Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12055/2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу Г.Д.Б. искове по чл.422 ГПК за съществуването на вземания, както следва:
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 44693,79 лв.,
представляваща неплатена част от главница по договор за ипотечен кредит,
дължима за периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2015 г. до
окончателното плащане,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
105750,90 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен
кредит, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до окончателното плащане,
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 76572,59 лв., представляваща възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 01.05.2012 г. – 28.11.2017 г.;
-
с правно основание
чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1490,66 лв., представляваща неустойка за забава за
периода 30.04.2013 г. – 15.11.2017 г.;
-
с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 381,94 лв., представляваща неустойка за
забава за периода 16.11.2017 г. – 28.11.2017 г.
-
с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 3891,80 лв., представляващи
заемни такси.
Ищецът претендира разноски в заповедните производства, по които са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по-горе суми,
както и разноски в настоящото исково производство.
Ищецът твърди, че по силата на договор за ипотечен кредит
от 02.09.2008 г. е предоставил на ответника банков кредит в размер на 162000лв.
със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на усвояването – 09.09.2008 г. За предоставеният кредит е уговорено
кредитополучателят да заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент,
определян периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора за
кредит лихвеният процент е 11,99%, формиран от базов лихвен процент в размер на
4,69% и стандартната надбавка - 7,60 процентни пункта. Твърди, че с Протокол на
Комитета за управление на активите и пасивите на банката е взето решение за
увеличение с 1% на приложимия спрямо жилищни и ипотечни кредити на физически
лица базов лихвен процент, считано от 21.10.2008г., поради което лихвеният
процент по кредита е променен от 11,99% на 12,99%; вноската по кредита е
увеличена от 1782,63 лв. на 1890,93 лв., за което длъжникът е изрично уведомен.
Кредитът се погасява по разплащателна сметка на кредитополучателя съгласно
представен погасителен план като за падежна дата е определено всяко 30-то число
на месеца. След погасяване на дължимата вноска за месец март 2013 г.
кредитополучателят е изпаднал в забава. Съгласно т. 20.1 от Общите условия към
договора за кредит при забава в плащане на месечна вноска за главница и/или
лихва от 7 ден след падежната дата остатъкът от кредита се олихвява, освен с
договорената лихва, и с надбавка възлизаща на 3 процентни пункта, считано от
деня, следващ падежната дата. За вземането си за сумата 44693,79 лв.,
представляваща неплатена падежирала част от главница
по договора, дължима за периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г., ведно със
законната лихва до
окончателното плащане,
считано от 10.06.2015 г. банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №32656/2015 г. на СРС. С нотариална
покана, връчена на кредитополучателя на 16.08.2017 г., банката е направила
кредитът предсрочно изискуем, считано от 16.11.2017 г. Обезщетението за забава
е в размер на 1872,60 лв., от които: 1490,66 лв., начислени при лихвена
надбавка от 3% и 381,94лв. – при лихвена надбавка за забава от 10%. За
вземането на банката по договора за кредит след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем банката е инициирала заповедно производство по ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС, по което са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът оспорва исковете, противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихви, прави
възражение за неравноправни клаузи по договора, представя решения по предявени
от него срещу банката искове по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени лихви
поради нищожни клаузи, свързани с правото на банката едностранно да променя
лихвените проценти.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За
претендираните в настоящото производство суми в полза на банката са издадените
следните заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителни листа:
-
заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 22.01.2016 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС, 63 с-в за сумите от 44693,79 лв. – главница за
периода месец април 201 3г. – месец май 2015 г., ведно със законната лихва за
периода от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в
размер на 1710,43 лв. и
-
заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 23.01.2018 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС, 47 с-в за следните суми: 105750,90 лв. –
главница, ведно със законната лихва за периода от 29.11.2017 г. до изплащане на
вземането, 76572,59
лв. -
възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 01.05.2012 г. – 28.11.2017 г.,
лихва в размер на 1490,66 лв. за периода 30.04.2013 г. – 15.11.2017 г. и лихва
в размер на 381,94 лв. за периода 16.11.2017 г. – 28.11.2017 г., 3891,80 лв. - заемни такси и 3911,76 лв. - разноски по делото, от които – 3761,76 лв.
– държавна такса и 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
На основание двата изпълнителни листа, издадени на
основание на двете заповедите за
незабавно изпълнение, е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д.,
с рег. № 917 на ОС – Смолян, която е връчила заповедите на длъжника на 07.07.2018 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело. На 20.07.2018 г. на осн. чл. 414 ГПК длъжникът е подал в
срок възражение на СРС по ч.гр.д. № 83866/2017 г. (л. 37 по делото на СРС), в
което е посочен и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 32656/2015г. на СРС, 63 с-в.
По ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС не е приложено отделно възражение, но
доколкото във възражението по ч.гр.д. № 83866/2017 г. е посочено и ч.гр.д. №
32656/2015 г. на СРС и с оглед обстоятелството, че за двете заповеди длъжникът
е уведомен с една покана за доброволно изпълнение по едно изпълнително дело,
съдът приема, че е подадено в срок и възражение по чл.414 ГПК и по ч.гр.д. №
32656/2015 г. на СРС.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 44693,79 лв., представляваща неплатена
част от главница за периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г.:
От представения договор за ипотечен кредит от 02.09.2008
г. се установява, че валидно е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 162000 лв., а ответникът се е задължил я да върне за
срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма
(430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитът е усвоен в пълния му размер от 162000 лв. на 09.09.2008
г. – сумата е постъпила по банкова сметка *** – ответника. За предоставената
сума по договора за ипотечен кредит банката е открила аналитична кредитна
партида, по която да отчита кредита, с номер 17/16127130, с титуляр ответникът,
по която кредитна сметка началното салдо е 162000 лв.
Установява се от счетоводната експертиза, че
последното плащане по договора за кредит е постъпило на 19.06.2013 г., след
което не са постъпвали плащания по кредита. Съгласно т. 5 от процесния договор
за кредит същият се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план –
Приложение №1 към договора за кредит на 240
вноски с падежна дата 30-то число на месеца, с изключение на вноските с падеж
месец февруари, които се погасяват на – 28-мо, съответно- 29-то число и една
последна вноска с падеж 01.09.2028 г. Съгласно приложения по делото погасителен
план за периода м.04.2013
г. – м.05.2015 г. са дължими 26 анюитетни вноски, в
които е включена главница в общ размер от 8391,37 лв. Съгласно
съдебно-счетоводната експертиза - Таблица №2
общият размер на дължимите вноски за главница в процесния период (м.04.2013 г. –
м.05.2015 г.) е 6818,34 лв. Съдът не кредитира
експертизата в тази й част по следните съображения: В Таблица №2 са представени дължимите суми по договора за кредит като
е отчетено и едностранното изменение на възнаградителната лихва от банката.
Изчисленията за непогасена главница за процесния период са изготвени при
съображения, че направените плащания следва да погасяват лихва за забава, увеличена
възнаградителна лихва и главница. По съображения, изложени по-долу относно неравноправни
клаузи, съдът приема, че не следва да се прилага едностранното увеличение на
лихвата и изчисленията следва да бъдат направени при първоначално договорените
параметри по кредита – съобразно първоначалния погасителен план и размера на
главницата, включен в посочените в него анюитетни
вноски.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза
– Таблица №1 в процесния период са м.04.2013 г. –
м.05.2015 г. са постъпили две плащания по
договора за кредит: на 01.04.2013 г. – 245 лв., от които е погасена главница в
размер на 11.55 лв. и на 19.06.2013 г. – 1900 лв., от които погасена главница в
размер на 149,38 лв. Поради
гореизложеното, искът за сумата от 44693,79 лв., представляваща неплатена част от
главница по договор за ипотечен кредит, дължима за периода м.04.2013 г. –
м.05.2015 г. следва да бъде уважен за сумата от 8230,44 лв. (формирана като
разлика на сумата от 8391,37 лв. и сумите 11.55 лв. и 149,38 лв.) като за
разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че макар по ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС, 63 с-в, да е прието, че
следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение за падежирали
вноски в периода м.04.2013
г. – м.05.2015 г. в размер на 44693,79 лв., исковият съд не е обвързан от извода
на заповедния. До издаване на заповед за посочената сума се е стигнало по
следния начин: СРС, 63 състав е отхвърлил заявлението, подадено от ищеца за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на 151058,71 лв. предсрочно
изискуема главница, 42160,40 лв. – възнаградителна лихва в периода 16.04.2013
г. – 09.06.2015 г. и 557,90 лв. – неустойка за забава, тъй като е приел, че
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е връчено редовно
на кредитополучателя. По жалба на заявителя СГС, ТО по ч.гр.д. №13440/2015 г. е
приел, че доколкото до подаване на заявлението са падежирали
22 погасителни вноски, за същите следва да се издаде заповед за изпълнение и е
постановил с Определение от 11.01.2016 г. да се издаде заповед и изпълнителен
лист за главница в размер на 44693,79 лв. (сборът на падежиралите вноски).
Настоящият състав намира, че изводът относно размера е неправилен, тъй като
посочените вноски са месечни анюитетни вноски и в тях
се включва главница и възнаградителна лихва, а не единствено главница. Поради
това исковият съд при самостоятелна преценка относно дължимия размер на
главницата по падежирали вноски по процесния договор
за кредит в периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г., по съображения и изчисления,
посочени по-горе, приема, че искът следва да бъде уважен за сумата от 8230,44 лв.
и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер.
Поради уважаване на иска за главница
следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва, считано от 10.06.2015 г.
(датата за заявлението в заповедното производство по ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС).
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от за сумата от 105750,90 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница:
Установява се от Нотариална покана, с рег. №1960, том 1, акт 85 на нот. с
рег. № 627 на НК, връчена лично на ответника на 21.05.2015 г.,, че до него е достигнало
изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата е
представена от ответника с отговора на исковата молба и е приложена към ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС, 63 с-в. Макар заповедният
съд да е приел, че поканата не удостоверява редовно връчване, както вече бе
посочено, исковият съд не е обвързан този извод. Настоящият състав приема, че
нотариусът, в съответствие на законоустановените си
правомощия, е удостоверил извършване на лично връчване на документа на адресата
и това удостоверяване представлява официален документ. Ето защо следва да се
приеме, че още с първата нотариална покана, изпратена до кредитополучателя и
получена от него на 21.05.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. В този смисъл са основателни доводите на ответника в отговора, че
предсрочната изискуемост е обявена още с получаване на първото изявление – на
21.05.2015 г.
С Нотариална покана, с рег. № 6512, том 3, акт 193 на нот. рег. № 637 на НК, връчена
лично на ответника на 16.08.2017 г., отново се отправя изявление за обявяване
на кредита за предсрочни изискуем, но след като това право на банката вече е
упражнено валидно, повторното му упражняване е без правно значение.
Ето
защо съдът приема, че процесния договор за кредит е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 21.05.2015 г.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на непогасената главница по кредита е 105750,90 лв.,
като тя е формирана по следния начин: от усвоения размер от 162000 лв. са
извадени: главница от 44693,79 лв., присъдена по първото заповедно дело и
главница от 11555,31 лв., погасена от кредитополучателя. Съдът достигна до
извод, че дължимата главница по заповедното производство по ч.гр.д. №
32656/2015 г. на СРС не е дължима в посочения размер, а в по-нисък (8230,44 лв.), с оглед диспозитивното начало
съдът приема, че не може да приеме за дължим размер, по-висок от предявения.
Ето
защо съдът приема, че искът за предсрочно изискуемата главница, следва да се
уважи в предявения размер от 105750,90 лв.
Поради уважаване на иска за главница
следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва, считано от 29.11.2017 г.
(датата за заявлението в заповедното производство по ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС).
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за
сумата от 76572,59
лв.,
представляваща възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 01.05.2012
г. – 28.11.2017г.:
С чл.7 от договора страните са уговорили
възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира като сбор от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка от 7,30
процентни пункта. В т. 25.3. от Общите условия към договора за кредит са
посочени условията, при които банката може да извършва едностранна промяна на
базовия лихвен процент. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е 4,69%, т.е. лихвеният процент за възнаградителна лихва по кредита е
11,99%. Видно от счетоводната експертиза в периода от усвояване на кредита до
спиране на плащанията и обявяване на предсрочна изискуемост, размерът на
възнаградителната лихва е променян от 11,99% на 12,99%.
Установява се от влязлото в сила решение
от 25.03.2016 г. на СГС по гр.д. №9334/2015 г. между същите страни и по същия
договор, че е уважен иск на ответника, предявен срещу ищеца, с който банката е
осъдена да заплати на кредитополучателя сумата от 5423,67 лв., представляваща
недължимо заплатена сума по Договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г. под
формата на лихва, надвишаваща дължимата за периода м.11.2008 г. – м.03.2013 г.
на основание чл.55, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.143 и чл.143, ал.1 ЗЗП. С решението е прието, че
клаузите на процесния договор, предвиждащи правото на банката едностранно да
увеличава размера на дължимата лихва, са нищожни като неравноправни и не
пораждат правни последици. Доколкото недействителността на клаузите е основание
за възникване на вземането за връщане на даденото, което предмет на иска, а решението
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право (виж т.2 от ТР №3/2016 г.), то
между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на
неравноправни клаузи, която съдът в настоящия процес следва да зачете. Ето защо
съдът приема, че клаузите в договора и Общите условия по него, предоставящи
право на банката едностранно да променя общите условия, представляват неравноправна
клауза, нищожна на основание чл.26, ал.1, вр. чл.143
и чл.143, ал.1 ЗЗП, което е установено по отношение на ищеца с решението на СГС
по гр.д. №9334/2015 г. Ето защо, при преценка за дължимата възнаградителна
лихва, същата следва да се определи съгласно първоначалния уговорен в процесния
договор размер – 11,99%, без да се отчитат последващите й увеличения,
начислявани в приложение на неравноправните клаузи.
Претендира се възнаградителна лихва в
размер на 76572,59 лв. за периода 01.05.2012 г. – 28.11.2017 г. Съдът приема,
че в полза на банката и по силата на чл.7 от договора между страните в полза на
банката възниква вземане за възнаградителна лихва до момента на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. С т.2 на ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост
поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо банката
има право на възнаградителна лихва до 21.05.2015
г., когато договорът е обявен за предсрочно изискуем. След тази дата в полза на
банката не
е възникнало вземане за възнаградителна лихва и искът за вземането след
21.05.2015 г. е неоснователен.
Частично основателно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Вземането за лихва се погасява с 3-догишна давност
(чл.111, б. „В“ ЗЗД), която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът за
процесната сума се счита предявен на 29.11.2017 г. по арг. от чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл. 116, б. б ЗЗД. Ето защо всички месечни вноски, включващи
възнаградителна лихва, чиито падеж е настъпил преди 29.11.2014 г., са погасени
по давност.
С оглед изложеното съдът приема, че претенцията за
възнаградителна лихва е основателна за периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г.
Видно от Таблица №5 на приетата счетоводна експертиза, възнаградителната лихва,
определена съобразно първоначално уговорения лихвен процент, без отчитане на
едностранното увеличение, основано на неравноправни клаузи, за периода
29.11.2014 г. - 21.05.2015 г. е в размер на 9897,19 лв. Искът следва да се
уважи и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 76572,59 лв.
По исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД – неустойка за забава
за сумата от 1490,66 лв. за периода 30.04.2013г. – 15.11.2017г. и неустойка за
забава за сумата от 381,94лв. за периода 16.11.2017г. – 28.11.2017г.:
Съгласно чл.20.1 и 20.2 от общите
условия на банката при допусната забава на месечната вноска, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а когато забавата в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събирането му
по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
По съображенията, изложени по-горе, по
които не се дължи възнаградителна лихва за периода след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не се дължи и неустойка върху месечно падежирали
вноски. Поради това в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка съгласно
чл.20.1 от Общите условия за периода до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем - 21.05.2015 г.
Частично основателно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Вземането за неустойка се погасява с
3-догишна давност (чл.111, б. „В“ ЗЗД), която тече за всяка месечна вноска от
падежа й. Искът за процесната сума се счита предявен на 29.11.2017 г. по арг.
от чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 116, б. б ЗЗД и вземанията с падеж преди 29.11.2014
г. са погасени по давност.
Видно от Таблица №5 на приетата
счетоводна експертиза, неустойката за забава, начислена върху просрочени
месечни вноски за периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г. е в размер на 15,01 лв.
Искът следва да се уважи тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1490,66 лв.
Лихвата за забава върху предсрочно изискуемата
главница от датата, от която се претендира - 16.11.2017 г. до 28.11.2017 г.,
съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, е в размер на 372,48 лв. Искът
следва да бъде уважен за тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 381,94лв. – отхвърлен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
заемни такси:
Съгласно чл.12 от договора за кредит
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента, която е в
сила към деня на съответното плащане. Установява се от заключението на
експертизата (л.197), че на ответника са начислени заемни такси към 29.11.2017 г.
в размер на 3891,80 лв., които не са погасени. Искът следва да се уважи в
предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78,
ал.1 ГПК направените разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете: 314,98 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС, 2494,19 лв. заповедното
производство по ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС, както и 3005,80 лв. – разноски в исковото
производство.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г.Д.Б., ЕГН:**********, дължи на Б.Д. ЕАД, ЕИК:********, сумите както
следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ,
сумата от 8230,44 лв., представляваща
неплатена част от главница по Договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г.,
дължима за периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г., ведно със законната лихва от 10.06.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 105750,90 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2017 г.
до
окончателното плащане,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ,
сумата 9897,19 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 15,01 лв., представляваща неустойка за
забава за периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г.
на правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 372,48 лв., представляваща неустойка за
забава за периода 16.11.2017 г. до 28.11.2017 г.
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 3891,80 лв., представляващи
заемни такси,
като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълните предявени размери както следва:
до предявения размер от 44693,79 лв. по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ за неплатена
част от главница по договор за ипотечен кредит, дължима за периода м.04.2013 г.
– м.05.2015 г.,
до предявения размер от 76572,59 лв. по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за
възнаградителна лихва, както и за периодите 01.05.2012 г. – 29.11.2014 г. и 21.05.2015
г. – 28.11.2017 г.,
до предявения размер от 1490,66 лв. по иска по чл.92,
ал.1 ЗЗД за неустойка за забава и за периода 30.04.2013 г. – 29.11.2014 г.,
до предявения размер от 381,94 лв. по иска по чл.92,
ал.1 ЗЗД за неустойка за забава за периода 16.11.2017 г. до 28.11.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН:**********, да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК:*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
следва: сумата от 314,98 лв., представляваща
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 32656/2015 г. на СРС; сумата
от 2494,19 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС; сумата
от 3005,80 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: