РЕШЕНИЕ
№ 6352
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100505815 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.01.2023 г. по гр.дело № 36180/19 г., СРС, II ГО, 55-ти
състав с-в е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
с правно основание чл.187 ЗЗД, че Т. П. И., ЕГН ********** с адрес
гр.София, ул. **** дължи да предаде на Б. В. М., ЕГН ***** с адрес гр.
София, ул. „****“ № **** владението върху дворно място, находящо се на
адрес: гр.София, ул. **** с площ по документи от 394 кв.м, представляващо
УПИ V-293 от квартал 93 Б по плана на гр. София, м. „Сухата река“ при
съседи: улица, наследници на Н.Р., наследници на А.П., наследници на А. и
С.Б., наследници на Ц.С., наследници на Й.Х. по документи за собственост, а
съгласно скица № 15-595881-27.11.2017 г., издадена от СГКК, поземленият
имот е с идентификатор 68134.641.293 в гр. София, община Столична, обл.
София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на ИД на АГКК,
находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „Сухата река, ул. ****, с площ
от 412 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, предназначение:
урбанизирана, стар идентификатор - няма, с номер по предходен план: 293
1
квартал 93Б, парцел V, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.614.295, 68134.614.294, 68134.614.1200, 68134.614.292, 68134.614.287,
ведно с построената в него едноетажна сграда със ЗП по документи 85 кв.м. по
документи, състояща се от две стаи, кухня, антре, обслужващи помещения и
гараж, заедно с всички подобрения и приращения в имота, която сграда
съгласно скица № 15-595881-27.11.2017 г. на СГКК е заснета с идентификатор
68134.614.293.1 в гр. София, община Столична, обл. София по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 на ИД на АГКК с площ от 91
кв.м., етажи -един, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, стар
идентификатор-няма, номер по предходен план-няма, за което е издадена
заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС, 55 състав. Осъдил е
Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на Б. В. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „****“ ****, ** **, an. 1, сторените
от последния разноски в общ размер на 2095 лв., от които 295 лв. държавна такса
по гр.д. № 36180/2019 г.,, 300.00 лева държавна такса по ч.гр.д. № 4441/2018
г., 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 36180/2019 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Т. П. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат К. К. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**, офис 1 с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че съдът неправилно е приел, че с процесното пълномощно от
28.11.2017 г. ответникът е делегирал единствено права за разпореждане с
недвижимия имот, в това число и при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, както и
правото упълномощеното лице да се разпорежда със сумата получена от
продажбата както намери за добре. Така се е стигнало и до неправилно
прилагане разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Следва да бъде тълкувана волята на
упълномощителя при делегиране правата с пълномощното. Действително
предпоследното от правомощията е пълномощникът да се разпорежда е
продажната цена както намери за добре, но от систематичното тълкуване на
обективираната с пълномощното воля е видно, че това правомощие е
делегирано във връзка с преходното правомощие на пълномощника, а именно
да изплати и заличи учредените от упълномощителя договорни ипотеки.
Счита, че в процесния случай са налице и двата елемента на фактическия
състав на чл. 40 ЗЗД - обективен и субективен, като упълномощеното от
2
ответника лице е действало против интересите на ответника като е договаряло
само със себе си и е изплатило само на себе си продажната цена на
недвижимия имот, с който е било овластено да се разпорежда. Чрез
действията си упълномощения продавач на практика е постигнал ефекта на
дарение сам на себе си по отношение на недвижим имот, за който е овластен
да се разпореди възмездно и да изплати и заличи вписаните ипотеки по
партидата на същия. Неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства
за намерението за увреждане от страна на упълномощеното лице.
Фактическият състав е ясно и безспорно обективиран, както в пълномощното,
така и в платежното нареждане, с което сумата от продажната цена е
изплатена от купувача на продавача, по сметка на купувача. Не са изплатени и
заличени учредените ипотеки. Нещо повече, упълномощеното лице
възползвайки се от липсата на елементарни правни познания на ответника
още преди да извърши увреждащата сделка се е снабдил с разписки,
удостоверяващи плащания под лимита за плащане на суми в брой, които суми
са „изплатени“ с цел предавателното обезщетяване на упълномощителя за
вредите от сделката. Умисълът за увреждане интересите на ответника от
страна на упълномощеното от него лице е безспорно доказан дори само от
обстоятелството, че същият е счел за необходимо да „обезщети“ доверителят
си още преди да е сключил сделката, тъй като е действал с ясното намерение
да не му отчете продажната цена или да погаси задълженията му и заличи
ипотеките вписани върху имота, а да я задържи за себе си.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното, както и да обяви за недействителна процесната покупко-
продажба на недвижим имот на основание чл.40 ЗЗД. Не претендира
разноски.
Въззиваемият/ищец Б. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„****“ ****, ** **, an. 1 оспорва въззивната жалба в депозирания отговор. В
него се заявява, че се оспорва определение на СРС от 11.04.2023 г., с което
съдът е оставил без разглеждане подадената от Б. В. М. молба от 31.01.2023
г. с искане да бъде допълнено постановеното по делото решение от 13.01.2023
г. с произнасяне от съда по искането му за отмяна на определение от
30.05.2019 г., с което е спряно принудителното изпълнение по изп. д. №
758/2019 г. на ЧСИ Р.М., направено с молба от 19.09.2022 г. Моли въззивната
3
инстанция, в случай, че остави в сила първоинстанционното решение, да
отмени допуснатата обезпечителна мярка с определение от 30.05.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на СРС и да укаже на съда да допълни
постановеното решение от 13.01.2023 г. на СРС, 55 състав, така че
постановеното решение да подлежи на изпълнение. Претендира разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правно
основание чл.187 от ЗЗД от Б. В. М. срещу Т. П. И., с който ищецът иска от
съда да признае за установено по отношение на ответника, че ответникът му
дължи предаване владението на следния недвижим имот, закупен от ищеца по
договор от 08.12.2017г., а именно: дворно място, находящо се на адрес:
гр.София, ул. **** с площ от 394 кв.м., ведно с построената в него
едноетажна сграда със ЗП 85 кв.м., за което задължение е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС, 55 състав.
Ищецът Б. В. М. твърди, че с договор от 08.12.2017г., обективиран в
нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1276, дело № 75/2017г. на нотариус В.А., е
закупил от Т. П. И. процесното дворно място и построената в него основна
сграда, като страните договорили предаване на владението на 21.01.2018г.
Ответникът/продавач по сделката не е изпълнил своето задължение на
падежа, поради което и на 22.01.2018г. е подал заявление по чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за предаване владението на имота, по
което е образувано ч.гр.д.№ 4441/2018г. на СРС. Заявява, че и до днес
4
владението не е било предадено от продавача на купувача и обосновава
правен интерес от установителния иск по реда на чл.422 ГПК вр.чл.187 ЗЗД с
постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение от ответника и
дадените от заповедния съд указания по чл.415 ГПК.
Ответникът Т. П. И. в срока по чл.131 от ГПК в писмения отговор е
оспорил предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът от
08.12.2017г. е недействителен и не е породил правно действие между страните
като сключен от пълномощник, който се е договорил съзнателно във вреда на
представлявания. Заявява, че покупко-продажбата е осъществена от името на
продавача чрез пълномощник, който е купувачът по сделката, като сочи, че в
нотариалния акт се съдържа декларация, че продажната цена е била
предадена на продавача, но видно от платежното нареждане цената е платена
от купувача на Б. В. М. вместо на Т. П. И.. Предвид изложеното и с
възражение, че е налице основание да се приеме, че сделката е относително
недействителна между страните по чл.40 ЗЗД, ответникът прави искане за
отхвърляне на исковата претенция.
Фактическата обстановка е описана подробно от СРС, към която
настоящата инстанция препраща.
В резюме, по делото е представен акт № 94, том I, per. № 1275, дело №
75/2017 г., че на 08.12.2017 г. ищецът е закупил от ответника, действащ чрез
пълномощника си Б. В. М. /ищеца/, недвижим имот- дворно място с площ 394
кв.м., находящо се в гр.София, ул. ****, ведно с построената в него
едноетажна сграда с площ 85 кв.м. срещу продажната цена от 59 499,50 лева.
В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е получена по банков път
от продавача при извършване на продажбата. Посочено е още, че владението
на имота се предава от продавача на купувача на 21.01.2018г.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 11 том V per № 8587, дело № 754/2022 г е извършена
поправка на нотариален акт № 94 том 1,’рег. № 1276, дело № 75/2017 г.,
изразяваща се в това, че на страница втора, ред 32 отгоре надолу се допълва
преди думата „продавача“ думата „пълномощникът на“. Продажната цена по
договора е платена от купувача на пълномощника, които са едно и също лице
- ищецът Б. В. М., което се установява и от представения по делото платежен
документ, вносна бележка. По делото е представено пълномощно с
5
нотариална заверка на подписа и съдържанието му от 28.11.2017 г., по силата
на което ответникът Т. П. И. е упълномощил ищеца Б. В. М. да извърши
продажба на процесния имот да договаря с когото намери за добре и при
условия каквито договори за добре, включително да договаря сам със себе си,
да заличи и изплати учредените от упълномощителя договорни ипотеки
върху имота, да се разпорежда с получената сума от продажната цена на
имота както намери за добре. По делото е налице разписка от същата дата с
нотариална заверка на подписите, в която е посочено, че ответникът Т. П. И. е
получил от ищеца Б. В. М. сумата от 5000 лева във връзка с издадени
пълномощия между страните, които са неразделна част от договора. С
разписката страните са декларирали и потвърдили на основание чл. 35 ЗЗД, че
с този договор са си уредили финансовите отношения по упражнените права
по издадените пълномощия по чл. 25, нямат претенции една към друга по
настоящия договор, като получаването на сумата е в изпълнение на договора
и служи за отстраняване на всички вреди ведно с договорените неустойки,
като при наличие на вреда, същата се счита отстранена. Приета е и разписка
от 21.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, в която е посочено, че
ответникът Т. П. И. е получил от ищеца Б. В. М. сумата от 5000 лева във
връзка с издадени пълномощия между страните, които са неразделна част от
договора. Налична по делото е също разписка от 06.12.2017 г. с нотариална
заверка на подписите, в която е посочено, че ответникът Т. П. И. е получил от
ищеца Б. В. М. сумата от 9870 лева във връзка с издадени пълномощия между
страните, които са неразделна част от договора. В останалата част разписките
имат идентично на първата съдържание. Установява се от представените
други два нотариални акта, че ищецът на 29.03.2018 г. се е разпоредил с
процесния имот, продавайки го за сумата от 9760 лева на Х.П.А., като в акта
не е посочено дали продажната цена е платена, а на 04.06.2018 г., Х.П.А. е
продал на В.Б. М. същия имот за сумата от 9970 лева, без да се посочва дали
цената е платена.
От правна страна:
Съгласно чл. 183 ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава
да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати, т.е. правото на собственост
се придобива като същата се прехвърли от продавача на купувача, който
6
придобива правомощията на собственик в пълен обем, а именно получава
правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. В
изпълнението на тази предпоставка, законът в чл.187 ЗЗД задължава
продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се
е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава, а ако не
изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо
правомощие, след като не е собственик. Разпоредбата на чл. 187 ЗЗД определя
задължението на страна (купувачът) по един двустранен договор.
Облигационното правоотношение между купувач и продавач е между
равнопоставени страни, които могат да уговорят насрещните права и
задължения по договора за покупко-продажба, както намерят за добре, стига
да не е противно на закона (на императивни правни норми, установени в
обществен интерес), да не го заобикалят, както и да съблюдават добрите
нрави. Задължението за предаване на продадената вещ от подавача на
купувача в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата,
заедно с плодовете от тогава, е диспозитивно правило и страните могат да се
разберат и нещо друго - вещта да остане във фактическата власт на продавача
или на трето лице, предаването да бъде отложено за определено време или с
оглед сбъдване на определено условие; състоянието при предаване да е
различно от това при сключване на договора; плодовете - всички или част от
тях, да останат за продавача и пр. Следователно правилото на чл. 187 ЗЗД се
прилага, доколкото страните валидно не са уговорили нещо друго.
В конкретния казус, ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че с окончателен договор е придобил собствеността върху
процесното дворно място и построената в него основна сграда, а ответникът
да докаже, че е предал владението на падежа или докаже насрещното си
възражение, че сделката е относителна недействителна, тъй като продажбата
умишлено е договорена от пълномощника във вреда на продавача, с което да
обори основателността на иска. В случая, ищецът е придобил собствеността
върху дворно място, находящо се на адрес: гр.София, ул. **** с площ от 394
кв.м., ведно с построената в него едноетажна сграда със ЗП 85 кв.м. със
сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 94, рег.№
1276, дело № 75/2017г. Ищецът е действал в две качества при сключването на
7
договора-като купувач и като процесуален представител на продавача.
Съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това, т.е.
този текст позволява представителят да договаря сам със себе си, ако
представляваният е дал съгласието си за това. Такова съгласие на
представлявания ответник е дадено в полза на ищеца /негов пълномощник/
изрично с пълномощно, сключено в изискуемата от закона форма, с
нотариална заверка на подпис и съдържание, от 28.11.2017 г на нотариус
Ю.К./ стр.7 от делото/.
Настоящата инстанция също намира, че договорът се явява
действителен. В чл.40 ЗЗД, според който, ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания, т.е. визираната в него
недействителност не се предполага, а трябва да се докаже. Нормата на чл.4-
ЗЗД урежда хипотезата, в която третото лице, с което пълномощникът е
договарял във вреда на упълномощителя също е недобросъвестен, в който
случай договорът не произвежда правно действие за представлявания.
Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два
правопораждащи факта: договор сключен във вреда на упълномощителя и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. Фактическият състав, пораждащ недействителността по
чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: А / обективен: договорът, сключен чрез
представителя и третото лице да уврежда представлявания. Увреждането на
интересите на представлявания може да има различни проявни форми,
например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му
е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както
и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при
договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането, респективно за
8
сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства
във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на
сключването на договора. Б/ Субективен елемент - недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно
увреждането на представлявания. "Споразумяването" не съставлява отделна
правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния
договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е. - не е
необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят
представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за
увреждане и умисъл за това. Споразумяването е обективирано в самия
недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент
от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически
състав е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение
(цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в
тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният
договор обективно уврежда представлявания (така т. 3 от ТР 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС).
На изследване подлежи въпросът налице ли е обективно увреждане и
ако то е факт, каква грижа е следвало да положи упълномощения при
договарянето, респективно дали го е сторил и дали третото лице е
добросъвестно, като упълномощителя следва да установи намерението за
увреждане от пълномощника и от третото лице. Преценката за това
намерение се извършва въз основа на всички събрани по делото
доказателства, при които договорът е сключен. Съдът констатира, че
договорът е сключен в изискуемата от закона форма, при спазване правилото
на чл. 38, ал. 1. Договорената с него продажна цена е съответна на данъчната
оценка на имота, така, както е посочено в него, което не представлява
действие срещу интересите на представлявания. Според съдебната практика,
само при драстичното разминаване между уговорената по договора и
действителната цена, когато на практика се достигне до нулева стойност на
вещното право на собственост, не са необходими преки доказателства за
наличие на субективния елемент от състава на чл. 40 споразумяване във вреда
на представлявания. В случая не е налице такава разлика. Преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при
отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
9
мотивите на представителя да го сключи. За да изключи наличието на този
субективен елемент, настоящият въззивен състав съобразява съдържанието
на даденото от продавача/ответник Т. П. И. пълномощно в полза на ищеца Б.
В. М. с нотариални заверка на подписа, извършено на 28.11.2017г. от
нотариус Ю.К., по силата на което ответникът Т. П. И. е упълномощил ищеца
Б. В. М. да извърши продажба на процесния имот, да договаря с когото
намери за добре и при условия каквито намери за добре, включително да
договаря сам със себе си, да заличи и изплати учредените от упълномощителя
договорни ипотеки върху имота, да се разпорежда с получената сума от
продажната цена на имота както намери за добре. От така учредената в полза
на Б. В. М. представителна власт се установява, че Т. П. И. е изразил воля
упълномощеното от него лице да се разпорежда по свое усмотрение с всички
права в патримониума му. Липсват доказателства за увреждане и намерение
за увреждане на упълномощителя. Такива не могат да се изведат и от
извършените по-късно от ищеца действия на разпореждане с имота, защото
продажбата на трето лице е на стойност, каквато не носи облага за ищеца,
нито има данни тези лица да са в близки родствени отношения, сочещи на
знание за увреждане, друг вид заинтересованост или трайни търговски
отношения.
Дали е налице вреда? Въззивникът твърди, че обстоятелство, сочещо, че
пълномощникът е действал във вреда на представлявания, е че продажната
цена не е била платена на продавача, респ. по негово нареждане, като
упълномощеният е договарял сам със себе си и е изплатил на себе си
продажната цена на недвижимия имот и по този начин е постигнал ефекта на
дарение сам на себе си. Действително, от доказателствата по делото,
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11, том V, per. № 8587,
дело № 754/2022г и вносна бележка се вижда, че продажната цена е платена
по банков път на пълномощника на продавача. От пълномощията обаче се
извежда, че сам упълномощителят е дал съгласието си пълномощникът да се
да се разпорежда с получената сума от продажната цена на имота както
намери за добре. Освен това, представените по делото разписки, които не са
оспорени от ответника, макар да предхождат датата на сключване на договора
за покупко-продажба, биха могли да се приемат като изпълнение на
задължението на купувача да заплати продажната цена, доколкото и сам
продавачът е подписал сочените по-горе декларации, т.е. продавачът е имал
10
ясното съзнание за сключване на сделката и изпълнение на задължението по
нея от страна на купувача. Въпрос на изпълнение на договора е плащането на
цената по него, с което право разполага изправната по него страна и което
право дава възможност за упражняване на право на задържане, но такива
искания по делото не са направени. Упълномощителят нито твърди, нито
представя доказателства извършените от негово име сделки да са оспорени
като увреждащи го, нито да е оттеглил, включително до края на устните
състезания по делото, дадените на Б. В. М. пълномощия, нито прави
изявление за разваляне на договора.
Изводът е, че със сключването на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1276, дело № 75/2017г. на
нотариус В.А., и към момента ищецът е придобил собствеността върху
дворно място, находящо се на адрес: гр.София, ул. **** с площ от 394 кв.м.,
ведно с построената в него едноетажна сграда със ЗП 85 кв.м. Видно от
съдържанието на договора е, че страните са постигнали съгласие владението
на имота да бъде предадено на 21.01.2018 г. При липса на доказателства,
представени от ответника, чиято е тежестта на доказване на този факт, т.е. че
е изпълнил това си задължението си да предаде имота, съдът намира, че то,
макар изискуемо, не е изпълнено, искът по чл.187 ЗЗД се явява основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.І ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С определение от 11.04.2023 г., СРС, II ГО, 55 състав е оставил без
разглеждане подадената от Б. В. М. молба с вх. № 25003942/31.01.2023г. с
искане да бъде допълнено постановеното по делото решение от 13.01.2023 г. с
произнасяне на съда по искането му за отмяна на определение № 128377 от
30.05.2019 г, с което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. №
758/2019 г на ЧСИ Р.М., направено е молба от 19.09.2022 г.
СГС намира частната жалба, обективирана в отговора на въззивната
жалба, в която се иска от СГС в случай, че остави в сила
първоинстанционното решение, да отмени допуснатата обезпечителна мярка
с определение от 30.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на СРС
и да укаже на съда да допълни постановеното решение от 13.01.2023 г. на
СРС, 55 състав, така че постановеното решение да подлежи на изпълнение, за
11
неоснователна.
Приобщено към настоящето е ч.гр.д. № 4441/2018г. по описа на СРС, 55
състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. С
определение № 128377/30.05.2019г. е спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК
принудителното изпълнение по изп.д. № 758/2019г. на ЧСИ Р.М., образувано
по изпълнителен лист от 14.02.2018г. и заповед за незабавно изпълнение от
същата дата, издадени въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.
Определението е обжалвано, но с определение № 22771/02.10.2019г.,
постановено по ч.гр.д. № 9468/2019г. по описа на СГС, частната жалба е
оставена без уважение.
Подадена е молба от Б. В. М. от 31.01.2023 г., с която същият прави
искане, според него, по реда на чл.250 ГПК, а именно съдът да отмени
определението от 30.05.2019 г., с което производството е спряно. Съдът е
приел молбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане.
Като начало, в закона не е предвиден процесуален ред за исканата
отмяна. За такъв не може да се приеме реда по чл. 247-250 ГПК, защото
такова искане не е част от предмета на делото. От друга страна,
определението, с което производството е спряно, е влязло в сила. Едва след
влизане в сила на решението по спора и с оглед на неговия изход,
принудителното изпълнение ще продължи въз основа на решението, но при
положителен за ищеца изход от спора. До този момент, ищецът не може да се
ползва от принудителното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2023 г. по гр.дело № 36180/19г. на
СРС, II ГО, 55 състав.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на ищеца Б. В. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „****“ ****, ** **, an. 1 срещу
определение на СРС от 11.04.2023 г., с което съдът е оставил без
разглеждане подадената от Б. В. М. молба от 31.01.2023 г. с искане да бъде
допълнено постановеното по делото решение от 13.01.2023 г. с произнасяне
от съда по искането му за отмяна на определение от 30.05.2019 г., с което е
спряно принудителното изпълнение по изп. д. № 758/2019 г. на ЧСИ Р.М.,
направено с молба от 19.09.2022 г.
12
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му, а в частта, в която има характер на
определение, в едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13