Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260612 28.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 20484 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на делбата.
С решение № 1539 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 20484/2017 г. на РС-Пловдив
е допусната делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село Б.,
общ. Р., с адрес: ул. „***“ № **, цялото застроено и незастроено с площ от 730
(седемстотин и тридесет) кв.м., съставляващо УПИ ІІ-***, кв. 28 по плана на
селото, при съседи на имота: улица, УПИ IX-общ., VII-*** и ІІІ-***, ведно с
построената в описаното дворно място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА сграда, със
застроена площ от 72 кв.м. и всички
останали подобрения в дворното място, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: А.А.Ц.,
ЕГН **********, А.Д.Г., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********,
ПРИ КВОТИ: ½ (една втора) идеална
част за А.А.Ц.; 1/3 (една трета) идеална част за А.Д.Г. и 1/6 (една шеста)
идеална част за В. Д. А..
В първото по делото открито
съдебно заседание по реда на чл. 346 ГПК са предявени субективно пасивно
съединени искове по сметки на А.Д.Г., ЕГН ********** против А.А.Ц., ЕГН **********
и В. Д. А., ЕГН **********, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за осъждането
на ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, да
заплатят на ищцата разходите за ремонти дейности, изразяващи се в ремонт на
покривите на жилищната и стопанската сгради, извършен през месец август 2019 г.,
включващ частична смяна на греди, дъски, летви, полагане на хидроизолационно фолио,
пренареждане на керемиди, измазване на капаци и комини с хоросан, обшиване на
комини с ламарина на къщата, на обща стойност 6041.66 лева; смяна на улуци и водосточни
тръби на обща стойност 1800 лева; частична смяна на греди, дъски, летви,
измазване на капаци с хоросан на стопанската страда, на стойност 1000 лева; смяна
на старата дограма на къщата, извършена през месец април 2019 г. с нова, на
стойност 5 000.40 лева, като извършените
разходи за ремонтни дейности възлизат на обща стойност 13 842,06 лева, от които
6921,03 лева за А.А.Ц., съобразно притежаваната от него квота от ½
идеална част и 2307,01 лева за В. Д. А.
съобразно притежаваната от нея 1/6 идеална част от правото на собственост. Претендират
се разноски по исковете по сметки.
Предявените искове по сметки се
оспорват от А.А.Ц., с доводи за тяхната недоказаност. Оспорва се, че
приложените по делото разходно-оправдателни документи за извършени СМР са
антидатирани и изготвени за целите на процеса. Твърди се, че към датата на придобиване
на процесната къща от А.Ц. по силата на публична продан, същата е била с
алуминиева дограма, което се установява от извършената в изпълнителното
производство оценка. Оспорва се, че дограмата не е подменяна. Иска се
отхвърляне на исковете по сметки.
Съделителката В. Д. А., се
представлява от особен представител, който оспорва искове по сметки, без
конкретни възражения.
Становищата на съделителите по
способа за ликвидиране на съсобствеността са еднопосочни за изнасяне на имота
на публична продан.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делбата следва да се извърши чрез
изнасянето на допуснатия до делба имот на публична продан, както и че
предявените искове по сметки са частично основателни, като съображенията за
това са следните:
По способа за извършване на
делбата:
Втората фаза на делбата, съгласно
уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши в предметната рамка на
решението по допускане на делбата, т.е. за имотите, допуснати до делба и между
лицата, титуляри на правото на собственост, като е налице е пълна обвързаност
на делбения съд от решението по допускане на делбата, относно законосъобразния
способ, по който следва да се извърши делбата. В случая до делба е допуснато
дворно място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда и всички
останали подобрения. Следва да се отбележи, че, макар така наречените „подобрения“
да не са надлежно индивидуализирани в решението по допускане на делба, което е
постановено от различен съдия-докладчик, същите несъмнено са предмет на втората
фаза на делбения процес. Това е така, тъй като дворното място е допуснато до
делба ведно с построената в него къща, представляваща сграда основно
застрояване, поради което и
съществуващите в имота сгради с обслужващо предназначение не биха могли
да бъдат собственост на лица, различни от собствениците на терена, респ. на двуетажната
къща. Стопанските сгради е следвало да фигурират в диспозитива на решението по
допускане на делбата, тъй като те следват собствеността обекта основно
застрояване. В този аспект напълно се споделят съображенията, развити в решение № 295 от 19.12.2014 г. по гр.д. №
4415/2014г. на ВКС, I г.о., според които второстепенните постройки,
предназначени да обслужват жилищната сграда, представляват принадлежност към
тази сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следва да се допуснат до делба заедно с
нея. Ето защо се налага изводът, че след като второстепенните постройки са
посочени в диспозитива на решението по допускане на делба с израза „всички
останали подобрения“, то тези сгради следва да бъдат взети предвид при оценката
на имота и способа по извършване на делбата във втората ѝ фаза. Те също
са предмет на делбата.
Основен принцип в делбата е всеки
съделител при възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/, като при
избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са
обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите
права, както и становището им досежно начина на нейното извършване. В случая квотите
на съделителите не са равни, а в имота няма изградени самостоятелни обекти,
който да бъдат разпределени в дял по реда на чл. 353 ГПК. Отделните етажи на
жилищната сграда не отговарят на изискванията за самостоятелни обекти на
правното на собственост. Вторият етаж няма самостоятелен вход и санитарни
помещения. Последното се установява от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Р., която съдът кредитира изцяло. Върху имота има
запазено вещно право на ползване в обем на 4/6 идеални части в полза на С.М.Г.,
което е отчетено при оценката на имота, възлизаща на сумата от 59 876
лева, ведно с второстепенните постройки, съобразно приетото допълнително
заключение. Становището на съделителите за изнасяне на процесния недвижим имот
на публична продан следва да бъде зачетено. От една страна общото съгласие на съделителите
относно способа за извършване на делбата се ползва с приоритет, а от друга
фактическата подялба на имота е невъзможна. Следователно изнасянето на имота на
публична продан е единственият възможен способ за ликвидиране на
съсобствеността.
По исковете по сметки:
Според разпоредбата на чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. Тежест по смисъла на закона са необходимите разноски по поддържането
на общата вещ. Вземането има облигационен характер и може да се предяви спрямо
съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са
извършени необходимите разходи. Съсобствениците, направили подобни разноски не
се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, които дължат възстановяване
на направените разноски. Хипотезата е частен случай на забраната за неоснователно
обогатяване. На доказване подлежи само това, че тези разноски са предпазили
вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Достатъчно е те да
са били действително необходими и извършени с грижата на добър стопанин, тъй
като се касае до самото запазване на общия имот и/или до съхранението на
неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици.
В случая правата на съделителите,
основанието и момента, в който е възникнала съсобствеността, са установени с
решението по допускане на делбата. За преценката по основателността на
предявите искове, следва да се има предвид, че процесният недвижим имот е бил собствен
между С.М.Г. и двете ѝ деца М. Д. Г. и съделителката В. Д. А., при квоти
съответно от 4/6 идеални части за С. и по 1/6 идеална част за М.и В., на
основание прекратена съпружеска имуществена общност /СИО/ и наследствено
правоприемство. С нотариален акт за покупко-продажба от 31.10.2008 г. С. Г.
прехвърля на сина си М.по време на брака му със съделителката А.Д.Г., притежаваните
от нея 4/6 идеални части, като си запазва
пожизнено правото на ползване върху прехвърлените 4/6 идеални части. Така М.
Г., който не участва в делбата, става титуляр на 1/6 идеална част по
наследство, негова лична собственост, и 4/6 идеални части в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/. Притежаваните от М. Г. идеални части са изнесени на
публична продан, като съделителят А.А.Ц., на основание постановление за
възлагане от 01.02.2017 г., е придобил общо 3/6 идеални части, вследствие на
прекратена по силата на проданта съпружеска имуществена общност. Считано оттогава
е възникнала съсобствеността между страните по делото, при квотите, посочени в
решението по допускане на делба.
Публичната продан е деривативен
придобивен способ, като правата на приобретателя произтичат от правата на
прехвърлителя. Ако тези права или част от тях са обременени с ограничено вещно
право, правата на третото лице не се засягат. Ето защо, придобивайки 3/6
идеални части от правото на собственост, купувачът по проданта А.А.Ц. е
придобил 2/6 идеални части, обременени с вещно право на ползване и 1/6 идеална
част, която не е обременена. Съделителката А.Д.Г., вследствие на прекратената
СИО, е придобила изцяло обременени с вещно право на ползване 2/6 идеални части,
а съделителката В. Д. А. е титуляр на необременена с ограничени вещни права 1/6
идеална част, придобита по наследство.
Исковете по сметки са предявени
от А.Д.Г., титуляр на голата собственост, против другите двама съсобственици,
единият от които също е титуляр на обременени с ограничено вещно право идеални
части.
При това положение ключов за
изхода на делото от правна страна се явява въпросът дали съсобственик, който
притежава обремени с ограничено вещно право на ползване идеални части, участва
в необходимите разноски за поддръжката вещта съразмерно с частта си, или за тях
отговаря титулярят на вещното право на ползване в обема на притежаваните от
него права, в хипотезата при която разноските са направени от друг
съсобственик, чието право на собственост е обременено с право на ползване,
концентрирано в патримонимума на едно и също лице.
Законът за собствеността урежда
образно казано две групи облигационни правоотношения, от значение за отговора
на поставения въпрос. Това са правоотношенията, които възникват между
съсобствениците от една страна и тези, които възникват между собственика и
вещния ползвател от друга. Законът не урежда колизията между правата и
задълженията на съсобствениците и вещния ползвател, когато само част от правата
в собствеността са обременени с ограничено вещно право и един от
съсобствениците е извършил необходими разноски по запазването и нормалната
експлоатация на вещта.
Както бе вече изтъкнато чл. 30,
ал. 3 ЗС е частен случай на общия за гражданското право принцип за забрана на
неоснователното обогатяване, т.е. за да бъде уважен искът е необходимо да е
налице обедняване и обогатяване в правните свери на съсобствениците. Посочената
разпоредбата предвижда, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно на притежаваните права. Ползите са естествените и
гражданските плодове, които дава вещта, а тежестите са разходите, свързани с
нормалното употребление, поддръжката и запазването на вещта, в това число
разходите за административни и данъчни задължения. Анализът на законодателната
уредба сочи, че тя цели равнопоставеност в отношенията между съсобствениците,
като е недопустимо един съсобственик да участва само ползите, а друг само в
тежестите на общата вещ. Правата и задълженията на съсобствениците по повод
вещта намират своето взаимно оправдание, като срещу задължението за участие в
тежестите стои правото на участие в ползите. При разминаване се поражда право
на облигационен иск, било защото някой от съсобствениците е задържал за себе си
плодовете, или пък защото е направил необходими за общата вещ разходи, които
надвишават квотата му в собствеността. Става въпрос за вътрешни отношения между
съсобствениците.
Отношенията между собственика и
вещния ползвател са уредени по сходен начин - срещу вземането за ползите от
вещта стои задължението за разходите по поддръжката и нейното запазване.
Вещният ползвател е титуляр на ограниченото вещно право по силата на
транслативана сукцесия, т.е. по правоприемство от титуляря на правото на
собственост, тъй като единствено собственикът може да учреди ограничено вещно
право в полза на трето лице. Отношенията между вещния ползвател и собственика по
повод разходите за вещта също са в известен аспект вътрешни, макар правото да е
абсолютно. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя
съществено. Правото на ползване е противопоставимо, като абсолютно право, на
всеки, включително и на собственика на имота. Когато собственикът на един
недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване,
той се лишава от всяка възможност да ползва вещта и да добива естествените и
гражданските плодове. Същевременно обаче според чл. 57 ЗС вещния ползвател е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел, да я застрахова, както и да я върне на
собственика в това състояние, в което я е приел, след прекратяване на правото
на ползване, като ползвателят не отговаря за изхабяването на вещта, което се
дължи на обикновената ѝ употреба. Ето защо вещният ползвател, дори да е
направил подобрения в имота, няма право на иск за увеличената му стойност. Вещният
ползвател не е наемател, а титуляр на абсолютно право, от което произтичат и
задълженията му за разходите за запазване на вещта. В тази връзка право на иск
за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД той би имал единствено, ако след
прекратяване на ползването вложените във вещта разходи за подобрения значително
са увеличили нейната стойност в сравнение с първоначалното ѝ състояние. Тук
обаче не влизат необходимите разходи по поддръжката и запазването на вещта. Собственикът
не е правно задължен спрямо вещния ползвател да поддържа вещта в състоянието,
което тя е имала при учредяване на правото, за разлика от наемодателя, ако се
направи разграничение с договора за наем, тъй като вещният ползвател е титуляр
на вещно право, а не лице, което има облигация за ползването. Разходите за
поддръжката на вещта и необходимите ремонти за нейното запазване са за сметка
на ползвателя, защото намират оправдание в правото му да извлича ползите.
Законът не урежда случаите
относно това между кои лица възникват облигационни права и задължения в
хипотезата на съсобственост и учредено право на ползване върху идеални части.
По мнение на настоящия съдебен
състав, отношенията следва да се уредят по следния начин, в зависимост от
различните хипотези. Когато един от съсобствениците учреди право на ползване
върху притежаваните от него идеални части в полза на трето за собствеността лице,
правното положение на другия съсобственик не следва да се променя. Отношенията
между вещния ползвател и съсобственика, негов праводател, са вътрешни отношения
и те по никакъв начин не биха могли да се отразят на другия съсобственик.
Неразпоредилия се съсобственик е кредитор спрямо своя съсобственик за ползите и
тежестите от общата вещ, независимо от учреденото ограничено вещно право. Това
е така, тъй като, по аргумент от чл. 102, ал. 1 ЗЗД, длъжникът по едно
облигационно правоотношение не може да бъде заменен с друг, без съгласието на
кредитора. Ако от вещта е реализирана полза, съсобственик следва да се обърне
към другия съсобственик, като не може да търпи възражения, че не той, а вещният
ползвател е пасивно легитимиран по предявения иск. Същото се отнася и до
случаите на направени разходи за вещта. Когато обаче и двамата съсобственици са
учреди право на ползване в полза на трето за собствеността лице, или пък са
придобили права в съсобственост, при запазване правото на ползване в лицето на прехвърлителя,
хипотезата е различна. В този случай всеки един от съсобствениците е правно
обвързан с вещния ползвател. Следователно съсобствениците не си дължат взаимно
онези разходи за запазване на вещта, които се дължат от вещния ползвател, нито
пък имат право на иск за ползите един спрямо друг. В тази специфична хипотеза,
когато един от съсобствениците направи необходими за вещта разноски, той не
изпълнява задължение на другия съсобственик, а задължение на вещния ползвател.
Това е така, тъй като никой от съсобствениците няма право на произтичащите от
вещта ползи, респ. вещният ползвател няма право на необходимите за вещта
разходи, които сам е сторил. Последният дължи да върне вещта в състоянието в
което я е приел. Същевременното обаче всеки собственик има интерес да поддържа вещта
с оглед нейното запазване. Ако реализира подобни разходи, той следва да се обърне
към вещния ползвател, а не към другия съсобственик, тъй като по общата воля на
всички съсобственици кредиторът/длъжникът по облигационната връзка за правата и
задълженията, произтичащи от ползите и тежестите от вещта е сменен в лицето на
ползвателя.
В разглежданата хипотеза пожизнен
вещен ползвател на 4/6 ид.ч. от правото на собственост е майката на съпруга на
ищцата по иска по сметки, т.е нейната
свекърва. Категорично се установява от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, че през месеците април и август 2019 г. са извършени ремонт на
покрива на жилищната и една от стопанските сгради, както и подмяна на дограмата
на жилищната сграда. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля М. Г.,
които се подкрепят от показанията на свидетелите Ш., който е извършил ремонт на
покрива, Б. - съсед, и А., представител на дружеството, от което е закупена
дограмата, както и приложените по делото разходно-оправдателни документи. При
цялостен анализ на доказателствата по делото се налага извод, че дограмата на
къщата е подменяна два пъти - през 2009
г. и през 2019 г. Обстоятелството, че в извършената за целите на изпълнителния
процес оценка на имота, е посочено, че къщата е с алуминиева дограма, като е
налице спор дали дограмата не е била PVC, не е в състояние да обори извода, че тази дограма, без значение PVC или алуминиева,
е сменена и през 2019 г., т.е. след възникване на съсобствеността между
съделителите. Ремонтните дейности по думите на свидетеля М. Г. са платени от
неговата съпруга със съгласието на неговата майка – вещен ползвател.
Съдът приема, че извършените
ремонтни дейности са такива по запазване на общата вещ в добро състояние,
доколкото подмяната на покрива и дограмата предпазват вещта от развала. Не може
да се приеме обаче, че ищцата по иска по сметки има право на пълната стойност
за тези разноски спрямо обременете с ограничено вещно право идеални части,
притежание на съделителя А.А.Ц.. Ищцата и този съделител черпят правото си на
собственост, в известен аспект, от общ праводател, а именно С.Г., която е
титуляр на правото на ползване на преимуществената част от идеалните части от
имота. Ищцата по иска по сметки, както бе вече изтъкнато, е титуляр на голата
собственост. Следователно възможните причини за извършените от нея ремонти биха
могли да бъдат две от житейска гледна точка, или защото живее в имота със
съгласието на вещния ползвател, или пък защото е искала да го надари, с оглед
близките им роднински отношения. При всяко едно положение обаче е налице
обогатяване в правната сфера на вещния ползвател, тъй като той има право да
ползва вещта до своята смърт, срещу което стои задължението да я поддържа в
добро състояние. Обогатяване в правната сфера на другия съсобственик, в обема
на притежаваната от него гола собственост, не е налице. В този обем права, този
съсобственик нито може да ползва вещта, нито да извлича плодовете. Обосновано
може да се предположи, че до погасяване на правото на ползване, вещта ще се
нуждае или от повторен ремонт, или пък, че нейното състояние би било такова,
каквото е било към момента на възникване съсобствеността между страните по иска
по сметки. Ответникът А.А.Ц. би получил така или иначе вещ с употребена дограма
и покрив, вследствие на тяхната експлоатация от ползвателя. Следователно обогатяване
в правната сфера на А.А.Ц. в случая няма. По аргумент от чл. 57, ал. 1 и ал. 2
ЗС, неоснователно обогатяване би било налице, ако след погасяване на правото на
ползване, вещта е в по-добро състояние от състоянието ѝ при придобиване
на голата собственост от този съделител. Тогава би могло да се приеме, че
ищцата има право на иск по чл. 59 ЗЗД за по-малката от двете суми от вложените
разноски и увеличената стойността на имота, ако е налице такава. Това обаче е
свързано с настъпване на нов факт, а именно погасяване на ограниченото вещно
право, което ще бъде основание за нов иск.
Ето защо за разходите,
вложени от ищцата за предпазване на вещта от развала, ответникът А.А.Ц. отговаря
до размер на 1/6 идеална част, съответна на притежаваните от него необременени
с право на ползване права. Идеалната част на ответницата В. Д. А. не е
обременена с вещни права, поради което и предявения против нея иск следва да се
уважи изцяло.
Въпросът за това в чий
патримониум в възникнало претендираното вземане по сметки, е въпрос на
доказване на исковата претенция и приложение на материалния закон, като следва
да се изтъкне, че при извършване на делбата, съдът служебно следва да отчете правата
на вещния ползвател, според възприетото в решение
№ 187 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 1300/2014г. на ВКС, I г.о., макар той да
не е страна. Ето защо правата на третото лице, не могат да бъдат игнорирани,
включително и при преценката по основателността на исковете по сметки, след
като те са доказани и установени по делото, макар и ответникът по исковете по
сметки да е процесуално пасивен, що се касае до тези въпроси.
По разноските:
За извършването на делбата
съделителите следва да заплатят четири процента държавна такса върху паричната
оценка на квотата им в съсобствеността, както следва: А.А.Ц. – 1 197,52 лева, А.Д.Г. – 798, 34 лева, В. Д. А.
– 399,17 лева. В. Д. А. следва да заплати на А.А.Ц. сумата от 600 лева –
разноските за назначения в нейна полза особен представител, платени от този
съделител. А.А.Ц. е направил разноски за експертиза в размер на 200 лева, от
които има право на 100 лева от другите двама съделители според квотите им, или
66,66 лева от А.Д.Г. и 33,33 лева от В. Д. А.. А.Д.Г. е направила разноски за
експертиза в размер на 50 лева, от които има право на 25 лева от А.А.Ц., които
следва да се прихванат с нейното задължение от 66,66 лева, и 8,33 лева от В. Д. А..
По
исковете по сметки А.Д.Г. дължи държавна такса в размер на четири процента от
отхвърлената им част – 184,56 лева. Ответниците по исковете по сметки дължат по 92,28 лева – държавна такса,
съобразно уважената част. Ищцата по иска по сметки има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева от общо претендираните 600 лева, съобразно
уважената част от исковете по сметки. Разноските за адвокатско възнграждение
следва да се разпределят по следния начин: 100 лева за А.А.Ц., тъй като
предявеният против него иск е уважен за една трета от исковата претенция, и 200
лева за В. Д. А., тъй като предявеният против нея иск по сметки е уважен
изцяло.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
допуснатия до делба с решение № 1539 от
22.04.2019 г. по гр.д. № 20484/2017г. на РС-Пловдив недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в село Б., общ. Р., с адрес: ул. „***“ № **, цялото
застроено и незастроено с площ от 730 (седемстотин и тридесет) кв.м.,
съставляващо УПИ ІІ-***, кв. 28 по плана на селото, при съседи на имота:
улица, УПИ IX-общ., VII-*** и ІІІ-***, ведно с построената в описаното
дворно място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА сграда, със застроена площ от 72 кв.м. и
всички останали подобрения в дворното място (второстепенни сгради),
чиято оценка възлиза на 59 876 лева, като делбата е допусната между А.А.Ц., ЕГН
**********, А.Д.Г., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********, ПРИ КВОТИ:
½ (една втора) идеална част за А.А.Ц.;
1/3 (една трета) идеална част за А.Д.Г. и 1/6 (една шеста) идеална част за В. Д.
А..
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК А.А.Ц., ЕГН ********** и В.
Д. А. ЕГН ********** да заплатят на А.Д.Г., ЕГН ********** на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС суми от по 2307,01 (две хиляди триста и седем лева и една стотинка)
лева – всеки от тях, представляващи разходите за ремонти дейности на
сградите, в допуснатия до делба УПИ ІІ-***, кв. 28 по плана на село Б.,
изразяващи се в ремонт на
покривите на жилищната и стопанската сгради, през месец август 2019 г.,
включващ частична смяна на греди, дъски, летви, полагане на хидроизолационно
фолио, пренареждане на керемиди, измазване на капаци и комини с хоросан,
обшиване на комини с ламарина на къщата, на обща стойност 6041.66 лева; смяна
на улуци и водосточни тръби на обща стойност 1800 лева; частична смяна на
греди, дъски, летви, измазване на капаци с хоросан на стопанската страда, на
стойност 1000 лева, както и за смяна на старата дограма на къщата, извършена
през месец април 2019 г. с нова, на стойност 5 000.40 лева, като присъдените
суми са съответни на притежаваните от ответниците по 1/6 (една шеста) идеална
част от правото на собственост, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Г., ЕГН **********
против А.А.Ц., ЕГН ********** иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над уважения
размер от 2307,01 (две хиляди триста и седем лева и една стотинка) лева до
пълния му предявен размер от 6921,03 (шест хиляди деветстотин двадесет и един
лева и три стотинки) лева, съответни на притежаваните от този ответник 2/6 (две
шести) идеални части от правото на собственост, обременени с ограничено вещно
право на ползване.
ОСЪЖДА А.А.Ц., ЕГН **********, А.Д.Г., ЕГН ********** и
В. Д. А., ЕГН ********** да заплатят по сметка на РС-Пловдив следните суми за
държавни такси по извършването на делбата и по исковете по сметки, както
следва:
-
А.А.Ц. - сумата 1 197,52
лева и сумата 92,28 лева;
-
А.Д.Г. - сумата 798,34 лева
и сумата 184,56 лева;
-
В. Д. А. – сумата 399,17
лева и сумата 92,28 лева.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН ********** да заплати на А.А.Ц.,
ЕГН ********** следните суми: 600 лева - разноски за назначения в нейна
полза особен представител и 33,33 лева – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН ********** да заплати на А.Д.Г.,
ЕГН ********** следните суми: 8,33 лева – разноски за експертиза и 200 лева – разноски за адвокат по
предявения иск по сметки.
ОСЪЖДА А.А.Ц., ЕГН ********** да заплати на А.Д.Г., ЕГН **********
сумата от 100 лева - разноски за адвокат по предявения иск по сметки,
съобразно уважената част.
ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН ********** да заплати А.А.Ц., ЕГН **********,
по компенсация с вземането ѝ от 25 лева, сумата от 41,66 лева
разноски за експертиза по оценката и поделяемостта на допуснатия до делба имот,
съобразно квотата ѝ.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.