Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./15.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1482 по описа на ВОС за 2015 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.247 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1961/23.01.2017 год. от “АН
СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. – всички чрез адв.А., с
която сезират съда с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка, в постановеното решение, като сумата в първия диспозитив
на решението в осъдителната му част бъде намалена от 36 110.24 лева на 28 310.24
лева, при отчитане на извършеното плащане в размер на 7 800 лева по
фактура № **********/10.08.2015 год.
Насрещната страна по молбата „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за основателност на молбата и
сочи, че останалата дължима сума след извършените плащания е в размер на 28 310.24
лева.
Настоящият
състав на ВОС, като съобрази, че сезиралата го молба е подадена от легитимирано
лице и е допустима, за да се произнесе по същество на същата, съобрази
следното:
Производството по делото е било образувано по
предявени, в условията на обективни кумулативно и пасивно субективно
съединяване, от „МАНИЯ ТИЙМ“ АД срещу “АН СИСТ“
ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. искове, първият от които е за солидарно осъждане на
ответниците да му заплатят сумата от
40 520.64 лева, претендирана като дължима,
но незаплатена цена на продадена от ищцовото
дружество стока, представляваща сбора от незаплатени остатъци по фактури № №
**********/03.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 2 364.99 лева/,
**********/07.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 392.46 лева/,
**********/10.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 11 652.95 лева/ и
**********/12.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 26 110.24 лева/.
По така предявенията
претенция, ответниците са депозирали писмен отговор, с който не оспорват
наличието на задължение в общ размер от 40 520.64 лева за закупени стоки -
така както е посочено в исковата молба, като представят доказателства за
частично заплащане на сумите на 26.10.2015 год. се твърди сумите по фактури № №
**********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/, **********/07.08.2015 год. /392.46
лева/ и частично сумата по фактура № **********/10.08.2015 год. /1 652.95 лева/.
Заверяването на сметката на ищцовото
дружество с посочените суми не е оспорено от него, като в съответствие с
твърденията на страните това обстоятелството, респективно остатъчното
задължение, е прието за безспорно установено между тях и ненуждаещо се от
доказване, включително в изготвения по делото устен доклад по чл.365 ГПК.
Именно като е формирал мотиви за основателността на
иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД на процесуалното поведение на страните относно
признаване от страна на ответниците на задължението към ищеца за получена, но
незаплатена цена на продадена от ищцовото дружество
стока по посочените фактури и признаване от страна на ищеца на извършеното след
завеждане на исковата молба частично плащане по тях, което съдът е зачел на
основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът е постановил решението си, осъждайки ответниците
да заплатят сумата от 36 110.24 лева.
Видно обаче от изготвения за проведеното на
01.11.2016 год. съдебно заседание протокол /л.697/, налице е изявление за
частично заплащане на сума в размер на 7 800 лева по фактура № **********,
извършено на 04.07.2016 год., което плащане също изрично е признато от ищеца,
макар и за него да не е постановено изрично постановено определение от съда.
Явна
фактическа грешка според правната теория
е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в решението, като безспорно пропуските да се отрази в диспозитива на решението становище на съда, личащо от
мотивите, е именно такава грешка. Като
проява на такъв порок, Върховният касационен съд е имал случай да квалифицира и
случая, в който аритметическа грешка се
пренася в диспозитива и да посочи, че за наличието на
очевидна фактическа грешка се съди от
анализа на всички доказателства по делото, включително и от обясненията на
страните и процесуалните действия на страните и съда. Изхождайки от горното и
от обективираната воля на съда за признаване на
извършените плащания, допуснатата грешка, намерила отражение в диспозитива на постановеното решение, следва да се
квалифицира като несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно
изразяване, която следва да бъде санирана по реда на чл.247 ГПК.
Ето защо,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по търговско дело № 1482 по описа на
ВОС за 2015 год. решение № 947/22.12.2016 год, В
ЧАСТТА, по предявения от „МАНИЯ ТИЙМ“ АД срещу „АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д.
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД иск КАТО диспозитива
на същия
ВМЕСТО „ОСЪЖДА „АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“
№ 9, Н.Ж.Д., ЕГН: ***********, с
адрес *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********,
с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от 36 110.24 лева, съставляваща незаплатена цена на
продадена от ищцовото дружество по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.
стока, от които сумата от 10 000 лева по фактура № **********/10.08.2015
год. и 26 110.24 лева по фактура № **********/12.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.10.2015 год. до окончателното й заплащане, на основание
чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
4 410.40 лв., представляваща разлика над присъдената сума до пълния претендиран размер от 40 520.64 лева и сбор от сумите
по фактура № **********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/, по фактура №
**********/07.08.2015 /392.46 лева/ и частично плащане по фактура №
**********/10.08.2015 год. /1 652.95 лева/“
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ
„ОСЪЖДА „АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“
№ 9, Н.Ж.Д., ЕГН: ***********, с
адрес *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********,
с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от 28 310.24 лева, съставляваща незаплатена цена на
продадена от ищцовото дружество по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.
стока, от които сумата от 2 200 лева по фактура № **********/10.08.2015 год. и
26 110.24 лева по фактура № **********/12.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.10.2015 год. до окончателното й заплащане, на основание
чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 12 210.40
лв., представляваща разлика над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 40 520.64 лева и сбор от сумите по фактура №
**********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/, по фактура № **********/07.08.2015
/392.46 лева/ и частично плащане по фактура № **********/10.08.2015 год. /9 452.95
лева/“ .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: