Решение по дело №400/2016 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юни 2016 г. (в сила от 21 ноември 2016 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20161320200400
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                        Р Е Ш Е Н И Е № 267

 

гр. Видин,   27.06.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд………….… наказателна колегия, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря М.В. и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД №400 ……

по описа………… за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                         

 

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Л.Д.П., ЕГН **********. с постоянен адрес ***, против Наказателно постановление № НП20-58-25826.02.2016г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „М.о.” – гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от Закона за здравето – „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 81, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 79 от Закона за здравето.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна, чрез процесуалния си представител, заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От извършената проверка от актосъставителя В. П.  на предоставените медицински документи на детето К. А. В. се установило, че в рамките на трите дни, формирали предварителния процес на лечебно-диагностични действия, предприети от медицинските лица преди хоспитализацията на детето в С., единствено д-р Л. П. е специалист педиатър, който е имал тясната компетентност при консултацията на детето (преди консултацията с д-р П. Ф., началник на отделението по педиатрия в МБАЛ „Света Петка", гр. Видин), разполагайки с всички анамнестични данни, обективно състояние и клинико-лабораторни резултати с ясно изразена патологична находка в кръвната картина да интерпретира правилно резултата и да предприеме действия за назначаване на допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата, но не го била сторила. Не е била предприела и своевременни действия за хоспитализация на 21.02.2015 г., с което е забавила неговото лечение. Назначената консултация е извършена на 21.02.2015 г. от д-р Л. Панчева, специалист педиатър. Тя е отразена в Допълнителен лист № 3504 към лист за преглед на пациент в спешно отделение.

В АУАН и НП е прието, че д-р Л.Д.П. е нарушила принципите, при които се упражнява медицинската професия и е лишила пациентката от правото да получи достатъчна, своевременна и качествена медицинска помощ, провъзгласени в разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: т. 1 своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ", в частта: „достатъчност и качество на медицинската помощ", във връзка с чл. 79 от Закон за здравето, съгласно който: „Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии".

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П. - актосъставител, свидетелите Д. и Ф. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

          При така установената по делото фактическа обстановка съдът е приема, че e налице неяснота относно характера на твърдяното нарушение, тъй като същото е формулирано абстрактно и общо. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, с които се осъществява състав на административно нарушение, се определят със закон или с указ. Санкционната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, на основание на която е наложено наказанието, е обща и предвижда санкция за "нарушаване разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му". Посочената за нарушена разпоредба на чл. 81 от Закона за здравето има изцяло декларативен характер, съответно указва (ал. 2) принципите, с които следва да бъде съобразено постигането на целта – предоставяне на достъпна медицинска помощ на всеки български гражданин. Нормата на ал. 2, т. 1 от чл. 81 на ЗЗ, нарушаването на която е вменено на жалбоподателката, конкретно поставя изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В процесното наказателното постановление не е посочено изискванията на кои медицински дейности и стандарти са нарушени при положение, че текстовете на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ изрично разпореждат, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика. За да е налице административно нарушение е необходимо декларацията, направена в чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ да бъде нормативно уредена в конкретна правна забрана или задължение за действие, за да може съдът да направи преценка дали описаната в НП фактическа обстановка съставлява административно нарушение.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП20-58-25826.02.2016г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” – гр. С., с което на жалбоподателя Л.Д.П., ЕГН **********. с постоянен адрес ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от Закона за здравето – „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл. чл. 81, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 79 от Закона за здравето.

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.                                                       

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :