№ 17794
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110113568 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. Д.
срещу „СИТИ КЕШ“ ООД за прогласяване на нищожност на клаузата за
неустойка в размер на 2220,34 лева, уговорена в Договор за паричен заем №
638587/23.02.2022 г., сключен между страните.
Ищецът твърди, че на 23.02.2022 г. между страните по делото е бил
сключен Договор за паричен заем № 638587, по силата на който на ищеца била
отпусната сумата в размер на 1100,00 лева. Посочено е, че общото задължение
по договора за връщане възлизало на сумата в размер на 3762,00 лева, като на
ищцата била начислена и разсрочена за плащане на 18 вноски неустойка в
размер на 2220,34 лева. Твърди се, че уговорената неустойка накърнява
добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като
е в размер на 110 % от отпуснатата по кредита сума. Налице било и
противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗЗП поради необосновано високия й размер.
Уговорената неустойка била за акцесорно задължение – неосигуряване на
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, което прехвърляло
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
платежоспособността на длъжника върху самия него. В неустойката се
уговаряло едно допълнително обезщетение при неизпълнение на акцесорно
задължение и по съществото си същата била добавък към възнаградителната
1
лихва. Претендира се нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради
неиндивидуално уговаряне на клаузите. С предвидената уговорка се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът е признал исковата претенция и е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска. Направено е искане на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не се възлагат на ответника сторените по
делото разноски, тъй като ответното дружество не е станало причина за
завеждане на делото чрез извънпроцесуалното си поведение. Направено е
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
В отговора на исковата молба ответникът е извършил признание на
исковата претенция. Ищецът не е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска, предвид което съдът счита, че са налице
пречките за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички правопораждащи факти, разпределени в доказателствена тежест на
ищеца и които се явяват изгодни за същия. Предвид заявеното пред съда
признание на исковата претенция, съдът счита, че по делото се явяват
безспорни всички факти между страните, явяващи се факти от фактическия
състав за твърдяната от ищцовата страна недължимост на сума в размер на
2220,34 лева, представляваща уговорена в Договор за паричен заем №
638587/23.02.2022 г. неустойка - че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно отношение по Договор за паричен заем№ 638587/23.02.2022 г.,
в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдения размер, която договорна клауза накърнява добрите
нрави, сключена е при противоречие със ЗЗП и при заобикаляне на
2
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Водим от изложеното, съдът счита за безпредметно допълнителното
обсъждане на твърденията в исковата молба и кореспондирането им с
доказателствата, представени по делото. Съдът счита, че страните не спорят
по делото, че към момента на завеждане на исковата молба и приключване на
устните състезания претенция за исковата сума е основателна. С оглед
изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на решението си и
фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът счита, че следва изцяло
да уважи исковата претенция.
Съдът счита, че разноските следва да бъдат разпределени на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да се приеме, че
липсва повод за завеждане на иска, с оглед недобросъвестния характер на
договорното условие, ответникът е следвало извънсъдебно сам активно да е
съобщил за неравноправността на клаузата и да е заявил, че няма да я прилага,
и без покана от потребителя, което в настоящия случай не се доказва, а и не се
твърди като поведение. Следователно именно пътят на настоящата искова
защита е бил единственият възможен начин за ищеца. С оглед това, разноските
следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза
на ищеца следва да се присъди платената държавна такса в дължимия размер
от 88,81 лева. Претендира се и адвокатски хонорар за безплатно
представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Изявлението за
наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на
данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК ( в този смисъл Определение
№ 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г., I г. о., ГК.). С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, бланковата (типова) по
характер искова молба и всички молби със становище по делото, неявяването
на адвоката на ищеца по делото, и с оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/2022 г., следва да се определи възнаграждение в размер на 100,00
3
лева или 120,00 лева с ДДС в полза на адв. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка в размер на
2220,34 лева, уговорена в Договор за паричен заем № 638587/23.02.2022 г.,
сключен между Е. Д. Д., ЕГН **********, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
...................., по предявените от Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати
на Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
88,81 лева, представляваща държавна такса за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати
на адвокат М. В. М., с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3,
ап. Б, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 120,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна защита в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4