№ 8716
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110156028 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.49, във вр.чл.45, ал.1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. К. Г.
против „РЕЗОН“ ООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000 лева,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на обиди -
„изверг“, „насилник“ и „мъжкар“ и клеветнически твърдения – „Стана ясно кой е
мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна
главата й“, „400 прорезни рани върху 18-годишно момиче от Г. (кво галено име) Н.
Г.“, обективирани в статия със заглавие: „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-
годишната в Стара Загора“, публикувана в електронния сайт на ответника
http://fakti.bg/, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2023 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 300382/25.10.2023 г. ищецът твърди,
че на 29.07.2023 г. в 11:04 ч. на електронния новинарски сайт на ответника
http://fakti.bg/ била публикувана статия със заглавие „Ето кой е насилникът,
обезобразил 18-годишната в Стара Загора“, с която се запознал още същият ден. Сочи,
че статията била прочетена от 18 949 души и под нея били направени 356 коментара,
като в нея се съдържали неверни факти и твърдения, изопачена била обективната
истина. Поддържа още, че в публикацията се съдържал враждебен и арогантен език,
който не отговаря на добрите журналистически практики, наситен с обидни,
1
клеветнически и ругателни изразни средства, които засягали авторитета на ищеца и
имали за единствена цел да накърнят честта и доброто му име, а именно: „Стана ясно
кой е мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна
главата й. Във Фейсбук се появиха и имената на съдиите, отговори за пускането на
насилника на свобода. Ето ги и съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18
годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за "лека телесна повреда ", и пуснали
изверга!. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда статията може да
бъде открита на сайта на ответника https://fakti.bg/bulgaria/803232-eto-koi-e-nasilnikat-
obezobrazil-i8-godishnata-v~stara-zagora, но с променено съдържание. Ищецът
поддържа, че от изложените в статията неверни факти и оценъчни твърдения, се
почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да
излиза от дома си, както и за живота си, поради непрекъснати и нестихващи нападки в
социалните медии (фейсбук, инстаграм и др.) и по телефона от различни лица -
познати и непознати, които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на
телесни повреди, и дори убийство. Вследствие на предходното ищецът твърди, че се
превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат,
тревожен индивид, имащ проблеми със съня, имал главоболие, понижено настроение,
самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност,
изпитвал страх от загуба на работата си. Поддържа още, че обидните думи и
клеветнически твърдения не съответстват и не отговарят на възпитанието,
образованието и авторитета му, както и не кореспондират на действителната ситуация.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си
интерес от предявения против ответника, в качеството му на издател на електронната
медия, който не упражнил контролните си правомощия и надзорни функции, и
позволил обидните и клеветнически твърдения да бъдат публикувани в процесната
статия. Претендира и сторените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и недопустимост
на исковата молба. Сочи, че дружеството „Резон“ ООД е собственик и администрира
информационния сайт www.Fakti.bg. Не оспорва, че на 29.07.2023 г. в 11:04 часа била
поместена статия със заглавие „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в
Стара Загора“, като сочи името на рубриката - „България“. Твърди, че новини с
идентично или сходно съдържание вече са били публикувани и достъпни в
електронните медии. Според ответника, ищецът недобросъвестно е изложил от
действието на какви негативни последици търси защита на правата си, като сочи, че
новината, свързана с трагичното и жестоко събитие, била излъчена и публикувана още
от Нова телевизия, БНТ и на novini.bg и др., а към исковата молба ищецът представил
извадки от социалната мрежа, които обуславят извод, че негативните измерения в
психологическия му статус са във връзка с действия на трети за процеса лица.
2
Ответникът поддържа, че на същия ден – 29.07.2023 г. в Силна Варна била
публикувана статия със същото заглавие и идентично съдържание, както и в други
електронни медии с леки редакционни изменения на процесната статия. Поддържа се,
че платформата Fakti.bg чрез конкретната публикация, не е сторила нищо повече от
това да извърши дейност по събиране и разпространяване, чрез средствата за масова
информация, на актуална и общественозначима информация по отношение на вече
минало и отразено събитие с широк обществен отзвук, като публикувана информация
била минимална, що се отнася до навлизането в личното пространство на физическото
лице. Не оспорва, че в последствие съдържанието на статията е променено, но
изразява становище, че посоченото в нея лице е Г. Н. Г., а впоследствие името е
променено на Г. Н. Г., т.е. различно от името на ищеца, който не е упражнил правото
си на опровержение. Ето защо, ответникът оспорва твърдението в ИМ, че процесната
статия е свързана с него. Оспорват се още твърденията в исковата молба, че
процесната статия съдържа негативни изрази, оценки или манипулативни твърдения,
които биха могли да увреждат името и репутацията на ищеца. Поддържа се още, че
изложеното няма обиден или унизителен характер, нито се нарушават общоприетите
норми за поведение, а изложеното има оценъчен характер и изразява единствено
субективното мнение на автора. Поддържа се също, че ищецът не е уточнил характера
и елементите на понесените от него неимуществени вреди и не доказва, че е претърпял
същите от процесната публикация. В условията на евентуалност ответникът оспорва
размера на претендираните от ищеца вреди. По изложените в отговора доводи и
съображение се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен, в условията
на евентуалност са бъде редуциран размера на обезщетението. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени множество разпечатки от статии в различни
електронни издания, сред които и разпечатка на статия /л.22 – гръб, л.23 и л.31 от
делото/ със заглавие „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в Стара
Загора“, публикувана на страница с адрес: http://fakti.bg/ и посочен автор във Fakti.bg,
без четлива дата и час на публикуване, без данни за броя на преглежданията. Видно от
коментарите под статията е, че същите са от дата 29.07.2023 и 30.07.2023 г. Под
заглавието е поместена снимка на млад мъж с брада, облечен в тъмна тениска, с ръце,
кръстосани пред тялото, по които има татуировки, една от които надпис „Свобода или
смърт“.
Статията, находяща се на л.22 и л.23 от делото е със съдържание: „Стана ясно
кой е мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна
главата й. Във Фейсбук се появиха и имената на съдиите, отговори за пускането на
3
насилника на свобода. Ето ги и съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18
годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за "лека телесна повреда ", и пуснали
изверга!.
Статията, находяща се на л.31 от делото е със съдържание: „Стана ясно кой е
мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна
главата й. Във Фейсбук се появиха и имената на съдиите, отговори за пускането на
насилника на свобода. Ето ги и съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18
годишно момиче от Г. Н. Г.ев, за "лека телесна повреда ", и пуснали изверга!.
По делото е представено психологично становище, изготвено от клиничен
психолог на 22.09.2023 г., от което се установява, че на ищеца в производството е
извършено освидетелстване за психичното му съС.ие и влиянието, което са оказали
върху него обиди, заплахи за особено мъчителни изтезания, за убийство и др., след
разпространени снимки и лични данни от медиите във връзка с престъпление
извършено от друго лице. В заключението е посочено, че няма данни за нарушения в
психоневрологичното и психосоциалното развитие на освидетелствания, няма данни
да трайна промяна в структурата на характера и поведението му, които да
кореспондират с форма на личностово разстройство или патология. Според експерта,
освидетелстваният е възприел отправените към него заплахи като реални за
осъществяването им, преживява чувство на опасност – основателен страх и към
момента на освидетелстването се чувства лабилен, емоционално неустойчив и
дезадаптивен, страхово напрегнат, тревожен и има проблеми със съня, оплаквания от
главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка, чувство на
несигурност и застрашеност. Поставена е диагноза -РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА, като е пояснено, че същото представлява съС.ие на субективен
дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на адаптация към
последиците на стресогенното жизнено събитие. Същото затруднява цялостното
дичностово, социално и емоционално функциониране и е предпоставка за социална
дезадаптация.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.С.С..
В показанията си св.С. разказва, че с ищеца се познават от 15-16 години. Той
лично попаднал на статия в сайта „Факти“, в която била споделена публикация за
„нарязаното момиче“, в която се сочело, че Г. е извършителя, че той я е нарязал и
обезобразил. В статията била публикувана негова снимка и неговите имена. Свързал
се с ищеца, който вече знаел за статията и бил шокиран. Свидетелят разказва, че под
статията имало негативни коментари, но той не ги е чел. Присъствал е на заплахи по
телефона спрямо ищеца – че ще го причакат и ще го убият, ще направят същото което
е направил на нея. Според свидетеля, след тази статия някои от общите им приятели се
дистанцирали от Г., приятелката му също се съмнявала в него. Колегите му се държали
негативно и той помолил да го преместят в друг цех. По това време Г. се готвел за
4
състезание, но след статията изявата му била прекратена. Свидетелят разказва още, че
към настоящия момент вече не асоциират ищеца с тази случка, а само споменават, че е
бил набеден. Свидетелят знае, че статията била променена още същия ден вечерта,
като била поставена и снимката на другото момче.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: 1/
наличието на твърдените имуществени вреди и техния размер; 2/ че тези вреди са
причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; 3/ че
вредите са причинени вследствие на противоправно деяние при или по повод на
възложената работа.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже, че
изнесеното е вярно, както и че то е в резултат на обективно и компетентно
журналистическо разследване, включително какъв е обемът на дължимата грижа на
добрия журналист.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил на основание
чл.146, ал.1, т.3 ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното
дружество е собственик и администратор на информационен сайт www.Fakti.bg, че е
възложил работа на автора на статията, че на 29.07.2023 г. в 11:04 часа е била
поместена статия с посоченото в исковата молба заглавие и съдържание.
Спорен по делото е въпросът дали при публикуване на процесната статия е
налице противоправно поведение.
В конкретния случай ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесната
статия е свързана с него, както и че същата съдържа негативни изрази, оценки или
манипулативни твърдения, които биха могли да увреждат името и репутацията на
ищеца. Поддържа се още, че изложеното няма обиден или унизителен характер, нито
се нарушават общоприетите норми за поведение, а изложеното има оценъчен характер
и изразява единствено субективното мнение на автора.
Настоящият съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
намира доводите на ответника за неоснователни. Това е така, тъй като от приложените
две разпечатки на процесната статия безспорно се установява, че е била публикувана
снимка на ищеца и име и фамилия, които съвпадат с неговите. Това обстоятелство се
потвърди и от показанията на разпитания по делото свидетел С. С., които съдът
кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви и отразяващи лично
възприети от свидетеля факти.
5
В Конституцията на Р.България е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В неговия
обсег се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава,
съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на
изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на
демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се
гради всяко демократично общество, и е условие за неговия напредък и за развитието
на всеки човек. Когато не се касае за превратно упражняване на правото и свободата
на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго,
журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според
правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и
медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Следва да се има предвид, че разпространеното чрез средство за масова
информация, каквото е публикуването на статията в сайта на ответника, надхвърля
правото на свободно изразяване - съставлява противоправно поведение, за което
пострадалият следва да получи морално удовлетворение чрез присъждане на парично
обезщетение. Ответникът като възложител на работата на основание чл. 49 ЗЗД, носи
отговорност за обезвъзмездяване на причинените неимуществени вреди доколкото
използваните неверни твърдения засягат неблагоприятно адресата и доколкото
издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
В тази връзка неоснователен е доводът на ответника, че не следва да носи
отговорност, тъй като процесните твърдения вече са били разпространени от други
средства за масова информация. В свои решения /решение по гр.д.№1251/2012г., III г.о.
на ВКС/ ВКС е дал разрешение на въпроса кога и при какви предпоставки авторът,
респективно издателят като възложител на работата, може да се освободи от
отговорност. Съгласно последното, когато съдържанието на статията съдържа
фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа
по ред, издателят/възложителят носи отговорност, защото е следвало да провери
достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа
практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е
позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не
6
може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия.
Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила. В тези
случаи авторът/издателят поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата
на добрата журналистическа практика преди публикуването.
В конкретния случай престъплението, което е било „преписано“ на ищеца е
предизвикало голям обществен отзвук, поради което не могат да бъдат споделени
доводите на ответника, че статията няма обеден или унизителен характер, нито се
нарушават общоприетите норми за поведение. Това е така, тъй като журналистите са
длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация.
Настоящият съдебен състав намира, че такова добросъвестно поведение на журналиста
– автор на статията и служител на медията не е налице. Посочването на ищеца със
снимка, име и фамилия, за читателя на публикацията е достатъчно да възприеме, че
именно той е извършил описаното престъпление.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че съдържащите се в процесната
статия изявления, представляват клеветнически твърдения, позорящи личността на
ищеца. По този начин е накърнено доброто име и честта на ищеца, като това
поведение представлява нарушение на общоприетия правен принцип да не се вреди
другиму.
Субективната съставомерност на деликта се презюмира, доколкото съгласно
чл.45 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. След като са доказани елементите от обективната страна на
деликта се счита, че делинквентът е виновен. Негова е тежестта да установи
противното в условията на обратно пълно и главно доказване. Както бе посочено по-
горе, не се установява авторът на статията да е действал добросъвестно. В хода на
производството ответникът не представи каквито и да било доказателства, от които да
се установява, че изнесеното в статията отговаря на обективната действителност,
съответно, че то е в резултат на обективно и компетентно журналистическо
разследване. Предходното обуславя извод, че основанията за деликната отговорност
са изцяло доказани по безспорен начин, което от своя страна ангажира отговорността
на ответника по чл.49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявени иск за доказан по
основание.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.45 ЗЗД се определя
от съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Понятието ,,справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №
4 от 23.12.1968 г./. Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да
7
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически
и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му съС.ие и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната.
С оглед предходното, при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взе предвид, че се касае за млад човек, който не е
емоционално улегнал и на когото обидите и клеветите се отразяват по-тежко, че става
въпрос за престъпление, предизвикало широк отзвук, както и остри, а дори и
агресивни обществени реакции спрямо извършителя. Предходното, дори без да се
събират доказателства в тази насока, презюмира, че за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, свързани със страх, тревожност, несигурност и застрашеност. В
тази насока са и събраните по делото писмени доказателства – приложените по делото
разпечатки с коментари под процесната статия, както и свидетелските показания.
От друга страна, при определяне размера на обезщетението съдът взе предвид,
че статии с аналогично заглавие и съдържание са били публикувани и в други медии,
както и че името и снимката на ищеца са били премахнати от статията още същия ден
/видно от събраните по делото гласни доказателства/. Следва да се има предвид също,
че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение –
признаване, че действията на ответника са противоправни и отговорността му за
причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително
претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване.
Съобразявайки се с тези обстоятелства, както и с икономическите условия в
страната, настоящият състав намира сумата от 3 000,00 лв. за справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо, искът следва
да бъде уважен до посочения размер, като в останалата му част до пълния предявен
размер от 10 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл.84,
ал.3 ЗЗД върху това обезщетение следва да се присъди и законна лихва от датата на
деликта – 29.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от приложения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че
ищецът е направил и претендира разноски в общ размер на 1900,00 лева. Съразмерно
на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
570,00 лева.
8
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответното дружество също има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответникът не претендира разноски
и не представя доказателства за реално направени такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД „Резон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Карнеги № 1А, ет.4 да
заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на обиди - „изверг“,
„насилник“ и „мъжкар“ и клеветнически твърдения – „Стана ясно кой е мъжът,
обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й“,
„400 прорезни рани върху 18-годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г.“,
обективирани в статия със заглавие: „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната
в Стара Загора“, публикувана в електронния сайт на ответника http://fakti.bg/, ведно
със законната лихва, считано от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3000,00 лева до предявения размер от 10 000,00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Резон“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Карнеги № 1А, ет.4 да заплати на Г. К.
Г., ЕГН ********** сумата от 570,00 лева, представляваща направени по
производството пред първоинстанционния съд разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9