Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 1782 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ГБМ И.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище ***, р-н Триадица, ул. „*******бл. *******офис
4 представлявано от управителя Г.Б.М.чрез адв. Д.Б., със съдебен адрес ***,
офис 2 срещу МРРБ, ЕИК********, със седалище адрес ***. ********, представлявано от министъра на
регионалното развитие иБ., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 122
903,32 лева- дължима незаплатена част от цена по договор с номенклатура
РД-02-29-112 от 14.06.2016 година, поради неправомерното й удържане като недължима неустойка от
фактурираната сума за действително извършени и приети от възложителя СМР по фактура с номенклатура 432 от 23.11.2016 година и
сумата от 21 849, 46 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 23.11.2016 година до 24.08.2018 година /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата
молба се излагат твърдения за наличие на облигационни отношения с
ответника по договор от 14.06.2016
година, сключен по реда на ЗОП /отм./, с предмет вътрешно преустройство и
ремонт на административна сграда на МРРБ в гр.София, ул.“********със срок на
изпълнение 60 дни от датата на предаване на строителната площадка /20.06.2016
година/. Сочи, че след предаване на строителната площадка била установена
сериозна повреда във водопреносната система на обекта-теч от спукана тръба,
възникнал след провеждане на конкурса по реда на ЗОП и след огледа, като в
резултат на редовни седмични срещи между страните срока на договора е продължен
с 15 дни – до 03.09.2016 година, което не удовлетворявало искането на
изпълнителя за удължаване на срока с 30 дни.Твърди, че МРРБ допуска редовно
забавяне на отговори на постъпили от изпълнителя запитвания, касаещи различни
етапи от строителните дейности, описани в исковата молба, както и че пълна
проекта документация не е била предоставяна като са възлагани допълнителни
задачи, резултиращи в резонно закъснение на строителните работи. Поддържа, че
възникналата авария във водопроводната система е била извън пределите на
разумното предвиждане на подобен тип обстоятелства, не е била посочена в
техническата спецификация по обществената поръчка, нито е била забелязана или
установима дори при професионална ревизия по време на извършения оглед.
Сочи, че
забележките за появили се дефекти на обекта са предявени почти 10 месеца след
завършване на ремонта и въпреки преминалия отоплителен сезон, сградата не може
да се възстанови от появилата се влага. Твърди се, че строителната площадка е
предадена от ищцовата страна на МРРБ, което е приело последната без забележки
на 26.10.2016 година. Поддържа, че с писмо изх.№ 91-00-16 от 18.11.2016 година
министерството чрез главния секретар е наложил неправомерно на изпълнителя
санкция, съгласно чл.16, ал.2 от договора, определена в размер на 102 419, 36
лева, без ДДС, /122 903, 32 с ДДС/ която сума била удържана от фактурата
издадена от ищеца с номенклатура 432 от 23.11.2016 година.
Твърди, че
процесната сума е претендирана многократно от ответника, наред с възраженията
срещу наложената неустойка.
Представя доказателства. Направени са доказателствени
искания за допускане на ССчЕ и СТЕ, както и за събиране на гласни доказателства
и искане по чл.190 ГПК. Претендира разноски.
В срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
като неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че посочената забава се
дължи на новопоявилата се авария, забавена комуникация по вина на ответника и
допълнително възложени СМР.
Не оспорва,
че сумата за неустойката е удържана от дължимото от МРРБ плащане по фактура №
432 от 23.11.2016 година. Твърди, че е бил информиран за наводнение, причинено
от спукан водопровод и съответно е
поискано удължаване на срока за извършване на СМР едни ден преди изтичането на
първоначално уговорения срок по договора – 19.08.2016 година, въпреки че
наводнението било установено още при започване на ремонтните дейности.
Поддържа, че
е изпълнил задължението си да предаде проектната информация, което е
удостоверено с протокол от 20.06.2016 година, подписан от представителите на
страните. Твърди, че работни срещи са провеждани ежеседмично, в присъствието на
всички участници в строителния процес, на които са коментирани всички актуални
проблеми и възникнали неясноти по
проекта, като посочва конкретни работни срещи.
Сочи, че е
положил всички усилия за осигуряване на безпрепятственото изпълнение на
проекта. Поддържа, че в процеса на работа са възникнали непредвидени
допълнителни СМР, които са възлагани на изпълнителя по надлежния ред, при
спазване на чл.10, т.1 от договора, като ищецът не е поискал удължаване на
договорения срок. Сочи, че е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.16, ал.2 от договора.
Оспорва
посочената от ищеца начална дата на дължимост на лихвата за забава с твърдения,
че сума по фактурата е изискуема, съгласно чл.4, ал.1 , т.2 от договора в
10 работни дни от издаването –т.е. на
08.12.2016 година. Възразява срещу допускането на ССчЕ, тъй като фактите, които
се иска да се установяват с нея се доказват с приложените към отговора на
исковата молба доказателства.
Възразява
срещу искането за допускане на СТЕ, както и срещу искането за допускане на
гласни доказателства и това по чл.190 ГПК по съображения, изложени в отговора
на исковата молба.
Направено е
искане за допускане на един свидетел за равнопоставеност, ако съдът допусне
свидетели на ищцовата страна.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Представя
доказателства.
В законоустановения срок ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която се поддържа изцяло исковата молба и допълнителните молби.
Възразява срещу позицията на ответника, изложена в отговора на исковата молба
относно забавеното изпълнение по процесния договор като сочи, че не е спорно че
изпълнителят е изпаднал в забава, но поддържа че тя е резултат на обективно
настъпили обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на ищеца, че при
оформление на офертата от страна на ищеца, както и при реализиране на
задължителния оглед по ЗОП по отношение на представителите на „Г.И.“ ЕООД
обективно не е била налице възможност за индикиране на процесния теч от спукана
тръба. Относно процесната авария- оспорва твърдението, че ответникът не е бил
информиран за нейното наличие, като тя е била редовно обсъждана на работните
срещи. Сочи, че за отстраняване на последиците от наличната авария не е била достатъчна
дори една година, както и че тя е налице в процесната сграда и понастоящем.
Поддържа
твърденията си, че липсва достатъчна проектна документация- проект част ПОИС,
част ВиК, Част ОВ, част СКС, част Вертикална планировка, част Ограда като
посочва че изпълнението на проекта при липса на тези документи е реализирано
благодарение на опита и експертизата и
професионализма на ищцовата страна.
Твърди, че
инвокираните от ответника твърдения за редовна и своевременна кореспонденция
потвърждават процесуалната теза на ищеца, тъй като става ясно сериозното
закъснение по всеки един от посочените фрагменти на провежданите съгласувания и
неспазването на уговорения срок за тази цел.
Изразява
становище и относно допълнително възложените
работи.
Поддържа
въпрос 2 от ССчЕ, както и останалите доказателствени искания.
Ответникът е подал отговора на
допълнителната искова молба. Поддържа изцяло изложеното в отговора на ИМ
като доразвива твърденията с оглед изложеното в допълнителната искова молба. Поддържа
оспорването на началната дата на дължимост на лихвата за забава, становището
относно законосъобразно платеното възнаграждение по договора. Оспорва
твърдението за неправилно начислен ДДС. Поддържа доказателствените искания.
По делото са
приети са писмени доказателства, разпитани са трима свидетели, приети са съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертизи. Представени са писмени бележки от
страните.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е
търговско дружество, вписано в ТР с наименование „ГБМ И.“ ЕООД, участвало с
оферта по обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка, открита
с Решение№ РД-02-14-16/14.01.2016 година с възложител МРРБ /арг. доказателство
2 от папка № 1, представено от ответника/.
От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че с Решение №
РД-02-17-366/13.05.2016 г. на главния секретар на МРРБ, в резултат на
реализирана открита процедура по възлагане на обществена поръчка на осн. чл.73,
ал.1 ЗОП /отм./, на първо място е класиран ищеца.
Прието е за
безспорно установено наличието на сключен между ищеца /изпълнител/ и ответника /възложител/
договор № РД-02-29-112/14.06.2016 година на осн. чл. 41 и чл.74 ЗОП /отм./, с
предмет „Вътрешно преустройство и ремонт на Административна сграда на МРРБ в
гр. София, ул. ********и приспадане на неустойка по чл.16, ал.2 от договора в
размер на 102 419, 36 лева без ДДС, от страна на ответника при заплащане
на цената по издадената фактура № 432 от 23.11.2016 година от ищеца.
Отношенията между
страните по повод възникналото облигационно отношение, се уреждат в самия
договор, където са определени цена и начин на плащане, срокове за изпълнение,
права и задължения, гаранции, приемане на изпълнението, неустойки и
обезщетения, прекратяване на договора, форсмажорни обстоятелства и др.
По силата на
чл.2, ал.2 от договора, срокът на изпълнение е определен на 60 календарни дни
от датата на подписване на протокол за даване на достъп до обекта и фронт за
извършване на СМР. Видно от приетите по делото доказателства, срокът за
изпълнение по договора е съответен на офертата на изпълнителя, след запознаването
му с техническите спецификации, условията и документацията за участие в процедурата,
проекто-договора и посещение на място на обекта /доказателства по т.8 от папка
1, представени от ответника/.
Чл.2, ал.3
от процесния договор предвижда възможност, при обективни причини, за които
изпълнителят няма вина, срокът за изпълнение да спре да тече, за времето през
което са налице тези обстоятелства, като спирането се удостоверява въз основа
на двустранно подписан протокол. Цената за
изпълнението е в размер на 512 096,81 лв. без ДДС, определена в чл.3,
ал.1, а начинът за плащане е уговорен в чл. 4, ал.1. Прието е плащането да се
извършва след представяне на определени документи, вкл. приемо-предавателен
протокол за приемане на работата без забележки и фактура. Договорена е
възможност за възлагане и заплащане на непредвидени работи /чл.3, ал. 2 вр.
чл.4, ал.2 вр. чл. 10, т.1/. Съгласно чл. 5 изпълнителят предоставя гаранция за
изпълнение в размер на 22 265,08 лв. под формата на банкова гаранция,
която възложителя има право да се усвои при неизпълнение или забавени
изпълнение от страна на изпълнителя. Видно от разпоредбата на чл.6, ал.2
изпълнителят има право да иска и получава от възложителя допълнителни данни,
документи и съдействие, в случай на необходимост, които са от съществено
значение за изпълнението на възложената работа.
Задължение
на изпълнителя е да извърши СМР с грижа на добър търговец, качествено, съгласно
количествено-стойностната сметка и изискванията на строителите, технологичните
правила и нормативи за дейностите /чл.7, т.3/.
По силата на чл.10, т.2 страните са
приели, че възложителят има право да откаже да заплати отделни работи, ако
открие съществени недостатъци, които изпълнителят дължи да отстрани за своя
сметка, като изпълнителят дължи неустойка и за забава, в случай, че е налице
забава в изпълнението. Наред с останалите задължения за предоставяне на
строителна площадка, свободен достъп съдействие за изпълнение и своевременно
решаване на техническите въпроси, приемане на изпълнението и заплащане на
дължимите суми, за възложителя е възникнало и задължение да предостави на
изпълнителя всички налични данни, документи и проекти за строежа, относими към
предмета на договора, за ползване от изпълнителя във вр. с работата му до
нейното завършване /чл.11, т.1/. Уговорено е, че за окончателното предаване на
обекта се счита момента на подписване на приемо-предавателен протокол за
цялостно приемане на извършените СМР от възложителя без забележки, от когато
започват да текат гаранционните срокове /чл.12, ал.1 вр. чл.15/.
В чл.16 са уредени неустойките и
дължимите обезщетения по договора. С ал.2 на чл.16 страните са приели, че за
забава продължила повече от 20 дни изпълнителят дължи на възложителя неустойка
в размер на 20% върху стойността без ДДС по чл.3, ал.1, т.1 от договора. Видно
от договореното в чл. 18, изр.2-ро страните са се съгласили, че неустойките
могат да се прихващат от дължимото плащане и/или от гаранцията за изпълнение.
В договора е дадена дефиниция на
понятието „форсмажорно събитие /непреодолима сила/“ – чл. 21, което съответства
на легалната дефиниция по чл.306, ал.2 ТЗ. Прието е, че страните не носят
отговорност за неизпълнение на задълженията си при настъпване на форсмажорно
събитие /чл.20/, като срокът за изпълнение се продължава с периода, през който
то е спряно, а засегнатата от това събитие страна има задължение в максимално
кратък срок да уведоми другата страна.
Не се спори,
че строителната площадка е предадена на 26.06.2016 г. с двустранно подписан
протокол за даване достъп до сградата и фронт за извършване на СМР и с повече
от 20 дни забавено изпълнение..
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с писмо изх.№
52 от 18.08.2016 година на ищеца , вх. №
91-00-16(16) от 19.08.2016 г. /доказателство №6, представено с папка 2 от
ответника/, изпълнителят-ищец е уведомил възложителя-ответник, че още при
огледа на сградата е имало течове, но те не са били значителни като след
започване на ремонтните дейности през м.06.2016 г. установили, че сградата
предмет на изпълнение на възложените с договора СМР е била наводнена от спукани
водопроводи, което довело до забавяне на изпълнението. В тази насока са и
показанията на свидетелите Г.З., гл. инженер в ищцовото дружество и В.С.,
работник при ищеца, които съдът отчита, при съобразяване на предпоставките на
чл.172 ГПК, предвид факта, че работят при ищеца.
Същевременно с писмо изх. № 52А/19.08.2016 г. /л.68/ изпълнителят твърди,
че е установил наличието на спукани водопроводи и наводнение в цялата сграда –
обект на обществената поръчка /респ. договора за изпълнение/, още при огледа
преди подаване на офертата си, както и необходимост от извършаване на
допълнителни дейности установени от него и удължаване на срока за изпълнение на
обекта с 30 дни. Това обстоятелство се потвърждава и от посоченото от ВЛ по
СТЕ, в о.с.з. на 23.05.2019 година /л.311/.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че при огледа преди
подаване на офертата си ищцовото дружество е узнало за наличието на теч в
сградата, като след започване на ремонтните дейности през м.06.2016 година,
ищецът е установил сериозността на теча, за което е уведомил ответника, като е
поискал и удължаване на срока за изпълнение по договора.
Не се спори,
че в резултат на писмото до МРРБ и на работна срещата от 26.08.2016 г. /л.211/ между
страните с допълнително споразумение № РД-02-29-112(1) от 22.08.2016 година,
срокът за изпълнение на СМР, предмет на процесния договор се удължава с 15 дни.
Безспорно
установено е, че в хода на изпълнение на договора от изпълнителя са възлагани
допълнителни дейности, който изпълнителят се е съгласил да извърши и които са
му били заплатени. Тези обстоятелства се потвърждават от свидетелските показния
на св. Г.З. /л.313 гръб/, св. В.С. /л.314/, св. В.Г./л.315 гръб/, събрани в о.с.з. на 23.05.2019
година, както и от приетата СТЕ /л.295/.
Не се
установява ищецът-изпълнител да е искал допълнителен срок за изпълнение, освен удължаването
по постигнатото допълнително споразумение.
От
заключението на ВЛ се установява още, че преди възлагането обществената поръчка
сградата-обект на СМР по договора е необитаема, построена преди 1992 година, на
същата не е правен ремонт с изкл. на покрива през 2015 година, поради което
преди възлагане на обществената поръчка същата е в незадоволително състояние.
Сградата е предадена за започване на дейностите по СМР четири месеца след
направеният от изпълнителя оглед на 16.02.2016 година. Актуалното състояние на
сградата е много добро, с изкл. на сутерена.
От приетите
по делото писмени доказателства се установи, че между страните е водена
непрекъсната кореспонденция, вкл. по повод отстраняване на неточности в декларация
за експлоатационните показатели или декларация за характеристиките за влаганите
в строежа продукти, възникналия теч, необходимостта от допълнителни СМР,
удържаната от изпълнителя неустойка. Провеждани са ежеседмични работни срещи
между представители на възложителя и изпълнителя, на които са разглеждани
текущи въпроси по изпълнението на договора, като в протоколите от срещите е
отразено забавянето на изпълнението.
Тези обстоятелства
се потвърждават и от заключението
по съдебно-техническата експертизата, изпълнена от вещото лице инж. С.А., /л.294/
, не оспорено от страните и което съдът приема като обективно и компетентно
изготвено. ВЛ дава становище и за наличието на закъснения на изпълнителя по
различни дейности.
Във връзка с възражението на ищеца, че забавеното му изпълнение е
безвиновно, в резултат на сериозния теч, допълнителните СМР и липса на пълна
проектна документация, от СТЕ се установява, че съгласно ЗУТ за конкретната обществена
поръчка не се изискват изрични проекти по всички части /л.293/. ВЛ излага, че
всички допълнителни уточнения са извършвани на ежеседмичните оперативки, като
по желание на строителя /ищец/ се изработва част от работен проект за
организация и изпълнение на строителството. От заключението на СТЕ и направените от ВЛ
уточнения в о.с.з. се установява се, че при уточняване на отделните видове
работи има технологично закъснение от МРРБ при вземане на следните решения за:
схема за разпределение на броя на гидлерите; схема за изпълнение на растерни
тавани, увеличаване броя на панелите с работни ел. контакти във всяко
помещение; схема за отваряемост на вътрешните алуминиеви врати; схема за
осветление на сутерен; фасадна мазилка и
цокъл на сградата, боя по оградата и цокъл на оградата, монтиране на окачен
таван на стълбище. От становището на ВЛ и след уточнение в о.з.с./л.311 гръб-312/
се установява, че сутеренът не е включен в срока на договора, но неговото
състояние и направата на основни връзки там е обвързано с част от дейностите по
сградата. Изложено е, че възложителят е могъл да работи едновременно по
дейности, които не са били зависими едни от други.
От заключението се
установява също, че изпълнението е невъзможно в договорения срок за изпълнение,
не само поради наличието на сериозен теч и проблеми във водопроводната система,
а и от допълнително възложените СМР и технологични проблеми, както и изключване
на дейностите в сутерена от срока на договора, въпреки че те са били необходими
за извършване на другите строителни и инсталационни работи, като Ви К и ОВ
работи./л.295/.
Видно от докладна записка изх. №91-14-1935/11.11.2016 година, главния
секретар на МРРБ е уведомен от и.д. директор на дирекция „ФСД“
при МРРБ за просрочие на изпълнението по договора с 49 календарни дни /доказателство 8 от папка
№ 2, представено от ответника/ .
От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че обектът е предаден на
26.10.2016 г. с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, при липса на
съществени пропуски и недостатъци, с поет от изпълнителя ангажимент в
едноседмичен срок да пребоядиса за своя сметка определение в протокола места,
като преди това на 20.10.2016 година страните са констатирали незначителни
пропуски в изпълнените СМР, както и липсата на част от необходима за приемане
на обекта строителна документацията /доказателство 13 от папка № 2, представена от ответника/.
Безспорно
установено е, че изпълнителят по договора е изпаднал в забава с повече от 20
дни /протоколно определение л.311/.
Видно от писмо изх. № 51А/21.11.2016 година възложителят /ответник/ е
уведомил изпълнителя /ищец/ за наложена неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора
в размер на 102 419,36 лв. без ДДС. Посочено е, че на осн. чл. 18 изр. 2-ро от
същия договор, неустойката ще бъде удържана от дължимото към изпълнителя
възнаграждение.
От заключението по съдебно-счетоводната експертизата, изпълнена от вещото
лице С.Й., не оспорено от страните и което съдът приема като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за действително извършените СМР по
процесния договор, ищецът е издал фактура № 432/23.11.2016 година на стойност
350 331,79 лв. без ДДС или 420 398,15 лв. с ДДС, от която фактура
изпълнителят е приспаднал неустойка в размер на 20% върху цената за изпълнение на
целия договор, равняваща се на неустойка в размер на 102 419,36 лв.
В о.с.з. ВЛ прави уточнение, че общият размер на удържаната неустойка е в
размер на 122 903,23 лв., т.е. с вкл. ДДС върху неустойката от 102 419,36
лв. Установява се, че по процесната фактура изпълнителят е заплатил на ищеца
сума в размер на 297 494.92 лв. с ДДС.
Видно от писмо вх. № 91-00-16/10.03.2017 г., изпълнителят –ищец е възразил пред
ответника относно наложената му неустойка, вкл. начисленото върху удържаната
неустойка ДДС, като е отправил покана сумата в размер на 122 903,23 лв. да
му бъде възстановена.
Съгласно отговор изх. № 91-00-16/30.03.2017 година искането е останало неудовлетворено /л.92-93/. Ищецът е подал искане за
повторно преразглеждане на наложената неустойка и възстановяване на сумата,
което също е отхвърлено като неоснователно от ответника-възложител /л.104/.
Не се спори,
че след предаване на обекта с писмо изх. № 14.06.2017 г., възложителя е
упражнил правото си по чл.15 от договора и е поискал отстраняване на констатирани
дефекти /л.95-101/.
От свидетелските
показания на св. Г.З., разпитан в о.с.з. на 23.05.2015 г., които са
непроворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства и СТЕ, и които
при преценката по чл.172 ГПК съдът кредитира, се установи, че договорените СМР
се извършвали успоредно с аварията, без спиране на работния процес, като в
резултат на наводнението и течове от покрива били възникнали допълнителни
работи, което било дискутирано на проведените работни срещи, вкл. се били предприети
мерки, за да изсъхне сградата по време на строителството. Установи се, че и
след окончателното предаване на сградата останали последици от аварията
/наводнение/, по отношение на които изпълнителят бил задължен и ги отстранил.
От
свидетелските показания на св. В.С., разпитан в о.с.з. на 23.05.2015 г., които при
преценката по чл.172 ГПК съдът кредитира, се установи, че изпълнителят е
изпитвал затруднения при изпълнение на възложената му работа, че изсъхването на
наводнените стени и подове отнело доста време, както и, че в хода на
строителството възникнали допълнителни дейности. Установи се, че са провеждани
съвместни ежеседмични срещи с възложителя и технически надзор, на които са
обсъждани всички възникнали проблеми, за които изпълнителят получавал
съдействие от възложителя.
От
свидетелските показания на св. В.С., разпитан в о.с.з. на 23.05.2015 г., които при
преценката по чл.172 ГПК съдът кредитира, се потвърждава възлагането на допълнителни
СМР, които изпълнителят се е съгласил и е изпълнил качествено, без да е искал
допълнителен срок за възложените допълнително СМР. Установи се, че не по всички
по поставените на работните срещи проблеми инвеститорският контрол е
предоставял решения в определения на срещите срок.
При така установеното съдът взе предвид следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
и иск по чл.86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят
дължи заплащане за извършената и приета работа. Изпълнителят може да предяви по
исков ред претенцията си за незаплатената, но възложена, изпълнена и приета
работа.
Спорът е за това, дължи ли се плащане на
ищцовата претенция за незаплатена част от цена по договора за СМР, удържана
като неустойка по чл.16, ал.2 от
договора, във връзка с чл.18, респ. налице ли е безвиновна забава на
изпълнителя, основателно ли е извършеното извънсъдебно прихващане от ответника
за неустойка за забава и дължи ли се тя.
Исковете са допустими и частично
основателни.
По силата на договор №
РД-02-29-112/14.06.2016 година, сключен на осн. чл. 41 и чл.74 ЗОП /отм./, с
предмет „Вътрешно преустройство и ремонт на Административна сграда на МРРБ в
гр. София, ул. *************, между ищеца и ответника е възникнало облигационно
отношение.
Съгласно постигнатите между страните уговорки по договора за ищеца е възникнало задължение в качеството му на изпълнител да изпълни качествено и в определения срок СМР, а задължение на възложителя е да ги заплати в срок до 10 работни дни, след приемане на работата и издаване на данъчна фактура.
За извършените и приети без забележки
СМР /ПП от 26.10.2016 г./ одобрени с акт № 2/07.11.2016 година за изплащане
на извършени СМР, е издадена фактура № 432/23.11.2016 година.
Съгласно приетата по делото ССчЕ по
фактура № 432/23.11.2016 година в размер на 350 331,79 лв. без ДДС/420 398,13
лв. с вкл. ДДС, с бюджетно платежно нареждане № Е010400/29.11/2016 г. от МРРБ в
полза на изпълнителя-ищец е наредена сума в размер на 297 494,92 лв. с вкл.
ДДС.
Неизплатеният остатък по фактурата,
представляващ удържана неустойка е посочен от ВЛ /с направено уточнение в
о.с.з. на 23.05.2019 г./ в размер на 122 903,23 лв., т.е. с вкл. ДДС.
С исковата молба се търси заплащане на незаплатена
част от цената по договора за СМР, за която ищецът твърди, че е неправомерно
удържана като неустойка от фактурираната сума, ведно с мораторна и законна
лихва.
С определение от 08.03.2019 година съдът
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните наличието на сключен договор с номенклатура РД-02-29-112/14.06.2016
година на обща стойност 512 096,81 лв. без ДДС, както и че от фактура№
432/23.11.2016 година, издадена от ищеца е приспадната от ответника начислената
неустойка по чл. 16, ал.2 от договора в размер на 102 419,36 лв. без ДДС.
Съдът намира, че първо следва да
разгледа въпроса за наличието на предпоставки за извършване на твърдяното от
ответника извънсъдебно прихващане.
По своята правна същност прихващането е
способ за погасяване на две насрещни вземания, до размера на по-малкото. В
настоящия случай ответникът се позовава на извършено от него прихващане преди
образуване на делото. Съдът счита, че са налице всички материалноправни условия
за извънсъдебно прихващане, по следните съображения. Заложеният в чл. 9 ЗЗД
принципът за свобода на договарянето допуска страните да приемат различни
предпоставки за прихващане на определени свои вземания, вкл. да се отклоняват
от предвидените по чл. 103, ал.1 ЗЗД. Разглежданото облигационно отношение е
между юридически лица, чиято свободна воля е достатъчна да определи съдбата на
техните вземания. Страните могат са договарят прихващане на насрещни свои
вземания и без да е налице предпоставката на чл. 103 - безспорност на
вземанията. Допустимостта на договорната компенсация е общоприета, в този
смисъл И.А., Облигационно право, изд. 1990 г., стр.360; Ал. К., Облигационно
право, Обща част, том. 2, изд. 1994 г., стр. 2. Регламентираните в ЗЗД чл. 103
и сл. Общи правила за прихващане имат диспозитивен характер. Те са в интерес на
страните, а не в обществен интерес, от където идва и възможността за страните
да се отклоняват от тях, като уреждат отношенията си, извън рамката на ЗЗД, в
този смисъл Ал. К., Облигационно право, Обща част, изд. 2013 г., стр. 537 –
738.
В чл. 18, изр. 2-ро от процесния договор
страните да приели, че неустойките могат да се прихващат от дължимото плащане
и/или от гаранцията за изпълнение. В конкретния случай възложителя-ответник е
освободил гаранцията и е избрал да извърши прихващането с насрещно свое
задължение по процесната фактура.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът
е осъществил твърдяното от него
извънсъдебно прихващане, при наличието на необходимите предпоставки.
След изследване на въпроса за осъществяване
на прихващането, следва да се даде отговор и по твърденията и възраженията за
неоснователността на наложената неустойка и безвиновната забава на ищеца.
Неустоечното вземане на
ответник-възложител произтича от продължилото повече от 20 дни забавеното изпълнение
по чл.16, ал 2 от договора. Забавата е обстоятелство, по което не се спори.
Напротив по делото е приет за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че изпълнителят по договор № РД-02-29-112/14.06.2016 година, е изпаднал в
забава с повече от 20 дни
Съгласно чл. 81 ЗЗД длъжникът отговаря
винаги, освен ако докаже, че неизпълнението му се дължи на причина, която не
може да му се вмени във вина. Причината трябва да е възникнала след сключване
на договора и да произтича от случайно събитие или непреодолима сила. По
аргумент на чл. 83 и чл. 96 ЗЗД длъжникът бива освободен от последиците от
забавата си в хипотезата на чл.95 ЗЗД -когато
кредиторът не окаже необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си. Ищецът е оспорил да има вина за забавеното си
изпълнение, като поддържа, че забавата е по причини настъпили след сключване на
договора, за които не отговаря и които не е могъл да предвиди /сериозен теч/.
Посочил е, че и поради произтеклите от теча /непредвидимото събитие/ допълнителни
дейности, както и поради забавена комуникация/отговори и решения/ на ответника
по възложените СМР и липса на пълна документация е изпаднал в забава, която не
може да му се вмени във вина.
Съдът не споделя горните доводи на ищеца,
като намира същите за неоснователни. С доказателство на л.68 по делото се
установи знание у ищеца за наличието на теч в обекта-предмет на договора за СМР,
още при извършения оглед преди подписване на договора. Въпреки твърденията на
ищеца, че след започване на работа през м.06.2016 г. е установил сериозността
на аварията, съдът счита че процесният теч няма характер на случайно събитие, освобождаващо
ищеца от отговорността му за забавата продължила повече от 20 дни, доколкото
сам ищецът потвърждава, че е знаел за спуканите водопроводи преди подписване на
договора /л.68/.
Чл. 306, ал. 3 ТЗ предвижда, че ако
длъжникът не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в
подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата
сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Освен това, по
силата на постигнатите договорки, изпълнителят е имал право и възможност да
иска спиране строителството по обективни причини /чл.2, ал.3/ или да се позове
на форсмажорно събитие /чл. 20/. Разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ТЗ обаче
предвижда, че ако длъжникът не може да изпълни задължението си поради
непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се
състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на
договора. Ищецът-изпълнител обаче е отправил едно единствено искане за
удължаване на срока за изпълнение с 30 дни /л.68/,
въз основа на което страните са се споразумели и са удължили срока с 15 дни с
допълнително споразумение № РД-02-29-112/1/ от 22.08.2016 година. По делото не
се установява ищецът да е правил други искания за допълнителен срок, въпреки
провежданите ежеседмичните срещи между неговите представители, тези на
възложителя и на инвеститорския контрол, в протоколите от които се вижда, че
изпълнителят-ищец има закъснения по възложените дейности /арг. л.294/. Напротив,
изпълнителят – ищец приел да изпълни и допълнителни СМР, без да постави изрично
искане за продължаване на срока за изпълнение.
Доколкото ищецът твърди, че още през
м.06.2016 година е установил затруднения и необходимост от допълнителни
дейности, в резултат на сериозния теч в сградата-обект на договора и в
последствие е продължил да установява, че изпълнението ще се забави въпреки
положените усилията, ищецът е следвало да иска допълнително продължаване на
срока за изпълнение или да направи искане за спиране на срока до отстраняване
пречките /обективните причини/, каквито права има по чл.2 и чл.20 от договора.
В този смисъл съдът счита, че ищецът сам се е поставил в затруднение да изпълни
в срок дейностите по договора и допълнителните такива.
Освен с горепосоченото допълнително
споразумение от 22.08.2016 година, договорът не е бил изменян. Следва да се има
предвид, че писмено допълнително споразумение е единствената допустима форма за
валидност на договор за обществена поръчка и неговите изменения – чл.
41, ал. 1 и чл.
43, ал. 2 ЗОП (отм.); , чл.
293, ал. 6 ТЗ. При липса на подписано споразумение за изменение на договора
е без значение дали е имало основание за изменение по чл. 43
ЗОП (отм.); или чл.
116 във вр. с §
23 от ЗОП от 2016 г. – преценката на тези предпоставки се извършва само при
наличието, а не при липсата, на споразумение за изменение.
В конкретния случая е постигнато
съгласие за продължаване на срока за изпълнение, предвиден в чл.2, ал.2 от
договора с 15 дни, на основание постъпилото писмо от изпълнителя от 19.08.2016
година и чл.116, ал.1, т.3, във връзка с § 23 от ПЗР на Закона за обществените
поръчки-„поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа
възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което
не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение“.
Вярно е, че изпълнителят е поискал още
30 дни с писмото от 18.08.2016 и 19.08.2016 година, но дори тези 30 дни не са
били достатъчни за изпълнение на възложените СМР, предвид констатираното
забавяне с 49 календарни дни/приложение
№ 8 –папка 2/.
Предвид изложеното, забавеното
изпълнение на ищеца на задължението му да изпълни договорените СМР, не го
освобождава от отговорността за вреди, съответно от задължението му за
неустойка за забава- чл. 306, ал. 3, изр. второ ТЗ.
Не може да се приеме, становището на
ищеца, че забавата му се дължи на липса на съдействие от ответника /липса на
документация и забавена комуникация/. Въпреки установеното по делото технологично
закъснение от ответника при
вземане на решения за схема за разпределение на броя на гидлерите; схема за
изпълнение на растерни тавани, увеличаване броя на панелите с работни ел.
контакти във всяко помещение; схема за отваряемост на вътрешните алуминиеви
врати; схема за осветление на сутерен;
фасадна мазилка и цокъл на сградата, боя по оградата и цокъл на
оградата, монтиране на окачен таван на стълбище, съдът счита, че ищецът е можел
да изпълнява възложените му дейности по предложената от него оферта и налични
КСС. Доколкото се установява, че не се изискват изрични проекти по всички
части, а всички допълнителни уточнения са правени на ежеседмичните срещи /л.293/,
както и че забавянето във вр. с получаването на тротоарно право се дължи на
пропуск на самия изпълнител /л.311 гръб/ съдът не може да приеме, че забавеното
изпълнение на ищеца-изпълнител се дължи на липсата на необходимо съдействие от
възложителя.
Видно от заключението на вещото лице по
СТЕ в процеса на строителство са възниквали допълнителни СМР, които са
уточнявани на оперативките, подробно описани в протоколите, а след това и в
отчета за непредвидените СМР и които са били заплатени, като не се коментират
СМР в сутерена, които не са били включени в договора, но които са били
необходими за извършване на другите строителни и инсталационни работи. Доколкото
не е налице предоговаряне на срока на договора , освен това от 22.08.2016
година, при съответно съобразяване на времето, необходимо за извършване на
дейностите в сутерена на сградата, с оглед фактическото положение и технологичните
проблеми и не е налице внезапно възникнала авария в хода на изпълнение на
договора, не може да се приеме че отговорността на изпълнителят не може да бъде
ангажирана за допуснатото забавено изпълнение
Предвид това, че ищецът не е доказал
наличието на обстоятелства, които изключват вината му за забавата, той дължи на
ответника предвидената в чл.16, ал.2 неустойка за забавено изпълнение,
продължило повече от 20 дни. Ето защо и ответникът е имал право да прихване
тази неустойка от дължимото негово плащане по чл.18, изр. 2 на договора, което
безспорно е сторил с уведомително писмо /л.85-86/ и нареждане на разликата по
фактурата.
Основателно е възражението на ищеца, че
върху удържаната от възнаграждението неустойка неправомерно е начислено ДДС. В
този смисъл е и становището на ВЛ по приетата СТЕ. Видно от разпоредбата на
чл.16, ал. 2 на договора неустойката е уговорена като дължима без ДДС.
Заключението на ВЛ е, че неизплатения остатък по фактурата в размер на 122
903,23 лв., представлява удържаната неустойка
с вкл. ДДС/л.312 гръб/. Предвид липсата на основание за ответника да удържи
ДДС-то върху дължимата неустойка в размер на 102 419,36 лв., разликата в размер
на 20 483,87 лв. е дължима на ищеца като неправомерно незаплатено/удържано
възнаграждение по фактура № 432/23.11.2016 година и следва да му бъде
присъдено. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС,
която сочи как се определя данъчната основа, без данъка по този закон, както и
че не се считат за възнаграждения за доставка всякакви плащания за неустойки и
лихви с обезщетителен характер.
Поради горното, главният иск се явява
частично основателен като ответникът следва да заплати на ищеца приспадната
сума от възнаграждението по договора в размер на 20 483, 87 лева от последната
издадена фактура.
Относно
иска по чл.86 ЗЗД
С оглед частично уважаване на предявения
главен иск за сумата от 20 483, 87 лева и претенцията за мораторна лихва,
предвид разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от договора от 14.06.2016 година, цената
се заплаща в срок от десет работни дни, считано от представяне на възложителя
на двустранно подписан без забележки приемо-предавателен протокол за приемане
на работата и издадена оригинална данъчна фактура. Последната е издадена на
23.11.2016 година, респ. срокът за плащане е започнал да тече, считано от
08.12.2016 година.
Лихвата,
изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК върху сумата от 20 483,
87 лева за периода 08.12.2016 година до 23.08.2018 година-включително, възлиза
на 3550,53 лева.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от исковете.
С оглед изхода на делото и на двете
страни се дължат разноски.
В срок е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, предвид
факта че възнаграждението е в минималния, предвиден размер в Наредба № 1 /2004
година. Предвид това, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството, съгласно представен списък, съразмерно
с уважената част, а именно в размер на 1 891,20 лв,
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, като на него на основание чл.78, ал.3 ГПК също му се дължат
разноски – в размер на 252 лв, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.НА
Р.Р.и Б., ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. **********, да заплати на „ГБМ И.“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище ***, р-н Триадица, ул. „*******бл. *******офис 4 представлявано от
управителя Г.Б.М.сумата от 20 483,87 лв. дължима незаплатена част
от цена по договор с номенклатура РД-02-29-112 от 14.06.2016 година, удържана
като ДДС върху неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда– 24.08.2018 година до
окончателното й погасяване, както и
сумата от 3550,53 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от
08.12.2016 година до 23.08.2018 година,включително като ОТХВЪРЛЯ исковете над
уважените размери до пълните претендирани размери като неоснователни .
ОСЪЖДА
М.НА
Р.Р.иБ., ЕИК********, със седалище адрес *** – 19, да заплати на „ГБМ И.“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище ***, р-н Триадица, ул. „*******бл. *******офис 4
представлявано от управителя Г.Б.М.сумата от 1891, 20 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ГБМ И.“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище ***, р-н Триадица, ул. „*******бл. *******офис 4 представлявано от
управителя Г.Б.М.да заплати на
М.НА Р.Р.иБ., ЕИК********,
с адрес: гр. София, ул. „Св. **********, сумата от 252,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.