Р Е Ш Е Н И Е №1412
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети февруари хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 6725/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против П.И.Т.,
ЕГН **********
Според
изложеното в исковата молба, между ответника и трето на спора лице „Лайт
кредит“ ООД, бил сключен на дата
28.04.2017 г. договор за заем под № ****. На ответника е предоставена в заем сума от 600
лв. , която последният се задължил да върне заедно с възнаграждение на кредитора, на шест равни месечни вноски от
111.99 лв. или общо 671.94 лева. За обезпечение за вземането за договора за
заем е сключен между ответника,
кредитора му и ищеца като гарант, тристранен договор за гаранция гаранция
от същата дата 28.04.2017 год. с който ищцовото дружество гарантирало плащането
на вноските от страна на кредитополучателя, срещу което последният се задължил
да плати на гаранта шест месечни премии от 46.55 лв. Т. платил на „Лайт кредит“
ООД само 225.99 лв. към заемодателя, а
на гаранта – само 94.01 лв. от
гаранционното възнаграждение. Гаранцията била активирана и ищецът платил
задълженията на ответника, суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор и
поканил Т. да му плати, което не станало. Затова ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК. Ищецът, комуто е
даден срок по чл. 422 ГПК, иска да се
установи следното вземане против ответника: общо 631.24 лева , от които 445.95лв. плащане на активирана гаранция, и
185.29 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, както законната лихва върху сумите, считано от
подаване на заявлението - 29.11.2018г до
окончателното изплащане на вземането. Моли се и да се присъдят сторените по двете
производства разноски.
Ответникът оспорва иска в своевременен
отговор – не съществували договорите , от които ищецът черпи права. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 143 от ЗЗД и чл. 74 от същия закон. Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане
вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните доказателства,
съдът съобрази следното:
Двата договора от дата 28.04.2017 г. (
договор за заем под № **** и тристранния договор за гаранция), от които ищецът
черпи права , не са представени по делото; със свое определение по реда на чл.
146 ал. 2 от ГПК, постановено в откритото съдебно заседание на дата
20.02.2020г, съдът е указал тази липса на ищеца , комуто е и възложена тежестта
на докаже съществуването на договорите, които твърди в исковата молба. Това не
е направено. Вярно е , че от
заключението на вещото лице ,което иначе
съдът кредитира , може да се извлекат данни за плащания между гаранта и
кредитора, и такива за плащания от страна на длъжника в полза и на двете
дружества; липсва обаче основанието, поради което тези плащания са извършени.
Няма данни главницата по договора за кредит да е получена от Т., и при липса на
писмен договор, съдът не може да приеме за доказано съществуването на каквито и
да било договорки между страните за доказано, включително с оглед реалния
характер на договора за кредит. Липсата на доказан договор за кредит води не
само до отричане на задължението на ответника за реално изпълнение , тоест, до
правата на кредитора по него да получи реално изпълнение , в които ищецът иначе
е суброгиран, но и до недоказаност на хипотезата на чл. 74 или на чл . 143 от ЗЗД , в които се предполага съществуващо задължение. В последният случай е нужна и покана, каквато също не е
представена по делото , макар и да има изложение в исковата факти в тази
насока.
Дори и само поради дотук казаното, исковете са неоснователни.
На следващо място, с оглед изложените в
исковата молба факти , договорът между ответника и трето на спора лице „Лайт
кредит“ ООД, сключен на дата 28.04.2017
г. под № ****, би следвало да се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит. съдът обаче, поради липса на договор, не може да извърши
служебна проверка за съответствие на договора с императивните правила за
потребителската защита.
Исковете са неоснователни.
Разноските
по делото остават за сметка на ищеца. На
ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направил такива: бил е
представляван от назначен от съда особен
представител.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Лайт Кредит
Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2
, да се признае за установено по отношение на П.И.Т., ЕГН **********, че дължи
на ищеца общо 631.24 лева по договор за кредит № **** и договор за гаранция от
дата 28.04.2017 г., от които:
410.95 лв. суброгаторно вземане за главница
по договор за кредит № **** с „Лайт
кредит“ ООД,;
35.00 лева суброгаторно вземане за договорна
лихва по договор за кредит № ****, и
185.29 лв. неплатена част от възнаграждение
по договор за гаранция,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 19017/2018 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ