Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260621
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.08.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Георгиева
Като разглежда докладваното
от съдията
НАХД №
7623 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № РД-04-ХІ-Б-229/ 02.11.2020г.
на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на Г.С.Д., ЕГН: **********, за нарушение
на чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. т.5 от
Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание
чл.209а, ал.1 от З3 е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№ РД-04-ХІ-Б-229/ 02.11.2020г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на
Г.С.Д., ЕГН: **********, за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/
вр. т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването,
на основание чл.209а, ал.1 от З3 е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. /триста/ лева.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата
и лично в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление, като определи случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от юрк. Р.Г., която пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.10.2020г. от свид. Н.С.К. - държавен здравен
инспектор в Дирекция „ОЗ“, Отдел „ДЗК“ при РЗИ – Пловдив, съвместно с полицейски инспектор Н.И.Б., представител на Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив, извършили проверка в
транспортно средство за обществен превоз по линия № 26 с рег. № РВ7212АВ.
Пътното превозно средство представлявало закрито обществено място по смисъла на
§1а от ДР на ЗЗ, публ. в ДВ, бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ бр.42/2010г. и т.8 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на
Министъра на здравеопазването. Контролните органи се качили в автобуса и в хода
на проверката, установили, че водачът му - жалбоподателят Г.С.Д., не изпълнява
въведените с т.5 от Заповед №
РД-01-548/30.09.2020г. противоепидемични мерки, а именно не е поставило защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
С оглед установеното, на място, свид. К.
съставила АУАН № 001514 за
нарушение на чл.63 ал.4 от ЗЗ, вр. с т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването срещу Д. и в
негово отсъствие. Последният се запознал със съдържанието на акта и го подписал
с изричното отбелязване,че не се е чувствал добре и затова е свалил маската си.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП, с което на Д., за нарушение на чл.63 ал.4 от ЗЗ, вр. т.5 от
Заповед № РД-01-548/30.09.2020г.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от З3 е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства –
показанията на актосъставителя К. и на св. А.Д.К..
Св. К. потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Съдът кредитира показанията й като достоверни,
последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра и на показанията на св. К.,
която в показанията си уверява,че докато е изпълнявала длъжността „кондуктор“ в
процесния автобус заедно с жалбоподателя Д. в конкретното време, е станала
свидетел как му е станало лошо непосредствено преди спирката и затова си е
позволил да си свали маската. Самата свидетелка обяснява как се поставя въженце
между шофьорското място и седалките на пътниците като ограничителна линия и че
дори тя понякога сваля маската в автобуса, докато работи, защото се задушава.
При така
установените фактически положения съдът формира безспорен и категоричен извод,
че жалбоподателят Д. не е изпълнил
въведените от Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки в
т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020г., като не е поставил защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата в закрито обществено
място – управляваният от него автобус за градски транспорт.
Въпреки установеното, при извършената служебна
проверка съдът констатира съществени процесуални нарушения, които налагат
отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В конкретния случай поведението на Д. в акта и
постановлението е подведено под нормата на чл.63, ал.4 от Закон за здравето,
която не съдържа каквото и да било дължимо поведение от страна на правните
субекти, а определя правомощие на Министъра на здравеопазването при определени
обстоятелства да въведе със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния здравен инспектор за територията на страната или за определена
област. Същевременно определената за санкционна в НП – разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ е тази, която съдържа едновременно и диспозиция и санкция на
административното нарушение, и която със своя бланкетен харакер изисква
правното й привързване с конкретна заповед и мерки, каквито са тези от т.5 от
Заповед № РД-01-548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, т.е.
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е правноквалифицираща конкретното противоправно поведение,
но отсъства изобщо в АУАН. Посоченото представлява неправилно приложение на
материалния закон, като дадената правна квалификация на поведението на
нарушителя е несъответна. Коментираното нарушение е съществено, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да узнае кои са законовите
разпоредби, чието нарушаване е довело до ангажирането на
административнонаказателната му отговорност. В този смисъл е Решение №
782/16.04.2021г. на Административен съд – Пловдив по к.а.н.д. № 177/2021г.
За по-голяма прецизност, е необходимо да се посочи,
че в обстоятелствената част на акта и постановлението е следвало все пак да
бъде отразено конкретното място на нарушението, тъй като процесният автобус, в който е констатирано нарушението, се е
движил по линия 26, но това не е сторено.
Отделно от
горното и представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че спрямо разглеждания казус са били налице
материално-правните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и е
следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Конкретният случай се отличава със смекчаващи обстоятелства,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. На първо място
по делото липсват данни институтът на маловажност на случая вече да е бил
прилаган, по отношение на санкционираното лице с предупреждение, че при
повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Т.е. касае е се за извънредна изолирана
проява от страна на жалбоподателя. Същият признава нарушението, изразява
критичност към него и стремеж подобно нарушение да не бъда допускано в
бъдеще. Не може да убегне от вниманието
на съда и старческата възраст, в която се намира жалбоподателят, предвид че е
на 65 години, което, наред с горното, охарактеризира по-ниска степен на
обществена опасност на дееца. На следващо място, не без значение е и
обстоятелството, че констатирането на нарушението е станало непосредствено,
след като на жалбоподателя Д., управлявайки автобуса на градския транспорт, му
е станало лошо и е следвало да пие хапчета. Тук е мястото да се постави внимание върху
влошените условия на труд на шофьорите в градския транспорт – недостиг на
ППС-та, многочасови смени на път, липса на работна ръка и липсата на почивки,
които обстоятелства в своята съвкупност, от чисто човешка и морална гледна
точка, биха оправдали постъпката на Д.,
тъй като към този момент му е прилошало. Този факт е бил отбелязан от самия Д.
още при съставянето на АУАН, но не е бил взет под внимание от контролните
органи. Потвърждение за влошеното му здраве е и приложеното по делото копие на епикриза
с отразена нестабилна стенокардия-кресчендо. От друга страна Д. е бил в закрито
обществено пространство, каквото е управляваното от него ППС, по делото обаче
няма данни и не се установява в непосредствена близост да е имало други лица – пътници. Общоизвестни
са и способите – поставяне на въжено ограничение около шофьорското място,
неотваряне на първа врата, които способи шофьорите използват, за да се изолират
от останалите лица в транспортното средство и които макар не до там правилни, служещи за адаптация и справяне на лошите
условия на труд с една такава епидемична обстановка. Тези данни се потвърждават
и от разпитаната по случая св. К.. Разбира се от значение е и това, че
наказаното лице е „шофьор“, отделен от останалите и самостоятелно позициониран,
противно на функциите на един кондуктор, който в пряк и непосредствен контакт
таксува всички евентуално налични пътници в транспортното средство. В този
смисъл, следва да се посочи, че целта на ограниченията е да се намали риска от
разпространение на инфекция, поради което следва да се заключи, че липсата на
странични лица в непосредствена близост до извършителя на нарушението и
неносенето на предпазна маска от него, предвид и че шофьорското място е
отделено от останалите седалки в ППС, не поставя в опасност живота и здравето
на други хора. Очевидно обществената опасност на деянието и дееца в случая са
изключително ниски, а наложената санкция, макар и в минимално предвидения в
закона размер, е неоправдано висока, с оглед на причинените общественоопасни
последици и е несъразмерна с получаваните доходи на един обикновен работник, в
пенсионна възраст. При тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е можело
да процедира в условията на чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е съобразил горното, наказващият орган е
издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
На основание чл.63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН
страните в административнонаказателното производство имат право на разноски, с
оглед изхода на делото. В случая страните не направиха искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен
състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.