Р Е
Ш Е Н
И Е
№
........
гр.Варна,
12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20396 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД срещу И.Н.П.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 97.02 лева, представляваща
стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги № ********* от
02.08.2014г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 25.11.2015г.,
за мобилен номер 0897 622 402;
- 97.90 лева, представляваща
стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги № ********* от
25.11.2015г. за мобилен номер 0882 436 920;
- 102.18 лева, представляваща
стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги № ********* от
25.11.2015г. за мобилен номер 0887 739 037;
- 148.68 лева, представляваща сбор
от лизингови вноски за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.12.2016г. в размер
на 24.78 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
05.01.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 123.90 лева, дължими по Договор за
лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0887 739 037);
- 148.68 лева, представляваща сбор
от лизингови вноски за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.12.2016г. в размер
на 24.78 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
05.01.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 123.90 лева, дължими по Договор за
лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0897 622 402);
ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2019 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед №
5922/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 10815/2019г., по описа на ВРС, 47-ми състав.
Твърди
се в исковата и уточняващата молба, че между кредитора „Т.Б.” ЕАД и длъжника И.Н.П.
са съществували договори за мобилни услуги и такива за лизинг, както следва:
- договор
за мобилни услуги № ********* от 02.08.2014г., последно изменен с допълнително
споразумение № ********* от 25.11.2015г., за мобилен номер 0897 622 402;
- договор
за мобилни услуги № ********* от 25.11.2015г. за мобилен номер 0882 436 920;
- договор
за мобилни услуги № ********* от 25.11.2015г. за мобилен номер 0887 739 037;
- договор лизинг от 25.11.2015г., с който е
предоставено за мобилно устройство Apple iPhone
6s 128 GB Gold,
към мобилен номер 0887 739 037, на обща лизингова цена от 1087.467 лева,
платима, както следва: първа вноска при сключване на договора в размер на
802.49 лева и 23 лизингови вноски, всяка в размер на 12.39 лева;
- договор лизинг от 25.11.2015г., с който е
предоставено за мобилно устройство Apple iPhone
6s 128 GB Gold,
към мобилен номер 0897 622 402, на обща лизингова цена от 1087.467 лева,
платима, както следва: първа вноска при сключване на договора в размер на
802.49 лева и 23 лизингови вноски, всяка в размер на 12.39 лева;.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му
услуги, като е останал да дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени
му мобилни услуги и лизингови вноски, за които са издадени фактури № **********/05.11.2016
г., за отчетен период 05.10.2016г. – 04.11.2016г., на стойност 162.45 лева и №
**********/05.12.2016г., за отчетен период 05.11.2016г. – 04.12.2016г., на
стойност 184.21 лева. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите суми на уговорените падежи, на 27.12.2016г. е спрян
достъпът на потребителя до мобилната мрежа на оператора, като договорите са
предсрочно прекратени. Въпреки отправените покани до И.П. за доброволно
заплащане на дължимите суми, в това число с предсрочно дължимите лизингови
вноски, същият не е изпълнил задължението си, поради което ищецът е подал
заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
тази връзка за дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите
искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените
по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Н.П. не
депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание не оспорва задължението
произтичащо от процесните договори, но твърди, че е погасил част от дълга.
След съвкупна преценка на ангажираните
по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на
приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 10815/2019г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен
и обективен идентитет между вземането, за което е
издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство, след уточнението му от исковия съд.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: че ответникът има качество на потребител по процесните
сключени между страните договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги и
договори за лизинг; че в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно
Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
че е изправна страна по договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на
вещта.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява следното:
На 02.08.2014г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от
24месеца при стандартен месечен абонаментен план от 13.99 лева на месец по
програма Generation Globul
13,99. С допълнително споразумение от 15.07.2015г. страните са уговорили
изменение в абонаментния план, като предпочетения такъв от абоната е по
програма НонСтоп, с месечна абонаментна такса от
29.99 лева. Срокът на тази услуга е угодоворен до
22.07.2017г. На 25.11.2015г. между страните е било подписано допълнително
споразумение, по силата на което е избран стандартен месечен абонаментен план
от 49.99 лева за срок до 25.11.2017г.
На датата на сключване на
споразумението по 25.11.2015г. и във връзка със същото е бил сключен и договор
за лизинг. По силата на последния - чл. 1 и чл. 2, ответникът като
лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Apple, модел iPhone 6s 128GB Gold при обща лизингова
цена от 1087.46 лева, на 23 вноски от по 12.39 лева всяка. Съгласно чл. 1, ал.
2 лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор
за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 12.39 лева.
А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството
подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма,
че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за
връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума
в размер на 12.39 лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. По силата на чл. 12 ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са
неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение
на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в
случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.
На 25.11.2015г. е бил сключен между
страните договор за мобилни услуги с месечен абонаментен план от 49.99 лева с
предпочетен номер ********** по програма НонСтоп за
срок от 24 месеца, т.е до 25.11.2017г. На същата дата и във връзка с този
договор е бил сключен и договор за лизинг. По силата на последния - чл. 1 и чл.
2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Apple, модел iPhone 6s 128GB Gold при обща лизингова
цена от 1087.46 лева, на 23 вноски от по 12.39 лева всяка. Съгласно чл. 1, ал.
2 лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор
за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 12.39 лева.
А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството
подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма,
че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за
връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума
в размер на 12.39 лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. По силата на чл. 12 ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са
неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение
на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в
случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.
На 25.11.2015г. е бил сключен между
страните договор за мобилни услуги с месечен абонаментен план от 49.99 лева с
предпочетен номер ********** по програма НонСтоп за
срок от 24 месеца, т.е до 25.11.2017г.
По всички така посочени договори,
потребителят е направил избор за отказ от фактура на хартиен носител. Уговорена
е дата на издаване на фактурите - 5-то число на месеца.
По делото са приобщени като писмени
доказателства всички фактури остойностяващи задълженията на ответника по
процесните договори, както и ОУ на мобилния оператор по договорите за
предоставяне на мобилни услуги.
При така установените факти, в тежест
на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се
търси понастоящем и дължимостта на неустойката.
Ответникът не е оспорил страните да са
били в твърдяните облигационни правоотношения, както и че са му предоставени
услугите остойностени с процесните фактури, както и устройствата, предмет на
договора за лизинг. С оглед това и съдът намира, че за П. е възникнало
задължение да заплати на ищеца уговорените месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и лизингови вноски, които съобразно представените фактури, са както
следва:
- 97.02
лева, представляваща стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги
за отчетен период от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги
№ ********* от 02.08.2014г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
25.11.2015г., за мобилен номер 0897 622 402;
- 97.90
лева, представляваща стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги
за отчетен период от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги
№ ********* от 25.11.2015г. за мобилен номер 0882 436 920;
-
102.18 лева, представляваща стойност на абонаментни такси и използвани мобилни
услуги за отчетен период от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни
услуги № ********* от 25.11.2015г. за мобилен номер 0887 739 037;
- 148.68
лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период от 05.10.2016
г. до 04.12.2016г. в размер на 24.78 лева и предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода от 05.01.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 123.90 лева,
дължими по Договор за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно
устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер
0887 739 037);
-
148.68 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период от
05.10.2016 г. до 04.12.2016г. в размер на 24.78 лева и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 05.01.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 123.90
лева, дължими по Договор за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено
мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер
0897 622 402).
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване факта на погасяване на задължението представя писмени
доказателства, от които се установява, че същият е заплатил на ищеца сумите,
както следва:
- на 10.09.2020г. сума в размер на 150
лева;
- на 07.10.2020г. сума в размер на 100
лева;
- на 08.11.2020г. сума в размер на 100
лева;
- на 07.12.2020г. сума в размер на 100
лева;
- на 07.01.2021г. сума в размер на 100
лева.
Или, общо заплатената от ищеца сума
възлиза в размер на 550 лева. Тази сума обаче е недостатъчна да погаси дълга на
П. към ищеца, поради което и приложение следва да намери
правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД, доколкото в ОУ липсва клауза разписваща поредност на погасяване на задълженията на потребителя по
множество договори при извършено частично плащане по фактура, която ги обективира. Няма данни и потребителят да е заявил кое
задължение погасява с извършеното от него плащане. Според
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника и по този ред се
погасяват еднородните задължения, включително паричните, като условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е
определено по основание и размер. А разписаната поредност
на погасяване по чл. 76, ал.1 ЗЗД е първо най- обременителното, при няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Или, към датата на плащанията,
извършени от ответника, всички процесни задължения са
били възникнали, определени по основание и размер. Най-старите от тях са тези за
заплащане на месечни абонаментни такси, ползвани мобилни услуги за трите
предпочетени номера за отчетен период 05.10.2016 г. до 04.12.2016г., възлизащи общо
в размер на 296.22 лева, падежиралите лизингови
вноски за периода от 05.10.2016 г. до 04.12.2016г. в общ размер на 49.56 лева.
С остатъкът от заплатената сума от 204.22 лева следва да са погаси съразмерно
задължението по двата лизингови договора за предсрочно изискуемите лизингови
вноски, или всяко задължение следва да бъде погасено със сумата от 102.11 лева.
При това ответникът е останал да дължи сумата от 19.79 лева по договора за
лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0887 739 037) и 19.79 лева
по договора за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно
устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер
0897 622 402). За този размери искът следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размери – отхвърлен.
Доколкото ответникът е част от
задължението към ищеца в хода на настоящото производство и с това е дал повод
за инициирането му, съдът намира, че същият следва да заплати на „Т.Б.“ ЕАД
сторените в хода на заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385 лева и в хода на
настоящото производство – 560 лева (за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува
вземане срещу ответника И.Н.П.,
ЕГН **********,*** за сумите, както следва: 19.79 лева (деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. 09-10.2017г. по договора
за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0887 739 037); 19.79 лева (деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. 09-10.2017г.по договора за лизинг от
25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0897 622 402), ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.07.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед № 5922/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 10815/2019г., по описа на ВРС, 47-ми състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите, както следва: 97.02 лева, претендирана като стойност
на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги № ********* от
02.08.2014г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 25.11.2015г.,
за мобилен номер 0897 622 402; 97.90
лева, претендирана стойност на абонаментни такси и използвани мобилни
услуги за отчетен период от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни
услуги № ********* от 25.11.2015г. за мобилен номер 0882 436 920; 102.18 лева, претендирана като
стойност на абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
05.10.2016г. до 04.12.2016г. по договор за мобилни услуги № ********* от
25.11.2015г. за мобилен номер 0887 739 037; за разликата над 19.79 лева до предявения размер от 148.68 лева, претендирана като сбор от
лизингови вноски за м. 10.2016 г. – м. 09.2017г., дължими по Договор за лизинг
от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер 0887 739 037) и за разликата над 19.79 лева до предявения
размер от 148.68 лева,
претендирана като сбор от лизингови вноски за м. 10.2016 г. – м. 09.2017г.,
дължими по Договор за лизинг от 25.11.2015г., с който е предоставено мобилно
устройство Apple iPhone 6s 128 GB Gold (към мобилен номер
0897 622 402, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляваща
сторени съдебно- деловодни в заповедното производство и сумата от 560.00 лева
(петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: