Р E Ш Е Н И Е
№ 634
гр.Плевен, 14.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен,втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА касационно административно-наказателно дело №652/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 367 от
20.07.2021г., постановено по НАХД № 20214430201173 по описа за 2021 г.,
Районен съд – Плевен е отменил
наказателно постановление № 35-0000623/27.05.2021г., с което на „Тони Транс 78“ ЕООД представлявано от А.Ц.Ц.
*** административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лв като незаконосъобразно и необосновано.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Пенчо Камарашев
–Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация, в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че първостепенния съд неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Твърди се,
че при извършената проверка категорично е установено отклонение в ползването на
непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути след период на
управление от 4,5 часа или почивка по време на работа от поне 15 минути след
период на управление от 4,5 часа или почивка по време на работа от 15 минути,
последвана от прекъсване от поне 30 минути. Установено е, че времето за
управление е 8 ч.и 15 мин. , което е започнало в 11,10 ч. на 13.01.2021г. и е
надвишило, установените в Регламент 561/06-/4ч и 30 мин./ с 3 ч. и 45 мин.
Твърди се, че отговорността на „Тони Транс 78“ ЕООД е ангажирана за нарушение
на чл. 10 пар.2 изр. 1 от Регламент 561/2006г. във вр. с чл. 78 ал.1 1 от
ЗАвтП. Твърди, че съгласно чл.10 пар.2 от Регламент 561/2006г. транспортното
предприятие организира работата на водачите посочени в пар. 1 по такъв начив,
че водачите да са в състояние да спазват Регламент 3821/85г. и Глава II от настоящия регламент. Нормата на гл. 7 от
Глава II
на
същия регламент гласи, че след период на почивка по време на работа от четири
часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне
45 мин., освен ако не ползва почивка.
Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по време
на работа от поне 15 минути, последвана от почива по време на работа от поне 30
минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че
разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени. Твърди се, че в случая с
даденото в АУАН описание на нарушението се сочат не само нормативно разписаните
признаци на поведение на превозвача, но се съдържа и информация за конкретните
характеристики на неговото пасивно поведение по време, място и начин на
неосигуряване.Твърди, че за да се приеме че дружеството е осъществило състава
на вмененото му нарушение е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за работно време и почивките от страна на водач на предприятието,
което е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е. то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на
такава.Твърди се, че съгласно Регламент № 561/2006г. дължимото поведение на
превозвача е да организира работата на водача по начин, че същия до бъде в
състояние да спазва разпоредбите на Регламента.След като законодателят не е разписал определен начин на организиране на
транспортната дейност, не следва да се изисква и от наказващия орган да стори
това. Сочи, че въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще се
използват при организиране на транспортната дейност, за да се спазят периодите
на управление, дневните и седмичните почивки на лицата, както и че провеждането
на инструктаж като предхождаща превоза дейост не представлява осъществяване на
контрол по смисъла на чл. 10 пар.2 предл.2 от Регламент 561/600, във връзка с
чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвтП.Твърди, че за
съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин
превозвачът, който се явява работодател на водача е организирал работата на водачите и
по-конкретно дали е осигурил възможност за спазване изискванията на посочения
по-горе регламент.Твърди, че в конкретния случай дружеството е възложило на
водача Николай Велинов извършването на обществен превоз на пътници и управление
на МПС с обща продължителност , прекъсвания и направени почивки, посочени в НП,
които нарушават установените в чл. 7 от Регламент 561/2006г. правила. Освен
това излага, че превозвачът не е представил доказателства за редовно и надлежно
инструктиране на водачите по спазване на правилата за почивки, за извършени
редовни проверки за осигуряване на водачите по спазване на правилата за
почивки, за извършени редовни проверки за осигуряване на тяхното съблюдаване
съобразно правилото на чл. 10 от Регламент 561/06.Твърди, че след като не се
доказват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по
спазване правилата за ползване на почивки на водачите то нарушението е
съставомерно. Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
установените законови срокове по чл. 34 ЗАНН и съдържат всички изискуеми
реквизити по чл. 42 ЗАНН, вр. чл. 57 от ЗАНН. Има пълно съвпадение между
установеното с АУАН нарушение и виновно нарушените разпоредби и
административното нарушение, за което се налага наказание с обжалваното
наказателно постановление. Административнонаказващия орган е взел предвид
степента на обществената опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както
и че наложеното наказание е съразмерно с
извършеното нарушение, съобразено с целите на личната и генералната превенция.
Излага доводи, че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Ответникът по
жалбата в дадения срок не е представил отговор. В съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП Плевен –прокурор Н.Рачева в съдебно
заседание изразява становище, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, поради което не е обосновано. Прави искане решението да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение № 367 от 20.07.2021г., постановено по НАХД № 1173 по описа за 2021 г., Районен съд Плевен е отменил
Наказателно постановление № 35-0000623/27.05.2021
г. на Директора на РД „АА“ Плевен, с
което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 104 ал.1 от ЗДвП на „Тони Транс 78“ ЕООД
представлявано от А.Ц.Ц. *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лв като неправилно и незаконосъобразно.
За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че съобразно събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 10 пар.2 изр.2 пр.2 от Регламент 561/2006г., съгласно която транспортното предприятие организира работата на водачите посочена в пар.1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от регламента.Приел е, че разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАП предвижда приложението на разпоредбите на Регламента, като в наказателното постановление не е конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени. Приел е, че посочената разпоредба от европейското законодателство е бланкетна и препраща съответно към Регламент № 3821/85 и към Глава II от Регламент 561/06г. Изложил е мотиви, че нормата на чл. 6 от Регламент 561/06г. урежда дневното и седмично време на управление, а в нормата на чл. 8 е уредено ползването от водачите на дневни и седмични почивки. Приел е, че посочените в НП разпоредби на чл. 10 пар.2 изр.2, пр. 2 от Регламент 561/ 06 вр. чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАП не визират конкретни изисквания към превозвача, нито конкретни права на работника. В обстоятелствената част на НП не е посочено кои точнно разпоредби от Глава II са нарушени, поради коео е налице нарушение по чл. 57 а1 6 от ЗАНН. РС е приел, че издаденото НП не е съобразено и с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба НП следва да съдържа дата на нарушението, място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го потвърждават. Изложил е подробни мотиви относно описанието на нарушението и е приел, че в конкретния случай при използваното описание на нарушението е налице непълнота, която ограничава възможността на нарушителя да разбере какви точно са задълженията, с които не се е съобразил и съответно не е изпълнил и това от своя страна да е довело като краен резултат нарушението от страна на водача на времето на непрекъснато кормуване и тъй като липсва точното описание на нарушението и задълженията, които превозвачът не е изпълнил, не може да се направи преценка налице ли е виновно бездействие от страна на превозвача.Направил е извод, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото наказателно постановление до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. На второ място първостепенния съд е приел, че за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е. че то е в резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство, поради което е приел че не е доказано извършеното нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАП и е отменил обжалваното наказателно постановление.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Правилен е изводът на съда, че в НП липсва описание но конкретни действия или дейности, които е следвало ответникът по касация да предприеме и непредприемането на които да сочи на неизпълнение на задължение за организиране и контрол на дейността на водачите при осъществяването на превоза на пътници. По тази причина правилно е прието в решението, че всъщност липсва отразяване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а е недопустимо по пътя на тълкуването или чрез формиране на предположение да се приема наличие на фактически обстоятелства, които да имат значение за предмета на доказване, като посоченият пропуск е неотстраним по реда и при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени направените в касационната жалба възражения, че всяко неизпълнение на дадените с цитирания регламент предписания от водач ангажира автоматично отговорността по посочения текст на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП на превозвача работодател. Съдът намира, че за бъде надлежно установено и доказано извършването на нарушението във всеки конкретен случай следва да се установи начина на организация на работа на водачите, проведените инструктажи и вътрешни правила, както и да се отграничи доколко действията на водача са в изпълнение на неправомерни заповеди, проява на самоинициатива при липса на подходящ текущ контрол от работодателя или нарушение на трудовата дисциплина и едва тогава би могло убедително да се приеме извършване на нарушение от страна на превозвача. Липсата на посочени обстоятелства, които да обосноват отговорността на работодателя превозвач, когато се касае за действия, извършени от негови служители, върху които да се упражнява контрол, води до недоказаност на твърдението за извършване на нарушение. Посочените пропуски са съществени, тъй като представляват нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като от своя страна водят или до неправилна квалификация на извършено нарушение или въобще до липса на нарушение. Това е основание да се приема за незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и същото да бъде отменено по реда на съдебния контрол. Като е приел същото, въззивният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 367/ 20.07.2021г., постановено по НАХД № 20214430201173 по описа за 2021г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/