Н.ч.х.д.№ 30/2020 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното обвинение срещу подсъдимия Г.С.Г.
ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 01.01.2020г. в гр.Хасково, причинил на Н.Д.Н. ЕГН ********** ***,
болка и страдание, без разстройство на здравето– а именно –повърхностна травма
на окосмената част на главата и контузия на долната част на гърба и таза–
представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Предявен
е и граждански иск от пострадалата Н.Д.Н. ЕГН ********** *** против подсъдимия Г.С.Г.
ЕГН ********** *** за сумата в размер на 2 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за
претърпените в резултат на твърдяната лека телесна повреда неимуществени вреди
- болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.
Срещу подсъдимия Г.С.Г. е повдигнато и
още едно частно обвинение – а именно за това, че на 01.01.2020г.,
в гр.Хасково, казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Д.Н. ЕГН **********
***, като в нейно присъствие я нарекъл – „мишко“ и
„боклук“– престъпление по чл.146 ал.1 предл.1 от НК.
Предявен е и граждански иск от
пострадалата Н.Д.Н. ЕГН ********** *** против подсъдимия Г.С.Г. ЕГН ********** ***
за сумата в размер на 1 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за претърпените в резултат на
твърдяната обида неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увреждането – до окончателното
изплащане на сумата.
Частният тъжител Н.Н.,
чрез повереника си пледира за осъждане на
подсъдимия. Същият й причинил описаното телесно увреждане и следвало да
понесе отговорността. Претендира и за сумата по гражданския иск, както и за
разноски по делото. Също пледира и за осъждане на подсъдимия за обидата и
гражданския иска за болките и страданията от нея. Били доказани изцяло
твърденията, изложени в частната тъжба за това, че на 01.01.2020г.
била причинена леката телесна повреда и обидата. Така извършеното деяние било доказано
изцяло, както от писмените доказателства, събрани по делото, така и от гласните
такива.
Подсъдимият Г.Г.
разбира в какво е обвинен.
Не се признава за виновен. Дава
обяснения.
Бил навън, прибрал се вкъщи и станал
нормален семеен спор. Н. започнала да го провокира. По отношение на обидите - нейните
думи били по-лоши от неговите, но не я удрял. Имало обиди, но тя също нанесла обиди,
които дори бяха по-лоши от тези на подсъдимия. Получил се един нормален семеен
спор, но твърди, че не бил удрял Н.. Обадили се на полицаите, слезли долу, след
което се прибрали, дори се прибрали заедно. Всичко беше нормално. На сутринта
ходих за закуска, пихме кафе. Полицаите дойдоха, защото Н. си била забравила
телефона, попитали всичко наред ли е, казал: „прекрасно“. Сутринта Г. закарах Н.
на работа, продължили да живеем заедно като мъж и жена. В този период
подсъдимият вече знаел, че има молба за развод. Не знаел точно кога е подадена
молбата. Г. не знаел, че се развежда, научил от малката си дъщеря. През цялото
време с Н. живеели заедно. Не разбрал защо се развеждат. Двамата с Н. имали 14
години брак. Подсъдимият работел в чужбина и като се върнел живеел в това
жилище. Върнал се за делото за развод.
Иска от съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия също пледира
за оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Г.
и тъжителката Н.Н. са бивши съпрузи.
Към 01.01.2020г.
бракът им все още не бил прекратен с развод, но имало образувано гражданско
дело за развод в РС-Хасково, по искова молба подадена от тъжителката Н.Н..
Двамата съпрузи имали две деца от брака
си.
Живеели заедно на етаж от къща,
собственост на родителите на подсъдимия Г.,***. Подсъдимият живеел и работел в
Германия, като няколко пъти в годината се завръщал в България и тогава живеел в
семейното жилище при съпругата и децата си.
В края на 2019г. преди коледните и
новогодишните празници Г.Г. се върнал от Германия в
България и както обичайно се прибрал в семейното жилище – втория етаж на къщата
на *******в гр.Хасково. Там живеела и Н.Н. и двете му
деца, а на долния етаж на къщата живеел баща му – св.С.П..
На 31.01.2019г. подсъдимият Г. излязъл
да празнува и употребил алкохол.
Малко след 24 часа – вече на 01.01.2020г. подсъдимият влязъл в семейното жилище, отишъл в
стаята, където спяла Н.Н. и я събудил. Г.Г. не бил получил препис от исковата молба за развод, но
бил разбрал, че съпругата му е подала иск за развод.
Бил ядосан и обиден, че съпругата му
иска да се развежда с него. Алкохолът допълнително свалил задръжките.
След това Г. заплашил Н.Н., че ще я изгони от семейното жилище, защото е негово.
Последвала размяна на реплики между съпрузите. Напрежението ескалирало и Г.Г. замахнал с ръка към Н.Н. и я ударил с длан по лицето, след това я блъснал на
земята и пострадалата паднала и си ударила главата. Г. я ритнал с крак в
долната част на гърба и таза.
След това Г. се овладял и излязъл от
стаята.
Н.Н. се
изправила, взела мобилния си телефон и подала сигнал на 112.
На място били изпратени св.Р. Т. и св.М.Д.
***. Били посрещнати на двора от двамата съпрузи. След това Н.Н. и Г.Г. ***, където Г. получил
полицейско разпореждане да се въздържа от насилие и двамата били пуснати да си
ходят. Мобилният телефон на Н.Н. случайно изпаднал
вътре в патрулния ватомобил и бил намерен по-късно от
св.Д.. Двамата полицаи отново отишли на адреса, за да върнат мобилния телефон
на пострадалата.
На подсъдимия Г. било указано да отиде
да спи другаде тази вечер.
И двамата полицаи не видели по лицето
или тялото на Н.Н. следи от физическо насилие / кръв
или рани/, но са единодушни, че пострадалата била видимо разстроена.
След този случай според св.Д.Н. – баща
на пострадалата, същата се върнала при родителите си с децата и живяла при тях
няколко дни, защото се страхувала от Г.Г.. След това,
когато Г. отново заминал за Германия, Н.Н. се върнала
с децата в семейното жилище на *******в гр.Хасково.
След това пострадалата отишла да живее
на квартира с децата си.
Според заключението на вещото лице по
извършената съдебно-медицинска експертиза при прегледа на Н.Н.
се установило –повърхностна травма по окосмената част на главата и контузия на
долната част на гърба и таза – кръвонасядане. Тези
увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд и тъп предмет и
можели да се получат при удар по начина и при обстоятелствата, описани от
пострадалата. Било причинено страдание, без разстройство на здравето.
Срокът за пълно възстановяване бил до
15 дни.
Подсъдимият Г.Г. е неосъждан - реабилитиран.
Не е освобождаван по чл.78а от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Съдът
намира, че на база на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че подсъдимият Г.С.Г. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, като на 01.01.2020г. в гр.Хасково, причинил на Н.Д.Н. ЕГН ********** ***,
болка и страдание, без разстройство на здравето– а именно –повърхностна травма
на окосмената част на главата и контузия на долната част на гърба и таза–
представляващи лека телесна повреда.
Описаните увреждания представляват лека
телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК с оглед възприетото в т.15 на ППВС
№3/1979г.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
именно настъпването на престъпния резултат.
По-насетне, съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
За
деянието по чл.130 ал.1 от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до
2 години или пробация.
Ето
защо съдът счете, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение
на чл.78а от НК, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание „глоба“. Размерът съдът индивидуализира
като обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени процесът на развод, който е изострил
отношенията между бившите съпрузи. Като отегчаващи – липсата на критично
отношение към стореното от Г.. Ето защо съдът определи размера на глобата при превес
на смекчаващите вината обстоятелства – съответно над минимума и под средата – а
именно глоба в размер на 1 500 лв., която напълно би постигнала целите на
индивидуалната и генералната превенции.
По предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД – съдът счете че са налице кумулативно всички елементи от фактическия
състав на генералния деликт – противоправно
поведение, вина, вреда и причинна връзка, поради което уважи гражданската
претенция, като определи размера по справедливост, като взе в предвид срока за пълно
възстановяне – до 15 дни и данните за състоянието на
пострадалия след нанасяне на телесната повреда. Ето защо съдът уважи иска за неимуществени
вреди в размер на 700 лв. и отхвърли претенцията в останалата й част – до
пълния предявен размер от 2 000 лв.
С
оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати разноските по делото
на тъжителката и ДТ върху уважената част от гражданския иск.
По
отношение на второто частно обвинение – за нанесена обида по чл.146 ал.1 от НК
съдът счете същото за недоказано.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод дали и какви точно думи и
изрази е употребил подсъдимия Г.Г. спрямо Н.Н. ***. Едно е сигурно – имало е скандал и караница между
двамата бивши вече съпрузи и размяна на реплики, които именно са ексалирали напрежението и тласнали и към физическо насилие.
Но дали Г. е изрекъл спрямо Н.Н. обидните думи и
изрази - „мишко“ и „боклук“–съдът намира за
недоказано. Вярно е и че при такива отношения и сблъсъци обичайно участниците
са един срещу друг и само двама между две стени и няма свидетели-очевидци нито
пряко възприятие на станалото. Това обаче не дава на съда опора да признава за
виновни в престъпления лица, само на базата на предположения или на базата на
онова, което обичайно / и най-вероятно/ се е случило.
Никоя присъда не може да почива на
предположения.
Ето защо съдът оправда подсъдимия Г.Г. по повдигнатото му частно обвинение за извършено
престъпление по чл.146 ал.1 от НК – за това, че на 01.01.2020г.,
в гр.Хасково, казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Д.Н. ЕГН **********
***, като в нейно присъствие я нарекъл – „мишко“ и
„боклук“.
Съдът отхвърли изцяло и свързаната с
това частно обвинение гражданска претенция за сумата в размер на 1 000 лв.
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на твърдяната
нанесена обида.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.