Р Е Ш Е Н И Е
81 09.08.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Четвърти юли 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 73 2019
АНД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Т.С.Р., в
която дружеството- жалбоподател твърдят, че обжалват
Наказателно постановление №13-001421/22.02.2019г., издадено от Директора на ДИТ“-
Пазарджик, с което на основание чл. 416в, ал.5 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция- глоба в размер на 300,00лв. за нарушение на чл. 415в,
ал.1, от същия кодекс. Сочат, че процесното НП е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като при издаването му са допуснати съществени
нарушения и наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН да обсъди възражението, което е представено в законоустановения срок.
Жалбоподателите твърдят, че описаните факти не съответстват на действително
осъществилите се, като НП е постановено при липса на задължителни реквизити
императивно посочени в чл. 57, ал.1, т.5, във вр. с чл. 42, т.4 от ЗАНН.
В жалбата
се сочи, че проверката в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект-
ресторант-барбекю „К.“ е започнала на 10.01.2019 г. при неясни относно начина
на провеждане, обстоятелства. Със самото започване, съгласно жалбата,
проверката е обусловена от редица несъответствия между констатираното от
проверяващите инспектори и обективно случилото се по време на проверката. Жалбоподателите
сочат, че с първоначалните твърдения на инспекторите на И.Т.гр. Пазарджик, С.Ч.
е отказала да съдейства на контролните органи от Инспекция по труда, пречила е
да изпълнят служебните си задължения, прибрала е фирмената документация и по
този начин е осуетила проверката, а по-късно се установява, че на 10.01.2019 г.
Ч. е предоставила доброволно и своевременно инструктажните книги и наличната
документация.
Жалбоподателите
твърдят, че в ресторант-барбекю „К.“, с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“№
**, лице с имена А.Д. не е работило по време на проверката, осъществена на
10.01.2019 г. и не е полагало труд по трудово правоотношение в дружеството -жалбоподател.
По време на проверката С.Ч., изпълняваща длъжността „Организатор вътрешен
контрол“ е заявила, че А.Д. няма трудов договор, защото още не е започнал
работа, а в по-късен етап е сключил договор за трудово правоотношение с
дружеството- жалбоподател.
Жалбоподателите
твърдят, че по време на проверката управителят на дружеството не е присъствал и
за провеждането й не е бил информиран, поради което е поставен в невъзможност
да установи срещу какви факти и в какви рамки следва да организира защитата на
„***“ЕООД, понеже липсва описание на обстоятелствата, както в АУАН така и в наказателното
постановление. Жалбоподателите твърдят, че АНО не са взели под внимание представеното
възражение срещу АУАН, като при съставянето не е направена преценка на
събраните по преписката материали.
Жалбоподателите
твърдят, че липсва правилно установена фактическа обстановка, като в АУАН, въз
основа на който е изготвено процесното НП, има противоречие относно датата, на
която е установено нарушението, извършено от „***“ ЕООД, като в АУАН е записана
датата- 10.01.2019г., а в НП е отразена дата 29.01.20109 г., като от това не става
ясно кога е установено нарушението. Твърди се, че датата 10.01.2019г. е много
преди датата, на която е установено в НП № ***г., че А.Д. не е имал сключен
трудов договор с „***“ ЕООД – 29.012.019 г. Жалбоподателите сочат още, че е
лишано от правна логика нарушението по чл. 3, във вр. с чл. 11, ал.1 от Наредба
№ РД-07-2- да е установено преди проверяващия орган да е проверил и установил
бил ли е А.Д. в трудово правоотношение с жалбоподателя. Явно това е причината,
според жалбоподателите, поради която, след като е установил противоречието
между датите в съставените документи, на по-късен етап АНО, при издаване на НП
№ 13-001421, да запише като дата на установяване на нарушението -29.01.2019 г.,
вместо да го отмени като незаконосъобразно постановено. Наказателното
постановление, издадено въз основа на АУАН № ***от 04.02.2019 г., съставено от В.Д.,
в качестовто му на Главен испектор ДИТ“, като при съставянето както на АУАН,
така и на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, актовете не съдържат всички законовоопределени реквизити, АНО не е
дало вяра на изложеното във възражението и не е установено по безспорен начин
че А.Д. е престирал работна сила по трудово правоотношение с дружеството-
жалбоподател.
„***“ ЕООД
молят Наказателно постановление № ***от 22.02.2019г. на Директора на ДИТ“ гр.
Пазарджик да бъде отменено, а при условията на евентуалност, ако съда приеме,
че има нарушение на трудовото законодателство, да бъде намалено наказанието до
нормативно установения минимум, съгласно чл. 415 в, ал.1 от КТ.
От
представения по делото АУАН № ***от 04.02.2019 г., издаден от В.Н.Д., в
качеството му на главен испектор в ДИТ“ гр. Пазарджик, в присъствието на
свидетелката С.Й. А., се установява, че АУАН е съставен на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 416, ал.1 от КТ за това, че в качестовото си на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДРКТ е допуснал до работа като ***А.Д.,
роден на *** г., гражданин на Република С., без същия да е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като
нарушението е установено на 10.01.2019 г. при извършена проверка в ресторант
барбекю „К.“. Обектът, съгласно АУАН е с административен адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“№
** и се стопанисва от „***“ ЕООД, като А.Д. е заварен да работи като сервитьор,
без да му е поведен инструктаж по Наредбата за безопасни условия на труд, с
което е нарушен чл. 3, във вр. с чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Съгласно
приложеното по делото НП № ***г. на „***“ ЕООД, в качеството на работодател, е
наложена имуществена санкция, в размер на 300,00 лв. за това, че в качеството
си на работодател по см. на § 1, т.1 от ДРКТ, е допуснат до работа А.Д., роден
на *** г., гражданин на Република С., като ***в ресторант барбекю „К.“ с административен
адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“№ **, който обект се стопанисва от „***“ ЕООД, като
нарушението е извършено на 10.01.2019 г., когато при проверка на място в обекта
на дружеството, А.Д. е заварен да работи като сервитьор, без да му е проведен
инструктаж по безопасност и здраве при
работа. В НП е посочено, че нарушението е установено на 29.01.2019 г., при
извършена проверка на фирмената документация на „***“ ЕООД – копие от книга за
начален инструктаж, копие от декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от лицето А.Д.
по време на проверката.
От
приложения по делото Списък на работещите в дружеството, на които е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, се установява, че
последният такъв инструктаж е проведен на 30.03.2018 г., а на 16.01.2019 г. е
проведен нов инструктаж на 2 лица, което е извършено след процесната проверка
от 10.01.2019 г.
Съгласно
приложената по делото Заповед № 3 -0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда“, директорите на дирекции и инспекции по труда
са оправомощени да издават НП по АУАН, издадени от инспектори от ДИТ“ и лицата,
посочени в чл. 21, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ Главна инспекция по
труда“.
По делото
е приложена Декларация, попълваща се от работници и служители във връзка с
извършването на проверка по спазването на трудовото законодателство на основание
чл. 399, ал.1 от КТ и във вр. с чл. 402, ал.1, т.3 и чл. 402, ал.2 от КТ. От декларацията
е видно, че А.Й.Д., с постоянен адрес в гр. София, работи в ресторант -барбекю
„К.“ гр. П., като сервитьор, с работно време първа и втора смяна, два почивни
дни у седмица, като има обедна почивка в работния ден, а трудовото му
възнаграждение се формира като 5 % от оборота на заведението, или минимално
515,00 лв., без да получава допълнителни възнаграждения, като декларацията е
попълнена в 13,00 часа на 10.01.2019 г.
По делото
е приложена Служебна бележка № 51/22.02.2019 г., с която се уверява
ръководителя на „***“ ЕООД, че на А.Д. е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 22.02.2019 г. от Станислава Ч., като „Организатор
вътрешен контрол“.
Видно от
приложения по делото Трудов договор № 50/21.02.2019 г. е, че А.Д. е сключил
трудов договор с дружеството- жалбоподател за длъжността „Сервитьор“ във „***“
ЕООД и месторабота- ресторант- барбекю „К.“, със задължения, утвърдени от
работодателя в длъжностната му характеристика, при 8- часово работно време,
трудово възнаграждение в размер на 565,00лв., и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %
за всяка година трудов стаж при този работодател. Уговорен е срок за
предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 30 дни, като
договорът е срочен, със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя.
По делото
се установява, ча А.Д. е бил инструктиран за безопасност при работа на
22.02.2019 г.
По делото
е изслушан актосъставителя В.Н.Д. и са разпитани свидетелите С.Й. А., С.Д.Ч. и А.Д..
Актосъставителят
В.Д. изяснява при изслушването си, че при проверката на дружеството-
жалбоподател на 10.01.2019г., е присъствал заедно с гл. инспектор С. А.–
свидетел по настоящото дело. При влизането в обекта са установили, че към
момента работят четирима служители – трима мъже и една жена. Актосъставителят
сочи, че са поискали да разговарят с управителя на дружеството, за да го
уведомят за проверката, но са им съобщили, че управителят отсъства от
заведението и ще го уведомят по телефона. Актосъставителят изяснява, че през
това време, заедно със свидетелката А., са раздали декларации на лицата,
заварени да работят в заведението, за да се снеме самоличността им и статута им
в дружеството- жалбоподател. Д. сочи, че първоначално жената започнала да
попълва декларацията, след което някой е споменал нещо и всички работещи са
отказали да попълнят декларации, под предтекст, че имат много работа, а ще го
направят когато се появи управителя. Когато се появила свидетелката Ч., Д. и
свидетелката А.са й обяснили, че следва да снемат самоличносттта на работещите
в заведението и да констатират техния статут в дружеството- жалбоподател, на
което Ч. заявила, че тези хора не работят, нямат договори, а в момента
заместват титулярния състав, който е пуснат в почивка, заради отминалите Новогодишни
празници. Изяснила е, че тези хора просто помагат, за да не е затворено
заведението. Актосъставителят твърди, че е обяснил на Ч., че щом хората са
заварени да работят, следва проверката да бъде осъществена и поради липса на
съдействие от страна на Ч. и останалите работещи в заведението, Д. се принудил
да позвъни на телефон 112 и да поиска съдействие от органите на МВР. Сочи, че
след като е осигурено съдействие от страна на Ч., в присъствието на полицията,
е снета самоличността на останалите трима в заведението, тъй като единият от
работещите заявил, че има проблем с жена си и напуснал проверката. Актосъставителят
изяснява, че е поискал от Ч. документацията на обекта, за да извърши проверка
на документите, като тя е е представила и книгата за инструктаж. Д. е отчел, че
последният инструктаж за безопасност и здраве при работа е от 2018 г., а
посочените работещи в заведението към онзи момент не са били инструктирани. Поискал
е да се осигурят копия от инструктажните книги с телефона си, но тогава
свидетелката Ч. издърпала книгите и категорично заявила, че няма да предоставя
никаква документация за преглед. Актосъставителят изяснява, че тази
документация е била предоставена на АНО една седмица по-късно от управителя на
фирмата -Т.Р., въз основа на призовка. Сочи, че в декларацията на А.Й.Д. е
вписано, че същият работи като ***в обект „К.“, а в книгата за инструктаж е
установено, че не му е проведен такъв.
Актосъставителят установява, че по време на проверката двама от мъжете са
влизали в кухнята, свидетелят Д. е бил в салона и е обслужвал масите. В.Д.
сочи, че на по-късен етап е научил, че А.Д. не е не български гражданин, тъй
като се справял много добре с българския език.
От разпита
на свидетелката С.Й. А., чиито показания съдът цени изцяло, тъй като същите не
противоречат с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, се
констатира, че същата е присъствала на проверката, осъществена на 10.01.2019 г.
от В.Д., като сочи, че проверката е започнала преди обед и там са заварени на
работа трима мъже и една жена. А.сочи, че са раздали декларации на всички заварени
да работят, с цел да се запишат данните им за проверка за трудови договори.
След като са отказали съдействие, А.сочи, че заедно с Д. се обърнали за
съдействие към полицията. Твърди, че е повикана управителката на ресторанта,
който е бил обслужван от тримата сервитьори и една жена - помощен персонал в
кухнята. Изяснява, че четвъртият присъстващ е успял да избяга, обяснявайки нещо
на полицията. Свидетелката А.сочи, че благодарение на служителите на МВР са
успели да допишат личните данни на проверяваните на гърба на декларациите.
Изяснява, че свидетелката Ч. е представила инструктажните книги на
актосъставителя Д., като проверката се е проточила, поради липса на съдействие
от страна на проверяваните, и в края й Д. е написал призовка за представяне на
документацията в ДИТ“-Пазарджик.
От разпита
на свидетелката С.Д.Ч., чиито показания съдът цени от части, тъй като същата е
част от личния състав на дружеството- жалбоподател и е управител на ресторант „К.“,
се констатира, че управителят на дружеството- жалбоподател й се обадил, че се
налага да отсъства от обекта ресторант „К.“ и същата следва да го замести.
Когато отишла в ресторанта, Ч. констатирала, че двама униформени полицаи
присъстват там и смущават клиентите, понеже проверката се осъществявала по
време на обед и това притеснявало посетителите в заведението. Сочи, че от
готвача М.С.е разбрала за раздадени декларации на персонала за установяване на
самоличността и длъжността в дружеството. Поискани й са книгите за инструктаж,
за шум и електричество в заведението, както и да направи копие на
документацията, но тя заявила, че не е оторизирана от МОЛ, за да прави копия
или да дава разрешение да се копира документацията на дружеството. Сочи, че
копирането на фирмена документация крие риск, тъй като същата съдържа лични
данни на служителите на дружеството. Твърди, че актосъставителят Д. е започнал
да прави заснемане с телефона си на фирмената документация, без съгласието и
присъствието на управителя на дружеството- жалбоподател, поради което Ч. е
прибрала документацията обратно. Сочи, че след това е съставен протокол, в
който всичко, установено от проверката е било отразено, след това, в рамките на
един месец, на дружеството- жалбоподател са извършени още 2 или 3 проверки.
Изяснява, че свидетелят А.Д. е служител на дружество „***“ ЕООД от месец
февруари 2019 г., а с него се познава от декември 2018г., тъй като посещава
готвача на заведението. Твърди, че на 10.01.2019 г. ***на обекта е бил
управителят на дружеството, а когато него го е нямало, го замества самата Ч..
Твърди, че когато е посетила заведението, докато е течала проверката, само
готвачът М.С.е работил в заведението, като същият, освен че е готвил, е
осъществявал и сервирането на храна и напитки на посетителите.
По делото
е разпитан свидетелят А.Д., чиито показания съдът цени от части, тъй като същия
служител на дружеството- жалбоподател и е взел активно участие при проверката,
като едно от проверяваните лица на 10.01.2019 г. Изяснява, че е започнал работа
в ресторант „К.“ на 21.02.2019 г., след като е сключил трудов договор и му е
направен инструктаж за хигиена и безопасност при работа. Сочи, че на 10.01.2019
г. е гостувал в заведението „К.“ при готвача му М., като е отишъл около 12,30
часа и е престоял около 4-5 часа там. Твърди, че след като Р. е напуснал обекта,
е започнала проверката, като през това време готвачът е обслужвал клиентите на
заведението. Изяснява, че говори добре, но чете лошо на български език.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на
10.01.2019 г., АНО- ДИТ“ гр. Пазарджик са извършили проверка в ресторант
барбекю „К.“ гр. П., като са установили, че към този момент в заведението има
посетители, които са обслужвани от трима мъже и една жена, сред които е бил и
свидетелят А. Д.. Установи се, че при началото на проверката актосъставителят Д.
е раздал на всички декларации, чрез които е можело да бъде установено кои са
работещите лица и какъв е техният статут в дружеството- жалбоподател. По делото
безспорно се установи, че свидетелят А. Д. е посочил, че работи в дружеството-
жалбоподател, като има два почивни дни в седмицата и една обедна почивка през
деня, като ***първа и втора смяна. Посочено е, че А. Д. има минимално трудово
възнаграждение в размер на 515,00 лв., като трудовото му възнаграждение с
формира и с още 5% от от оборот на заведението за всеки изработен ден. По
делото се установи, че по време на проверката управителят на заведението-
свидетелката Ч., е отказала да предостави копие от фирмената документация, а от
своя страна, както А. Д. така и работещите в заведението са отказали да
попълват декларациите, да се легитимират, при което представителите на АНО са
били принудени да поискат съдействие от сулжителите на РУ П. при ОД на МВР
Пазарджик. Едва след намесата на служителите на реда се констатира, че е
установена самоличността на работещите в заведението и е осъществено
представяне на фирмената докумнетация с цел установяване стататута на всеки
един от работещите в ресторанта.
Съдът
приема, че сведенията, дадени в декларацита на А.Д. изясняват действителния му
статут в дружеството- жалбоподател, като не следва да цени показанията на А.Д.,
дадени в открито съдебно заседание, в частта, в която същият сочи, че е
постъпил на работа едва на 21.02.2019 г., както и в частта, относно факта, че
актосъставителят Д. го е заплашил, че ще извика полиция, ако не напише
декларацията си, защото поради липса на съдействие, както от страна на А. Д.,
така и от страна на свидетелката Ч., служителите на реда действително са
повикани в ресторант- барбекю „К.“, за да се проведе плануваната проверка.
По делото
не се представиха никакви доказателства за това, че А.Д. действително не е
работил в дружеството- жалбоподател, като съда приема показанията му, в частта,
в която сочи, че е отишъл зад бара, за да си вземе вода, както и в частта, в
която същият твърди, че готвачът М.С.едновременно е приготвял храната и е сервирал
в заведението, за несериозни и несъответстващи на фактическата обстановка по
извършената проверка, поради което същите не следва да бъдат вземани под
внимание.
Изяснената
по делото фактическа обстановка сочи, че дори свидетелят А. Д. и останалите
работещи с него лица, да са замествали служителите на заведението по време на
отпуска им след Новогодишните празници, същите е следвало да бъдат
инструктирани за безопасност и здраве при работа, независимо от това, че не е
бил на лице сключен писмен трудов договор. Този инструктаж е необходим с цел
опазване здравето на работещите и спазване на технологичните правила за
безопасност, независимо от това, че основанието за този инструктаж може да бъде
вербален трудов договор.
По делото
не се констатираха нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, нито
нарушение на процедурата при извършване на проверката.
Съдът
приема, че датата на извършване на нарушението от страна на дуржеството-
жалбоподател е именно на датата на извършване на проверката, при която е
констатирано нарушението, вменено на „***“ ЕООД.
По делото
не се представиха доказателства, че в заведението няма длъжност „сервитьор“,
както и кой, освен управителят, осъществява обслужване на клиените извън
кухнеския сектор на същото.
Така
мотивиран на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№13-001421/22.02.2019г., издадено от Директора на ДИТ“- Пазарджик, с което на
основание чл. 416в, ал.5 от Кодекса на труда за нарушение по чл. 415 в, ал.1,
от същия кодекс, на „***“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т.С.Р., е наложена имуществена
санкция- глоба в размер на 300,00лв.(триста лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: