Р Е
Ш Е Н И Е
№…................../29.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Димитричка Илиева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13699 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от „М.“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу
М.С.К. – Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на следните недвижими имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор***съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г.
на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от
9 203 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при съседи: ***; и 2. Поземлен
имот с идентификатор ***, с адрес: **** съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 200 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта; при съседи: ***; както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца
владението върху същите.
По твърдения в исковата молба, ищецът „М.“ ООД е
придобил правото на собственост по отношение на горепосочените недвижими имот
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том *** рег. № ***, дело № ***/*** г. на Нотариус *** и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***. на Нотариус***.
Сочи, че към момента на придобиване на правото на собственост едноличен
собственик на капитала и управител на ищцовото
дружество е бил***, гражданин на ***, роден на *** г. и починал на 05.08.2013
г., като след неговата смърт не бил назначаван друг управител.
Твърди, че по повод на заявление от лицето ***в
Търговския регистър под № *** било вписано решение на
едноличния собственик на капитала от 18.12.2016 г. за прекратяване на дейността
на дружеството и започване на процедура по ликвидация, като за ликвидатор бил
вписан заявителят. Сочи, че на 06.04.2017 г. било подадено второ заявление за
вписване на решение на едноличния собственик на капитала от същата дата, с
което се освобождавал първоначалният ликвидатор и за такъв се назначавал ***, което обстоятелство било вписано под № ***
Заявява, че с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **** г. на Нотариус ***, ищцовото дружество, чрез ликвидатора си ***, прехвърлило правото на
собственост по отношение на процесните имоти на П.А.П.,
както и че под № **** било вписано поредно решение за замяна на ликвидатора
*** с нов – ****.
Ищецът твърди, че П.А.П. и съпругата му Й.Д. продали
процесните имоти на ответницата М.С.К. – Г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***Нотариус ***
Сочи, че с Решение *** г. по т.д. № *** г. по
описа на Окръжен съд – *** съдът е приел за установено, че вписаните по
партидата на ищцовото дружество обстоятелства, както следва: под № ***–
прекратяване на дейността на дружеството и вписване на ликвидатор ***; под № ***
– заличаване на ***като ликвидатор и вписване като такъв на *** и под № *** –
за заличаване на *** като ликвидатор и вписване на *** като ликвидатор, са
несъществуващи, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът заявява, че на 01.06.2020 г. по искане на
част от наследниците на починалото лице*** били вписани продължаване на
дейността на дружеството и вписване на същите като съдружници и управители.
Поради изложените обстоятелства твърди, че
сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
дело № *** г. на Нотариус ***, била нищожна поради липса на съгласие от страна
на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, както и поради
липса на представителна власт на лицето ***
С оглед на изложените съображения се предявява
исковата претенция. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, в който се твърди неоснователност на
предявения иск. Не се оспорват следните обстоятелства: че към *** г. /датата на
прехвърляне на правото на собственост по отношение на процесните имоти от
ликвидатора Т. Д. на П.П. и Й. П./ едноличният
собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД*** е починал, като същите са
закупили имотите, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *** на Нотариус ***; че ответницата е придобила правото на собственост по
отношение на имотите от П.П. и Й. П***, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус ***;
че с Решение № *** г. по т.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – *** съдът е
приел за установено, че вписаните по партидата на ищцовото дружество
обстоятелства, както следва: под № ***– прекратяване на дейността на
дружеството и вписване на ликвидатор ***; под № *** – заличаване на ***като
ликвидатор и вписване като такъв на *** и под № *** – за заличаване на *** като
ликвидатор и вписване на *** като ликвидатор, са несъществуващи, на основание
чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Излагат се съображения за неоснователност на
възражението на ищеца за нищожност на сделката, обективирана в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус *** поради липса на
съгласие и на представителна власт на лицето ***. Твърди се, че ответницата е
добросъвестен купувач, като същата е действала със съзнанието, че купува
имотите от техния собственик. Сочи се, че заличаването в Търговския регистър на
обявените за несъществуващи обстоятелства има действие занапред, като към
момента на извършване на сделката вписаното е имало действие по отношение на
третите добросъвестни лица.
В срока
за отговор в условията на евентуалност ответницата е предявила кумулативно
субективно съединени обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, за разваляне на договора между М.К.-Г. от една страна и П.П. и Й. П*** от друга, в частта относно имоти с
идентификатори *** обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № ***.,
както и за осъждане на ответниците П.А.П. с ЕГН **********
и Й.Д. *** с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на М.С.К.
– Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от общо 14 387,60 лева, от която: 1.
14 230 лева, представляваща двойният размер на продажната цена на следните
недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор***съгласно
КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при
съседи: ***; и 2. Поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: село ***“, съгласно КККР, одобрени със Заповед
№***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9
200 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: четвърта; при съседи: *** ***, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на Нотариус ***, и 2. 157,60 лева – разноски по
прехвърляне на правото на собственост върху посочените имоти.
В
указания срок са постъпили отговори на
предявените първоначален и обратни искове от третите лица – помагачи П.А.П. и Й.Д.
*** В същите са изложени съображения за неоснователност на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция. В изложени в срок писмени бележки
намира, че страната е доказала обстоятелствата, за които е носила
доказателствена тежест в процеса, поради което намира предявения иск за
основателен. Моли за присъждане на сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат Р., моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, като поддържа изложеното в отговора на исковата молба становище. В
условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен искът, моли да бъде
разгледан и уважен обратният иск, като претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника,
имащи качеството и на ответници по обратния иск, чрез процесуалния си
представител адвокат Х., молят да бъде отхвърлен главният иск като неоснователен
и недоказан. В случай, че главният иск бъде уважен, молят да бъде разгледан и
отхвърлен обратният иск. Молят за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото като безспорни между страните са
отделени обстоятелствата, че към 11.05.2017
г. /датата на прехвърляне на правото на собственост по отношение на процесните
имоти от ликвидатора *** на П.П. и Й. ***/
едноличният собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД -*** е починал, че
П.П. и Й.*** са закупили имотите, съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г. на Нотариус***; че ответницата
е придобила правото на собственост по отношение на имотите от П.П. и Й.***, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. на Нотариус *** (лист 16); че с Решение № ***. по т.д. №
*** г. по описа на Окръжен съд – ***, влязло в законна сила на
25.07.2019г., съдът е приел за установено, че вписаните по партидата на
ищцовото дружество обстоятелства, както следва: под № *** – прекратяване на
дейността на дружеството и вписване на ликвидатор ***; под № *** – заличаване
на ***като ликвидатор и вписване като такъв на *** и под № ***– заличаване на ***
като ликвидатор и вписване на *** като ликвидатор, са несъществуващи, на
основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Същите
обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.
От нотариален акт № ***. на нотариус*** (лист 10), се
установява, че „***“ ЕООД е придобило собствеността върху Поземлен имот с идентификатор***съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта; при съседи:***
От нотариален акт № ***. на нотариус***, се установява, че „***“
ЕООД е придобило собствеността върху Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село ***, съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 200 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: четвърта; при съседи: ***
От извлечение от акт за смърт се установява, че лицето*** е починало на
05.08.2013г. в гр. ***
От писмо от Общинска служба земеделие – ***
(лист 247 до 290) се установява, че ответницата М.К.-Г. е сключила договор за
наем на процесните недвижими имоти с дружество „***“ ООД за стопанските години
както следва: ***
От изготвеното по делото заключение по
допуснатата Съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно,
мотивирано и компетентно дадено, се установява, че имотите, описани в нотариален
акт № ***. на нотариус*** и нотариален
акт № ****. на нотариус*** са идентични с процесните два недвижими
имота, с описание по кадастрална карта. Така депозираното заключение не е
оспорено от страните по делото.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на един свидетел, допуснат в полза на ответанта страна при режим на
водене. В показанията си свидетелят *** сочи, че се познава с ответницата
М.К., чрез съпруга ѝ С. ***. Твърди, че
знае кога ответницата е придобила процесните имоти, защото той е движел
сделката, тъй като се занимава с изкупуване на земеделски земи. Сочи, че целта
на инвестицията на ответницата е била да се закупят имотите и да се предоставят
за обработване на „***“ ООД, на което дружество свидетелят е управител. Свидетелят
получил телефонно обаждане, че процесните имоти се продават, след което
направил справка дали същите се обработват. Установил, че имотите се
обработват, поради което посъветвал ответницата да ги закупи. *** извършил
проверка на имотите по партидите им в имотния регистър, както и справка по ЕГН
на продавача П.П. и не установил тежести и нередности.
След като минала сделката, свидетелят се обадил на М.К. да преведе продажната
цена на П.П. по банков път. След като плащането било
извършено, свидетелят представил платежните документи на нотариуса, който
пристъпил към вписване на сделката в агенция по вписванията.
При така
установената фактическа обстановка по делото, съдът намира следното от правна
страна:
За да се уважи предявеният ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже наличието на следните
кумулативни предпоставки, установени с тази императивна правна норма, а именно
че е собственик на имота и че ответникът владее имота. В тежест на ответника е
да докаже, че владее имотите на годно правно основание, както и основателността
на възраженията си.
От събраните по делото писмени доказателства, в
това число нотариален акт № ***г. на
нотариус*** (лист 10) и нотариален акт №
***, дело № *** от *** на нотариус*** (лист 12) се установява, че ищцовото
дружество е придобило собствеността върху процесните имоти на 16.09.2005г.
Горното обстоятелство се потвърждава и от
приетото заключение по допуснатата по делото СТЕ, в което вещото лице е
установило, че недвижимите имоти, посочени в гореспоменатите нотариални актове
са напълни идентични с имотите, описани по кадастралната карта.
Като безспорни по делото са отделени
обстоятелствата, че с Решение № *** по т.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – ***, влязло в законна сила на 25.07.2019г., съдът е приел за установено, че
вписаните по партидата на ищцовото дружество обстоятелства, както следва: под №
*** – прекратяване на дейността на дружеството и вписване на ликвидатор ***;
под № *** – заличаване на ***като ликвидатор и вписване като такъв на *** и под
№ *** – заличаване на *** като ликвидатор и вписване на *** като ликвидатор, всички
действия извършени в периода от 18.12.2016г. до16.05.2017г., са несъществуващи, на основание чл. 29, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид горното следва да се приеме, че
разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***г. на Нотариус***, с която собствеността по отношение на
процесните имоти е прехвърлена от ликвидатора *** на П.П.
и Й.***, не е породила вещно правен ефект, доколкото ликвидаторът не е имал представителна
власт по смисъла на чл. 269 от ТЗ, а това обстоятелство е установено с
Решение № *** г. по т.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – ***, влязло в законна сила на 25.07.2019г., доколкото вписването му като
ликвидатор е било обявено за несъществуващо обстоятелство.
С оглед разясненията,
дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № *** г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, като в
мотивите е разяснено, че единствено мнимо представляваният разполага с правото
както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт,
така и да се позове на недействителността по
чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно такъв е настоящият случай, в който ищец по
делото е мнимо представляваното юридическо лице, което не само че не
потвърждава сключената сделка, а напротив, оспорва я като се позовава на
нейната недействително поради липса на представителна власт.
Доколкото прехвърлителната сделка от
11.05.2017г. не е породила транслативен ефект по отношение на правото на
собственост на процесните имоти, то и последващата прехвърлителна сделка,
сключена между П.П. и Й.*** и ответницата К.-Г., обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***г. на Нотариус***, също не е породила такова вещноправно действие.
От всичко изложено до тук, съдът счита, че по
делото по недвусмислен начин се установява, че ищцовото дружество е собственик
на двата процесни недвижими имота.
Тъй като ищецът е доказал, че притежава правото
на собственост по отношение на имотите, той е следвало да докаже и че
ответницата К.-Г. владее същите. В тази връзка по делото е представено писмо от
Общинска служба земеделие – *** (лист 247 до 290), от което е видно, че
ответницата М.К.-Г. е сключила договор за наем, с който е предоставила
процесните недвижими имоти на дружество „***“ ООД, което да ги обработва за
стопанските години както следва: 2018-2019г., 2019-2020г., 2020-2021г. и
2021-2022г. Към писмото са представени и съответните договори за наем,
заявления по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, заявления по чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
както и пълномощно за сключване на договорите за наем. От така приетите писмени
доказателства се установява, че и към настоящия момент ответницата М.К.-Г.
владее процесните недвижими имоти, като владението
ѝ се осъществява чрез дружеството наемател на същите.
Тъй като ищецът е доказал фактите и
обстоятелствата, за които е носил доказателствена тежест в процеса, ответната
страна е следвало да докаже въведените от нея възражения, а именно че продажбата
на чужда вещ не влече нищожност на сделката. Ответницата е релевирала и
възражение, че при сключване на прехвърлителната сделка е действала със
съзнанието, че купува имотите от собственик, поради което владее имотите
добросъвестно и на правно основание, поради което претенциите на ищеца са
ѝ непротивопоставими. Ответницата е посочила и че обявяването на
вписаните по партидата на дружеството ищец обстоятелства за несъществуващи с
Решение № *** г. по т.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – ***, влязло в законна сила на 25.07.2019г. има действие по отношение на
третите добросъвестни лица от вписването на това заличаване.
Съдът намира възраженията на ответницата за
неоснователни, като съображенията в тази насока са следните:
Действително договорът за продажба на чужда вещ
не влече недействителност на сделката. Такъв договор обаче, дори да отговоря на
изискванията на закона за действителност, не може да породи транслативен ефект
по отношение на правото на собственост, тъй като никой не може да прехвърли
права, които не притежава. Така описаната хипотеза не е приложима към настоящия
случай, тъй като сделката е сключена от името на лице, което притежава правото
на собственост. Въпреки това, както беше посочено по-горе, сделката не е породила
вещнопрехвърлително действие, тъй като собственикът на имотите е бил
представляван от лице, което не е имало представителна власт. Както вече беше
посочено по-горе, сделката е висящо недействителна, до потвърждаване на
действията на представляващото лице от мнимо представляваното лице. Доколкото
такова потвърждаване в случая не е налице, то и сделката е останала
недействителна, респективно имотите не са преминали в патримониума на
купувачите.
Неоснователно е и възражението на ответницата,
че при сключване на сделката е действала със съзнанието, че купува имотите от
собственик, поради което същата владее същите добросъвестно. Това възражение би
имало значение в случай, че ответницата се домогваше да установи давностно
владение по отношение на процесните имоти. Такова възражение обаче не е
въведено в процеса. Дори да се приеме, че М.К. не е знаела, че купува имотите
от лица, които не са собственици, доколкото продавачите не са били носители на
правото на собственост, то и последното не е преминало у ответницата.
Респективно и правото да владее имотите, като част от правомощията,
които съдържа правото на собственост, не е преминало в патримониума
на ответницата.
Не е основание за отхвърляне на исковата
претенция и третото възражение на ответната страна, че обявяването за
несъществуващи на обстоятелства по партидата на ищцовото дружество има действие
занапред от вписване на заличаването. Действително, в ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г., на ОСГК на
ВКС, е прието, че установяване нищожността на подлежащо на вписване решение
(извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред, води до
заличаване на вписаното обстоятелство, но в този случай заличаването няма
обратно действие. Именно липсата на обратно действие на заличаването е
причината да е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
ищцовото дружество се домогва да защити правото си на собственост, като твърди
недействителност на прехвърлителната сделка. Тоест възражението, че заличаването
на обявените за несъществуващи обстоятелства няма обратно действие, не е
относимо към главния предмет на доказване по делото, а именно дали ищецът
притежава правото на собственост на процесните имоти или не.
Предвид всичко изложено до тук, настоящият състав
на съда намира, че предявеният иск е доказан, поради което същият е основателен
и следва да бъде уважен.
По
обратните искове:
При този изход от спора по главната искова претенция, съдът следва да разгледа и предявените в
условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД за разваляне на договора между М.К.-Г.
и П.П. и Й.***, в частта относно имоти с
идентификатори *** ***, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № ***
дело № ***., както и за осъждане на ответниците П.А.П.
с ЕГН ********** и Й.Д.*** с ЕГН **********, да заплатят солидарно на М.С.К. – Г.,
сумата от общо 14 387,60 лева, от която 14 230 лева, представляваща двойния
размер на продажната цена на следните недвижими имоти и сумата от 157,60 лева –
разноски по прехвърляне на правото на собственост върху посочените имоти.
В тежест на ищцата (ответница по главния иск) е
било да докаже, че е добросъвестен приобретател на правото на собственост на
процесните недвижими имоти, респективно, че не е знаела, че имотите принадлежат
на трето за сделката лице, че е заплатила продажната цена по договора, както и
размерът на претенцията си както по отношение на връщане на продажната цена,
така и на сторените разноски по прехвърлителните сделки.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че М.К. е била представлявана в преддоговорните отношения по
сключване на сделката от 21.11.2017г. от свидетеля ***. Същият е представлявал К.
и при изповядване на сделката (видно от представения по делото нотариален акт).
От показанията на свидетеля се установи, че същият получил телефонно обаждане,
че процесните имоти се продават, след което направил справка и дали същите се
обработват. Установил, че имотите се обработват, поради което посъветвал
ответницата да ги закупи. Свидетелят извършил проверка на имотите по партидите
им в имотния регистър, както и справка по ЕГН на продавача П.П., като не установил нередности и вписани тежести.
От горното съдът достига до извода, че ищцата по
обратните искове не е знаела, че към момента на сключване на договора за
покупко-продажба с ответниците П.П.
и Й.***, последните не са били собственици на имотите, респективно М.К. е
действала добросъвестно при изповядване на сделката.
От представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус *** (лист 16) е видно,
че страните по договора са определили продажна цена за двата процесни недвижими имота в общ размер на 7 115 лв., а
общата цена на всички три недвижими имота, които са били предмет на сделката,
възлиза на сумата от 10 672 лв.
Видно от платежно нареждане (лист 89), М.К. е
превела по банкова сметка *** П.А.П. сумата от 10 672 лв. на 27.11.2017г.
От приложената по делото Сметка/Фактура (лист 90) се установява, че за
изповядване на сделката от 21.11.2017г. са били заплатени нотариални такси в
размер на 257,86 лв.
От т. 7 на Нотариален акт за покупко-продажба от
21.11.2017г. се установява, че страните са предвидили, че в случай, че
продавачите не са изключителни собственици на процесните имоти, то същите
дължат на купувача двойния размер на продажната цена, както и направените от
него разноски по сделката.
Предвид горното, доколкото по делото се
установи, че ищцата по обратните искове е заплатила в полза на ответниците
сумата от 7 115 лв., представляваща продажна цена на двата процесни
недвижими имота, то съдът намира, че предявенета искова претенция размер на 14 230
лв. (двойният размер на сумата от 7 115 лв.) е доказана както по основание,
така и по размер.
Що се касае до претенцията за присъждане на
сумата от 157,60 лева, представляваща сторени от ищцата разноски по
прехвърлителната сделка, съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Както вече
беше посочено, ищцата е заплатила разноски по сделката в общ размер от 257,86
лв., като общата продажна цена на имотите по договора е в размер на 10 672
лв. Съгласно чл. 92 от ЗННД във връзка с Тарифа за нотариалните такси към ЗННД,
при материален интерес от 7 115 лв. (продажната цена на двата процесни
недвижими имота), дължимата нотариална такса възлиза на сумата от 147,60 лв.
Видно от фактурата от 27.11.2017г. (лист 90) се установява, че за всеки от
прехвърлените имоти, нотариус ***е начислила и такса от по 5 лв. по т. 6 от
Тарифа за нотариалните такси към ЗННД. Предвид това, общият размер на сторените
от ищцата разноски по изповядване на сделката възлизат на сумата от 157,60 лв.,
какъвто е и размерът на исковата претенция.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че
ищцата М.К. (ответница по главния иск), е доказала фактите и обстоятелствата,
за които е носила доказателствена тежест по
предявените от нея обратни искове.
В тази връзка в тежест на ответника е било да
докаже релевираните от него възражения срещу така предявената обратна искова
претенция, а именно че не е налице договорно основание за претендиране на
обезщетение в двоен размер на продажната цена и заплащане на направените
разноски, както и че ответниците са били изправна страна по сделката.
Така въведените възражения са неоснователни.
Както вече беше посочено по-горе, между ищцата по обратния иск и ответниците е
налице договорно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях
договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г. на Нотариус ***. В същия
нотариален акт, в т. 7 продавачите са декларирали, че са изключителни
собственици на имотите, като е предвидено, че ако това обстоятелство се окаже
невярно, то продавачите дължат двойния размер на заплатената от ищцата продажна
цена, както и направените разноски от купувача. Предвид това между страните
неминуемо е налице договорно основание за претендира на обезщетение в двоен
размер на продажната цена, както и за заплащане на сторените от ищцата разноски
по сделката.
Възражението, че ответниците са били
добросъвестни при сключване на сделката не е относимо към спора между тях и М.К.,
тъй като правно релевантен е фактът дали те са притежавали правото на
собственост по отношение на процесните имоти, както са декларирали в т. 7 от нотариалния
акт от 21.11.2017г. Добросъвестността на ответниците би имала значение при
евентуални искове срещу праводателя им по сделката, с която те са закупили
прецесните имоти.
Предвид горното съдът намира, че предявените
обратни искове от М.К.-Г. са доказани по основание и размер, поради което и
същите следва да бъдат уважени в цялост, като договорът между нея и П.П. и Й.***, в частта относно процесните недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № ***, дело № ***. бъде
развален, а претендираните суми бъдат присъдени.
Относно
съдебно-деловодните разноски по главния иск:
При този изход от спора, в полза на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени разноските, сторени в процеса, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Видно от същия, ищцовото
дружество претендира разноски за заплатена държавна такса, заплатено
възнаграждение за вещо лице, държавна такса за 4 съдебни удостоверения, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
В същото съдебно заседание процесуалният
представител на ответната страна е въвел възражение, че по делото не са
представени доказателства за действителното заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение. Същото е основателно, предвид даденото разрешение в т. 1 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е доказала заплащането на възнаграждението. Доколкото такива доказателства
не са ангажирани, в полза на ищеца следва да се присъди само сумата от 50 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, 200 лв. представляващи заплатено
възнаграждение за вещо лице, както и 20 лв. за заплатени държавни такси за
издаване на съдебни удостоверения.
Относно
съдебно-деловодните разноски по обратните искове:
При този изход от спора, в полза на ищцата по
обратните искове следва да се присъдят разноските, сторени в процеса по повод
на тези претенции. Видно от представения по делото списък по чл. 80 от ГПК,
ищцата по обратния иск претендира присъждането на следните суми: държавна такса
по обратния иск в размер на 575,50 лв., както и допълнително довнесена държавна
такса в размер на 120 лв., заплатената гаранция по допуснато обезпечение на
иска в размер на 1 438,76 лв., държавна такса заплатена при Агенция по вписванията
в размер на 14,396 лв., държавна такса за два броя съдебни удостоверения в
размер на 10 лв., такса за 2 броя данъчни оценки в размер на 20 лв, държавна
такса за заверен препис в размер на 34 лв., държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лв., такси за два броя скици в размер на 20
лв., такса за издаване на техническа характеристика в размер на 5 лв., такси за
налагане на 2 броя възрбани в размер на 30 лв., такса за завеждане и водене на
изпълнително дело в размер на 108 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв. Към списъка на разноски са приложени и доказателства за
тяхното извършване, включително и договор за правна защита и съдействие от
08.02.2021г.
При така релевираната претенция за присъждане на
сторените от ищцата по обраните искове разноски съдът намира, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноските за заплатена и доплатена държавна
такса в общ размер от 695,50 лв., държавна такса за заверен препис на исковата
молба в размер на 34 лв., държавна такса за издаване на обезпечителна заповед в
размер на 5 лв., както и държавна такса за два броя съдебни удостоверения в
размер на 10 лв.
В полза на ищцата по обратните искове следва да
се присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2021г.
(лист 106), М.К. е заплатила в брой сумата от 1 500 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д № ***. по описа на РС
Варна*** състав. Страните по договора не са уточнили как се разпределя така
предвиденото възнаграждение за предоставените от адвокат Р. правна защита и
съдействие. Предвид това, доколкото М.К. е ответница по главния иск и ищца по
обратните, съдът намира, че общо определеното възнаграждение в размер на 1 500
лв. следва да бъде разделено между защитата по главния и обратните искове, респективно
в полза на страната следва да се присъди само половината сума в размер на 750
лв., доколкото главният иск е уважен и разноски за него не се следва на
ответната страна.
Съдът намира, че не следва да се присъдят и
разноските за такси, заплатени за издаване на данъчни оценки и скици, доколкото
същите не са сторени в съдебното прозиводство, а са заплатени на държавни
органи, за предоставени от тях услуги.
Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, въведено от процесуалния представител на ищцовото
дружество не следва да бъде раглеждано, доколкото странта би имала интерес от
същото, ако главният иск беше отхвърлен. Възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е релевирано от ответниците по обратния иск, поради което и горепосоченото
адвокатско възнаграждение от 750 лв. следва да бъде присъдено в полза на М.К. в
цялост.
В полза на ищцата по обратните искове не следва
да се присъждат сторените разноски в изпълнителния процес, образуван въз основа
на обезпечителната заповед, издадена в полза на страната. Същите са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. В този смисъл са Определение № 506 от
17.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2158/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК; определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.К. – Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, че „М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Е СОБСТВЕНИК на Поземлен имот с идентификатор***съгласно
КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при
съседи: ***, ***, на основание сключен
договор за покупко-продажда, обективирани в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г.
на нотариус***.
ОСЪЖДА М.С.К. –
Г. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ПРЕДАДЕ на „М.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ВЛАДЕНИЕТО
на Поземлен имот с идентификатор***съгласно
КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при
съседи: ***, на основание чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.К. – Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, че „М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Е СОБСТВЕНИК на Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село ***, съгласно
КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
02.01.2018 г., с площ от 9 200 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при
съседи: ***, ***, на основание сключен
договор за покупко-продажда, обективиран нотариален акт № *** том ***, рег. № ***, дело № *** от ***.
на нотариус***.
ОСЪЖДА М.С.К. –
Г. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ПРЕДАДЕ на „М.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ВЛАДЕНИЕТО
на Поземлен имот с идентификатор ***,
с адрес: село ****“, съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 200 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта; при съседи: ***, ***, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА М.С.К. –
Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „М.“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, от която 50 лв., представляваща
заплатена държавна такса, 200 лв. представляващи заплатено възнаграждение за
вещо лице, както и 20 лв. за заплатени държавни такси за издаване на съдебни
удостоверения, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на П.А.П. с ЕГН ********** и Й.Д.*** с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, конституирани в
процеса в качеството на трети лица помагачи на страна на ответницата М.С.К. – Г..
РАЗВАЛЯ сключения между М.С.К. – Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на купуват
и П.А.П. с ЕГН ********** и Й.Д.*** с
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в качеството на продавачи, договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба №
***., в частта относно
прехвърлянето на собствеността по отношение на Поземлен имот с идентификатор***съгласно
КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта; при
съседи: *** и Поземлен имот с идентификатор *** с
адрес: село ***“, съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 200 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта; при съседи: ***, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.П.
с ЕГН ********** и Й.Д.*** с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на М.С.К. – Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 14 387,60 лв. /четиринадесет хиляди триста осемдесет и
седем лева и шестдесет стотинки/, от които 14 230 лева, представляваща
двойния размер на продажната цена на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот
с идентификатор***съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 203 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта; при съседи: ***; и 2. Поземлен имот с
идентификатор *** с адрес: село *** съгласно КККР, одобрени със Заповед №***г.
на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от 02.01.2018 г., с площ от 9 200
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: четвърта; при съседи: *** съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус ***, както и 157,60 лева – разноски по
прехвърляне на правото на собственост върху посочените имоти, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.П.
с ЕГН ********** и Й.Д.*** с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на М.С.К. – Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1 494,50 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет стотинки/, от които 695,50 лв. представляващи заплатена държавна такса, сумата от 34
лв., представляваща държавна такса за заверен препис на исковата молба,
държавна такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лв., държавна
такса за два броя съдебни удостоверения в размер на 10 лв., както и сумата от
750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: