№ 1298
гр. Горна Оряховица, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120100713 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 чрез пълномощника адв. М. Ц., със съдебен адрес:
гр. София, ул. **** против Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
Стражица, ул. ****.
Ищецът сочи, че между него и ответника е бил сключен Договор за
кредит № FL 1382164/ 22.05.2023г. На 24.07.2023г. кредитополучателят бил
преустановил плащанията по дължимите вноски за главница и лихва и е
изпаднал в забава. Поради просрочието банката била направила кредита
предсрочно изискуем на 04.04.2024г. , за което била връчена покана на В..
За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист. В Районен съд гр. Горна Оряховица било образувано ч.гр.д. № 1090/
2024 г. на ГОРС и била издадена Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на
парично вземане и изпълнителен лист. Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на банката било указано да предяви
установителен иск за вземането си.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по
посочения договор за кредит.
С допълнителна молба се уточнява, че се иска осъждане на ответника за
всички суми посочени в издадената по делото Заповед № 456/ 23.05.2024г. за
изпълнение на парично вземане.
Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът Н. М. В., ЕГН ********** дължи на Юробанк
1
България“ ЕАД, ЕИК *********, следните сумите : 20087.53лева , дължима
главница за периода 24.07.2023г. до 12.05.2024г.; сумата от 1388.38лева,
дължима възнаградителна ( договорна) лихва за периода 24.07.2023г. до
04.04.2024г.; сумата от 1047.15лева , дължима мораторна лихва за периода от
24.07.2023г. до 12.05.2024г., за което е била издадена Заповед № 456/
23.05.2024г. за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 1090/ 2024г. на
Районен съд гр. Горна Оряховица.
Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Ответникът Н. М. В. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. А. Ш., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново,
ул. **** – особен представител.
Ответната страна намира иска за недопустим. Сочи се, че ищецът не е
посочил договора за кредит със съществените му елементи – главница,
договорна лихва, срок и вид на кредита, както и датата на сключване.
Защитата смята, че е възможно между страните да има повече от един договор
със сходни параметри. Ответникът следвало да знае последиците от
неизпълнението на кой договор се претендират с иска.
Искът бил и неоснователен . Голословно било твърдението за
предсрочно прекратяване на договора.
На следващо място се взема становище, че договорът е недействителен
поради неспазване на чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.
Ищецът не бил изпълнил задължението си да предостави уговорената
сума на ответника. В. не бил получавал суми по кредита и не дължал
връщането им. По същите съображения не се дължали и лихви.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество се явява, като исковата молба се поддържа с изрична писмена
молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.
Ш., която поддържа подадения писмен отговор. Иска се отхвърляне на иска.
По делото са представени : Договор за потребителски кредит № FL
1382164/ 22.05.2023г.; погасителен план по договор за кредит; констативен
протокол № 2373/ 25.04.2024г. на ЧСИ Виктор Георгиев; покана за
изпълнение; извлечение от счетоводните книги на банката; ч.гр.д. №
1090/2024г. на РС гр. Горна Оряховица.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
На 22.05.2023г. между „Юробанк България“ АД и Н. М. В., с. В., общ.
Стражица е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL 1382164.
Съгласно посочения договор банката е предоставила на ответника сумата в
размер на 20368.00лева под формата на потребителски кредит, при фиксиран
лихвен процент в размер на 7.550% за първите шест месеца и 6.900% за
периода от седмия месец до крайния срок на издължаване на кредита.
Предвидено е сумата да бъде върната за период от 60месеца до 22.05.2028г.
Уговорено е, че ГПР е в размер на 9.61% , а общата дължима сума ще е в
размер на 25390.89лева. Кредитодателят и кредитополучателят уговорили
също, че при просрочие на дължимите погасителни вноски , както и при
2
предсрочна изискуемост на кредита, В. дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава ,
чиито размер се определя от Министерски съвет. Представен е погасителен
план за дължимите от В. суми. В чл. 14, ал. 1 от договора е посочено, че при
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита ,
банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1090/ 2024г. на ГОРС. По делото е
издадена Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. М. В.. При ЧСИ
Виктор Георгиев е образувано изпълнително дело № 736/ 2024г., но
длъжникът не е намерен за връчване на съдебните книжа, като след прилагане
на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на
вземането.
В хода на съдебното дирене е назначена ССчЕ. В заключението си
вещото лице сочи, че заемната сума е била усвоена по разплащателна сметка с
IBAN BG 68 BPBI 7942 10 25319902 с титуляр Н. М. В.. Сочи се, че на
22.05.2023г. сметката е с наличност 0.00лева, като на същата дата е била
заверена от ищеца със сумата в размер на 20368.00лева и посочено основание
„усвояване на кредит“. Вещото лице сочи, че от сметката са направени две
плащания – сумата 1368.00лева с основание „застрахователна премия FL
1382164 доп – е FL 1382164- 1” и сумата 390.00лева с основание „комисионна
– такса за обработка на документи за потребителски кредит“. Вещото лице е
установило, че по кредита е извършено погасяване на обща стойност от
473.43лева, като сумата е разпределена за погасяване на главница в размер на
280.47лева – главница на вноска № 1 от погасителния план, с падеж
22.06.2023г. ; договорна лихва в размер на 192.21лева – лихва по вноска № 1 и
лихва в размер на 64.06лева – част от лихвата по вноска № 2 с падеж
22.07.2023г. , както и погасена наказателна лихва в размер на 0.75лева.
Последното погасяване на задължение по договора за кредит в на 28.07.2023г.,
след която дата на било налице просрочие в плащанията на кредита , като
банката е начислявала наказателни лихви и на 04.04.2024г. е обявила кредита
за предсрочно изискуем. След тази дата е преустановено начисляване на
договорна лихва, а върху размера на неиздължената и предсрочно изискуема
главница е начислявана наказателна лихва. Установено е, че към 12.05.2024г.
неплатените задължения по договора са в общ размер на 22523.06лева –
20087.53лева главница, договорна лихва в размер на 1388.38лева и
1047.15лева наказателна лихва. Самата главница е сбор от падежиралите
вноски от № 2 до № 10 ( падеж 22.03.2024г. ) в обща размер на 2605.01лева и
предсрочно изискуема главница в размер на 17482.52лева. Договорната лихва
в размер на 1388.38лева е сбор от лихвата на вноска № 2 с падеж 22.07.2023г.
в размер на 62.32лева, лихва по вноски от № 3 до № 10 на обща стойност
1257.10лева и 68.96лева част от лихва по вноска № 11 с падеж 22.04.2024г. –
начислена до 04.04.2024г. Установено е , че след 12.05.2024г. не са извършвани
погасявания по процесния договор.
Настоящият състав намира възраженията на особения представител
ответника за недължимост на посочените суми за неоснователни и
недоказани. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
доказа претенцията на банката за дължимостта на посочените в Заповед №
456/ 23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
3
изпълнителен лист суми. Не се спори, че между „Юробанк България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 и Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
Лясковец, ул. **** е сключен процесния договор, по който банката отпуснала
на кредитополучателя В. сумата в размер на 20368.00лева. Видно от
неоспорената по делото ССчЕ В. не е погасил в уговорения срок дадения му
заем, като са останали дължими сумите претендирани от ищеца по делото.
Съдът е приел заключението на вещото лице, като същото не е оспорено от
страните.
Особеният представител на ответника твърди наличие на неравноправни
клаузи, като конкретно с отговора на исковата си молба не сочи такива, а
развива съображенията си в писмената си защита. Твърди се, че
неравноправна клауза била договорката по чл. 20, ал. 4 от договора , свързана
с едностранна промяна на погасителния план. Обстоятелствата сочени като
водещи до тази промяна били упоменати в чл. 20, ал. 1, т. 1- 3 , като особеният
представител сочи, че неравноправност се съдържала в уговорката за промяна
на погасителния план свързана с преустановяване на постъпването на
средства в размер по – нисък от нетното изражение на официалната МРЗ ,
актуална към датата на превода , представляваща цялото месечно трудово
възнаграждение на кредитополучателя по сметката, посочена в чл. 3, ал. 11, т.
1 от договора за период , надвишаващ три последователни месеца, считано от
датата, на която сметката е била последно заверена със средства в размер по –
нисък от нетното изражение на МРЗ. Според особения представител клаузата
не била индивидуално уговорена, като постъпленията от заплата зависели от
работодателя на ответника, а последния щял да бъде държан отговорен за
чуждо поведение – като не му плати работната заплата. В противоречие с
изискването за яснота било и това как се определя разпределението на
постъпилите плащания по отделни пера на погасителния план , следващо от
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Следва да се отбележи, че видно
от договора клаузите по него са уговорени индивидуално и не са налице
основания посочените от особения представител клаузи да се считат за
неравноправни и водещи до недействителност на договора. На първо място
изрично в договора е посочено, че В.а ползва преференциални лихвени
условия – чл. 3, ал. 11 от договора, което сочи, че уговорките по него са били
индивидуално предвидени при сключване на договора. Наред с това извод
може да се направи и от начина на уговаряне на дължимите ГЛП и ГПР – чл. 3,
ал. 1 и ал. 9 от договора. Уговорката за евентуалната промяна на погасителния
план не е свързана с неизпълнение на чуждо задължение, каквото е това на
работодателя да плати дължимата заплата на В., а е задължение на ответника
да осигури постъпване на средства с уговорения месечен минимум, съобразно
договора. Тук е заложен критерий размера на МРЗ. На следващо място , в чл.
20, ал. 4 от договора е посочени, че при настъпване на тези обстоятелства ще
се изготви нов погасителен план, т.е. е предвидено в него да се посочат и
размерите на дължимите главница и лихвени плащания. Това не води до извод
за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
По отношение на твърдението, че Н. М. В. не е получил заемната сума.
Твърдението е може да бъде споделено. Заключението на вещото лице беше
изслушано и прието в с.з., като особения представител на възрази срещу
същото. Следва да се отчете и обстоятелството, че вещото лице е установило,
че на 22.05.2023г. сметката на ответника е била заверена със сумата в размер
на 20368.00лева и посочено основание „усвояване на кредит“. След тази дата
4
са установени плащания по заема, като липсва правна и житейска логика
ответникът да погасява задължения по договор, по който не е получил
изпълнение.
Относно твърдението, че ответникът не е бил надлежно уведомен от
ЧСИ Виктор Георгиев. По делото са представени доказателства, че банката е
избрала да връчи покана за обявяване на предсрочната изискуемост чрез ЧСИ
Виктор Георгиев. Банката може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той
ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр.
чл. 47, ал. 1-5 ГПК. В тези случаи отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени (в
този смисъл – Решение № 198 от 18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 г., т. к., І т.о.
на ВКС; Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. ). С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът надлежно е
уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
му по договора за кредит, преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Водим от всичко това, настоящият състав намира предявения иск за
основателен и доказан, поради което и следва да бъде изцяло уважен.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да се
присъдят направените по делото разноски. По делото ищецът е сторил
разноски за държавната такса в исковото производство в размер на 453.04лева,
заплатил е сумата от 300.00лева за ССчЕ, заплатил е и сумата от 2427.00лева
за особен представител, както и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2912.50лева, които следва да се присъдят в негова полза. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 456.46лева
за дължимата държавна такса и 1696.25лева за адвокатско възнаграждение,
които също следва да му се присъдят.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. М. В., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. Стражица, ул. **** дължи на „Юробанк
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните вземания: сумата в размер на
20087.53 лева (двадесет хиляди осемдесет и седем лева и петдесет и три
стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит №
FL1382164 от 22.05.2023г. за периода от 24.07.2023г. до 12.05.2024г, заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.05.2024г. до окончателното й изплащане; сумата от 1388.38 лева
(хиляда триста осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
24.07.2023г. до 04.04.2024г.; сумата от 1047.15 лева (хиляда четиридесет и
седем лева и петнадесет стотинки), представляваща дължима мораторна лихва
по договора за кредит за периода от 24.07.2023г. до 12.05.2024г., за което са
били издадени Заповед № 456/ 23.05.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1090/ 2024г.
5
на Районен съд гр. Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Стражица, ул.
**** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260
сумата от общо 6092.54лева ( шест хиляди деветдесет и два лева и петдесет и
четири стотинки) разноски за воденото производство (държавната такса в
размер на 453.04лева, сумата от 300.00лева за ССчЕ, сумата от 2427.00лева за
особен представител и адвокатско възнаграждение в размер на 2912.50лева),
както и сумата в общ размер на 2152.71лева ( две хиляди сто петдесет и два
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща съдебно – деловодни
разноски по ч.гр.д. № 1090/ 2024г. на Районен съд гр. Горна Оряховица (
сумата в размер на 456.46лева дължимата държавна такса и 1696.25лева за
адвокатско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6