№ 1767
гр. Плевен, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20254430101713 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е постъпила ИМ от Б. М. против „Рубин Трейдинг“ЕАД, с
правно основание чл.200 от КТ.Твърди се, че на 04.11.2024г. в 09:35 часа, по
време на изпълнение на служебните си задължения, при превозване на
оборудване с ръчна количка, гумата на същата попада във фуга на пода, при
което оборудването пада и количката се обръща върху десния крак на Б. М.,
вследствие на което получава фрактура. Описаният механизъм за настъпване
на процесната трудова злополука е установен в Протокол за резултатите от
извършеното разследване на злополуката по описа на ТП на НОИ - Плевен,
който на основание чл. 58, ал. 6 от КСО е валиден до доказване на противното.
Налице е Разпореждане № 51011484 от 19.11.2024г., с което горепосоченият
инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от
КСО.Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с описаната
злополука, имаща характера на трудова, ищецът получава фрактура крусис
декстра с дислокация на фрагментите. Приет е в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“
ЕАД, където е извършена оперативна интервенция, при която е направена
кожна инцизия за латерален достъп до глезен. Послойно се достига до костта.
Репозиция. Фиксация на 2бр. интрафрагментарни винта и една трета
тубуларна плака. Репозоция. Фиксация на 2бр. винта. Гипсова имобилация.
1
Изложено е, че: към настоящия момент, въпреки изминалия период от
време, пострадалото лице все още не се е възстановило. Продължава да
изпитва болки и дискомфорт при продължително стоене прав и смяна на
времето. Движенията на глезенната става са ограничени, налице е походка с
накуцване. Прогнозите за пълно възстановяване са песимистични.
Вредите, които ищецът търпи са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата трудова злополука и последиците от нея са, както
неимуществени, така и имуществени. Поради това е мотивиран да потърси
защита на интересите си, чрез настоящата искова претенция, с която
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В тази връзка заявява следното:
Вследствие на получените телесни увреждания започва един дълъг и
продължителен процес на лечение и възстановяване. Б. М. пролежава в
„УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД от 04.11.2024г. до 26.11.2024г. По време на
този период е извършена една оперативна интервенция и е назначена
медиК.тозна терапия.
В продължение на няколко месеца след инцидента Б. е изпитвал силни
болки в крака, не е можел да се изправя от леглото, предимно е лежал, за да не
натоварва счупения глезен, имал е постоянна нужда от грижите и помощта на
близките си при неговия тоалет, хранене, придружаване до тоалетна и баня.
Всички тези обстоятелства допълнително повлияват неблагоприятно по
отношение на неговата психика - изпитва силен срам и ужас, че е безпомощен
и се налага близките му да полагат ежедневни грижи за него и да е в тежест на
всички, оставяйки ги в продължение на няколко месеца след инцидента без
личен живот, което обстоятелство смазва психиката му. Преди инцидента е
бил активен, самостоятелен човек, който сам се е грижил за семейството си, а
след инцидента животът му се е променил изцяло в посока отрицателна.
Освен здравословните проблеми, се забелязва още влошеното
емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие,
несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за
неспособност за справяне с установената ситуация след злополуката,
депресия. Ищецът е изживял сериозен шок и стрес, наблюдава се доминиращ
емоционален фон, наличие на дистанцираност, ниски на фона на
2
претърпените от правоимащите болки и страдания.
Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна
практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и
универсално обезщетяване на увреденото /в случая пострадало/лице, закрепен
в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението при всеки спор,
както и, че преценката за размера на обезщетението, макар и да е такава по
справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна,
намира, че обезщетението което се дължи от „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД,
ЕИК: ********, за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да
търпи, е в размер на 70 000 лева, които претендира с настоящата искова
молба.Претендира разноски.
По делото е приложен отговор от страна на ответника , съгласно чл.131,
ал.2 от ГПК, в който са изложени мотиви, относно допустимостта и
основателността на предявения иск.Направено е възражение за
съпричиняване, като се отчете обстоятелството за груба небрежност от страна
на работника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, констатира
следното:
Безспорно по делото е, че ищецът е в трудово правоотношение с
ответника. 04.11.2024г. в 09:35 часа, по време на изпълнение на служебните си
задължения, при превозване на оборудване с ръчна количка, гумата на същата
попада във фуга на пода, при което оборудването пада и количката се обръща
върху десния крак на Б. М., вследствие на което получава фрактура.
Описаният механизъм за настъпване на процесната трудова злополука е
установен в Протокол за резултатите от извършеното разследване на
злополуката по описа на ТП на НОИ - Плевен, който на основание чл. 58, ал. 6
от КСО е валиден до доказване на противното. Налице е Разпореждане №
51011484 от 19.11.2024г., с което горепосоченият инцидент е признат за
трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО. Приет е в УМБАЛ „Д-р
3
Г. Странски“ ЕАД, където е извършена оперативна интервенция, при която е
направена кожна инцизия за латерален достъп до глезен. Послойно се достига
до костта. Репозиция. Фиксация на 2бр. интрафрагментарни винта и една
трета тубуларна плака. Репозоция. Фиксация на 2бр. винта. Гипсова
имобилация.
Спорен по делото е въпроса относно претърпените неимуществени
имуществени вреди в резултат на увреждането и техния размер и дали е
налице груба небрежност от страна на работника.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателя отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя.Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна,
независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите.Съгласно ал.3 на същия законов текст, работодателя
дължи обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди.За да
възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ, е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав, а именно
трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна
връзка между тях.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.200
КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване :
наличието на трудово правоотношение между него и ответника, по
силата на което е заемал длъжността „склададжия РПФК”,
че на твърдяната дата - 04.11.2024г. е настъпила злополука при сочените
от него фактически обстоятелства;
че злополуката, при която е получил увреждания на здравето е
настъпила при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, както и
че в резултат на нея действително е претърпял твърдените вреди, техния вид и
размер и изискуемост.
В тежест на ответника от своя страна е :
да установи наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици, в т.ч.
че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд,
4
че пострадалият е допуснал евентуално груба небрежност допринасяйки
за трудовата злополука; или
че с действията или бездействия си е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат.
С оглед на спорния въпрос са събрани гласни и писмени доказателства,
допуснати са СИЕ и СМЕ.
Свидетелката А.М.- бивша съпруга, посочва, че му е помагала, и се е
върнала вкъщи, когато е разбрала за инцидента, въпреки, че не живеят от
години заедно.Видяла го е на 6.11 в болницата и същият е бил в безпомощно
състояние, че е бил гипсиран после и лечението в болницата продължило
23дни.Посочва, че са ходили със детето им, да му помагат в болницата, след
операцията, тъй като не могъл да се обслужва сам, което продължило и след
изписването му.Завява, че доскоро е ползвал медиК.ти и
болкоуспокояващи.Заявява, че допреди месец- преди с.з., бил ползвал
патерици и поне шест месеца бил обездвижен.Заявява, че е спрял да
контактува с хората, не е излизал от дома си, кракът му се подува, тъй като
има импланти и при малко натоварване, бил е една седмица на
физиолечение.Посочва и че към настоящия момент е в болничен- към датата
на с.з., в който е разпитана.
От разпита на свидетелите Г. и М., се установява, че ищецът не е спазил
правилата за безопасност и технологични изисквания и е използвал друг тип
количка, която не е предвидена за неговия отдел и товар, препълнена е била и
е трябвало да я бута , а не да я дърпа.Посочват, че лицето извършва всеки ден
е едно и също рутинно действие.Свидетелят Г. посочва, че се провежда
инструктаж на три месеца и е запознат кое с каква количка да се
прекарва.Относно действията от страна на ищецът са и показанията на
свидетелят Х., който е видял на момента, когато количката е затиснала лицето,
а и от извършения оглед на приложеното и прието веществено
доказателство.Свидетелят К. посочва, че всеки ден, хиляди пъти се минава
през въпросното място и с правилната количка и използване, не е имало
инциденти в този участък и не са получавали сигнал за затруднения.
От показанията на свидетеля К., се установява, че средствата за
операцията са били поети от работодателя, ходил е до болницата да се
интересува за състоянието му е разбрал от лекуващия лекар, че операцията се
5
бави, тъй като ищецът не спазва предписанията да не стъпва на крака си.
От СМЕ и разпита на ВЛ в с.з. се установява, че в резултата на
инцидента е настъпило счупване на дясната подбедрица в областта на
глезенната става, което налага обездвижване поне за 45 дни, води до трайно
затрудняване движенията му за около 3-4месеца и годността за физически
труд 4-5 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес.Извършена е оперативна интервенция на 18.11.2024г.Посочва, че
всичко е протекло в рамките на нормалното за този вид нараняване, липсват
усложнения, не е възможно да се посочи конкретна причина за удължаването
на оздравителния процес с още два месеца.Имало е силни болки, което е
нормално първите две- три седмици.Гипсовата имобилизация е свалена на
14.02.2025г. и лицето е извършвало периодични контролни прегледи.
Предстои премахване на импланта поне след година.Нормално е да има
отточност в зоната и към момента на прегледа- началото на юни е установено
леко ограничение на обема на движение в крайните фази – сгъване и
разгъване на ходилото, което също е нормално при оздравителния процес за
съответната травма.
От СПЕ, се установява за промяна на психо- емоционалното му
състояние в посока завишени нива на тревожност- породени от
първоначалната болта, от ограниченията му в ежедневието – друг да се грижи
за него и промяната в социалния му живот, като за преодоляването е
необходима и и специализирана помощ на психолог.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите и на писмените
доказателства и заключението на ВЛ, тъй като са непротиворечиви помежду
си.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с
оглед на чл.212 КТ във вр. с чл.52 ЗЗД същото се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на справедливо обезщетение за
причинени неимуществени вреди са изяснени с указанията, дадени в т.11 на
ППВС № 4/1968г. Такива при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, продължителността на лечението и извършените
медицински манипулации, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалото лице и възможността да продължи
трудовата си кариера и да се социализира и др., включително и прогнозата за в
бъдеще. Съдът прецени заключението както на съдебномедицинската, така и
на съдебнопсихологическата експертиза, изготвени по делото, които вещите
6
лица са съобразили с представените доказателства. По делото се установи, че
в продължение на няколко месеца ищецът е търпял болки, налагащи прием на
обезболяващи, бил е с гипсова имобилизация в продължение на 45 дни, а след
това ползвал помощни средства. Предвид тежестта на претърпените
физически и психически болки и страдания от пострадалия, вида и характера
на увреждането, обстоятелството, че се е възстановявал физически в
продължение на повече от шест месеца и предстои след година сваляне на
имплант с операция, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно
обичайната съдебна практика, по справедливост определя размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 25000 лева.
Така определеното обезщетение би могло да се намали при условията на
чл.201 ал.2 КТ, в случай че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази хипотеза вината на
пострадалия не се предполага, а подлежи на доказване от страна на ответника,
който следва да установи по категоричен и безспорен начин, че механизмът на
трудовата злополука включва конкретно поведение на пострадалия,
осъществено при груба небрежност (Р. от 29.06.2006г., ВКС по гр.д.
№157/2004г., III г.о., Р.№18/08.02.2012г. ВКС по гр.д.№434/2011г., Шг.о., Р.
№1122/01.10.2008г., ВКС по гр.д.№5086/2007г., V г.о.) Понятието „груба
небрежност“ също е изяснено в практиката, която приема, че е налице степен
на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност,
при подобни условия. Приема още, че за да има съпричиняване при трудова
злополука, следва да е установено, че работникът е извършвал работата си
при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване
на основни технологични правила и изисквания за безопасност (Р.
№1026/18.12.2009г., ВКС по гр.д.№4001/2008г., I г.о., Р.№348/П.10.20Пг., ВКС
по гр.д. №387/2010г. IV г.о., Р.№977/14.01.2010г., ВКС по гр.д. №298/2009г., IV
г.о.). Освен това съдът е задължен да изследва точното съотношение на
приноса на пострадалия за настъпване на вредите, с оглед механизма на
увреждането, и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване,
респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя
обезщетение (Р.№290/18Л1.2015г., ВКС по гр.д.№15/2015г., IV г.о.) и в случая
да се присъди 15000лв.
Съдът, счита, че и работодателят е следвало да извършва по- често
инструктаж, а не на три месеца , както е по думите на свид. Г., тъй като все пак
работата с свързана с голям риск, следвало е да проверява изправността на
всички съоражения, дори и без сигнал от работниците дали пътят , по който
минават със или без товар е в добро състояние, както и че ОТК е следвало да
извършва проверка непрекъснато какво оборудване се ползва и как се ползва-
свид. Г. е посочил, че ОТК преглежда и качва формите в количката.
Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди, съдът е взел предвид болките и страданията по време
7
и след трудовата злополука, продължителността на оздравителния процес от
физическите увреждания, преживения шок, негативните емоции, грубата
небрежност от страна на работника и следва да се уважи претенцията за
15000лв., а за разликата до 70000лв. се отхвърли като неоснователен
недоказан иска.
Относно дължимата лихва върху уважения иск, съдът счита, че следва да
се съобрази с константната практика, а именно при липса на специална
разпоредба относно лихвите върху обезщетенията по Кодекса на труда, вкл. и
тези по чл.200 от КТ, следва да се приложи общия закон-ЗЗД- и по специално-
чл.84, ал.3.Задължението за обезвреда от страна на работодателя по чл.200 КТ,
се поражда от деня на трудовата злополука и от този момент е в забава
работодателя и без покана.Размерът на дължимата лихва, която по смисъла на
чл.86 от ЗЗД е законна, не следва да се присъжда в определен размер, а
задължение на съда е да посочи началния момент-04.11.2024г. до
окончателното изплащане на дължимите суми./Р№2от 31.01.2003г. на БАС по
гр.д.№52/2002г., Р№36 от 28.06.2004г. на БАС по гр.д.№26/2004г., Р.№476 от
24.08.2003г. по гр.д.№3313/2001г., III г.о. на ВКС/.
При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати д.т. върху уважения размер на иска- 600лв. и разходи за ВЛ-
740лв., по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 200 КТ вр.чл.52 от ЗЗД „Рубин Трейдинг“ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Индустриална
зона, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х. М., ЕГН**********, сумата 15000лв. /петнадесет
хиляди лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, в резултат на полученото увреждане от трудовата
злополука на 04.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждане-04.11.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 70000лв, се ОТХВЪРЛИ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Рубин Трейдинг“ЕАД,
8
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Индустриална
зона, ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПлРС д.т. в размер на 600лв. и разходи за ВЛ –
740лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Плевенски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9