втора стъпка.
Съответния ръководител, човек с ръководни функции писмено заявява, че от събраните
материали е видно, че няма нарушение на закона и се подписва. И затова е безсмислено да
7
се образува следващата проверка, която да се каже, че всичко е точно. На свидетелят не му е
известно ищецът да е наказван по служебна линия за подобни нарушения.
Свидетелят И. Б. познава ищеца като дежурен офицер в ***, където и той работи.
Свидетелят разказва, че процесия случай е ПТП, отработено от него и св. Б. - някъде около
***, *** през миналата 2023 г. Свидетелят си спомня, че той и колегата били назначени
като автопатрул-контрола, нощна смяна, който патрул отговаря за територията цяла С..
Виновната участничка дала положителна проба за наркотични вещества, за което й бил
съставен АУАН- Първо за това, че била предизвикала катастрофата и второ за това, че дала
положителна проба за наркотични вещества. Водачката, след като й били оформени
документите по надлежния ред била задържана и съпроводена до медицинското заведение -
***за даване на кръв и урина. Свидетелят не познава другия участник но в съдебната зала
разпознава ответника като представил се за баща на единия участник в катастрофата. Сочи,
че ищецът не е участвал в отработването на ПТП и издаването на документите. След като
виновната водачка дала положителна проба за наркотични вещества и тя следвало да бъде
задържана, тъй като свидетелят и колегата му нямали заповеди за задържане, с печат на ***,
който печат стои в дежурната част на отдела, където в този ден и час дежурен бил ищецът,
поради това същият дошъл на място за да донесе заповеди за задържане. Свидетелят твърди,
че по никакъв повод не ми било оказвано въздействие за отработване на случая от ищеца.
Свидетелят разяснява, че ако автомобилът е бил лична собственост на водачката трябвало да
се свалят номерата, като няма спомен дали са свалили номерата на автомобила, заедно с
виновната водачка бил и неин приятел, които може би е транспортирал автомобила.
Свидетелят Б. Н. З. знае за процесния случай, тъй като в качеството му на младши
автоконтрольор, заедно със св. Б. е посетил процесното ПТП на което на една от водачките е
установено наличие на наркотични вещества. Те помолили ищеца да им донесе бланки –
заповед за задържане, в които трябва да има печат на ***, който седял в дежурната част.
Ищецът не бил издавал никакво писмено или устно разпореждане по случая и след случая
не се е опитвал да повлияе. Свидетелят разяснява, че ако автомобилът е бил собственост на
водачката трябвало да се свалят номерата, а ако не е бил нейна собственост нямало правно
основание за свалянето им. Заедно с виновната водачка бил и неин познат, които си тръгнал
с автомобила. Свидетелят сочи, че полицаите са задължени да разяснят правата на водачите.
Законът дава право на водачите, когато имат разбирателство да си съставят двустранен
протокол. Свидетелят разказва, че докато изготвяли документите ответникът доста пъти
идвал при полицейския автомобил да обяснява как трябва да си вършат работата и какво
трябва да направят. Няколкократно го помолили да се отстрани от автомобила, да не пречи.
Свидетелят К.Н.М.е син на ответника. Разказва, че около 19,30 ч. - 20,00 ч. на
26.01.2023 г. двамата с баща му пътували от *** към ***. Било тъмно, мокро, валяло дъжд.
Приближавайки се бавно към светофара, отзад били ударени от друг автомобил ***. След
ударът свидетелят и баща му слезли като водачката на другия автомобил започнала да го
бие, обиждала него и баща му и ги заплашила, че „нейните хора от МВР щели да ни
разкостят“. След това се качила в автомобила си и напуснала местопроизшествието.
Свидетелят разказва, че с баща му се обадили на тел. 112, съобщили какво се е случило и че
водачът на други я автомобил е напуснал местопроизшествието. Били посъветвани, че ако
нямат щети може да си тръгнат. Поради отправените заплахи обаче, решили да останат и
изчакат КАТ, за да не стане така, че водачката да се върне след това и да каже, че те са
напуснали. Действително тя се върнала, след това дошъл и патрул на КАТ. Полицаите
разпитали участниците, какво се е случило и те започнали да пишат двустранен протокол за
ПТП, взели проби за наркотици и алкохол. След като пробата за наркотик на водачката било
положителна за амфетамини те скъсали двустранния протокол и започнали да попълват
8
други документи. Появил се един господин с частен автомобил/свидетелят сочи, че това е
ищецът/, който не изглеждал да е служебен автомобил на полицията или на МВР и отишъл
при двамата полицаи, като разговаряха на предния прозорец на шофьорската страна като
свидетелят и ответника не са чули разговора. След това ответникът ги попитал „кой е
човека, който се е появил“. Те не искали първоначално да отговорят, но след това казали, че
е дежурен от КАТ. Свидетелят не е видял ищецът да предава документи на полицаите,
просто разговарял с тях и после се качил и си тръгнал с колата. Тъй като номерата на колата
на виновната водачка не били снети, а полицаите разрешили на приятеля на жената да се
качи и да си тръгне с автомобила, свидетелят и баща му си помислили, че това е в резултат
на нейните връзки в полицията.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск намира своето основание в разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД. Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи
наличието на претърпени вреди както и техния вид и размер, които да са следствие от
протИ.правно поведение на ответника, изразяващо се в подаване на неверни жалби и
сигнали в периода 26.01.2023г. -02.10.2023г.
Между страните няма спор по фактите, че на 26.01.2023 г. около 19:40 часа, в ***по
бул. *** с посока на движение от бул.*** към бул. ***, свидетелят К.Н.М. - син на
ответника е управлявал лек автомобил *** с рег. №***, като бил ударен от Р.Е.Д.,
управлявала лек автомобил *** с рег.№ ***. Не се спори, че Р.Е.Д. е била виновен водач,
като при тестването за алкохол и наркотични вещества е установено наличие на амфетамин.
Не се спори и, че на местопроизшествието след сигнал на тел. 112 от св. К.Н.М. се е
отзовал екип на „Пътна полиция“, състоящ се от свидетелите И. Б. и Б. З..
Установява се и не се спори, че на местопроизшествието освен И. Б. и Б. З. е
пристигнал и ищецът Д. К..
Не се спори и, че автор на описаните в исковата молба сигнали е ответника. В решения
№ 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО и № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че искането за защита, отправено към държавен
орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е
правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право/протИ.правно поведение/ е налице,
когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на
държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава
искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес.
Съобразно чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на
жалби, предложения и петиции до държавните органи. Според чл. 56 от Конституцията на
Република България всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси. В решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д.
№ 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. е развито, че в чл.45 и чл.56 от Конституцията на Република
България са предвидени права на гражданите да се обръщат за съдействие и защита на
своите законни интереси към държавните органи без опасения от последващи санкции. Тази
практика е съобразена и с даденото в теорията определение за злоупотреба с право, което
представлява превратното му упражняване единствено с цел да се увреди друг правен
субект. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответник за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че
ответникът предварително е знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства, но ги
е заявил единствено с цел да увредят ищеца.
За да се ангажира отговорността за превратно упражняване на права /злоупотреба с
9
правото на подаване на жалби и сигнали/ е достатъчно да бъде установено, че се твърдят
неверни обстоятелства от ответника с цел да увредят ищеца.
На първо място съдът намира, че твърденията за устни сигнали и писмен сигнал до ***
на СДВР не се оспорват, но липсват ангажирани доказателства, от които да се установи
какви са изложените твърдения спрямо ищеца, съответно да се провери тяхната истинност.
Що се касае до изискания и приложен по делото сигнал с рег. № ***/02.10.2023 г.
отправен до министъра на вътрешните работи, същият касае недоволство на ответника от
проведени действия по досъдебно производство. Той изразява недоволство от повторното
проведения разпит от разследваш полицай и това, че същият не е записал дословно разказа
на ответника. Тези оплаквания само по твърдения не сочат каквито и да е извършени
процесуални нарушения. Разследващите органи могат да провеждат многократни разпити за
изясняване на фактическата обстановка и записват само релевантните за спора факти и
обстоятелства. Същите оплаквания обаче по никакъв начин не касаят ищеца. Нормално е
лице, участвало в ПТП да е по-афектирано и да изисква от държавните органи да бъдат
извършени съответни действия, както и, че лице нямащо необходима юридическа
грамотност не може да извърши адекватна преценка за проведените действия от органи на
МВР или разследващи такива. Съдът отчита и язвителния и „лаишки“ стил на подадения от
М. сигнал. В същият извън ненужните разсъждения на ответника по считани от него за
общественозначими въпроси се съдържат точно две споменавания на ищеца.
Първото такова касае това, че Д.К. се е появил а местопроизшествието. Съдът намира,
че принципно присъствието на цивилно лице с неясни функции при извършването на
действия от органи на МВР е нормално да създаде учудване у присъстващите
заинтересовани лица. Тук е ролята на служителите на МВР да разяснят на участващите в
едно ПТП лица както правата им, така и какви са извършваните от тях действия, като в
случай, че свидетелите З. и Б. са счели,че печатът е необходим реквизит на заповед за
задържане е следвало да разяснят това на присъстващите, както и че те не притежават печат
и по този начин да не създават у тях чувство за неоправдана намеса на друг служител на
МВР в случая, Така съдът намира, че това оплакване на жалбоподателя не сочи неистински
факт. Не се спори, че Д. К. е присъствал на процесното ПТП. Със сигнала е поискано
обяснение каква е била причината за това присъствие на местопроизшествието.
Второто споменаване на ищеца в сигнала е част от искане на М. да бъде извършена
проверка дали другият участник в ПТП е задържан или е освободен и има ли разпореждане
на ищеца за освобождаването й. Същото макар и написано във въпросителна форма и в по-
груб изказ не въвежда каквото и да твърдение, което би могло да бъде неистинно.
От цялостния анализ на написаното в представения сигнал, който с оглед изложените
факти съдът възприема и не изолирано един от друг, а в контекста на цялостната структура,
също не може да се заключи, че той съдържа изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
С оглед на горното съдът намира, че не се установява ответникът в жалби и сигнали да
е твърдял неверни обстоятелства с цел да увреди ищеца. Липсва превратно упражняване на
права /злоупотреба с правото на подаване на жалби и сигнали/.Ето защо исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част на иска. Претендира са 1500 лева- адвокатско възнаграждение.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР №
6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато
10
съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените
от процесуалния ищеца действия се изразяват в подаване на отговор на искова молба и
извършване на процесуално представителство по иск за непозволено увреждане, делото по
което е приключило в едно съдебно заседания с приемане на писмени доказателства и
разпит на свидетели. Претендираният от ищеца хонорар /1500 лева/ не е съобразен с оглед
фактическата и правна сложност и почти двойно над минимума по чл.7, ал.1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -801 лева.
Макар и наредбата, като приета от съсловна организация да не обвързва съда/ Решение по
дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС/, настоящият състав счита, че наредбата по дела, различни от
потребителски спорове и т.н. конвейерни дела представлява ориентир за добра практика. В
допълнение възнаграждение в размер на 805 лева би било съобразено с принципите на
разумност, пропорционалност и справедлИ.ст, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, и до същия размер следва да бъде
редуцирано претендираното такова в размер на 1500 лева.
Ищецът е поискал възстановяване на сумата от 100 лева – неусвоен депозит за
призоваване на свидетели и това искане следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. К., ЕГН: **********, адрес: адрес срещу Н. Р. М.,
с адрес: адрес, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5010 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се напрегнатост, безпокойство, притеснения, засягане на чувството за
справедлИ.ст и лично достойнство, злепоставяне в колегиалната работна среда, опетняване
на доброто име и авторитет на служител с над 23 годишна практика в органите на *** на
СДВР., на държавен служител на отговорна длъжност, издаване безпокойство от опасност да
бъде потърсена административна или наказателна отговорност и сумата от 42 лева-
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за закупуване на средства за
успокояване и за подобряване на концентрацията,вследствие от протИ.правно поведение
на ответника- подаване на неоснователни сигнали и жалби срещу ищеца в периода
26.01.2023г. -02.10.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
депозиране на исковата молба/21.12.2033 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН: **********, да заплати на Н. Р. М., с адрес: адрес,
съдебно-деловодни разноски в размер на 805 лева.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца Д. П. К., ЕГН: **********сумата от 100 лева-
неусвоен депозит за свидетели при режим на призоваване.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11