Решение по дело №11028/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май  две хиляди двадесет и първа година, в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11028 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 129938 от 31.05.2019 г., постановено по гр. д. № 18511/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК допуснатия до съдебна делба недвижим имот: МЕЗОНЕТ тип Б, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, „********, разположен на първи и втори мансардни етажи в шестетажната масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен (мазета и гаражи), партер, офисен етаж, три жилищни и два мансардни етажа, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, „****************, първо ниво на кота +13.75 метра и второ ниво на кота +16.50 метра, с обща застроена площ 205.10 кв. м, състоящ се на първо ниво от: входно антре, кухня, дневна-трапезария, спалня, баня с тоалетна, една тераса и един балкон; на второ ниво състоящ се от: антре, три спални, баня с тоалетна, мокро помещение, дрешник и килер, при граници на първото ниво: стълбищна клетка, първо ниво на мезонет тип А, двор,  ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“, и при граници на второ ниво: помещение за ревизия, второ ниво на мезонет тип А, двор, ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“, заедно с МАЗЕ № 2 с площ от 4.40 кв.м, при граници: подземна улица, мазе № 3, двор и помещение на абонатна станция, заедно със съответните принадлежащи към мезонета идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ от 680 кв.м, който имот, съгласно действащия подробен устройствен план съставлява парцел VII-1442, от квартал № 62, местност „Изток“, по плана на гр. София, при граници: ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“ и от две страни парцел, отреден за „ОЖС (общинско жилищно строителство) и магазини“, с действителна пазарна стойност 430 700 лв., като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата, а именно 1/2 ид. ч. за ищеца  „С.“ ЕООД и 1/2 ид. ч. за ответника М.Р.Г.. Ищецът е осъден, на основание чл.355 ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 8 614 лв. - държавна такса върху стойността на дела му, както и ответникът е осъден, на основание чл.355 ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 8 614 лв. - държавна такса върху стойността на дела му.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника М. РАЗКОВ Г., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въпреки направеното от него искане за възлагане на делбения имот, решаващият съд го е изнесъл на публична продан. Поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК. Спрямо него  твърди, че е живял в делбения имот при установяване на съсобствеността, независимо, че не е възникнала в резултат на наследяване. По делото е установено, че не притежава друго собствено жилище. Счита, че цитираната от решаващия съдебна практика няма отношение към спорното право. Моли съда да отени обжалваното решение и да му възложи делбения имот.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.“ ЕООД. В хода на съдебния процес оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба не се обосновават допуснати от решаващия съд нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че с обжалваното решение първоинстанционният съд подробно и аргументирано е обосновал правните си изводи, които кореспондират със събраните по делото доказателства и установените с тях фактически констатации. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено с изискванията на чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното решение. 

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

С решение № 94239 от 18.04.2017 г., постановено по гр. д. № 18511/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, е допуснато извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот МЕЗОНЕТ тип Б, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, „********, разположен на първи и втори мансардни етажи в шестетажната масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен (мазета и гаражи), партер, офисен етаж, три жилищни и два мансардни етажа, находяща се в гр. София, район „Изгрев“, „****************, първо ниво на кота +13.75 метра и второ ниво на кота +16.50 метра, с обща застроена площ 205.10 кв. м, състоящ се на първо ниво от: входно антре, кухня, дневна-трапезария, спалня, баня с тоалетна, една тераса и един балкон; на второ ниво състоящ се от: антре, три спални, баня с тоалетна, мокро помещение, дрешник и килер, при граници на първото ниво: стълбищна клетка, първо ниво на мезонет тип А, двор,  ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“, и при граници на второ ниво: помещение за ревизия, второ ниво на мезонет тип А, двор, ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“, заедно с МАЗЕ № 2 с площ от 4.40 кв.м, при граници: подземна улица, мазе № 3, двор и помещение на абонатна станция, заедно със съответните принадлежащи към мезонета идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ от 680 кв.м, който имот, съгласно действащия подробен устройствен план съставлява парцел VII-1442, от квартал № 62, местност „Изток“, по плана на гр. София, при граници: ул. „Атанас Далчев“ и  ул. „********Гагарин“ и от две страни парцел, отреден за „ОЖС (общинско жилищно строителство) и магазини“, между и при следните делбени части: 1/2 ид. ч. за ищеца  „С.“ ЕООД и 1/2 ид. ч. за ответника М.Р.Г..

След влизане в сила на съдебното решение по допускане а съдебната делба, на 3.03.2019 г. е проведено първото редовно открито съдебно заседание, на което съделителят М.Р.Г. е предявил претенция за възлагане на делбения имот, на основание  чл.349, ал.2 ГПК.

От заключението на вещото лице Р.К.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 430 700 лв. гилището има само един вход и една кухня. Вещото лице приема, че не е възможно да се осигури друг вход от стълбищната площадка. Подходът (стълбата) към второто ниво е от средата на дневната и не е възможно да се обособи отделен вход към горното ниво без да остане общо ползване на дневната. С оглед на това вещото лице е обосновано изводът, че апартаментът е неподеляем – за отделни части от него не могат да се изпълнят изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не е възможно разделяне без общо ползване на голяма част от площта на жилището и без значителни разходи за преустройство.

Във въззивното производство е допуснато изслушването на съдебно – техническа експертиза, с оглед установяване действителната актуална стойност на дяловете на съсобствениците, при отчитане възможността за промяна на пазарната стойност на делбения имот към момента на провеждане на устните състезания във въззивната съдебна инстанция.

От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М. се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба мезонет е 537 530 лв.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Жалбоподателят релевира доводи за неправилно определяне на способа за извършване на делбата по отношение на допуснатия до делба апартамент, тъй като своевременно е направил възлагателна претенция по реда на чл.439, ал.2 ГПК.

В нормата на чл.349, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.  Тази норма е идентична с чл.288, ал.3 ГПК (отм.). Ето защо задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, са приложими и в разглеждания случай (решение № 223/12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). С посоченото тълкувателно решение е разяснено, че основното законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. За да е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.

Разглеждането на възлагателна претенция се предпоставя от това същата да е своевременно заявена и включена в спорния предмет. В нормата на чл.349, ал.4 ГПК е регламентирано, че искането за възлагане може да се направи най - късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК.

В случая това изискване е изпълнено, тъй като жалбоподателят своевременно е отправил възлагателната претенция  в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК. Ето защо искането е част от спорния предмет.

С влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на съдебната делба е прието, че М.Р.Г. е придобил правото на собственост върху делбения имот чрез правна сделка, в режим на съпружеска имуществена общност. За личен дълг на неговата съпруга по искане на кредитор срещу нея е образувано изпълнително дело № 20108440401933 по описа на ЧСИ С.Я., като изпълнението е насочено върху собствената й 1/2 ид. ч. от дебления имот. С влязло в сила на 05.08.2014 г. постановление за възлагане на недвижим имот, изнесен на публична продан по горепосоченото изпълнително дело притежаваната от съпругата на ответника 1/2 ид. ч. от имота е възложена на ищцовото дружество „С.“ ЕООД. С оглед на това в разглеждания случай не е налице изискването на чл.349, ал.2 ГПК съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване. Същевременно предпоставките за възлагане на делбения имот по посочения ред следва да участват в условията на кумулативност. С оглед на това липсата на една от тях води до неоснователност на възлагателната претенция.

По изложените съображения въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК, поради което възлагателната претенция на жалбоподателя се явява неоснователна, а изводите на решаващия съд в тази насока са правилни и законосъобразно.

Предвид обстоятелството, че делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, са налице предпоставките на чл.348 ГПК поради което с обжалваното решение решаващият съд законосъобразно е избрал способа за извършване на съдебната делба – чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.  

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Ответникът по жалбата не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Предвид установената във въззивното производство актуална стойност на дяловете на съделителите, същите следва да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на още по 2 136, 60 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129938 от 31.05.2019 г., постановено по гр. д. № 18511/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК****, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. В.Н., да заплати на основание чл.355 ГПК, по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, държавна такса в размер на още 2 136, 60 (две хиляди сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки) лв.

ОСЪЖДА М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Изток“, ул. „******** и съдебен адрес *** кантора 329 – адв. К.Й.Б., да заплати на основание чл.355 ГПК, по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, държавна такса в размер на още 2 136, 60 (две хиляди сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки) лв.

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                       

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.