Решение по дело №582/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 450
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20225330200582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200582 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4597297, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на С. М. Н. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5
ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение
на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмена молба, жалбоподателят действащ
чрез процесуалния си представител – адв. П. поддържа конкретни доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ, като моли за
неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден
като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
1
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.03.2021 г., в 16:11 часа, на
път II-64, км. 49 + 800, посока север, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от
минус 3 км/ч, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост
от 102 км/ч. и наказуемо превишение 42 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е С. М. Н.. Нарушението
е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 №
11743са
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното статично изображение № 0497354, което съгласно чл. 16, ал.
3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка
само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая
нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от
приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на
МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства
тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са
изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.
Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна
идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия
номер, означен на гърба на изисканото и представено по делото статично
изображение.
- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да
се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност
за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност
за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
2
В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по
реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от
него.
В този смисъл - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 /
2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911
от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, и др.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от
двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно
толеранс от - 3 %, въпреки, че в ЕФ е допусната техническа грешка и е
отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
3
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 105 км/
час. 3% от тази величина се равняват на 3,15 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 101, 85 км/час. При преглед на предвидените санкции в
чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.
Следва да се посочи, че въпреки, че скоростта не е закръглена в полза на
наказания субект към 101 км/час, а е закръглена към - 102 км/час, то отново не
се достига до различни изводи за законосъобразност на НП, доколкото
наказуемото превишение отново е над 40 км/час и под 50 км/час като
приложимата санкционна норма и санкция остават непроменени.
Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при
разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в
случая няма) ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна
норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
4
участък от пътя.
В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е
издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно
разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е
стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при
съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на
АТСС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
5
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на
ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация
е именно чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения,
включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП,
доколкото превишение от 42 км/час в извън градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните
признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран
деецът - чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно,
че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на
пределно допустимата скорост на движение, въведена с пътен знак В26.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се
издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който
в случая се явява спазен.
По отношение на възражението, че мястото на заснемане на нарушението
не попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В26,
съдът намира следното:
6
По служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че
процесният пътен участък- път II-64, км 49+800, посока север попада в
обхвата на действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от полученото писмо
от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив.
В същото изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II-64 км
49+800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Процесният пътен участък
се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е
поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика „Рефан“. За обекта е проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата. Вертикалната и хоризонтална
сигнализация в района на пътната връзка са извършени по одобрен проект
съгласуван с ОД на МВР - Пловдив и ОПУ-Пловдив. Пътният знак В26
фигурира в екзекутивния проект за организация на движението при км.
49+860. Действието на пътния знак се изчерпва след забавителния шлюз и
изхода на Рефан на км. 49+736. Процесният пътен участък км. 49+800 се
намира преди кръстовище, което означава че въведеното с поставения на км.
49+860 пътен знак ограничение важи и за него. Пътният знак е бил наличен
към датата на извършване на нарушението.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото се кредитира от съда
и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо
наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.

Изцяло неоснователно е възражението, че мястото на заснемане на
нарушението не попадало в обхвата на действие на пътния знак В26. За да
обоснове тези си изводи защитата се позовава на математически изчисления и
съпоставка на отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата за разстоянието
между пътния знак В26 и разположението на камерата, както и данните от
писмото на ОПУ за точното местоположение на пътния знак и зоната му на
действие.
Действително в протокола по чл. 10 от Наредбата е отбелязано, че АТСС е
позиционирано на 200 метра от пътния знак.
7
Както правилно изтъква защитата, според трайната съдебна практика
Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Нещо повече, той се ползва с материална
доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.
В този смисъл - Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от
21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год.
В процесния случай материалната доказателствена сила нито е
опровергана, нито е оспорена от страните (точно обратното - защитата
навежда доводите си именно позовавайки се на Протокола по чл. 10), поради
което съдът е обвързан да приеме за достоверни отразяванията в него.
В този смисъл предвид:
- отбелязването в протокола, че АТСС е разположено на 200 метра от знака
В26;
- данните от писмото на ОПУ, че зоната на действие на знака е от км.
49+860 до км. 49+736, то чисто формално се явяват верни изчисленията на
защитника, че самата камера е била разположена извън зоната на действие на
пътния знак.
Това, обаче в никакъв случай не означава, че самото заснемане на
процесния автомобил е било извън зоната на действие на знака В26,
доколкото подобно съждение не държи сметка за удостоверителното действие
на протокола по чл. 10 от Наредбата, което (както вече се изясни по-горе)
обхваща не само мястото на разполагане на АТСС, но и мястото и времето на
контрол и начина на осъществяване на контрола.
Както в ЕФ, така и в протокола по чл. 10 изрично е отбелязано, че мястото
на контрол е именно пътен участък 49+800, за който вече се изясни от
писмото на ОПУ, че попада в зоната на действие на пътния знак В26,
поставен на км 49+860.
Тук следва да се проведе разграничение между място на разполагане на
АТСС и място на контрол, разбирано като мястото, където АТСС извършва
8
заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на камерата.
Следва да се съобрази и изричното отбелязване в инструкцията за
експлоатация (раздел 4 „Ръководство за измерване на скоростта със СПУКС
ARH CAM S1”, подраздел „Избор на местоположение и измерване на
скорост“), според което:
- обхвата на действие на камерата е в зависимост от конкретното
разстояние, на което е разположена камерата от центъра на лентата за
измерване;
- минималното съотношение между разстоянието от камерата до центъра
на лентата за измерване и разстоянието между камерата и заснеманото МПС е
1:10;
- когато това съотношение е по-малко, тоест ако МПС попада извън
настроения обхват на действие на камерата, АТСС не отчита като валидни
резултатите от измерването и преминаването не се записва.
От гореизложеното е видно, че от значение, за да се прецени дали камерата
заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на пътния знак
В26:
-е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния
знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да
заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26.
В протокола по чл. 10 от Наредбата, на който се позовава защитата за
математическите си изчисления, и чиято удостоверителна сила не е оспорена
и опровергана, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис и саморъчно
изписване на имената на удостоверилия го полицейски служител.
Подобно нормативно изискване, чието спазване е удостоверено е
правилото на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., според което:
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“.
Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че точното
местоположение на камерата и настроения обхват на нейното действие са
съобразени по такъв начин, че тя да извършва заснемане точно на посоченото
в протокола място на контрол – км. 49+800, което (както вече се посочи)
9
попада в зоната на действие на пътен знак В26.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че знакът В26 бил
поставен незаконосъобразно, доколкото фабриката на Рефан не
представлявала крайпътен търговски обект, респективно за нея не следвало да
се провежда процедура по Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Според настоящия състав въпросите:
-дали фабриката на Рефан действително може да се субсумира под
понятието „крайпътен търговски обект“ по смисъла на чл. 8 от Наредбата за
специалното ползване на пътищата;
- дали във връзка с фабриката е следвало да се провежда процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата (каквато видно от писмото от
ОПУ реално е проведена) и дали Рефан дължат да заплащат свързаните с това
такси;
- дали знака фактически е поставен от служители на Рефан или на ОПУ-
Пловдив и дали за това е получено разрешението на компетентния орган
биха били относими, ако бе повдигнато административно обвинение за
нарушаване предписанията на пътен знак, поставен на територията на
фабриката или на пътната връзка между фабриката и републиканския път.
При положение обаче, че по делото не съществува спор, че нарушителят е
наказан за нарушаване на предписанията на пътен знак, поставен на главния
републикански път, който е втори клас, то тези въпроси се явяват изцяло
ирелевантни към процесния казус.
Единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от
която стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
10
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен пътен
знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е необходимо и
достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със съответното
Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от
полученото писмо от същата институция, тези нормативни изисквания са
изцяло спазени.
Неоснователно е позоваването на чл. 26 от Закона за пътищата, доколкото
тази разпоредба касае съвсем различна хипотеза на инцидентното поставяне
на пътни знаци във връзка с дейности по специално използване на пътищата
или дейности извън специалното ползване на пътищата. В случая обаче,
видно от писмото на ОПУ, се касае за знак поставен при спазване на общия
ред за регулиране на скоростния режим по пътищата, чрез одобряване на
проект за организация на движението и включване на знака в екзекутивния
проект за организация на движението и то след провеждане на изискваните от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. съгласувателни процедури, както с ОДМВР,
така и с компетентното териториално поделение на АПИ, а именно ОПУ-
Пловдив.
Неоснователно е и позоваването на чл. 5 от Наредбата за специалното
ползване на пътищата, доколкото тя урежда организацията на движението и
поставянето на знаци на самата територия на крайпътния търговски обект, но
е изцяло неотносима към режима на поставяне на знаците по самите
републикански пътища.
Изцяло неоснователно е възражението във връзка с издаването на ЕФ чрез
използване на мобилно АТСС и без да е спазено изискването за отсъствие на
контролен орган и нарушител, доколкото изложените от защитата доводи не
държат сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения.
След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за
издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала,
доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и
условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно
решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.
Нещо повече - след нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ бр. 54
11
от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася
само за самото издаване ЕФ, не и за процеса на извършване и установяване на
нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не
участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е
юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 /
2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160
/12.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен
състав, КАНД № 2286 /2021, и др.
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Нещо повече, видно от приложената към преписката инструкция за
експлоатация, ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие
мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на
нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран,
поради което се явяват изцяло ирелевантни за законосъобразността на ЕФ –
личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие,
неговата квалификация и компетентност. / Решение № 1516 от 16.07.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, и др. /
Неоснователен е и доводът, че ЕФ бил незаконосъобразен поради
невписване в него на номер на първо и последно статично изображение.
Действително при запознаване със съдържанието на протокола се установява,
че такива липсват.
Доколкото, обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута
на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че
пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не
е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от
останалите негови реквизити.
12
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от
Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 13:30 часа до 20.30
часа на 11.03.2021г., а процесното нарушение е установено именно на
11.03.2021г. в 16,11 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола - път II-64,
км.49+800, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение,
че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за
което е съставен приложения по делото протокол.
Така изрично Решение № 117 от 20.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3085 / 2021
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2370 от
01.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2644 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2538 от 17.12.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2809 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, и
др.
Противно на възраженията на защитата, по делото е представена и снимка
на АТСС, на която е видно разполагането му на път II-64 и посоката на
заснемане, отразена в протокола по чл. 10 от Наредбата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в
достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал
и конкретното разполагане и използване на АТСС.
В този изричен смисъл Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В
цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил
изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на
АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Не на последно място, следва да се посочи, че дори да можеше да се
приеме (а то - не може), че представената снимка на камерата не е за
процесното използване на АТСС и валидна снимка не е представена, според
трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл.
13
10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните
и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по
чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2219/ 19.11.2021 год.на
Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021 год.,
Решение № 2081/5.11.2021г. на Административен съд Пловдив, КАНД №
1974/2021, Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
и др.
Тук отново следва да се съобрази цитираната вече по-горе трайна съдебна
практика, според която Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност, като нещо повече,
той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по
надлежния ред, като в процесния случай подобно опровергаване не е налице.
Всъщност пълната неоснователност на възражението, че от снимката на
АТСС не можело да се установи мястото на заснемане на нарушението
произтича и от приложеното по делото статично изображение по чл. 16, ал.3
от Наредбата, в което не само, че е посочен точния административен адрес на
заснемане на нарушението, но и географските координати на снабденото с
GPS мобилно средство за контрол.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.

По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4597297, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на С. М. Н., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА С. М. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15