№ 26
гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901410 по описа за 2021 година
Предявен е иск правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2019 г. около 22.45 часа в
гр.***, движещ се автомобил марка „***”, рег.№***, управляван от П.Х.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*** е блъснал в непосредствена
близост до пешеходната пътека - Д.Н. С., ЕГН **********, бивш жител на
гр.Стара Загора, починал на същата дата, в резултат на настъпилото ПТП.
Пострадалият е баща на първите двама ищци и съответно дядо на Д. Н. и Р. И.
П.. Сблъсъкът е станал като пешеходец непосредствено при пресичане на
пешеходната пътека в кв.”Железник”, като е установена жълта мигаща
светлина на светофарната уредба на процесното кръстовище. За извършеното
деяние е образувано НОХД №2349/2021год. по описа на Окръжен съд Стара
Загора, което приключило с влязла в сила присъда. С присъда
№11/14.09.2021год. на ОС-Стара Загора е призната вината на водача на МПС -
П.Х.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, и му е наложено наказание
лишаване от свобода и лишаване от права /отнето СУМПС за същия срок от 1
година и 4 месеца.
За увреждащия автомобил, марка „*” модел „И.” рег. №*** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” 3.n.№BG22118003566442 със срок на
валидност до 27.12.2019год. скл. Със ответника - Застрахователна компания
1
„***”АД, гр.София. По силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаваното и
използваното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са предявили
своевременно претенциите си към застрахователя за изплащане на
съответното обезщетение. По случая е заведена щета №0000-1000-61-20-
7701. Във връзка с образуваната преписка на 03.09.2021г. е изпратено писмо,
съгласно което застрахователят уведомява ищците, че е съгласен да изплати
сума в размер на 48 000лв. на М. Н. С. и Н. Д. С., а по отношение на
наследниците - Р. И. П. и Д. Н. С. е постановен отказ за изплащане на
обезщетение.
Посочва се, че видно от заключението на назначената и изготвена в
хода на разследването съдебно-медицинска експертиза на труп
№278/23.12.2019 г. при огледа и аутопсията върху трупа на Д.Н. С. е
установено, че причините за смъртта са настъпилото ПТП, като уврежданията
са изключително тежки, в резултат на които пострадалия е починал на място.
Посочва се, че пострадалият се е движил по пешеходната пътека, и по
никакъв начин не е предизвикал ПТП-то, нито е бил в т.нар.’’опасна зона”.
Видно от присъдата, както и мотиви към нея, вината за случилото се е изцяло
на шофьора на лекия автомобил. Деянието е извършено виновно - по
непредпазливост на водача на МПС. Също така се установява, че не е оказал
първа помощ и е напуснал местопроизшествието.
Посочва се, че в случая починалият в резултат на извършеното ПТП е
човек, който е баща, съответно дядо на ищците. Връзката между починалия
баща и неговите деца е била изключително тясна. Връзката между деца и
родители е изключително близка, тъй като и четиримата ищци ежедневно са
поддържали връзка с него и са се грижили за него, тъй като същият е останал
вдовец. Загубата за ищците е изключително тежка, тъй като Д. С. е останал
последния жив роднина по права линия и именно той бил човекът, който като
единствен родител давал духовна и емоционална подкрепа на своите деца и
внуци. Както децата, така и внуците на починалия всяка седмица поддържали
контакти, помагали за почистване на дома в село ***, обработвали двора и
въобще полагали всички необходими грижи за възрастния човек. А той от
2
своя страна също помагал със финансови средства на своите деца и внуци, а
за дъщерята - М. Д. С. и внучката Р. И. П. е единствената опора и подкрепа,
тъй като М. Д. С. живее сама, а детето й Р. е с разведени родители. Освен
близката и тясна емоционална връзка, пострадалият бил голяма опора и
подкрепа на ищците по делото.
Дълго време след смъртта на пострадалия от ПТП, ищците страдали от
безсъние, имали чувство за тревожност, а и дълго време двамата ищци
ползвали успокоителни, тъй като трудно са могли да приемат загубата на
единствения им родител, а загубата за двете внучки била още по-голяма, тъй
като той освен чисто морално оказвал и финансова помощ за издръжката на
децата, особено за Р. И. П., която е студентка.
Поддържа се, че вредите на ищците са в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил П.Х.Х., а за причинените от
него вреди отговоря ответникът по делото – ЗК „***” АД,гр.София. Твърди
се, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
смъртта на пострадалия от ПТП -то, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019год. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното е направено искане ответникът „ЗК ***”АД,
гр.София да бъде осъден да заплати:
- на ищците М. Д. С. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и Н.
Д. С., ЕГН **********, кв.*** обезщетение в размер на 120 000лв. (сто и
двадесет хиляди лева) за всеки един от тях поотделно, или в общ размер на
240 000 лв. (двеста и четиридесет хиляди лева), за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на смъртта на баща им - Д.Н. С. в резултат на процесното ПТП.
- на Д. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Стара Загора
сумата в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ и на Р. И. П. , ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Стара Загора сумата в размер на 30
000лв./тридесет хиляди лева/ за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на
дядо им — Д.Н. С. в резултат на процесното ПТП.
3
Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 23.10.2020 г.-
датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва
валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена между
ответното дружество и водача на л.а. „***“ с per. № *** към датата на
произшествието.
Ответникът заявява, че не оспорва допустимостта на предявените
искове. Оспорва по основание предявените от първите двама ищци искове за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над
сумата размер на 48 000 лв., поради следните аргументи:
В съответствие с разпоредбата на чл. 300 от ГПК, не се оспорва
настъпването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Въпреки това, към исковата молба е приложен препис на диспозитива и
мотивите на присъда по НОХД № 2349/2021 г. по описа на ОС - НО, откъдето
могат да бъдат установени съществени за установяването на основателността
на претенцията обстоятелства. От приложението е видно, че „ Съдът намира,
че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Д.Н. С.. Това е така, тъй като последният е предприел,
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място и без да се
огледа за приближаващи автомобили.“ При определяне на наказанието на
деликвента, съдът изрично отчита като смекчаващо вината му
обстоятелство фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Поради горното се въвежда възражение за съпричиняване от страна
на починалото лице към настъпването на деликта, поради което се счита,
че е налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и да
бъде намалено обезщетението, което съдът намери за справедливо.
Становището на ответното дружество е, че справедливия размер на
обезщетение е 96 000 лв., а приносът на починалия наследодател на ищците е
в съотношение 50 %. Видно от механизма на ПТП на посоченото място е
имало светофарна уредба, която е била в работещ режим, като за пешеходеца
4
е светел червен сигнал на светофара и същият се е намирал на 4,3 м от
пешеходната пътека.
Ответното дружество признава исковете за неимуществени вреди
до сумата в размер на по 48 000 лв. изплатени на М. Д. С. и Н. Д. С., с
платежни нареждания - 220043500850/04.01.2022г. и
220354261483/04.02.2022г. по сметка на адв. И. И. П..
Оспорват се твърденията в исковата молба за тежестта на
настъпилите вреди и твърденията за обема и степента на негативни
емоционални и психологически последици от произшествието. Поддържа
се, че следва да бъде отчетен високият процент съпричиняване от страна на
увреденото лице, което с поведението си е допуснало редица нарушения на
нормативната уредба, засягащи движението по пътищата и по този начин е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Волята на пострадалия е
дали да предприеме пресичане на неопределено за целта място и при светещ
червен сигнал на светофара, тоест изражение на собствения принос към
настъпване на леталния изход е предприемане на решение, съответно
действие, предполагащо усилване на риска за настъпване на негативни за него
последици.
Посочва се, че обяснението от страна на процесуалния представител се
явяват в съществено противоречие с изискванията на чл. 113, ал.1 и 114 от
ЗДвП, където е посочено изискването за кумулативно съединени няколко
изисквания, към пешеходците.
По отношение на другите двама ищци внуци на пострадалия с иск от по
30 000 лв. по който е направен отказ с писмо изх.№8714/01.10.2021г..
Посочва се, че кръгът на материално легитимираните да поискат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е
конкретно определен в съдебната практика, като по изключение (каквото не
се твърди ти установява от доказателствата), легитимирано е всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на
починалия вреди. Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да
5
се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение
за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките
на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт).
В допълнение към изложеното се посочва, че разпоредбата на чл. 493а,
ал. 4 от Кодекса за застраховането регламентира, че когато по изключение
друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие
на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на
обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал.
2.
Относно размера на исковете се заявява, че същите са в прекомерно
завишен размер - по 120 000.00 лв., който не е съобразен с приноса от страна
на починалия наследодател към настъпването на деликта, както и с обичайно
присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични случаи.
Посочва се, че предявените по настоящото производство
претенции за обезщетение на неимуществени вреди са в прекомерно
завишен размер - по 30 000 лв., който не е съобразен с приноса от страна
на починалия наследодател къмнастъпването на деликта, както и с обичайно
присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични случаи.
Допълнителната искова молба не е постъпила.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 22.12.2019 г. около 22.45 часа в гр.***,
движещ се автомобил марка „***”, рег.№***, управляван от П.Х.Х. е блъснал
в непосредствена близост до пешеходната пътека - Д.Н. С., ЕГН **********,
бивш жител на гр.Стара Загора, който е починал.
Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л.а. марка „*”
модел „И.” рег. №*** – П.Х.Х. е застрахована по задължителна застраховка
6
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество ЗК
”***”АД - застрахователна полица № BG22118003566442 със срок на
валидност до 27.12.2019 г.
Безспорно се установява, че с присъда №11/14.09.2021 г., постановена
по НОХД №2349/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора П.Х.Х. е
признат за виновен в това, че на 22.12.2019 г. в гр. Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“, модел
„И.“ с рег. № ***, по ***, в посока от изток на запад, в района на
кръстовището с ***, е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл.20, ал.2,
изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” – като не е
намалил скоростта и не е спрял автомобила при възникнала опасност за
движението – пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. С., с ЕГН
**********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1
от НК, вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от
свобода”, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е
нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е упражнил непрекъснат контрол върху
пътното превозно средство. Присъдата е влязла в законна сила на 23.12.2021
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ ищците предявили
застрахователна претенция пред ЗК ”***” АД на 22.10.2020 г., за определяне
на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в
резултат на настъпилото ПТП, вследствие на което при ответника е заведена
щета № 0000-1000-61 -20 - 7701.
Във връзка с образуваната преписка на 03.09.2021 г. е изпратено писмо,
съгласно което застрахователят уведомява ищците, че е съгласен да изплати
сума в размер на 48 000лв. на М. Н. С. и Н. Д. С., а по отношение на
наследниците - Р. И. П. и Д. Н. С. е постановен отказ за изплащане на
обезщетение.
По делото са представени две преводни нареждания от 04.01.2022 г., от
които се установява, че ЗК ”***” АД е заплатило на М. Н. С. сума в размер
на 48 000 лв. и на Н. Д. С. сума в размер на 48 000 лв. по заведена щета №
7
0000-1000-61 -20 – 7701/ л. 71 и л. 72/.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката И.С.Л. посочва, че познава М. и Н. още от детските и
ученическите им години, защото живеели в блока срещу тях. Била с М. в по-
близки отношения, покрай децата. Към настоящия момент М., Н., Р. и Д.
живеят в Стара Загора. Д. е дъщеря на Н. и живее с родителите си в кв. ***.
М. живее в кв. *** Р. е нейна дъщеря. До смъртта си, бащата на М. е живеел в
с. ***. Според свидетелката след смъртта на баща си, М. била много
разстроена. Като се чували, винаги започвала първо с оплакванията че се
чувства зле, как е загубила последния родител и то при нещастен случай, без
боледуване, без да са очаквали смъртта му. Оплаквала се, че има
здравословни проблеми. Преди смъртта на баща й, М. била весела, много
общителна, но сега се сринала покрай болестта си и смъртта на баща си.
Свидетелката посочва, че преди смъртта на баща си, М. все ходела на
село, купувала дрехи, лекарства, помагала в градината. Дъщеря й Р., също си
ходела на село. Н. ходел по мъжката работа да помага – да цепи дърва.
Свидетелката знае, че Д. подпомагал финансово двете си внучки.
Свидетелката З.С. И., която е тъща на ищеца Н. Д. С. посочва, че
починалият Д. и жена му И. живеели в ***. Майката и бащата на свидетелката
също живеели в ***, къщите им били наблизо и имала доста наблюдения
върху семейството. Докато били живи родителите, И. и Н. постоянно ходели
при тях и се грижели за тях – оправяли къщата, готвели, шетали, много ги
обгрижвали. След като починала И. /майката им/, М. и Н. започнали да се
грижат за баща си. Н. поддържал къщата, подрязвал асмите, всичко по двора
той поддържал. М. готвела и перяла. Д. била кръстена на дядо си и като
дойдела за пенсията давал и левче в едната и левче в другата ръка. Д.
посещавала често дядо си, не само по празниците. Когато Д. изчезнал, Н.
тръгнал да го търси, вдигнал цялата ловна дружинка. След смъртта на баща
си, Н. се затворил в себе си – мълчал, не давал нищо да му се каже, започнал
да вдига кръвно. До ден днешен имал сърдечни проблеми в резултат на този
стрес, който преживял. Според свидетелката върху Д. много тежко се отрази
загубата на дядо й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
8
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 22.12.2019 г., по силата на което ЗК ”***” АД е
поела задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
л.а. марка „*” модел „И.” рег. №*** трети лица, се установява от
застрахователна полица № BG22118003566442 със срок на валидност до
27.12.2019 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 от КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
С молба от 22.10.2020 г., ищците в изпълнение на чл. 380 от КЗ са
поискали от ответното застрахователно дружество да им плати обезщетение
по доброволен път. Поради това съдът намира, че предявените искове са
допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Д.Н. С. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил П.Х.Х., което е установено с
влязла в сила присъда № 11/14.09.2021 г. постановена по НОХД № 2349/2021
9
г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, която по реда на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени
вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
По предявените искове от М. Д. С. и Н. Д. С..
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношенията
между ищците и техния баща, с които са поддържали постоянни и топли
отношения. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че
независимо, че баща им живеел в друго населено място, М. и Д. полагали
непрекъснати грижи за него, ходели постоянно при него, М. готвела и шетала,
а Н. поддържал къщата и двора. Между пострадалия Д. и неговите деца,
привързаността била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и
причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на
родител и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки
и страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката
“баща – деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че
10
физическата загуба на родител би причинило в най-голяма степен страдания
на преживялите лица – неговите деца.
С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя
размера на обезщетението от по 100 000 лв. за всеки от ищците за
претърпените неимуществени вреди вследствие на смъртта на баща им Д.Н.
С..
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищците в качеството си на
кредитори не могат да бъдат задължени да получат частично плащане.
Въпреки това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в размер от по 100 000 лв.
за всеки от ищците. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка на името на
пострадалото лице, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да
бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като
от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за М. Д.
С. се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 48 000
лв., то на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер 52 000 лв.
Съдът намира, че след като от обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. за Н. Д. С. се приспадне заплатената от ответното
дружество сума в размер от 48 000 лв., то на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение в размер 52 000 лв.
По предявените искове от Д. Н. С. и Р. И. П..
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството
пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се
посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
11
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Действително в българския бит бабата и дядото често присъстват в
живота на внуците си. Наблюдава се, фамилии състоящи се от няколко
поколения да живеят заедно и да имат едни домакинства.
В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът
възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че ищците и техният дядо, са живеели в различни населени места,
което предполага, че не са прекарвали много време заедно. По – скоро двете
внучки са посещавали дядо си през почивните дни, което е нормално и
типично за традиците в българското общество за отношенията внук – дядо.
Поради това следва да се приеме, че между тях е имало близки отношения,
обич и привързаност, но от това не може да се направи извод за
изключителност в близостта между ищците и починалият им дядо, по
смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на
нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
членове на семейство, характеризираща се с взаимна обич и морална
подкрепа. Съдът не оспорва болките и страданията на ищците,
продължаващата тъга, но не намира, че същите са от вида на тези, които
подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания посочени в
Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо
съдът приема, че ищците не установиха пълно и главно наличието на особена
близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия си
дядо, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно
присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на
12
справедливостта не налага включването на ищците в кръга на най-близките
лица, имащ право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо
им Д.Н. С., поради което предявените искове за присъждане по 30 000 лв. за
всяка от ищците са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за съпричиняване.
Ответното дружество излага доводи за съпричиняване от страна на
пострадалия, като се позовава на мотивите на присъда № 11/14.09.2021 г.
постановена по НОХД № 2349/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора, където е посочено, че е налице и съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Д.Н. С., тъй като последният е предприел,
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място и без да се
огледа за приближаващи автомобили.
Съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса следва да бъдат
установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск.
Поради това съдът намира, че фактът на съпричиняване подлежи на
самостоятелно доказване в гражданското производство и за него
гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в
наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията
им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието, в
причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди и спрямо
вредоносния резултат.
С оглед изложеното, съдът счита, че в настоящото производство,
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не установи по
никакъв начин наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Д.Н. С..
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
13
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че
ищците са предявили застрахователната си претенция на 22.10.2020 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 22.10.2020 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради което това е
моментът, от който се дължи законна лихва.
Съдът следва да вземе предвид, че на 04.01.2022 г. ответното дружество
е заплатило на М. Д. С., сумата от 48 000 лева за претърпените
неимуществени вреди и на същата дата на Н. Д. С. сумата от 48 000 лв.
В случай, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е направил доброволно плащане на
обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице, застрахователят
дължи законна лихва върху тази сума от датата на забавата до датата на
предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че на М. Д. С. законна лихва се
дължи по следния начин: върху сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020
г./датата на претенцията до застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 52
000 лв. от 22.10.2020 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане.
С оглед изложеното съдът намира, че на Н. Д. С. законна лихва се
дължи по следния начин: върху сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020
г./датата на претенцията до застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на
доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 52
000 лв. от 22.10.2020 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „***”АД следва да
заплати на М. Д. С. допълнително обезщетение в размер на 52 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 48 000 лв. след завеждане на делото за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на баща й - Д.Н. С. в резултат на ПТП
14
настъпило на 22.12.2019 г. ведно със законната лихва, както следва върху
сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020 г./датата на претенцията до
застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 52 000 лв. от 22.10.2020 г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 52 000 лв. до предявения
размер от 120 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „***”АД следва да
заплати на Н. Д. С. допълнително обезщетение в размер на 52 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 48 000 лв. след завеждане на делото за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на баща му - Д.Н. С. в резултат на ПТП
настъпило на 22.12.2019 г. ведно със законната лихва, както следва върху
сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020 г./датата на претенцията до
застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 52 000 лв. от 22.10.2020 г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 52 000 лв. до предявения
размер от 120 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Д. Н. С.
/към настоящия момент е навършила пълнолетие/ против ЗК “***”АД за
заплащане на сума в размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта
на дядо й - Д.Н. С. в резултат на ПТП настъпило на 22.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 23.10.2020 – датата на претенцията до застрахователя до
окончателното заплащане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Р. И. П.
против ЗК „***”АД за заплащане на сума в размер на 30 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на дядо й - Д.Н. С. в резултат на ПТП
настъпило на 22.12.2019 г. ведно със законната лихва от 23.10.2020 – датата на
претенцията до застрахователя до окончателното плащане е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски.
15
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатените от ищците адвокатски възнаграждения. Съдът ще разгледа
направеното възражение за прекомерност само по отношение на заплатеното
възнаграждение от М. Д. С. и Н. Д. С. в размер на 7 730 лв., с оглед
частичното уважаване на предявените от тях искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000
лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай и минималният размер на адвокатско
възнаграждение е в размер на 6 330 лв. и тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира че заплатеното от М. Д. С.
и Н. Д. С. адвокатско възнаграждение в размер на 7 730 лв. е прекомерно и
следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 6 330 лв.
По делото е установено, че част от дължимата главница е платена
след предявяване на исковете. Поради това отхвърлянето на част от
исковете е обусловено от плащането на задължението от ответника в
хода на производството /т.е след предявяване на иска/. Ето защо по
аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците М. Д. С. и Н. Д. С. направени по делото разноски, като
се изхожда от уважения размер на предявените от тях искове в общ
размер на 200 000 лв.
С оглед изхода на делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“
АД следва да заплати на М. Д. С. и Н. Д. С. направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 5 275 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, определя на 200 лв.
С оглед изхода на М. Д. С., Н. Д. С., Д. Н. С. и Р. И. П. следва да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД направените по
делото разноски в размер на 66, 66 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
16
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***“ АД следва да заплати сумата от 8 000 лв.
представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град *** да заплати на М. Д. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*** обезщетение в размер на 52 000 лв.
към доброволно изплатената сума от 48 000 лв. след завеждане на делото
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на баща й - Д.Н. С. в резултат на ПТП
настъпило на 22.12.2019 г. ведно със законната лихва, както следва върху
сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020 г./датата на претенцията до
застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 52 000 лв. от 22.10.2020 г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 52 000 лв. до предявения
размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град *** да заплати на Н. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: *** обезщетение в размер на 52 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 48 000 лв. след завеждане на делото за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на баща му - Д.Н. С. в резултат на ПТП
настъпило на 22.12.2019 г. ведно със законната лихва, както следва върху
сумата в размер на 48 000 лв. от 22.10.2020 г./датата на претенцията до
застрахователя/ до 04.01.2022 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 52 000 лв. от 22.10.2020 г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 52 000 лв. до предявения
17
размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. Н. С. с ЕГН **********, с адрес :
гр. Стара Загора, *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град *** за заплащане на
сума в размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на
дядо й - Д.Н. С. в резултат на ПТП настъпило на 22.12.2019 г. ведно със
законната лихва от 23.10.2020 – датата на претенцията до застрахователя до
окончателното заплащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р. И. П. с ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. ***, чрез адв. С. З. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град *** за
заплащане на сума в размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта
на дядо й - Д.Н. С. в резултат на ПТП настъпило на 22.12.2019 г. ведно със
законната лихва от 23.10.2020 – датата на претенцията до застрахователя до
окончателното заплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град *** да заплати на М. Д. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*** и на Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 5 275 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Д. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, Н. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Н. С. с ЕГН **********, с адрес : гр.
Стара Загора, *** и Р. И. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. ***, чрез
адв. С. З. да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град *** направените по делото
разноски в размер на 66, 66 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
18
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град *** сумата от 8 000 лв.
представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
19