Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 19.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3779 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.А.С. срещу Г.Ф., обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 250000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 13492,20лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /уточнителна молба от 29,10,2018год./, причинени по повод възникнало на 26,12,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 05,05,2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 26,12,2016 г., около 13:00 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Чавдарица“, лек автомобил, с марка „Мазда 323“, с рег. №******, управляван от С.Т.Й., осъществява удар със задната част на спрял на светофар лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ******, управляван от И.Д.Ц.След удара лек автомобил Мазда се отклонил вдясно, преминал локалното платно на бул. „Сливница“, след това през десния тротоар, ударил се в сградата на „Аладин фуудс“ и блъснал с предната си част, намиращата се на тротоара пред заведението ищца. Вследствие на произшествието, ищцата претърпяла телесни увреждания, които от своя страна са довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Водачът на лек автомобил „Мазда 323“ С.Т.Й. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП, като е бил подведен под наказателна отговорност. Посочва се, че по отношение на процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След завеждане на претенция пред Гаранционния фонд, ответникът отказал изплащането на обезщетение. Реализирани са и имуществени вреди –разходи за медикаменти и лечение подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен срок за отговор излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие. Излага съображения, че ищцата не е доказала противоправно поведение осъществено от страна на водача на лек автомобил „Мазда 323“. При условията на евентуалност сочи претендирания размер на обезщетение да е силно завишен. Оспорва началната дата, от която се дължи законна лихва за забава. С молба от 31,07,2018год. е оттеглено възражение на ответника, с което се оспорва механизма на ПТП.
Третото лице помагач –С.Т.Й. не излага становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №К-1181 от 26,12,2016год. на СДВР
Отдел Пътна полиция се установява реализирането на пътнотранспортното
произшествие на 26,12,2016год., около 13,00ч., в гр.София, на бул.Сливница, в района на
кръстовището с ул.Чавдарица между два леки автомобила и А. А. С.,
пострадала в качеството на пешеходец.
Видно от протоколно определение от 07,06,2018год.
постановено по НОХД №2183/2018год. по описа на
СРС, се установява да е одобрено споразумение на осн.чл.384,
вр.чл.381 от НПК, с което С.Т.Й. е признат за виновен в това, че
на 26,12,2016год. в гр.София, при
управление на моторно превозно средство –лек автомобил, с марка Мазда, модел 323, с рег.№ ВР 9963 ВВ по бул.Сливница,
с посока на движение от ул.Кукуш към ул. Русе и
в района на кръстовището, образувано между бул. Сливница и
ул.Чавдарица нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, чл.21, ал.1 от ЗДВП,
чл.150, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил на А. А. С. средна
телесна повреда, което деяние съставлява
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.2, алт.1, пр.3, алт.1, пр.5,
б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от
НК.
Видно от удостовереното в КП относно процесното
ПТП, длъжностното лице е констатирало за МПС Мазда, модел 323, управлявано от С. Й. да няма сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност. Посоченото обстоятелство съдът намира за установено,
доколкото удостовереното от длъжностното лице има доказателствена стойност
съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.
От изслушаното по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се
установяват получените травматични увреждания при пострадалата, а именно:
1. ляв долен крайник-открита
луксация на коляното с 20см. рана от външната страна;
2. десен долен
крайник-фрактура-луксация на глезенната става,
изразяващо се във фрактура на задния ръб
на тибията и
фрактура на фибулата
в найната
долна трета.
3. контузии в областта на глава,
гръден кош и корем;
Съгласно
представената по делото мед. документация ищцата е хоспитализирана по спешност в тежко общо състояние. По спешност е извършена операция
на 26.12.2016.г., като на един етап е направена кръвна репозиция
на коленната луксация и съдова операция на поплитеалната
артерия, изразяваща се в нейната реканализация или
възстановяване на кръвопотока след нейното запушване
от тромб. На 09,01,2017г. е направена втора операция
по кръвното наместване на фрактурите на дясната тибия
и фибула с поставянето на импланти (2 винта за тибията и плака с винтове за фибулата)
и стабилизиране на глезенната става със синдесмален винт. В УМБАЛ-ИСУЛ-Клиника по Ортопедия и
Травматология на 28,02.2017г. е
извършена операция по изваждането на синдесмалния
винт от дясната глезенна става. Извършена е четвърта операция на 22.06.2017г.,
за реконструкция на коляното, с оглед неговата първоначална стабилизация. На 30.07.2017г.
е извършена пета операция по възстановяването на външната колатерална
връзка на коляното. Поставена е ортеза за външна
стабилизация на коляното. В периода от 29,11,2017год. до 06,12,2017год. е
извършена рехабилитация в Сапарева баня на коляното с постигане на
задоволителна флексия от 80°.
През целия лечебно-възстановителен период продължил почти година и половина
ищцата е провеждала многократни рентгенови изследвания и консултации при
различни специалисти по ортопедия и травматология и лечение с предписани
медикаменти, хранителни добавки и помощни средства, довели до частично
възстановяване на работоспособността.
Изложено
е становище получените травматични увреждания да са във връзка с настъпилото
ПТП на 26.12.16г., което обстоятелство не се оспорва и от Г.Ф..
При извършения личен преглед на
пострадалата се констатира следното:
В
областта на лява коленна става са измерени активни движения: Сгъване до 90° или
функционален дефицит от 40° на флексията. Изразена предно-външна нестабилност и
отзяване на ставната цепка. Изразена хипотрофия на бедрената мускулатура-разлика в обиколките на
двете бедра в зоната над коляното от 2 см.
Налични са оперативни и раневи белези в областта
на коляното: 15 см външно- странично, 3 см вътрешно-странично, окръглен 2 см по
предната част и окръглен 6 см в задколенната ямка.
По отношение на дясната подбедрица са измерени активни движения в глезенната става: без фукционален
дефицит. Налични са оперативни белези: 14 см по външната част на глезена и 8 см
по вътрешната част на глезена.
Констатирана е накуцваща походка в
ляво. Ползва се ортеза за външна стабилност на
коляното, с шарнир за сгъване.
Във връзка с констатациите при
пострадалата е изложено становище по
отношение на травмата на коляното, същото да не е възстановено и походката на пострадалата да
е възможна само с коленна ортеза осигуряваща външна
стабилизация. Към момента не е подходящо извършването на други операции с оглед
на слабата бедрена мускулатура. След провеждането на рехабилитация предстоят
нови оперативни интервенции по възстановяването на увредените коленни връзки в
близко бъдеще. По отношение на дясната подбедрица се сочи фрактурите да са
зараснали и движението в глезена да е възстановено, но също предстои операция
по изваждането на поставените костни импланти. Предстоящите нови
оперативни интервенции също биха били свързани с понасяне на умерени болки до 10 дни следоперативно. Общият възстановителен период е
около 1година и 6месеца като ищцата е възстановила работоспособност при спазване ограниченията на ТЕЛК /избягване на натоварване на долните
крайници/. По отношение на коленната луксация е изложено становище да не се
очаква пълно анатомо-физиологично възстановяване,
тъй като се касае до
тежка травматична увреда причиняваща се от удари с висока
кинетична енергия, при която последицата
е невъзстановими увреждания
на цялостната анатомия и физиология на ставата в сравнение
с изходното ниво от преди ПТП. Методите
за оперативно стабилизиране на увредените връзки, сухожилия и капсула само донякъде
възстановяват функцията и стабилността на коленната става, като не могат да
повлияят на хрущялната увреда и бързата артрозна дегенерация след това. В бъдеще се очаква да се стигне до цялостно ендопротезиране
на коляното.
Изложено е становище приложените по делото доказателства за извършени
имуществени разходи, за които са представени фактури ведно с касови бонове за
закупуването на лекарства, оперативни импланти, потребителски такси, помощни
средства, санитарни материали, изследвания и прегледи при хабилитирани лица да
възлизат на общата сума от 13492.20 лв. Всички те са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и са били необходими за лечебно-възстановителния процес на ищцата. СМЕ сочи
да са налице нецелесъобразни разходи:
За МРТ изследване по фактура **********/10.03.2017г.
(стр.170) на стойност 250,00лв., тъй като същото се покрива от НЗОК на
здравноосигурени.
За Рентгенография на кости, фактура
**********/03.05.2017г. (стр.175) за 20,00лв.- покрива се от НЗОК на
здравноосигурени.
За Помощни средства
- комбиниран стол за баня и тоалетна, рингова инвалидна количка, масичка за
нея, антидекубитален дюшек и възглавница по фактура
**********/18.05.2017 г. (стр.176) за 1302,00лв., тъй като се предписват от
комисия по линия на социални грижи.
По договор за гледане от 01.05.2017г. (стр.177) за 3200,00лв.
За Преглед с ехография по фактура **********/20.06.2017 г. (стр.183) за 80,00
лв.- покрива се от НЗОК на здравноосигурени.
За КТ на периферни съдове по фактура **********/20.06.2017г. (стр.184) за 200,00лв.-
покрива се от НЗОК на здравноосигурени.
По делото е изслушано заключение на
съдебнопсихологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът,
което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, от което се установява, че към датата на
изготвянето му А.С. е успяла да възстанови до известна
степен комуникативните си умения и способности за адекватна преценка на
обстоятелствата от реалността на фона на силно занижена себеоценка
по отношение на способностите си за пълноценно включване в ежедневните
задължения. Налични са ясни
белези на непреработена психическа травма - фиксирана е върху
усещането си за непълноценност, страда от натрапливо
явяващи се спомени, свързани с преживяното по време и след процесното ПТП. Липсват
сигурни данни за спонтанно отзвучаване на
травмата, предвид изтеклия от инцидента период от около две години. Благотворно
влияние би оказало провеждането на продължителна психотерапия, която да
подпомогне процеса на преработка на преживяното и да стимулира изграждането на
по-адекватна самооценка, която да позволи на ищцата да продължи по-пълноценно
живота си. Дългосрочното изпитване на болки, както е при А.С., също спомага за
намаляване на способностите й за социална адаптация. Много от затрудняващите адаптацията симптоми са все още актуални - депресивен фон; страх от
инвалидизиране; трудност да прави планове за
бъдещето; страх от катастрофични събития;
непредизвикано оживяване на травматични спомени и образи, свързани с ПТП-то;
преживяване, че е непълноценна и обезобразена. Симптомите на посттравматично стресово разстройство, биха могли да се проявят с пълна тежест, ако не
бъдат предприети подходящи действия, които да облекчат процеса на справянето с
негативните последици от произшествието.
Приложени са доказателства за извършени имуществени разходи от
пострадалата-стр. 155-202 и стр.233
от делото.
С молба вх.№24-01-108/13,02,2017год. ищецът е
заявил пред Г.Ф. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120000лв. и 2905,56лв.-обезщетение за имуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-108/05,05,2017год. ответникът е отказал да заплати обезщетение предвид
липсата на достатъчно доказателства сочещи на противоправно деяние и
др.идентифициращи пострадалото лице белези.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Лилия Даскалова, от които се установяват характера и интензитета на търпените от ищцата
неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на делинквента, 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Г.Ф. по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и фондът не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведените твърдение за отказ от ГФ да заплати обезщетение за неимуществени вреди.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Налице е осъществено противоправно деяние от
страна на С.Й. нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДВП, чл.21, ал.1 от ЗДВП, чл.150, ал.1 от ЗДВП. Вината на делинквента е установена с влязло в сила споразумение от 07,06,2018год., поради което и на осн.чл.300 от ГПК,
съдът намира за установено да е извършено виновно, противоправно деяние
от третото лице помагач.
Установи се реализирано ПТП на 26,12,2016год., причинено от водач,
без задължителна застраховка Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено
от длъжностното лице при съставяне на констативен протокол за ПТП, неоспорено
от ответника. В резултат на същото на ищцата
са причинени травматични увреждания.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Заявено
е искане от страна на правоимащото лице за
обезщетение по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, отказ от ответника, поради което
ГФ е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред
вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в
което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 80000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- открита луксация на ляв долен
крайник с 20см. рана от външната страна, фрактура луксация на глезенна става на
десен долен крайник, изразяваща се във фрактура на задния ръб на
тибията и фрактура на фибулата в
нейната долна трета, контузии в областта
на глава, гръден кош и корем, всички причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник и ляв долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като общия
възстановителен период за причинените увреждания е около 1 година и шест месеца,
предвид установените усложнения при лечение на ляво коленно капаче. Съдът съобрази
проведените до момента пет на брой оперативни интервенции, предстоящи поне две
оперативни интервенции, обстоятелството, че за период от около 4,5 месеца пострадалата безспорно е имала нужда от чужда
помощ, тъй като въобще не е можела да натоварва долните крайници, възрастта на ищцата - 34г. към датата на ПТП/ активна,
трудоспособна възраст, при която всяко
ограничение в движението само по себе си е от естество да доведе до негативни
изживявания/, установената инвалидизация в областта на лявата коленна става-с установен
функционален дефицит от 40 градуса на флексията, която увреда обосновава бърза артрозна дегенерация, вероятността от цялостно ендопротезиране на
коляното предвид липсата на възможност за пълно анатомо-физиологично възстановяване, констатираната накуцваща
походка и очакваните в бъдеще болки и дискомофорт при
натоварване на крайника и промени във времето. Съществен фактор за определяне
на размера на обезщетението са последиците в психологичен план /при всички
случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
план/, които безспорно са установени и от изслушаната съдебнопсихологическа
експертиза сочеща на непреработена психологическа травма, с ясно изразена
симптоматика на посттравматичен стрес, която без продължителна психотерапия е
малко вероятно да бъде отработена самостоятелно от ищцата. Все още персистират
усещането за непълноценност, натрапливо явяващи се спомени, тежки емоционални
преживявания, трудност да прави планове за бъдещето, преживяване за
обезобразяване.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ фондът дължи лихва
за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да
бъде по-дълъг от три месеца /чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата
на завеждане на претенцията по реда на
чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната
разпоредба и с оглед датата на молбата,
депозирана пред ответника -13,02,2017год., съдът намира, че
обезщетение за забава се дължи считано от 14.05.2017г. до
изплащане на вземането. За периода от 05,05,2017год.
до 13,05,2017год. претенцията е неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди:
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза
извършените разходи за медицински консумативи, медикаменти и услуги са
необходими и в причинна връзка с проведеното на ищцата лечение. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице досежно изводите за нецелесъобразност на част от
извършените разходи в размер на 5052,00лв., тъй като се поемат от НЗОК по
отношение на здравноосигурени лица, тъй като това обстоятелство е ирелевантно с
оглед преценка на претърпените имуществени вреди. Елемент от фактическия състав
на исковата претенция е дали за пострадалия са реализирани имуществени вреди,
дали са в пряка причинна връзка с увреждането и доколко са необходими. При
изслушване на вещо лице в съдебно заседание
се сочи, че разходите са били необходими за
лечението като забавянето на прилагането на медицинските изделия би
повлияло негативно на възстановяването.
По делото са ангажирани
доказателства за извършени разноски за лечение на ищцата в размер на общо
13489,50лв., /неправилно е посочен размер 13492,20лв. от СМЕ/, в който размер
исковата претенция е основателна и неоснователна до претендирания размер от
13492,20лв. / фактурите, сочещи на основание за извършени разходи и
приложени фискални бонове за разходените
средства са находящи са на стр.155-202 и стр.233 от делото.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 4029,10лв./ 3739,58лв. държавна
такса и 289,52лв. от общо 827,22лв. -разноски от бюджета за СМЕ
и СПЕ.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. Е.П. Д.се дължи адв.
възнаграждение в размер на 2379,94лв. от общо 6799,84лв. определен по реда на
чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на
64,00лв. от общо 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски на ТЛП не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на А.А. С., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от
80000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 26,12,2016г.
пътнотранспортно произшествие, причинени от МПС, без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 14,05,2017год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 80000лв. до
предявения размер от 250000,00лв., както и за законна лихва за периода от 05,05,2017год. до 13,05,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на А.А. С., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от 13489,50лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди, реализирани в периода от 13,01,2017год. до 17,04,2018год. по повод
възникнало на 26,12,2016г. пътнотранспортно произшествие, причинени от МПС, без
задължителна застраховка Гражданска отговорност като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над 13489,50лв. до предявения размер от 13492,20лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4029,10лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА "Г.Ф.", с адрес *** да заплати на адв. Е.П. Д.на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв.сума в размер на 2379,94лв.-
адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А. С., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплати на
"Г.Ф.", с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 64,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- С.Т.Й..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: