Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2988 11.07.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно
заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18575 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Д.К., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ****** е предявил срещу ответника “Авангард дизайн” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 254, представлявано от управителя М.Х.
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ„ вр. с чл.
245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: сумата от 1386, 57 лева (хиляда триста
осемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща неплатени ТВ
за м. 09.2012г. и за периода февруари 2013г. –март 2013г., обезщетение за
неползван ПГО в размер на 471, 68 лева (четиристотин седемдесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки), мораторна лихва върху неплатеното ТВ за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 31.10.2012г. до 14.11.2013г. в р-р на 104,
34 лева (сто и четири лева и тридесет и четири стотинки), законна лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че е работил по
ТПО с ответника на длъжност „ръководител търговска експлоатация” на основание
сключен тр. договор от 29.10.2010г. ТПО било прекратено на 01.04.2013г. по
взаимно съгласие на страните на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът твърди, че за периода на съществуване на ТПО е
полагал труд, но не му е било платено Тв за следните месеци – септември 2012г.,
февруари и март 2013г., по 462, 19 лева за всеки месец, общо 1386, 57 лева.
Твърди, че поради забавеното плащане му се дължи мораторна лихва, както следва
– върху ТВ от 462, 19 лева за м. 09.2012г. – 49, 02 лева за периода от
31.10.2012г. до 14.11.2013г., върху ТВ от 462, 19 лева за м. 02.2013г. – 29, 72
лева за периода от 29.03.2013г. до 14.11.2013г., върху ТВ от 462, 19 лева за м.
03.2013г. – 25, 60 лева за периода от 30.04.2013г. до 14.11.2013г. Твърди, че
при прекратяване на ТПО е имал неползван ПГО, за който е имал право да получи
обезщетение от 471, 68 лева, което също не му било заплатено. Ето защо моли да
се осъди ответника да му плати процесните суми, ведно със законната лихва върху
главниците от завеждане на ИМ до окончателното плащане, както и да му се
присъдят деловодните разноски.
В съдебно заседание чрез
пълномощника адв. К. поддържа исковете и моли да се уважат. Признава, че има
извършени частични плащания от ответника, като твърди това да е извършено след
завеждане на делото. Твърди след завеждане на иска по банков път да са му
заплатени трудовото възнаграждение за м. март 2013г. и обезщетението за
неползван ПГО – изцяло, и остават да се дължат ТВ за м. 09.2012г. и за м.
02.2013г. Предвид обстоятелството, че частичното плащане е извършено в хода на процеса
моли да му се заплатят разноските изцяло, като взема становище за това, че
представените от ответника РКО са неотносими и не следва да се приемат за годни
доказателства за извършено плащане за процесните 2 месеца – септември 2012г. и
февруари 2013г. Ето защо моли да се уважат исковете за неплатените суми и да му
се присъдят изцяло деловодните разноски.
От ответника е постъпил писмен
отговор в срок, с който се взема становище за неоснователност на исковете,
поради извършено плащане. Твърди се всички дължими на ищеца суми да са платени
преди завеждане на иска, респ. преди узнаване за заведеното дело, поради което
моли исковете да се отхвърлят. Твърди се да има надвнесена сума от 47 лева,
която компенсира вземането на ищеца за лихви, поради което се моли исковете
изцяло да бъдат отхвърлени. претендира разноските по делото изцяло.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор № 24/ 29.10.2010г., доп. споразумение от 01.01.2013г.
към трудов договор от 29.10.2010г., заповед за прекр. на ТПО от 01.04.2013г. и
справка-декларация за начислени ТВ на ищеца се установява, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение в периода 29.10.2010г. –
01.04.2013г., че ищецът е заемал длъжността „ръководител търговска
експлоатация” при ответника с ОМВ 400 лева, увеличено на 550 лева и доп. такова
за прослужено време 0, 6 % за всяка година тр. стаж, и уговорен размер на ПГО –
20 дни. В тр. договор е посочено място за работа – магазини за мебели, а в доп.
споразумение от 01.01.2013г. като място на работа е посочено - офис. ТПО е
прекратено, считано от 01.04.2013г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като е
разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за неползван ПГО в р-р на 471,
68 лева. В трудовия договор не е уговорен срок за плащане на ТВ. Такъв е
уговорен с доп. споразумение – ежемесечно със срок до последния работен ден на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Видно от представената
справка-декларация, изходяща от ответника и неоспорена от него, за м. 09.2012г.
на ищеца е начислено БТВ в р-р на 536 лева за 19 раб. дни, а за м. 02.2013г. – 689,
60 лева. Видно е от представената от ответника ведомост за заплати за м.
09.2012г., нетното ТВ на ищеца за този месец възлиза на 420, 18 лева, като
срещу името на ищеца във ведомостта липсва подпис.
Ответникът твърди да е изплатил
на ищеца дължимите суми, в която връзка представя 2 бр. РКО, нот. заверена
декларация и 3 бр. преводни нареждания от 22.01.2014г. Единият РКО е с №
192/09.02.2013г., с който е разпоредено от Мебел дизайн Полиграфия да се брои
на К. К. сумата от 596 лева, с основание за плащане – частично заплати
служители склад. Другият РКО е с № 228/02.03.2013г. и с него от МД Полиграфия е
разпоредено на К.К. да се брои сумата от 255 лева с основание за плащане –
частично доплащане м. февруари 2012г. И двата РКО са подписани от съставител,
ръководител и лице, получило сумата. Същите са изцяло оспорени от ищеца, който
е оспорил както подписа си, положен от негово име в РКО, така и съдържанието на
РКО и в ч1астност същите да се отнасят за трудово възнаграждение за процесния
период. Ответникът е представил декларация от лицето Й.Г., като служител на
„Авангард Дизайн” ЕООД, с която същата декларира, че в ордер № 228/02.03.2013г.
е допусната техническа грешка, като годината следва да се чете 2013г., а не
както е написано 2012г. Декларацията е с нот. заверка на подписа от 23.04.2014г.
и има характер на свидетелски показания в писмен вид.
За установяване обстоятелството дали
подписът в двата РКО за „получил сумата” е изпълнен от ищеца по делото е
назначена СГЕ на в. л. Е.Ч., от което се установява, че подписът за получил
сумата и в двата оспорени РКО е изпълнен от ищеца К.Д.К., поради което
оспорването авторството на подписа на ищеца е недоказано.
Видно
е от представените 3 бр. преводни нареждания, че на дата 22.01.2014г.
ответникът е превел по банкова сметка ***: сумата от 493, 56 лева с посочено
основание за плащане – заплати по ведомости до м. март 2013г., 471, 68 лева –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и сумата от 146, 35 лева – лихви за забава
на трудово възнаграждение. Сумите са преведени няколко месеца след завеждане на
исковата молба и след като по делото са постъпили писмени обяснения от
длъжностното лице-връчител А.В., с което последната посочва, че лицето М.Х.
разпорежда по телефона на секретарката си да не получава призо0вки по делото,
наложило се е неколкократно връчване, Х. няколко месеца е шиканирал
получаването на книжата по делото, на адреса има две дружества с управител М.Х.
(което е видно и от справките с ТР при АВ) – „Авангард дизайн” ЕООД и „Мебел
дизайн МД” ЕООД, дружествата са на един и същ офис, но с различни секретарки и
на призовкаря всеки път е отговаряно, че секретаря на дружеството, на което
следва да се връчи съобщението, отсъства. При вписване в съобщението, че служителите
отказват получаване, на 23.01.2014г. лицето М.Х. е изявило готовност и е
получило съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено на 20.11.2013г.
За
установяване конкретния размер на дължимите на ищеца суми по делото е допуснато
и прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
З.М., което се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено. Заключението
е изготвено освен на база писмените доказателства, приети по делото, и на база
находящите се в счетоводството на ответното дружество документи – ЛТД на ищеца
и ведомостите за заплати. От заключението на в. л. М. се установява, че ищецът
е полагал труд през м. 09.2012г. и м. 02 и 03.2013г., като начислените му за
тези месеци по ведомост суми за трудово възнаграждение са, както следва: за м.
09.2012г. – 536 лева БТВ, нетна сума за получаване – 420, 18 лева, срещу която
липсва подпис във ведомостта, за м. 02.2013г. – 589, 60 лева БТВ, нетна сума за
получаване – 462, 19 лева, и за м. 03.2013г. - 589, 60 лева БТВ, нетна сума за
получаване – 462, 19 лева. Общият размер на неплатените ТВ съгласно ведомостта
възлиза на 1344, 56 лева – нетна сума за получаване. На ищеца е начислено и
обезщетение за неползван ПГО в р-р на 471, 68 лева, от която не е удържан
дължимият ДОД, който възлиза на 47, 17 лева, като нетната дължима сума ан това
основание възлиза на 424, 51 лева. Вещото лице е констатирало, че във
ведомостта липсва подпис на ищеца за получил сумата за процесните три месеца. В
случай, че се приеме, че с оспорените 2 бр. РКО на ищеца са заплатени посочените
в тях суми от 596 лева и 255 лева, общо 851 лева, то остава за плащане сумата
от 493, 56 лева неплатена разлика за заплати и 424, 51 лева 0безщетение по чл.
224 от КТ, като същите са заплатени по банков път на 22.01.204г. Според вещото
лице изплатената сума по двата РКО възлиза на 851 лева и в случай, че се приеме
тези суми да са платени на ищеца за процесните месеци, то към момента остава да
се дължи сумата от 13, 04 лева – мораторна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение.
При
така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи искът по чл. 128,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи иска за заплащане
на обезщетение за забава е необходимо да се установи, че се касае за лихвоносно
вземане, датата на падежа на всяко
вземане и размера на обезщетението за процесния период.
От представените доказателства
безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че трудовото
правоотношение е прекратено, както и че дължимото му трудово възнаграждение за
м. септември 2012г. и м. февруари и март 2013г. е в общ р-р от 1344, 56 лева,
от които 420, 18 лева за м. септември 2012г., и по 462, 19 лева за февруари и
март 2013г. Досежно обстоятелството какви плащания са извършвани, кога са
извършвани същите и на какво основание са заплащани сумите, съдът намира
следното:
Трудовото възнаграждение се
заплаща срещу подпис във ведомостта или срещу разписка, в която се посочва
работодателя, който плаща сумата, лицето, на което се плаща същата и
основанието, на което се дължи – дали същата представлява трудово
възнаграждение, обезщетение на определено основание или друго плащане, какъв
размер сума се плаща и за кой месец. В случая от представените 2 бр. РКО не
може да се установи същите да са относими за процесния период. В РКО № 192/09.02.2013г.
е посочена сумата от 596 лева, която не кореспондира на нито една от
начислените суми по ведомост на ищеца, както и че се заплаща на основание –
частично заплати служители склад. Не е посочен нито периода, нито че се касае
за трудовото възнаграждение на самия ищец, който, видно от ТД и доп.
споразумение, и от заповедта за прекратяване на ТПО, не е бил на длъжност
служител склад, а е работел към посочената в РКО дата в офис на длъжност
„ръководител търговска експлоатация”. Не е посочен месец, за който въпросните
заплати на служители склад се отнасят, като освен това платец на сумата не е
ответника, а дружеството Мебел Дизайн Полиграфия. Видно от извършените служебни
справки с ТР при АВ по повод наведените възражения на ответника, и предвид писмените
обяснения на връчителя на л. 13 от делото, на адрес „гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 254” към момента и към посочената в РКО дата на неговото съставяне
са регистрирани две дружества с идентичен предмет на дейност с управител лицето
М.Н.Х.: „Мебел дизайн МД” ЕООД, с ЕИК: ********* и „Авангард дизайн” ЕООД, с
ЕИК: *********. На същия адрес е било регистрирано и трето дружество с
управител М.Х. – „Мебел дизайн груп” ЕООД, с ЕИК *********, което към момента е
с друг адрес на управление и друг управител. И в двата РКО е посочен платец на
сумата – „Мебел дизайн полиграфия”, респ. „МД Полиграфия”, като твърденията на
ответника, че това е било името на магазина, в който е работел ищеца, ас
абсолютно недоказани. Видно е от доп. споразумение и от заповедта за
прекратяване, че ищецът е работел в офис, като недоказани са твърденията на
ответника лицето Й. Г., посочено като платец на сумата, да е служител на
„Авангард дизайн” ЕООД. В самите ведомости вещото лице не е установило да има
отбелязване, че определена сума е платена с РКО, респ. разписка на ищеца. Ето
защо съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че със сумата от 596
лева е платено ТВ на ищеца за процесния период. В самия ордер основанието за
плащане навежда на извода, че на ищеца е било възложено да изплати
възнаграждения на работници склад на другото дружество на М.Х. - „Мебел дизайн
МД” ЕООД – Полиграфия. Що се отнася до РКО № 228/02.03.2013г., в него сумата
255 лева също е изплатена от МД Полиграфия, а не от ответното дружество,
посоченото основание – частично доплащане м. февруари 2012г. в никакъв случай
не може да се отнесе към трудови възнаграждения, доколкото никъде не е изписано
да се плаща за такива, като оспорването на датата от страна на лицето,
представило РКО, е абсолютно недоказано, тъй като представената нот. заверена
декларация на лице, за което не се доказва да е било служител на ответника,
представлява свидетелски показания в писмен вид, които са негодно доказателство
по смисъла на ГПК и неможе да служи като доказателство, че годината, за която
сумата е платена, е друга. Вещото лице отново не е установило във ведомостта да
има отбелязване плащането да е извършено по друг начин. Ето защо съдът намира,
че и този РКО не представлява доказателство за плащане на сумата от 255 лева
като тр. възнаграждение на ищеца за процесния период.
Ето защо съдът приема, че към
датата на завеждане на исковата молба на ищеца са се дължали следните суми:
неплатено ТВ в р-р на 1344, 56 лева, от които 420, 18 лева за м. септември
2012г., и по 462, 19 лева за февруари и март 2013г., и неплатено обезщетение за
неползван ПГО в признат от работодателя размер – 471, 68 лева. По така
изложените съображения съдът не кредитира изводите на вещото лице М. досежно
извършените с РКО плащания, респ. досежно размера на мораторната лихва, която
съдът е компетентен сам да изчисли.
Поради забавеното плащане на
трудовото възнаграждение работодателят изпада в забава в деня, следващ този, в
който е следвало да се извърши плащането – денят, следващ последния работен ден
на месеца след полагане на труда. Доколкото ответникът не доказва да е заплатил
до претендираната от ищеца дата – 14.11.2013г. трудовите му възнаграждения,
същият дължи мораторна лихва върху тях до тази дата, както следва: върху сумата
от 420, 18 лева неплатено ТВ за м. 09.2012г. – мораторна лихва за периода от
01.11.2012г. (31.10.2012г. е последен ден на месеца, следващ полагане на труда
и е работен ден) до 14.11.2013г. – 44, 44 лева (четиридесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки), върху сумата от 462, 19 лева за февруари 2013г.
- мораторна лихва за периода от 30.03.2013г. (29.03.2013г. е последен раб. ден
за м. 03.2013г.) до 14.11.2013г. – 29, 60 лева (двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки), и върху сумата от 462, 19 лева за март 2013г. - мораторна лихва за
периода от 01.05.2013г. (30.04.2013г. е последен раб. ден за м. 04.2013г.) до
14.11.2013г. – 25, 48 лева (двадесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки).
Общият размер на мораторната лихва върху неплатеното ТВ, начиная от
01.11.2013г. до 14.11.2013г. възлиза на сумата от 99, 52 лева (деветдесет и
девет лева и петдесет и две стотинки) и е била дължима от ответника към датата
на завеждане на исковата молба. Ответната страна изцяло признава дължимостта на
претенцията за мораторна лихва, като е заплатила същата след завеждане на ИМ
изцяло.
Два
месеца след завеждане на исковата молба ответникът е извършил следните
плащания, които не се оспорват от ищеца, който признава да е получил сумите: на
22.01.2014г. сумата от 493, 56 лева с посочено основание за плащане – заплати
по ведомости до м. март 2013г., 471, 68 лева обезщетение за неползван ПГО, и
146, 35 лева – лихви за забава на трудово възнаграждение. Ето защо съдът
намира, че с така извършените плащания ответникът изцяло е погасил задължението
си за лихви към ищеца, изцяло е изплатил обезщетението за неползван ПГО в
брутен размер и е изплатил на ищеца част от трудовите възнаграждения в р-р на
493, 56 лева. Съдът намира, че сумите, платени в повече като лихви за забава
немогат да се приспадат с неплатено ТВ на ищеца, доколкото изрично е посочено
основанието, на което сумите се изплащат, а касателно лихвите, за същите дори
не е посочено върху кои възнаграждения и за кой период се отнасят. Отделно от
това, тези суми са получени добросъвестно от ищеца и заплащането им от страна
на ответника в този размер представлява признание, че именно в този размер се
дължат. Сумата от 493, 56 лева, платена като тр. възнаграждения до м. март
2013г. следва да бъде приспадната от най-обременителните за ответника
задължения, доколкото не е посочено изрично за кой точно месец се отнася, а
именно – ТВ за м. 09.2012г. изцяло – 420, 18 лева, и 73, 78 лева – частично ТВ
за м. 02.2013г., поради което на ищеца остава да се дължи сумата от 388, 81
лева неплатен остатък от ТВ за м.
февруари 2013г. и изцяло ТВ за м. март 2013г. – 462, 19 лева, общо 851 лева
(осемстотин петдесет и един лева). Тези суми следва да се присъдят на ищеца,
ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане,
доколкото ответникът не доказва да е заплащал законна лихва и след завеждане на
исковата молба върху тези суми. За разликата над тези суми до пълния дължим
размер исковете ще се отхвърлят като погасени поради плащане след завеждането
на делото, а искът за трудово възнаграждение за м. 09.2012г. за разликата над
сумата от 420, 18 лева до пълния предявен р-р от 462, 19 лева ще се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на
разноски по съразмерност – ищецът съразмерно с основателната част на исковете,
вкл. и погасената поради плащане след завеждане на делото, а ответникът само на
разноски съразмерно с неоснователната част на иска за ТВ за м. 09.2012г. Това е
така, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, същият е бил в забава за изплащане на всички дължими суми към датата на
завеждане на исковата молба, оспорил е исковете изцяло, частичното плащане е
извършено два месеца след завеждането на иска, след неколкократни шиканирания
да получи съобщението по чл. 131 от ГПК, удостоверено с писмен доклад от
длъжностното лице връчител, към момента
има останали неизплатени суми, поради което не са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК относно ответника, и същият
има право на разноски само съразмерно с тази част от иска, която се отхвърля
като изначално неоснователна – претенцията за ТВ за м. 09.2012г. за разликата
над сумата от 420, 18 лева до пълния предявен р-р от 462, 19 лева.
Ищецът е претендирал разноски в р-р на платеното адв.
възнаграждение, за което не представя списък. Видно от договора за правна
защита и съдействие на л. 25 от делото, ищецът е заплатил адв. възнаграждение
на адв. К. в р-р на 400 лева в брой, удостоверено в договора, който в тази му
част има х-р на разписка. съразмерно с
основателната част на исковете, вкл. и платената след завеждане на ИМ на ищеца
се следват разноски в р-р на 391, 44 лева.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на присъждане на направените по делото разноски единствено
съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от иска. Същият претендира и
доказва извършени такива в р-р на 200 лева платено адв. възнаграждение, за
което представя и списък. С оглед изхода на спора му се следват разноски в р-р
на 4, 28 лева.
При извършване компенсация на
разноските на ищеца с тези на ответника до размера на по-малката сума, на ищеца
следва да се присъдят разноски в р-р на 387, 16 лева (триста осемдесет и седем
лева и шестнадесет стотинки), като разноски на ответника не следва да се
присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева (петдесет
лева). В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета
на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Същите възлизат на сумата от 50 лева (петдесет лева), като следва да бъдат
заплатени по сметката на съда. Разноските за извършена СГЕ не следва да се
възлагат на страните, доколкото на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е
освободен от тяхното заплащане, а ответникът не дължи същите, доколко
частичното отхвърляне на исковете няма връзка с проведеното производство по
оспорване авторството на подписа на ищеца върху РКО, за които се установи, че
са подписани от него. Ето защо тези суми биха се дължали от ответника само в
случай, че РК не бяха подписани от ищеца, което в случая не е налице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Авангард дизайн” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 254, представлявано
от управителя М.Х. да заплати на К.Д.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *****,
чрез пълномощника адв. Г.К. следните суми: сумата от 851 лева (осемстотин петдесет и един лева), представляваща неплатен остатък от нетното трудово
възнаграждение за периода м. февруари 2013г. – м. март 2013г., от които
сумата от 388, 81 лева неплатен остатък от трудовото възнаграждение за м. февруари
2013г. и 462, 19 лева – неплатен остатък от трудовото възнаграждение за м. март
2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2013г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 387,
16 лева (триста осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
трудово възнаграждение за м. септември 2012г. и за м. февруари 2013г. за разликата
над сумата от 851 лева (осемстотин петдесет и един лева) до сумата от 1344, 56
лева (хиляда триста четиридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), като
погасен поради плащане, извършено след завеждане на исковата молба – на
22.01.2014г., и за разликата над сумата от 1344, 56 лева (хиляда триста четиридесет
и четири лева и петдесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от 1386, 57
лева (хиляда триста осемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) – като
неоснователен, иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск в размер на 471, 60 лева (четиристотин
седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) - като погасен поради плащане,
извършено след завеждане на исковата молба – на 22.01.2014г., и иска за
заплащане на мораторна лихва върху неплатеното ТВ за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 31.10.2012г. до 14.11.2013г. в р-р на 104, 34 лева (сто и
четири лева и тридесет и четири стотинки) - като погасен поради плащане,
извършено след завеждане на исковата молба – на 22.01.2014г.
ОСЪЖДА “Авангард
дизайн” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 254, представлявано от управителя М.Х. да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски за
ССчЕ от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл.
242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА