№ 2537
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20201110144041 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). Образувано е по предявени от СТ. ЦВ. КР. (ищец) срещу „КОСЕР“ АД
(ответник) обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 1660/03.08.2020г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 5400.00 лева за периода 04.08.2020г. – 04.02.2021г., ведно със законната лихва от
датата на уволнението до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор от 25.11.2019г., като е изпълнявал длъжността разносвач с място на работа –
Централен склад София, търговски обекти в гр.София. Посочва, че на 15.03.2020г. бил
уведомен по телефона от Светослава Петрова – служител на работодателя, да не идва на
работното си място, а да ползва неплатен отпуск, като не му било пояснено кога да се яви
отново. Уточнява, че след изтичане на ползвания отпуск, вкл. поради временна
неработоспособност, се върнал на работа, но бил притискан да подаде молба за напускане,
което не сторил. Твърди, че на 30.06.2020г. му били връчени Заповед на работодателя от
29.06.2020г., с която на основание чл.120, ал.3 КТ бил преназначен на длъжността
склададжия в обект София ЦС, ведно с длъжностна характеристика, както и предизвестие за
1
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Поддържа,
че на следващия ден получил и Заповед на работодателя от 30.06.2020г., с която работното
му време било намалено на 4 часа на основание чл.138а, ал.2 КТ, а на 04.08.2020г. му била
връчена Заповед № 1660/03.08.2020г. за прекратяване на договора му на основание чл.328,
ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа в предприятието.
Заповедите за прекратяване на правоотношението и за преназначаването на друга
длъжност без съгласие на служителя се оспорват от ищеца. Твърди, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор не е подписана от работодателя; че се отнася до
длъжността разносвач, каквато не е заемал към датата на издаването й, доколкото с
предходна заповед бил преназначен на друга длъжност – склададжия, макар и
незаконосъобразно; че не е давал съгласие за назначаването му на длъжността склададжия и
че не са налице предпоставките за това; че в предприятието на ответника няма спад в обема
на работа, в потвърждение на което е факта, че работодателят е назначил друго лице на
негово място; евентуално, че не е извършен подбор по реда на чл.329 КТ. Предвид
изложеното, иска от съда отмяна на оспорената заповед от 03.08.2020г. и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради твърдяното незаконно уволнение за периода 04.08.2020г. – 04.02.2021г. в
размер от 5400.00 лева. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, прекратено с оспорената заповед. Твърди, че заповедта е подписана от
надлежно оправомощено да упражнява работодателска власт лице и издаването й се
основава на обективно намален обем на работа с оглед въведената извънредната епидемична
обстановка в страната от 13.03.2020г. Поддържа, че преди прекратяване на договора с ищеца
работодателят е извършил подбор, като в същия период е прекратил договорите и на други
служители, наложено от същия факт – намален обем от работа. Твърди, че на практика
ищецът сам е поискал да ползва неплатен отпуск, за да се охрани трудовото му
правоотношение с оглед предприета от служителя процедура по рефинансиране на негов
кредит, след което е ползвал отпуск по болест, а след завръщането си на работа на
08.06.2020г. реално отказвал да изпълнява възложената работа, което било взето предвид
при извършения подбор. Уточнява, че заповедта по чл.120, ал.3 КТ не променя дължността,
а временно се възлага на служителя друга работа, поради което не е било подписвано
допълнително споразумение. Твърди, че след уволнението, ищецът е работил на друго
място, поради което и при условията на евентуалност не му се дължи търсеното
обезщетение. Прави искане за отхвърляне на искавата претенция. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 2151/25.11.2019г., по силата на който С.К. е постъпил
на работа при ответника на 26.11.2019г. на длъжност разносвач при пълно работно време и
2
основно месечно възнаграждение в размер на 900.00 лева. Договорът бил сключен с
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, като след изтичането му същият се
е трансформирал в безсрочен – чл.71, ал.2 КТ. Срокът за прекратяване на договора с
предизвестие бил определен на 30 дни.
Приложена е длъжностна характеристика за длъжността разносвач, видно от която
основните трудови задължения били извършването на разнос на поръчана стока от клиенти
по маршрут, установен от диспечера, и отчет на получените средства; подреждане на
стоката в складовата база и активно участие в товаро-разтоварните дейности; поддържане
на добрия търговски вид на опакованите пратки и подреждането им по начин да не се
наруши цялостта им.
Приет е заверен препис от диплома на С.К., видно от която същият има завършено
средно образование в Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна
техника – гр.София, с придобита специалност машинист-крановик. Видно от приложения
Правилник за вътрешния ред на работодателя документи за завършено образование и
придобита специалност или квалификация са били изискуеми при постъпване на работа.
Прието е предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на
ищеца на 30.06.2020г., с която е уведомен от работодателя, че трудовият договор ще бъде
прекратен след изтичане на установеното 30-дневно предизвестие на основание чл.328, ал.1,
т.3 КТ.
Приложена е Заповед № 2/29.06.2020г., връчена на ищеца също на 30.06.2020г., с
която на основание чл.120, ал.3 КТ работодателят е вменил на С.К. да изпълнява длъжността
склададжия в обект София ЦС. Промяната е обоснована с извънредната епидемична
обстановка и е лимитирана „до отстраняване на вредните последици от пандемията“. В
заповедта не е посочен краен срок на действие. Към нея е представена длъжностна
характеристика за длъжността склададжия, която е напълно идентична с тази за длъжността
разносвач. В същата се вписани същите права и задължения, каквито има разносвача, т.е. и
склададжията следва да извършва „разнос“ – пункт I, т.6 и т.7. Тази характеристика е
връчена на адресата на 03.07.2020г., за което е положен подпис.
Представена е Заповед без номер от 30.06.2020г., връчена на С.К. на 01.07.2020г., с
която същият е преназначен на четиричасов работен ден на основание чл.138а, ал.2 КТ,
оправдано отново с наложената извънредна епидемична обстановка.
Приета е Заповед № 1660/03.08.2020г. на работодателя, с която трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради
намаляване обема на работа, като е отразено, че служителят заема длъжността разносвач.
Заповедта е била връчена на ищеца на 04.08.2020г., за което не се спори. Установи се, че
документът е подписан за работодател от Мартин К., в качеството му на заместник
изпълнителен директор на предприятието, като от приложена длъжностна характеристика за
3
тази длъжност, връчена на Мартин К. на 01.03.2015г. се удостоверява, че на същия е била
предоставена работодателска правоспособност, тъй като видно от нея лицето има право да
сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения.
Представена е справка от ТД на НАП, видно от която към 19.02.2021г. ищецът не е
постъпвал на работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на договора с
ответника на 03.08.2020г. От документа се установява още, че ищецът е имал друг основен
договор с работодателя „Блек енд Ред“ ЕООД от 02.04.2019г., прекратен по съгласие на
страните на 01.08.2020г. Потвърждава се от представената трудова книжка, че за периода от
04.08.2020г. до 23.02.2021г., когато е извършена констатация по оригинала на същата,
ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.
Приети са подавани от работодателя справки – декларация по ЗДДС относно
декларираните от дружеството приходи от дейността за 2019г. и за 2020г.
За изясняване на спорни обстоятелства по делото са били допуснати основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, вещото лице по които, след преглед на
материалите по делото и справка при ответника, е установило, че:
Приходите от продажби през март 2020г. спрямо приходите за март 2019г. са
намалели с 21.32 %; през април 2020г. спрямо същия месец на 2019г. е налице спад от
45.31 %, през май 2020г. е налице намаляване на приходите с 23.44 % спрямо същия
месец на 2019г., през юни 2020г. спадът спрямо юни 2019г. е 15.11 % и през юли
2020г. спадът е 18.32 % спрямо юли предходната година;
Приходите от продажби през април 2020г. са по-малко спрямо тези от март 2020г.,
приходът от дейността за май 2020г. се е уваличил спрямо този от април 2020г.,
съответно е налице ръст в приходите през юни 2020г. спрямо май 2020г., приходите от
юли надхвърлят тези от юни 2020г.;
Заетите лица в предприятието на ответника с месторабота ЦС – София са 48 човека
към 01.03.2020г. и 28 – към 30.06.2020г., като 15 служители са освободени до края на
– ма-ма
м.март 2020г., 2 – през м.април и 3 през м.май;
Наетите лица са били с различна степен на образование и различни квалификации,
като същите са описани в Таблица № 1 от допълнителното заключение. Видно е от
него, че работодателят е наемал лица с основно, средно и висше образование, а от
завършилите средно образование някои са имали професинална квалификация, други
не;
За периода март-юни 2020г. новоназначени са били шестима служители, от които
четирима разносвачи и двама склададжии, а за периода юли – декември 2020г. –
назначени са били още 13 нови служители, като от тях 7 са на длъжност разносвач в
звеното, в което е работил ищеца;
Налице е текучество на кадрите, т.е. в кратки срокове са били наемани и
освобождавани служители.
4
Видно от приложената към заключението таблица, през м.март 2020г. работодателят е
освободил само четирима служители на основание намаляване обема на работа и един през
м.май 2020г. Съответно лицата с прекратени договори в срока за изпитване са шестима през
м.март 2020г. и двама – през м.април 2020г. 12 служители са били освободени по съгласие
на страните за периода март-юни 2020г.
Изслушан по реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с „КОСЕР“ АД не е работил.
Разпитан свидетелят на ищеца Вероника Петрова е заявила, че е работила при
ответника като разносвач до м.март 2020г., когато била извикана от началник склада –
Невена, с искане да прекратят трудовите отношения по споразумение. Признава, че е
напуснала (видно от справката по експертизата – на 26.03.2020г.), тъй като й обяснили, че
ще бъде първата, върната на работа. Пояснява, че така постъпвали и с други колеги, като
следващият явил се на срещата й заявил, че се е споразумял с работодателя. Уточнява, че
началник склада обосновала искането си към нея с това, че работата намалявала, но по
нейни наблюдения това не било така. Счита, че по време на извънредната ситуация за
справяне с пандемията от COVID-19 работата дори се увеличила, като при посещение на
работното си място след прекратяване на договора й установила, че на нейно място били
назначени други двама служители. Указва, че между задълженията на разносвача и
слададжията не е имало разлика, както и че при постъпване на работа не е имало значение с
какво образование са кандидатите. Твърди, че в същия склад е работил и ищеца С.К., от
работата на когото не е имало оплаквания, като по нейни наблюдения той е вършел
задълженията си съвестно.
Изслушан е свидетеля на ищеца Мирослава Йорданова, която е дала показания, че е
започнала работа като разносвач при ответника след първия локдаун (съгласно
експертизата - на 09.06.2020г.), а след това работата не е намалявала, напротив – уваличила
се е. Уточнява, че между работата на разносвачите и склададжиите не е имало разлика.
Заявява, че била помолена от представител на работодателя да прекратят договора по
взаимно съгласие, което станало през септември 2020г. Счита, че ищецът, с когото работили
в един склад, добре се е справял с работата си и не е използвал обиди към други колеги.
Разпитан е бил свидетел на ответника Невена Недялкова, служител на „КОСЕР“ АД.
Същата е заявила, че С.К. е изпълнявал задълженията си, докато е бил шофьор в
предприятието, но откакто станал разносвач не изпълнявал задълженията си в пълен обем,
тъй като не участвал в складовата дейност. Уточнява, че и като разносвач, и като
склададжия, работата му била в един и същи склад, но задълженията по двете длъжности се
различавали, като отказвал да изпълнява тези, характерни за длъжността склададжия.
Пояснява при зададени уточнителни въпроси, че в складовата база няма длъжност шофьор, а
разносвач и като такъв е работил ищеца. Поддържа, че от м.март до м.май и м.юни 2020г. е
имало спад в работата, заради което били намалени щатните бройки за разносвач и
5
склададжия. Твърди, че преди прекратяване на отношенията със С.К. е бил направен подбор
и уточнява, че под подбор има предвид, че тя е провеждала интервютата за започване на
работа с кандидатите. Посочила е, че м.май и м.юни 2020г. били прекратени договорите и на
други служители, като в звено разнос работили 10-15 човека и всички били освободени, а на
тяхно място не били назначавани други кандидати, с изключение на Румен Димитров. В
разпита си пояснява още, че имало текучество на кадри в склада, поради което не може да
уточни колко са били заетите в звеното, както и че ръководството в лицето на
изпълнителния директор К.К. и Светослава Петрова взели решение кой да бъде освободен, а
тя имала само задължение да уведоми уволнените. Уточнява, че Мартин К. е син на К.К.,
както и че същият е поел управлението на дружеството от баща си.
Разпитан е свидетел на ответника Светослава Петрова, управител „Складово
стопанство“ при ответника, която заявява, че познава С.К. и потвърждава, че трудовото
правоотношение с него било прекратено на 03.08.2020г., след извършен подбор на кадрите в
предприятието, наложено от намаления обем на работа. Посочва, че единият от критериите
бил образование и квалификация, а вторият – ниво на изпълнение на възложената работа.
Поддържа, че е бил освободен на соченото основание след преценка, че не е изпълнявал
задълженията си в пълен обем, за което е била информирана от прекия му ръководител
Невена Стефанова (разпитана в производството). Твърди, че решението за уволнението му е
било взето от нея, заедно с изпълнителния директор и заместникът му, а на по-късен етап от
изслушването допълва и други фигури като участници в комисията по подбор – председател
на Борда на директорите (вероятно Съвет на директорите) и ръководителите на обекти.
Признава, че решението е взето с цел намаляване на разхода от работни заплати, заради
спад в дейността на предприятието, поради което всички служители в изпитателен срок
били освобождавани незабавно, а с останалите били провеждани разговори относно това как
да преустановят отношенията. Уточнява, че няма решение за съкращаване на щатни бройки,
нито е съставена документация, обективираща извършения подбор.
С нарочни изявления ответникът е признал, че не е издавал заповед за въвеждане на
непълно работно време за всички служители, а спрямо тези, за които е взел решение да
преминат на четири часа, е издал персонални заповеди, както и че длъжностно щатно
разписание към 30.06.2020г. не е било изготвяно. Представя такова към 03.08.2020г., видно
от което на длъжността разносвач са били назначени 13 служители, а на длъжността
склададжия – 7 лица. Документът не носи подпис на представляващ дружеството, нито има
приложена заповед, с която щатното разписание се утвърждава.
Останалите приложени по делото документи не съдържат релевантни за делото
обстоятелства, поради което не се коментират.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни
изводи:
6
По отношение на подсъдността на спора:
Съгласно чл.114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по
мястото, където той обичайно полага своя труд. Между страните не е спорно и се установява
от трудовия договор, че С.К. е полагал труд в складова база на работодателя в гр.София,
поради което и спорът е разгледан от Софийския районен съд.
По отношение на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ
По настоящото дело се доказва, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение възникнало с подписване на трудов договор на 25.11.2019г., по силата на
който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност разносвач, както и че това
правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед от 03.08.2020г. и считано от
тази дата. По тези обстоятелства не е имало спор между страните, поради което същите са
отделени за безспорни с доклада по делото.
Спорно е съществуването на фактическо основание за прекратяване на договора –
намаляване обема на работа в предприятието на ответника и извършването на подбор между
служителите, изпълняващи сходни длъжности в засегнатото звено. В тази връзка ищецът
спори и относно законосъобразността на заповедта на работодателя по чл.120, ал.3 КТ. Тази
разпоредба дава право на работодателя да възложи на служителя работа от друг характер,
макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по
непреодолими причини. Оспорването на тази заповед може да стане не само с нарочен иск за
нейната отмяна, но още и преюдициално, при атакуване на последваща заповед, основана на
тази по чл.120 КТ – така и в Решение № 15 от 28.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 330/2011 г., IV
г. о., ГК. В настоящия случай се твърди от работодателя, че поради непреодолими причини
– извънредна епидемична обстановка в страната, е упражнил потестативното си право
едностранно да измени характера на работа на ищеца, като го е задължил да изпълнява
длъжността склададжия. Твърди също, че С.К. не е изпълнявал именно задълженията си
като склададжия, поради което при извършения подбор по чл.329 КТ е взел решение да го
освободи на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Законосъобразността на заповедта по чл.120 КТ
се преценява с оглед правомерността или не на отказа на работника или служителя да я
изпълни. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да разгледа и изложените от
страните аргументи относно законосъобразността и на тази заповед, без да се произнася с
диспозитив по отношение на нея, доколкото няма предявен нарочен иск за отмяната й.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Уважаването на иск на така предявеното
основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на
обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор,
7
разпределено в негова доказателствена тежест.
При изясняване на спора, съдът прие следното:
Процесната заповед е издадена от оправомощено да осъществява работодателска
власт лице – Мартин К., за когото не се спори и се установява от приложената длъжностна
характеристика, че като заместник изпълнителен директор е имал право да сключва, изменя
и прекратява трудови договори. Не се спори, че заповедта от 03.08.2020г. е била подписана
именно от това лице, въпреки отбелязването, че подписът е на представляващия
работодателя К.К.. Тези обстоятелства съдът намира за безспорни, като не коментира факта,
че не са приложени доказателства за избор на това лице на сочената длъжност. Право на
работодателя е да делегира права за прекратяване на трудовите договори на друго лице
измежду служителите.
Заповедта на работодателя по чл.120, ал.3 КТ е незаконосъобразна. С нея
работодателят е упражнил потестативното си право да измени едностранно съдържанието на
трудовото му правоотношение с работника, което право законът му е признал, но при
определени условия, наличието на които работодателят е следвало да докаже (Решение от
4.01.2006 г. на СГС по гр. д. № 4207/2004 г., ВК, II-Б състав). В настоящия случай,
ответникът не е установил, че е изменил характера на работа на ищеца, нито наличието на
непреодолими причини за това. От една страна, задълженията на склададжията и на
разносвача са напълно идентични. Това е отразено в приложените длъжностните
характеристики, съдържанието на които не е било оспорено в процеса, поради което съдът
ги кредитира и обосновава изводите си на тях при наличието на противоречиви данни от
свидетелските показания за това. От друга страна, под непреодолими причини се имат
предвид природни бедствия като пожар, земетресение, наводнение, както и обществени
бедствия - епидемии, производствени аварии и др. Те са „непреодолими“, тъй като създават
ситуация на извънредна обстановка в предприятието или в негово отделно звено, което
налага работодателят да мобилизира голяма част или цялата работна сила за извършването
на извънредни дейности, извън обичайния предмет на дейност на предприятието. Това може
да са спасителни, възстановителни, ремонтни и други мероприятия. Целта на тези дейности
е да се опази животът и здравето на хората и/или да се съхрани имуществото на
предприятието. Законът приема, че в подобни извънредни ситуации е обществено оправдано
квалификацията на работника или служителя да не се съобразява при временното му
възлагане по този ред на работа с различен характер от изпълняваната. В настоящия случай,
работодателят се позовава на наложената в страната извънредна епидемична обстановка, но
не обосновава как това се е отразило в работата на предприятието, че да наложи издаването
на заповеди за възлагане на нетипична работа – напр. за извършване на спасителни дейности
или такива по предотвратяване на аварии, за нужда от рязко преместване на стока,
заплашена от развала или погиване, което само по себе си няма общо с пандемията от
COVID-19. Напротив, възложените на С.К. задължения като склададжия по нищо не се
различават от вече изпълняваните от него като разносвач. Със заповедта се твърди само, че
8
има намаляване на продажбите в предприятието, поради отлив на поръчки и това налага
едностранната промяна, която дори не е времево ограничена, както изисква закона. Нещо
повече, не се и твърди подобни заповеди да са издавани по отношение и на други
служители, което да оправдава ангажирането им в нетипични за тях дейности, заради
непреодолимите причини.
Не е налице твърдяното намаляване на обема на работата в предприятието на
ответника. Съпоставката на приходите от продажбата в периода май-юли 2020г. спрямо
тези за същия период 2019г. е неудачно. Намаляването на прихода за 2020г. спрямо 2019г.
може да се дължи на различни причини и не води до извода, че извънредната епидемична
ситуация в страната е наложила този спад в продажбите. Видно е от основното заключение
на ССчЕ, че приходите за м.април 2020г. са в по-малък размер от тези, реализирани през
м.март 2020г. Приходите обаче за м.май 2020г. бележат растеж спрямо тези от м.април,
съответно печалбата за м.юни е по – висока от тази за м.май, а делът на прихода за м.юли
2020г. също надхвърля този за м.юни 2020г. При така онагледените в експертизата данни,
няма основание да се приеме намаляване на обема на работа в предприятието на ответника
към 30.06.2020г., когато ищецът е бил предизвестен за прекратяване на трудовото му
отношение на соченото основание, нито към датата на връчване на оспорената заповед. Този
извод се потвърждава и от показанията на свидетелите Вероника Петрова и Мирослава
Йорданова. Първата от тях споделя лични впечатления от м.март 2020г., за когато твърди, че
именно поради установената извнърдена обстановка в страната, разносът се е увеличил.
Втората от тях излага впечатленията си от последващ период – юни 2020г., когато смята, че
работата е била „доста“ и се е увеличавала. В тази връзка, съдът намира показанията на
свидетелите Невена Недялкова и Светослава Петрова за вътрешно противоречиви и
нелогични. От една страна, същите твърдят намаляване на продажбите и спад в работата в
складовата база след м.март 2020г. до м.юни същата година, което не се потвърждава от
експертизата. От друга страна, признават, че няма утвърдено ново щатно разпределение,
въпреки осовобждаването на работници, заради намалялата работа. Все пак, работодателят е
представил поименно дължностно разписание към 03.08.2020г., макар че то не е утвърдено
по предвидения ред – няма заповед на работодателя за това, нито същото е удостоверено с
подпис на представляващия предприятието.
Не е бил извършен подбор по чл.329 КТ по установения в закона ред. Съгласно
трайната съдебна практика, извършването на подбор, критериите за него и резултатите
могат да се установяват с всички доказателствени средства, вкл. гласни, тъй като законът не
поставя изискване подборът да се обективира в нарочен акт на работодателя. В настоящия
случай, доколкото се признава от работодателя и се потвърждава от свидетеля Светослава
Петрова, че няма съставени документи по извършване на подбора в предприятието, съдът е
допуснал изслушване на свидетели. Същите обаче не установиха конкретните параметри на
този подбор – кога е извършен, въз основа на какви критерии и как са били оценявани
служителите по всеки един от тях, в какви рамки (минимален и максимален резултат), как е
преценена квалификацията им и начина на работа, между кои лица е бил проведен, какви са
9
крайните резултати, кои лица са били в комисията, извършила подбора. В отговора си
ответникът поддържа позиция, че подбор е бил извършван между склададжиите в
централния склад отделно от този на разносвачите. Свидетелите не установиха това.
Напротив, свидетелят Светослава Петрова поддържа, че подбор е правен общо между
всички работници в склада. Същевременно твърди различен състав на участващите в
комисията, извършила подбора, съответно направила предложение за прекратяване на
договорите с определени служители, между които и ищеца. Недостоверни в тази насока са
показанията на Невена Недялкова, която под подбор визира проведените интервюта за
постъпване на работа. Твърди се, че при подбора образованието и квалификацията не са
имали никаква тежест, но това не е така според чл.329 КТ. Очевидно, квалификацията на
служителите на сходни длъжности с тази на ищеца не е била преценявана от работодателя.
По какви критерии е било оценявано нивото на изпълнение на възложените задачи също не
е ясно. Очевидно такива критерии не са били наличието или липсата на дисциплинарни
простъпки, тъй като видно от заключението на вещото лице дисципинарни наказания няма
наложени и съществуващи към датата на уволнението на ищеца за никой от служителите.
Именно тези така важни конкретни параметри на подбора не бяха установени със
свидетелските показания. Обстоятелството, че неизпълнението на всички задължения е
обусловило освобождаването на ищеца е по-скоро твърдение за дисциплинарна простъпка,
но не такова е уволнителното основание. В случай, че всички предпоставки за законно
уволнение са били налице и ищецът е бил освободен заради неизпълнение на задълженията
си като склададжия, което е взето предвид при подбора, то уволнението отново би се явило
незаконосъобразно, доколкото ищецът е имал основание да откаже да ги изпълнява, като
възложени със заповед, която противоречи на императивите на чл.120 КТ. И това при
условие, че между задълженията по двете длъжности – склададжия и разносвач имаше
разлика, каквато не се установи.
Намаления обем работа не може да се установи, базиран на броя заети служители в
предприятието към 01.03.2020г., съответно към 30.06.2020г. Спадът не е резултат на
освобождаването им, поради намален обем на работа в складовата база. Видно е, че голяма
част от служителите са напуснали по съгласие на страните (чл.325, ал.1, т.1 КТ), друга – са
били освободени в изпитателния срок, като без значение е дали работодателят е счел, че
нямат качества за възложената работа или е предприел един лесен начин за уволнението им,
доколкото това основание не изисква излагане на мотиви (аргумент и от показанията на
свидетеля Светослава Петрова). Само петима служители са били осовободени на основание
намаляване обема на работа – четирима през м.март 2020г. и един през м.май 2020г., но за
периода до края на м.юни 2020г. назначени са били нови шест служители, а до края на
годината – нови тринадесет, от които седем – в складовата база в ЦС София. Анализът на
заетостта по-скоро сочи на честа смяна на кадри, което обаче не е обусловено от спада в
продажбите на предприятието, какъвто спад не се и установи от заключението на вещото
лице.
10
Горните изводи обосновават отмяна на заповедта на работодателя, с която трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено. Като последица от уважаване на главния иск,
на уважаване подлежат и акцесорните претенции по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на С.К. на заеманата от него преди уволнението длъжност разносвач, на която съдът счете,
че следва да го възстанови, доколкото прие, че заповедта по чл.120, ал.3 КТ е
незаконосъобразна, а и с нея временно само могат да се възлагат дейности, различни от тези,
за които е сключен основния договор. Като основателен се уважава и иска за присъждане на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ. По делото се установи, че ищецът не е
работил по друго трудово правоотношение след прекратяване на това с ответника и до
04.02.2021г. Това се доказва както с приложената справка от ТД на НАП, така и от
извлечението от трудовата книжка. Твърденията на работодателя, че С.К. е работил след
04.08.2020г., не бяха доказани от него нито с писмени доказателства, нито при изслушване
на служителя по реда на чл.176 ГПК. Ирелевантно е обстоятелството, че процесният трудов
договор е втори по ред, тъй като за същия период е имало по-рано сключен трудов договор
при друг работодател, прекратен по съгласие на страните по него, считано от 01.08.2020г.
Това е така, тъй като дължимото по чл.225 КТ обезщетение е последица на конкретното
уволнение, признато за незаконно. Така и в Решение № 1624 от 28.10.2002г. на ВКС по гр. д.
№ 242/2002 г., III г. о. и Решение № 479 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 965/2009 г., IV г.
о., ГК, с които е прието, че при незаконно прекратяване на трудов договор за външно
съвместителство вредата „от това уволнение“ е винаги факт и тя се съизмерява с размера на
уговореното и пропуснато трудово възнаграждение. Ето защо и доколкото не е бил спорен
евентуално дължимия размер на това обезщетение за максимално допустимия срок, съдът
счита, че на ищеца следва да се присъди такова в размер на 5400.00 лева за периода
04.08.2020г. – 04.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда,
а не от датата на уволнение.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от него
разноски по водене на делото възлизат на 2550.00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение, за което не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК от насрещната
страна.
Ответникът следва да заплати и сторените разноски от бюджета на съда в размер на
400.00 лева – възнаграждение на вещото лице.
В тежест на ответната страна следва да се възложат още дължимите държавни такси
по уважените искове. Искът за отмяна на незаконното уволнение и за възстановяване (чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата) за всеки
11
от тях се събира такса в размер до 80 лева, но не по-малко от 30 лева. С оглед фактическата
и правна сложност на настоящото производство (обема от доказателства, наведените доводи
и възражения от страните, необходимостта от провеждане на съдебно дирене и т.н.), съдът
намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на по 50.00 лева за
всеки от тези искове. Държавната такса за осъдителния иск по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ е в размер на 216.00 лева. Общо дължимата държавна такса е 316.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението
на СТ. ЦВ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „Малка Брезовица“ № 8, със
съдебен адрес: гр.София, бул. „Генерал Ед.Тотлебен“ № 2, вх.Г, ет.2, ап.4 (чрез адв.К.П.),
извършено със Заповед № 1660/03.08.2020г. на работодателя „КОСЕР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 47.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, СТ. ЦВ. КР., ЕГН **********,
с адрес: гр.София, ул. „Малка Брезовица“ № 8, на заеманата преди незаконосъобразното му
уволнение длъжност разносвач в „КОСЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 47.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, „КОСЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 47, да
заплати на СТ. ЦВ. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „Малка Брезовица“ № 8,
със съдебен адрес: гр.София, бул. „Генерал Ед.Тотлебен“ № 2, вх.Г, ет.2, ап.4 (чрез
адв.К.П.), сумата 5400.00 лева - обезщетение за оставането му без работа за периода от
04.08.2020г. до 04.02.2021г. вкл., ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КОСЕР“ АД, ЕИК *********, да
заплати на СТ. ЦВ. КР., ЕГН **********, сумата от 2550.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми може да заплати по следната банкова
сметка на ищеца: BG 26 BPBI 7942 1023 4730 02 при „Юробанк България“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „КОСЕР“ АД, ЕИК *********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд сумата 316.00 лева - държавни такси по уважените
искове, както и сумата 400.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13