Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                               23.06.2022 г.                                  град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                          II  граждански състав

На двадесет и трети май                               година две хиляди двадесет и втора

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 350 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцата, чрез адв. И. Д., назначена с решение № 20-207-1324/21.12.2020 г. на Националното бюро за правна помощ за предоставяне на правна помощ заявява, че ищцата - С.Б. и ответникът - Д.Г., били сключили граждански брак на *** г. Непосредствено след сключване на брака съпрузите започнали строителството на къща в имот на родителите на ответника, находящ се в село К., о.К. и съставляващ УПИ III-60 в кв. 38 по плана на селото. Като доказателство за това сочи разрешение за строеж, издадено на името на ответника на *** г. от ОНС - К.. Къщата, построена по време на брака между страните по делото била триетажна и съставлявала източната част от сграда-близнак, със самостоятелен вход от юг, заедно с южния гараж и южните избени помещения, при съседи: от запад - улица, от юг - УПИ IV-62, от изток - УПИ VII-61, от север - УПИ II-60.

С решение от 15.07.1992г., постановено по гр.д. № 770/1991 г. по описа на К. районен съд и влязло в сила на 07.01.*** г., бракът между ищцата и ответника бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Семейното жилище, а именно построената от съпрузите къща, било предоставено за ползване на ответника. Съгласно твърденията на г-жа Б. къщата била завършена преди завеждане на делото за развод от страна на съпруга й, но не е била предмет на делба по време на бракоразводния процес. Освен разрешението за строеж, с което се е  снабдила от о.К. тя не разполагала със строителни книжа, тъй като същите били останали при ответника, но със свидетелски показания можела да установи периода, през който било извършено строителството, както и момента на неговото довършване.

Заявява, че доказателство за факта, че строителството на процесната къща е било извършено преди постановения между страните развод е обстоятелството, че съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Фактът, че това право не е погасено, е доказателство, че къщата е построена в изискуемия от закона срок, който в случая тече от издаване на разрешението за строеж, а именно *** г.

Сочи, че многократно след раздялата на съпрузите ответникът признавал и споделял, че и ищцата имала дял в построената къща, но при настояване от нейна страна да изплати полагащия й се дял, той е отказвал и до момента това не се е случило.

Твърди, че през 2014 г. между ответника и неговия брат - Г. М.Г., бил сключен договор за доброволна делба, с който същите извършили реална делба на общата сграда като ответникът получил в дял източната част от сграда-близнак, със самостоятелен вход от юг, заедно с южния гараж и южните избени помещения. Този договор бил вписан в Службата по вписванията и в момента като единствен собственик на цитирания имот се легитимирал само ответникът.

Счита, че всичко това поражда правния интерес за г-жа Б. от предявяване на настоящия иск, с който да поиска от съда да признае за установено, че тя е собственик на ½  идеална част от цитирания имот (тъй като същият е придобит по време на брака, построен с общи усилия на съпрузите, който след развода се е трансформирал в обикновена съсобственост между страните по делото) и да поиска делба на общата вещ на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността.

Заявява, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс, действал към момента на сключване и прекратяване на брака между страните по делото, предвижда, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Следващите две алинеи на чл. 19 посочват, че съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, както и че същият се предполага до доказване на противното. Чл. 26, ал. 1 от СК в редакцията му, действала към 07.01.***г.-датата на влизане в сила на бракоразводното решение на страните по делото, предвижда, че съпружеската имуществена общност се прекратява при развод между съпрузите. Съгласно следващия чл. 27 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

В този смисъл и предвид изложеното счита, че построената с общи усилия на съпрузите къща, представляваща източната част от сграда-близнак, със самостоятелен вход от юг, заедно с южния гараж и южните избени помещения, построена в УПИ III-60 в кв. 38 по плана на село К., о.К. е съпружеска имуществена общност, прекратена с постановяване на решението за развод между съпрузите и трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове на съсобствениците в нея.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че С.К.Б. е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ източната част от сграда-близнак, със самостоятелен вход от юг, заедно с южния гараж и южните избени помещения, построена в УПИ III-60 в кв. 38 по плана на село К., о.К. и да допусне делба на посочения имот при равни дялове на страните.

            С молба вх. 262144/11.02.2021 г. по описа на Районен съд – К. ищцата, чрез адв. И. Д. прави уточнение на петитума на искова молба, с което заявява, че: моли съда да признае за установено, че С.К.Б. е собственик на: ½ ид. част от недвижим имот, представляващ източната част от триетажна жилищна сграда-близнак, със самостоятелен вход от юг, построени в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден УПИ  III-60 с площ от 822 кв.м. на улица *** от квартал 38 по плана на село К., о.К. заедно с южния гараж и южните избени помещения, при граници и съседи: от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60.

            След като съдът приеме, че С.К.Б. е собственик на ½ ид. част от така описания имот, моли съда да допусне съдебна делба на същия при равни дялове на страните.

            С уточняваща молба вх. № 264069/23.03.2021 г. по описа на Районен съд  –К. особения представител на ищцата представя данъчна оценка на имота в размер на 2 682,90 лева. С оглед обстоятелството, че ищцата претендира ½ ид. част от процесния имот уточняват цената на предявения иск, а именно – 1 341,45 лева.

            С молба вх. № 265149/15.04.2021 г. по описа на Районен съд – К. адв. Д. заявява, че прилага актуално удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на делото, като същата за целия имот е в размер на 18 964,20 лева.

            С оглед обстоятелството, че ищцата петендира ½ ид. част от процесния имот, уточняват цената на предявения иск, а именно – 9 482,10 лева. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат П., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. Г.-Ч., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен, като съображенията й за това са следните:

 

Не отрича твърдението, че ищцата и ответника са били съпрузи от *** г.- до 1992 г. и от брака си имали две деца.

Заявява, че е невярно твърдението, че семейното им жилище е новопостроената къща, предмет на настоящото дело. Отбелязва, че ищцата и ответникът са живеели в семейното жилище на родителите на доверителят й до прекратяването на брака им.

Счита, че представеното от ищцата в полза на Д.М., разрешение за строеж №10 от ***г. на о.К. се явява нищожно, тъй като липсва предписана от закона форма, съгл. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и същото не поражда действие за тогавашните съпрузи Д. и С. М., тъй като искането за издаване на разрешение е направено само от бащата на ответника - М. Г. М., без знанието и съгласието на неговата съпруга, което опорочава акта. В тази връзка отбелязва, че, за да придобият право на собственост върху новата постройка, предмет на делбата, страните в настоящото производство е трябвало да осъществят придобивен фактически състав, а в настоящият случай такъв липсва, поради обстоятелството че разрешението за строеж № 10 от *** г. на о.К. е нищожно, за което представят, като доказателство Решение № 177"д" от 03.10.1994 г. на РС К..

Заявява, че видно от представеният с отговора нотариален акт № *** г. на К. народен съдия, се установява, че собственици на процесния имот са М. и С. М., родителите на ответника, и съответно те са и собственици на постройката в дворното място.

Сочи, че при така описаната фактическа обстановка, се установява, че единствените собственици на земята и сградите върху нея са на родителите на ответника и реално той става собственик едва след тяхната смърт, години след прекратяване на брака му с ищцата. Едва с извършването на делбата, между двамата братя - Д.М. и Г. М. през 2014 г., те стават собственици на имота, обект на настоящото дело. Следователно няма как С.Б. да има претенции за имот, който не е и никога не е представлявал съпружеска имуществена общност между нея и ответника. Момента на придобиване правото на собственост трябва да е бил по време на брака, а то е станало 10 г. след развода й с ответника.

Относно твърдението на ищцата, че новопостроената къща е била завършена и представлявала семейно жилище, категорично заявява, че това не е вярно. През краткият им семеен живот, страните в настоящото дело, са живели в къщата, построена от родителите на ответника в УПИ II-60. В тази връзка уточнява, че УПИ II-60 и УПИ III-60 са обособени след разделянето на парцел IV-224 в кв. 38 по плана на с. К. и са с идентичен адрес, а именно ул.. Дори в решението за развод, представено от ищцата било записано, че „Семейното жилище - къща в с. К., собственост на родителите на ищеца ...", което счита, че доказва, че страните в настоящото производство са нямали собственост, представляваща СИО. Що се отнася до твърденията от ищцата за съвместен принос, относно грижите за децата, отбелязва, че 2 години след развода на С.Б. и Д.М., родените от брака им деца били предоставени на него, съгласно Решение № 208"г" от 11.11.1997 г. на КРС, представено с настоящият отговор.

С  оглед на гореизложеното моли съда да   отхвърлите   предявения   иск като неоснователен и недоказан и им присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат С. Г. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа  обстановка:

 

По делото е представено удостоверение изх. №. издадено от Районен съд – К..  От същото се установява, че с влязло в законна сила решение №184 „в“ от 15.07.1992г., постановено по гр.дело №770/1991г. по описа на Районен съд – К. е прекратен сключения между С.К. Г.ева  и Д.М.Г. граждански брак. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Б.. Решението е влязло в законна сила на 07.01.***г.

 

Представен е договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот ***г на СВ сключен между Г. М.Г. и Д.М.Г..  От същия се установява, че съделителят Г. М.Г. получава в дял и става изключителен собственик на западната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отредели Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заедно със северния гараж и северните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60. Посочено е, че съделителят Д.М.Г. получава в дял   и става собственик на следния недвижим  имот : източната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заедно с южния гараж и  южните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60.

 

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, въз основа на обстоятелствена проверка №***г. на К. районен съдия се установява, че на основание чл.483 от ГПК М. Г.  М. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот : дворно място от 1560 кв., находящо се в село К., представляващо парцел IХ – 224, в кв.38 по плана на селото, заедно с построената в него къща, при граници : улица, Ж.М. и С.К..

 

Представено е  решение №177 „д“/03.10.1994 г., постановено по гр.дело №547/***г. по описа на Районен съд – К..  С решението е отхвърлен предявения от С. К. М.ва  против М. Г.М., Д.М.Г., Г. М.Г. и С.К.Б.  за обявяване нищожност на действия при отстъпено право на строеж по реда на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ  и разпореждане с имущество съпружеска имуществена общност изцяло като неоснователен.

 

Представено е разрешение за строеж №10/***г. за строеж на жилищна сграда находяща се в УПИ VIII – 244  /УПИ  III-60 – нов план/ кв.38 по плана на село К. с възложител Д.М.Г..

 

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №***г. издадено от кметство село К. се установява, М. Г.М. е починал на ***г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон С. К. М.ва – съпруга /починала на *** г./, Г. М.Г. /син/ и Д.М.Г. /син/.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.И.П..

 

От показанията на свидетеля П. се установява, че познавал Д. *** „заедно сме израсли“. С. я познавал след се оженила за Д.. Заявява, че те  като съпрузи са живеели в старата къща на родителите на Д.. През 86 – 88 г. двамата братя започнали да строят къща – близнак. Къщата била дигната донякъде, но не била завършена при развода. „Преди 5 – 6 М. изкара единия етаж и се пренесоха да живеят там“. Къщата била само на тухла докато Д. и С. били женени и те никога не са живеели там. Твърди, че след развода децата се гледали от М. и неговата майка. Къщата близнак имала покрив който бил поставен след развода между С. и Д.. „Те се  разведоха и тогава покриха къщата“.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Съпружеската имуществена общност (СИО) е уредена в СК от 1985 г., както и в СК от 2009 г. Съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

 

По делото не е спорно, че бракът между страните е бил сключен през ***г., а е бил прекратен с решение, влязло в сила на 07.01.*** г.

 

 

Както при действието на СК от 1985 г., така и при действието на СК от 2009 г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО. Законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. предполага съвместния принос. Презумпцията е оборима. Същото законово предположение предвижда и чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г.

В случая ищцата твърди, че е собственик 1 /2 ид . част  от източната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заесно с южния гараж и  южните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60, тъй като е придобит по време на брака, построен с общи усилия между съпрузите, построена съгласно разрешение за строеж №10/***г. на ОНС - К..

Ответника оспорва законовата презумпция за съвместен принос.

 

Съгласно чл. 21, ал.1 СК, съпружеската имуществена общност следва да се възприема като бездялово, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Съгласно ал. 2 на чл. 21 от СК съвместният принос "може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството". В това отношение няма промяна в правната регламентация и същата е била предвидена и в отменения Семеен кодекс (чл. 19, ал. 1 и 2).

От събраните по делото доказателства безспорна се установи, че ищцата и ответника са били съпрузи от ***г. до ***г., когато бракът помежду им е прекратен с развод. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че страните са живеели в семейно жилище собственост на родителите на ищеца. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани по делото.

 

По делото се установи, видно от представения нотариален акт ***г. на К. районен съдия, че собственици на процесния недвижим имот са родителите на ответника С. *** М.ва и М. Г.М..

 

Неоснователен е довода на ищцата че строежа на триетажната къща е започнал съгласно разрешение  за строеж №10/***г. издадено на Д.М.Г.. С решение №177 „д“/03.10.1994 г., постановено по гр.дело №547/***г. по описа на Районен съд – К. разрешение за строеж №10 от ***г. за построяване на жилищна сграда, с възложител Д.м.Г. се явява нищожно, тъй като липсва предписаната от закона форма, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което същото не поражда действие за съпрузите Д. и С. М.. Това е така,  защото искането за издаване на разрешение е направено само от бащата на ответника М. Г.М., без знанието и съгласието на неговата съпруга  С. *** М.ва. Видно от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, въз основа на обстоятелствена проверка №***. на К. районен съдия собственици на процесния имот, в което е построена триетажната къща са М. Г.М. и С. *** М.ва родители на ответника Д.М.Г.. Съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността /ЗС/ собственикът на земята е собственикът и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насаждения върху нея, освен ако  е установено друго.  В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства за оборването на законовата презумция. Налага се извода, че  собственици на земята и сградите върху нея са родителите на ответника. След смъртта на С. *** М.ва на *** г.и М. Г.М. на ***г. ответника е станал собственик. Към този момент гражданския брак между него и ищцата С.К.Б. е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 07.01.***г. Следователно процесния недвижим имот не представлява съпружеска имуществена общност. Това е така тъй като, за да е налице съпружеска имуществена общност момента на придобиване на правото на собственост трябва да е бил по време на брака между   страните.

 

Съдът намира твърдението на ищцата, че новопостроената жилищна сграда представлява семейно жилище за неоснователно. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че по време на брака си страните са живеели в дома на родителите на ответника. Строежа на новопостроената къща е  започнал след смъртта на родителите на ответника. Установи се, че по време на брака си страните не са живели в процесния недвижим имот.

 

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че в настоящия случай с ангажираните в производството доказателства ответникът е оборил установената в чл. 21, ал.1 от СК законова презумпция, според която вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.По селото не се доказа, че източната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заедно с южния гараж и  южните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60 е придобита по време на брака между страните. Недоказано остана твърдението,  на ищеца, че процесния недвижим имот е  бил семейно жилище. Доказателства са събрани в обратния смисъл.

 

По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

Съдът намира за неоснователен и иска за допускане до делба на процесния недвижим имот при равни квоти между страните по следните съображения :

 

В първа фаза на делбеното производство следва да бъдат доказани по категоричен начин дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала собствеността и съществува ли към момента на приключване на устните състезания имуществото, предмет на делбата.

 

Безспорно по делото се установи, че процесния недвижим имот е придобит след прекратяване на гражданския брак  между страните. Между страните по делото не е налице съсобственост по отношение  на процесния  имот. По изложените съображения  съдът намира, че предявеният иск  е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

            Воден от горните мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, о.К. *** иск правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим  имот : източната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заедно с южния гараж и  южните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60, като неоснователен.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим  имот : източната част от триетажна жилищна сграда – със самостоятелен вход от юг, построена в дворно място с площ от 709 кв.м., за което е отреден Урегулиран поземлен имот III-60, с площ 822 кв.м., на улица ***, в кв.38, по плана на село К., о.К. заедно с южния гараж и  южните избени помещения, при съседи от запад – улица, от юг УПИ IV-62, 63, от изток – УПИ VII-61, от север – УПИ II-60, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на Д.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, о.К. *** сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

 

 

 

                                                             

                                                             Районен съдия: