О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
No
гр. Ботевград, 18.04.2019 г.
Районен съд – Ботевград, V
граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гр. д. No 362 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на “А1 България” ЕАД, гр.
София, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. чл.
415 от ГПК. С разпореждане на съда No 1481 от 08.03.2019 г. исковата молба е
оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване в
едноседмичен срок на нередовности на същата, като посочи поотделно размерите на
всяка от претенциите си за главници за мобилни услуги по отделните договори за
електронни съобщителни услуги и размерите на всяка от претенциите си за
продажна цена по отделните договори за продажба на изплащане - в рамките на
общия заявен размер на исковата сума от 684.55 лв., а също и размерите на всяка
от претенциите си за лихва за забава върху отделните вземания – главници, като
формулира и надлежен петитум в съответствие с така предявените отделни
вземания, включително за неустойки, както и в същия срок да представи
доказателство за заплатена държавна такса по сметка на Ботевградски районен съд
за разликата между внесената такава от 100.00 лв. и дължимата държавна такса за
предявените искове в защита на различни интереси съобразно изискването на чл.
72, ал. 2 от ГПК, възлизаща общо на сумата от 200.00 лв., а именно следва да
внесе още сумата от 100.00 лв. Със същото разпореждане на ищеца е посочена
последицата при неизпълнение на дадените указания.
Съобщението, с
което ищецът е уведомен за разпореждането на съда, ведно с копие от последното,
му е връчено на 19.03.2019 г. При това едноседмичният срок за отстраняване на
нередовностите на исковата молба е изтекъл на 26.03.2019 г. В този срок ищецът
не е изпълнил всички дадени му от съда указания за отстраняване на нередовности
на исковата молба, като с молба вх. No 2355/28.03.2019 г., подадена по поща с
клеймо от 26.03.2019 г., е представил доказателство за заплатена държавна такса
по сметка на съда в размер на 100.00 лв. и е изложил твърдения, че
претендираните отделни услуги и продукти са предоставяни въз основа на индивидуални
договори и приложения към същите по Рамков договор от 14.06.2013 г., като е посочил по отделно дължимите
суми за отделните мобилни услуги за телефонни номера (2 броя) и за отделните
апарати по договори за продажба на изплащане (3 броя), но преди извършени
частични плащания по тези задължения. Ищецът не е посочил по отделно размера на
всяко едно от тези пет вземания след извършените частични плащания, които именно вземания – след
частичното им погасяване, са предмет на исковите му претенции. При това,
въпреки изрично дадените му указания от съда, ищецът не е отстранил
нередовностите на исковата молба и не е посочил поотделно размерите на всяка от
претенциите си за главници за мобилни услуги по отделните договори за
електронни съобщителни услуги и размерите на всяка от претенциите си за
продажна цена по отделните договори за продажба на изплащане, както и размерите
на всяка от претенциите си за лихва за забава върху отделните вземания, а с така
депозираната молба е посочил един общ размер на двете претенции за предоставени
електронни съобщителни услуги за два телефонни номера - по Приложение от
29.07.2015 г. и по Приложение от 02.09.2016 г., един общ размер на трите
претенции за незаплатени вноски за предоставени 3 броя продукти по Договор за
продажба на изплащане от 29.07.2015 г., Договор за продажба на изплащане от
02.09.2016 г. и Договор за продажба на изплащане от 10.09.2016 г., и един общ размер
лихвата за забава за тези пет вземания. Процесните вземания произтичат от
отделни облигационни правоотношения между страните, независимо от наличието на
рамков договор, с който общо се уреждат някои въпроси от съдържанието на
договорните правоотношения между тях, поради което и всяко претендирано вземане
по отделните договори представлява самостоятелна искова претенция и същата
следва да бъде индивидуализирана с посочване на нейния размер. В случая това не
е сторено от ищеца, въпреки дадените му указания от съда, поради което исковата
молба е останала нередовна.
С оглед изложеното и на основание чл. 129, ал. 3, изр.
1 във вр. ал. 2 от ГПК съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС,
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1,
съответно чл. 422 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
подлежат на обезсилване, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410 от ГПК в посочената хипотеза, е съдът в исковото
производство, постановил определението за прекратяване. Поради това
издадената по ч. гр. д. No 2334/2018 г. по описа на БРС заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за установяване на вземанията по която
е образувано настоящото исково производство, следва да бъде обезсилена.
Предвид
гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата
молба на “А1 България” ЕАД, гр. София, по която е
образувано гр. д. No 362/2019 г. по описа на Районен съд-
Ботевград, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
No 6997 от 21.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. No 2334/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :