РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2327
Град Пловдив, 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря В.П. и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2074 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.В.,
против решение № 260034 от 11.05.2021 г. по анд № 263/ 2020 г. по описа на
Районен съд - Първомай,
в частта, с която е изменено издаденото наказателно постановление № 20-0325-000881
от 27.08.2020 г., издаден от началник РУ Първомай при ОД на МВР – Пловдив, като
на касатора е наложено административно наказание глоба на основание чл.175, ал.1,
т. 3 ЗДвП, като е намален размерът от 200 /двеста/ лева на 150 /сто и петдесет/
лева и лишаването от право да се управлява МПС от 6 /шест/ месеца на 4 /четири/
месеца.
Жалбоподателят счита
решението в оспорената част за неправилно, поради което моли същото да бъде
отменено. Изразява несъгласие с изводите на съда относно определяне размера на
наказанието, като твърди, че неправилно е стигнал до извода, че нарушителят е
лице със средна към висока степен на обществена опасност. Твърди, че безспорно
са налице извършени нарушения, но следвало съдът да има предвид и срока, за
който са били извършени – от 2006 г. до настоящия момент. Според жалбоподателя
следвало да се вземе предвид и трудовата му ангажираност, която е свързана с
ежедневно управление на МПС, поради което лишаването на касатора от правоуправление
за определения период значително би затруднило поетите трудови задължения, а
оттам и издръжката на семейството му.
Претендира
отмяна на решението, като се наложи предвидения за това нарушение законов
минимум.
Ответната страна
– РУ Първомай при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в
сила.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
За да постанови този резултат, Районен съд – Първомай е приел, че вменено в отговорност на водача нарушение
правилно е било подведено по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съдът е приел, че в съответствие
с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, санкциите са в посочените граници, но не е
съобразено изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН да се вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Така от
представените доказателства било установено, че А. е правоспособен за категории
В, М и АМ от 20.07.2006 година, като до момента има наложени със 7 влезли в
сила наказателни постановления и 11 фиша административни наказания за 21
нарушения на правилата за движение по пътищата, което според съда било достатъчно
основание за обжалваното нарушение да се счете неприложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Отчетено е, че за всички
тези нарушения глобите са били платени. Съдът е отчел и девиантното поведение
на жалбоподателя на инкриминираната дата, изразяващо се в грубо държане с
органите на реда, категорично първоначално противопоставяне на указанията към
него и дори псуване, наложила пристигане на мястото на проверката и на
ръководен кадър от РУ на МВР - Първомай. Посоченото определяло, според състава
на съда, нарушителя като лице със средна към висока степен на обществена
опасност. Поради това е приел, че целите по чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и
превъзпита лицето към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани, биха се постигнали и с наказания
към средата на предвиденото по чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата, но над нея, а именно – глоба в размер на 150 лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от четири месеца.
Настоящата
касационна инстанция намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Районният съд е
извършил пълна и всестранна проверка на издаденото наказателно постановление в
оспорената му част и събраните по делото доказателства, възприел установена
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се споделя и от
настоящия съд.
Според настоящия
съдебен състав на Административен съд -Пловдив изводите на съда за
законосъобразност на наказателно постановление в оспорената му част се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Не се установи нарушение на
материалния или процесуалния закон по отношение на постановеното решение.
Доводите, наведени
в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд,
който в мотивите на решението си ги е обсъдил изключително подробно. Правилно
районният съд е преценил тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, като е приел, че следва наказанието да се определи в размер
над средния за предвиденото наказание.
Съдът не възприема
твърденията на касатора за това, че трудовата му дейност зависи от това да е
правоспособен водач, тъй като в тези случаи при осъществяване на трудова
дейност зад волана, същият следва да е още по-стриктен към изпълнение на
задълженията си по ЗДвП. Освен това се констатира, че към настоящия момент
четиримесечният срок е изтекъл, имайки предвид, че СУМПС на касатора е иззето
още с АУАН на 21.08.2020 г.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което е
изменено издаденото наказателно постановление в оспорената му част, следва да
се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ № 260034 от 11.05.2021 г. по анд № 263/ 2020 г. по описа на Районен съд -
Първомай
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.