НОХД № 1308/2016г.
МОТИВИ
:
Производството е образувано по внесен от
Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Я. *** и подсъдимия А.Б.Я. ***
І. За престъпление по чл.347 ал.1
от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 03.02.2016 г., в района на 105 км. и
500 метра, по маркировката на жп линията от гара „Пловдив“, в посока гара „София“, в
съучастие, като извършители, са повредил
телефонна, телеграфна и телеписна уредба, прерязвайки 2 бр. магистрални
проводници – тип ТЗАЕПБС, със сечение 24х4х1.2 кв. мм., и тип МККЖ, със сечение
4х4х1.2 кв. мм.,
собственост на ДП „НКЖИ“ гр. София, представлявано от М.А.Л., по които се осъществявал пренос на съобщителни връзки –
влаково преки, телефонни способи и влакови-диспечерски радиовръзки и с това са прекъснали съобщителната връзка между
дежурните ръководители на гарите Пазарджик и Септември и връзката на същите с влаковия диспечер в гара „Пловдив“.
ІІ. За престъпление
по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК, за това, че
на 03.02.2016 г., в района на
105 км. и 500 метра, по маркировката на жп линията от гара „Пловдив“, в посока гара „София“, след предварителен сговор,
чрез използване на техническо средство – ножовка, са отнели чужди движими вещи – 9
метра магистрален проводник, тип „ТЗАЕПБС“, със сечение 24х4х1.2 кв. мм, на
стойност 476.37 лева, и 9 метра магистрален
проводник, тип „МККЖ“, със сечение 4х4х1.2 кв. мм., на стойност 811.62 лева,
всичко на обща стойност от 1287.99 лева, от владението на ДП „НКЖИ“ гр. София,
представлявано от генералния директор М.А.Л., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи
не са били под постоянен надзор и случаят не е маловажен.
Подсъдимите се признават
за виновни по предявеното им обвинение, като признават изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е по реда
на Глава 27-ма от НПК.
Прокурора заявява, че
поддържа обвинението като пледира за налагане на
наказание лишаване
от свобода на подсъдимите .
Защитата пледира за налагане на справедливо
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
По делото е приет
за съвместно разглеждане граждански иск предявен от ощетеното юридическо лица
ДП „НКЖИ“ гр.София, представлявано от М.А.Л. против подс.А.Б.Я. и Д.Я.Ш.
солидарно за сумата 1287, 99 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от 03.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата и е конституирано
ощетеното юридическо лице ДП „НКЖИ“ гр.София, като граждански ищец по делото.
Пазарджишки районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Сутринта на 03.02.2016 г., подс.Д.Ш.
и подс.А.Я.,***, решили да отидат до жп линията, намираща се между селата
Злокучене и Лозен, в района на
105 км. и 500 метра, по маркировката на жп линията от гара „Пловдив“, в посока гара „София“. Подсъдимите знаели, че там имало изкоп и се
полагали кабели, които те планирали да отрежат и да откраднат. За целта взели
ножовка и чувал. Когато пристигнали на набелязаното място, с помощта на
ножовката подс.Д.Ш. и подс.А.Я. прерязали 2 бр. незаровени магистрални
проводници – 9 метра
магистрален проводник, тип „ТЗАЕПБС“, със сечение 24х4х1.2 кв. мм, и 9 метра
магистрален проводник, тип „МККЖ“, със сечение 4х4х1.2 кв. мм. На това място имало общо три
реда кабели, като по два от тях се предавали съобщенията между гарите, а по
третия – сигнализация за семафорите и информация за влаковете. При нарушаване
на целостта, на който и да било от трите проводника, веднага се прекъсвал
сигналът между гарите. С прерязването на двата проводника от двамата обвиняеми
се случило точно това – изчезнала съобщителната връзка между дежурните ръководители на гарите Септември и Пазарджик, както и връзката на същите с влаковия диспечер в гара „Пловдив“.
След това подсъдимите прибрали
отрязаните проводници в чувала и се върнали обратно в с. Злокучене, където в
края на селото, на изолирано място обгорили проводниците, за да падне
изолацията им и да остане само медта. Накрая поставили цветния метал в чувала,
като имали намерение да го продадат и да си разделят парите.
Междувременно прекъсването на
съобщителната връзка, вследствие на деянието на подсъдимите било моментално
установено. Св. Владов, работещ като техник-механик в жп транспорт при ДП НКЖИ
– Секция „Сигнализация и телекомуникация“, бил уведомен по телефона от дежурния
ръководител при жп гара Септември. Тръгвайки по трасето, той установил мястото,
където двамата обвиняеми били срязали магистралните проводници. За случилото се
бил подаден сигнал и на полицейските служители в РУ на МВР – Септември, които
извършили оглед на местопроизшествието.
Св. Г.А. – Началник на Група „Криминална
полиция“ при РУ на МВР – Септември, и неговият колега му – Венко Димитров,
посетили самото местопроизшествие, а
след това и провели съответните ОИМ по установяване на извършителите. В хода на
последните те получили оперативна информация, че извършители на деянието били подсъдимите
Ш. и Я.. След проведените оперативни беседи с тях те си признали за стореното и
подробно описали начина на извършване на деянието си. След това те предали с
протокол за доброволно предаване откраднатите проводници. Двамата подсъдими дори
показали мястото, където били изгорили проводниците. На последното бил извършен
оглед на местопроизшествие.
В хода на проведеното разследване
е била назначена и изготвена оценъчна
експертиза, като
видно от заключението й, стойността
на деветте метра магистрален проводник, тип
„ТЗАЕПБС“, със сечение 24х4х1.2 кв. мм, е 476.37
лева, а на деветте метра магистрален проводник, тип „МККЖ“, със сечение 4х4х1.2 кв. мм., е 811.62 лева. Обща
стойност на отнетите
вещи възлизала на сумата от
1287.99 лева.
Видно
от справките за съдимост на двамата подсъдими, е че същите не са осъждани към
момента на извършване на деянието, като подс.А.Я. е реабилитиран.
Срещу
подс.Д.Ш. и А.Я. било образувано наказателно производство.
По
Доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът
установи възоснова на самопризнанието на подс.Д.Ш. и А.Я., което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Б.Л., Иван
Владов, Г.А., заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените
доказателства по делото .
В случая
няма противоречие в доказателствения материал и фактическата обстановка по
делото е такава каквато е изложена в обвинителния акт .
От
правна страна:
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Д.Ш. и А.Я. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба по чл.347 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна доказателствата сочат, че на 03.02.2016 г., в района на 105 км. и 500
метра, по маркировката на жп линията от гара „Пловдив“, в посока гара „София“, в
съучастие, като извършители, са повредил
телефонна, телеграфна и телеписна уредба, прерязвайки 2 бр. магистрални
проводници – тип ТЗАЕПБС, със сечение 24х4х1.2 кв. мм., и тип МККЖ, със сечение
4х4х1.2 кв. мм.,
собственост на ДП „НКЖИ“ гр. София, представлявано от М.А.Л., по които се осъществявал пренос на съобщителни връзки –
влаково преки, телефонни способи и влакови-диспечерски радиовръзки и с това са прекъснали съобщителната връзка между
дежурните ръководители на гарите Пазарджик и Септември и връзката на същите с влаковия диспечер в гара „Пловдив“.
От субективна страна подсъдимите са действали с косвен /евентуален/ по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на своето деяние и са допускали настъпването на обществено опасните последици.
Същите са съзнавали, че прекъсват съобщителните връзки и са допускали това,
като пряката ми цел е била да отнемат проводниците. Всеки един е съзнавал, че
действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Д.Ш. и А.Я. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1
от НК.
От обективна страна доказателствата сочат, че на 03.02.2016 г., в района на 105 км. и 500
метра, по маркировката на жп линията от гара „Пловдив“, в посока гара „София“, след предварителен сговор,
чрез използване на техническо средство – ножовка, са отнели чужди движими вещи – 9
метра магистрален проводник, тип „ТЗАЕПБС“, със сечение 24х4х1.2 кв. мм, на
стойност 476.37 лева, и 9 метра магистрален
проводник, тип „МККЖ“, със сечение 4х4х1.2 кв. мм., на стойност 811.62 лева,
всичко на обща стойност от 1287.99 лева, от владението на ДП „НКЖИ“ гр. София,
представлявано от генералния директор М.А.Л., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи
не са били под постоянен надзор и случаят не е маловажен.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на своето
деяние и са искали настъпването на обществено опасните последици.
Същите са съзнавали, че вещите са чужди и че
липсва съгласие на собственика им, съзнавали, е че като ги отнемат извършват
противозаконно действие . Съзнавали са също така, че вещите са без постоянен
надзор и че използват техническо средство – ножовка. Всеки един е съзнавал, че
действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла, като
предварително са се сговорили да извършват кражби.
От правна страна съдът намира, че
в случая са налице квалифицираните елементи на престъплението, тъй като случаят
не е маловажен и подсъдимите са се сговорили предварително да извършват кражби,
също така вещите предмет на престъплението не са били под постоянен надзор.
Налице е и квалифициращия признак техническо средство, тъй като подсъдимите са
използвали ножовка , за да прекъснат кабелите и да установят владение върху
тях.
По наказанието :
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подс.Ш. и Я. деяние по чл.347 ал.1 от НК, което макар да не е тежко престъпление по смисъла на закона се явява деяние
със завишена степен на обществена опасност предвид създадената опасност за
сигурността на движението на влаковете.
Съдът
прецени като висока и обществената опасност на деянието по чл.195 ал.1 т.2, 4 и
т.5 от НК, което е тежко престъпление по смисъла на НК и е квалифицирано деяние
по смисъла на закона.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия А.Я., който е реабилитиран към
момента на извършване на деянието, но предходните му осъждания може да бъдат
отчетени като негативни характеристични данни.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подс.Д.Ш., който не е
осъждан и има добри характеристични данни.
Съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства на подс.А.Я. чистото съдебно минало и тежкото му материално положение, а
като отегчаващо негативните характеристични данни произтичащи от предходните
осъждания за които е реабилитиран.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността на подс.Д.Ш. обстоятелства – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и тежкото му материално
положение.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и в частност на чуждото право
на собственост, както и на желанието на
подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин.
При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подс.А.Я. и Д.Ш. наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода за всеки един от тях за
престъплението по чл.347 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК .
Съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и на основание посочения тест от закона намали размера на наказанието една
година и шест месеца лишаване от свобода с една трета, така, че размерът на
наказанието на подс.А.Я. и Д.Ш. за престъплението по чл.347 ал.1 от НК във
връзка с чл.20 ал.2 от НК стана една година лишаване от свобода .
При тези данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.А.Я. наказание две години
лишаване от свобода за престъплението по чл.195 ал.1 т.2, 4 и т.5 от НК във
връзка с чл.194 ал.1 от НК .
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и на основание посочения тест от
закона намали размера на наказанието две години лишаване от свобода с една
трета, така, че размерът на наказанието на подс.А.Я. за престъплението по
чл.195 ал.1 т.2, 4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК стана една година
и четири месеца лишаване от свобода .
При тези данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.Д.Ш. наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.195 ал.1 т.2, 4 и т.5 от НК
във връзка с чл.194 ал.1 от НК .
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и на основание посочения тест от
закона намали размера на наказанието една година и шест месеца с една трета,
така, че размерът на наказанието на подс.Д.Ш. за престъплението по чл.195 ал.1
т.2, 4 и т.5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК стана една година лишаване от
свобода .
Съдът
приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и на основание посочения текст от
закона определи на подс.А.Я. едно общо наказание за извършените от него
престъпления посочени по горе, а именно една година и четири месеца лишаване от
свобода .
Съдът намира, че в случая а налице
законовите предпоставки за прилагане на института на условното осъждане по чл.
66 ал. 1 НК, тъй
като към момента на извършване на деянието подс.А.Я. не е осъждан т.е
реабилитиран е. Това е така, тъй като е изтекъл срока по чл.88а от НК по
последното му осъждане на пробация, която е изтърпяна на 12.08.2009г.
Следователно към 13.08.2011г. подс.Я. е реабилитиран. Също така съдът счете, че
за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не се налага същия да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.А.Я. за изпитателен
срок от три години.
Съдът приложи разпоредбата на чл.23
ал.1 от НК и на основание посочения текст от закона определи на подс.Д.Ш. едно
общо наказание за извършените от него престъпления посочени по горе, а именно
една година лишаване от свобода .
Съдът намира, че в случая а налице законовите предпоставки за прилагане
на института на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 НК, тъй като към момента на
извършване на деянието подс.Д.Ш. не е осъждан . Също така съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимия не се налага същия да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.Д.Ш. за изпитателен срок
от три години.
По
отношение на предявения граждански иск съдът счете, че същия е основателен, тъй
като по делото е установено от събраните доказателства, че в резултат на
виновното поведение на подс.Я. и Ш. ощетеното юридическо лице ДП „НКЖИ“ София е
претърпяло имуществени вреди в размер на 1287, 99 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.45 ал.1 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму“. В случая факта на извършване на деянието е доказан по несъмнен начин
от самопризнанието на подсъдимите и събраните на ДП доказателства. Доказана е
вината на подсъдимите и причинната връзка между деянието и настъпилия
противоправен резултат. Доказан е размера на вредите 1287, 99 лв., което се
установява от заключението на съдебно-оценъчната експертиза. Ето защо съдът
счита, че са налице законовите предпоставки за реализиране на гражданската
отговорност на подсъдимите. Предвид гореизложеното съдът осъди подс.А.Б.Я. и Д.Я.Ш.
да заплатят на ДП „НКЖИ“ София, представлявано от М.А.Л. сумата 1287, 99 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
В подкрепа
на горния извод на съда са събраните по делото доказателства съдържащи се в
самопризнанието на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключението на
съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото.
С оглед на
уважения срещу тях граждански иск съдът осъди подс.А.Б.Я. и Д.Я.Ш. да заплатят
в полза на държавата по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 51, 52 лв.
С оглед на изхода на делото
съдът осъди подс.А.Б.Я. и Д.Я.Ш. да заплатят по сметка на ОД на МВР разноски по
делото в размер на по 28, 98 лв. за всеки един от тях, както и да заплатят по
сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на по 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист .
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: