Решение по дело №262/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

 

             Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е  №216

                      

                                гр.Кюстендил, 16.10.2018 г.

 

 

 

                     Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно заседание проведено  на осемнадесети септември  две хиляди и осемнадесета година от І-ви съдебен състав  с

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

                                               и

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА

 

                                                                       ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА   в.гр.д.№  262/2018 г. по описа на съда,за да  се произнесе, взе предвид следното:

                 Производството по делото е при условията на чл.258-чл.273 ГПК в сила от 01.03.2008 г. То е образувано по редовните и допустими въззивни жалби вх. № 4196 /29.03. 2018 г. на  ищците И.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.М. с ЕГН**********,  депозирана чрез  пълномощника им адв.В.В. *** против отхвърлителната  част    на    РЕШЕНИЕ № 80 от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 863/2017 г.на Районен съд-Дупница,ГК,І-ви състав ,за предявените им на   осн.чл.200 ,ал. КТ искове против”В.Б.д.”ЕООД  над присъдените им 100 000 лева/общо за двамата/,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.12.2016 г. до изплащането й ,до предявените от всеки един по 250 000 лева за обезщетяване на  претърпените им неимуществените вреди  от настъпилата смърт при трудова злополука на сина им С.Д.М. и вх.№ 4408/03.07.2018 г. на работодателя му”В.Б.д.”ЕООД   против осъдителната му част.

                     Въззивниците М. са  мотивирали искането си за отмяната  от въззивната инстанция на отхвърлителната част на първоинстанционното решение  и присъждане на обезщетения във заявените им размери с подробни съображения  за допуснати нарушения от районния съд на процесуалната разпоредба на чл.236,ал.2 ГПК,предвид немотивирането му  ,необосноваността му  с данните от доказателствения материал за липса на съпричиняване при груба небрежност  от действията на сина им С.М. на трудовата му злополука    и неправилността  й с чл.201,ал.1 КТ  и чл.52 ЗЗД.Молят за присъждането от ответното ЕООД на деловодните им разноски и за двете инстанции.

                     Работодателят „В.Б.д.”ЕООД  иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да намали обезщетенията по съображения,че то е необосновано с доказателствата,сочещи допусната груба небрежност от страна на С.М. и неправилно с чл.52 ЗЗД.

         Страните в срока по чл.263,ал.1 ГПК са депозирали отговори , с които оспорват основателността на насрещната въззивна жалба,съответно ответникът „В.Б.д.”ЕООД  с вх.№ 7990/18.06.2018 г. и ищците М.и с вх.8300/25.06.2018 г.

          Окръжен съд-Кюстендил след извършената на осн.чл.269 ГПК цялостна служебна проверка на валидноста и допустимостта на първоинстанционното решение,  а на правилността му съобразно  посоченото във въззивните жалби, се произнесе с решението си при условията на чл.271,ал.1изр.І-во пр.3-то ГПК,по следните съображения:

          Безспорно е, а и приетите по делото писмени доказателства се установява,че  синът на ищците И. и Д.М.,С.Д.М. е починал на 22.12.2016 г.   при трудова трудова злополука , от причинените му несъвместими с живота множество гръдно- коремни травми с притискането му с рудничен локомотив в металната конструкция на випера на хоризонт 585 в рудник „Бобов дол” на ответното”В.Б.д.”ЕООД с ЕИК ****** при изпълнение на работата му на длъжността ”********/ .

                       В отговора си вх.№ 10 819/30.08.2017 г.  на исковата молба,с която двамата ищци са предявили искове на правно осн.чл.200,ал.1 КТ за присъждането на обезщетения в размер по 250 000 лева за всеки един тях ,ведно със законната лихва върху тях считано от датата на увреждането 22.12.2016 г. за претърпените им неимуществени вреди от трудовата злополука,причинила смъртта на сина им, работодателят  е релевирал възражение на осн.чл.201,ал.2 КТ за намаляване на отговорността му,поради допусната груба небрежност от починалия при трудовата злополука  наследодател на ищците-виперистът С.Д.М. ,  който по време на маневра, без да е сигнализирал машиниста е застанал между локомотива и випера,като се опитал ,без  използува предвидената за това  метална кука , да откачи веригата,с която последният вагон бил закачен,в нарушение на правилата за безопасност на   Инструкцията  за извършване на маневрени работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в рудник”Б.д.”.Първоинстанционният съд  с лаконични   съображения,които въззивната инстанция не споделя  необосновано с показанията на свидетелите А. и Р. и протокола за разследване на трудовата злополука   приел,че  пострадалият С.М. е допуснал груба небрежност,  нарушавайки забрана за  излизане   от виперната кабина , за да  разкачи ,без  това да е  негово задължение, вагона от локомотива, който го притиснал към металната конструкция на виперната кабина ,и неправилно с чл.201,ал.2 КТ във вр. с чл.52  ЗЗД намалил отговорността на работодателя му ,като присъдил за обезщетяване на претърпените им  неимуществени вреди от смъртта на сина им на всеки от родителите му-ищците М. по 50 000 лева.От Протокол № 1/21.02.2017 г. на НОИ за разследването на злополуката и показанията на св.А. и Р.,който на 22.12. 2016 г. по време на трудовата злополука със С.М. е изпълнявал трудовите си задължения на заеманата от него длъжност”машинист на локомотив мини”,като докарвал в нарушение на т.1 от раздел ІІ-ри  от Инструкция за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в рудник „Б.д.” ,с един електровоз/локомотив/ от 6-ти участък  на хоризонт 585 в рудник „Б.д.” на ответното”В.Б.д.”ЕООД, натоварени с въглища руднични вагони.При изкарване на последната композиция Радев откачил локомотива  и по обходни галерии го преместил зад последния вагон,който закачил към локомотива с метална верига с дължина 91 сантиметра.Започнал с локомотива  маневри /прибутване /  за разтоварване на вагоните  във випера-машина,която обръща  вагоните по един на 180 градуса за изсипване на съдържанието им в бункер.За да  разтовари   последния вагон ,който е бил закачен за локомотива с метална верига с дължина 91 см,тъй като разстоянието  от буфера на вагона до буфера на локомотива  е  по –голямо от дължината й ,локомотивът е  навлезъл след стопорите    по-посока на випера,като е спрял от випера на 2-метра, разстояние- значително по-малко от максимално допустимото от 5 метра,  което  е  в нарушение на чл.249,ал.1 от ПБТ в подземните въглищни рудници/-01-01 от 1992 г.За да бъдат разкачени локомотива и вагона  машинистът  Радев     завъртял раверсивния вал на контролера в положение „назад”, опитвайки се да изтегли композицията в посока назад от випера ,  но  от експлоатацията на   рудничния  локомотив контактите на втората степен на палцовия   контролер  на раверсивния вал за първа скорост били повредени-залепнали един за друг и управляваната от тях ел.верига била постоянно включена, поради което  от завъртането от Радев  на раверсивния вал в положение ”назад”    локомотивът  ,без да се задействува ръчката на скоростния вал, тръгнал напред към випера и притиснал  към металната конструкция на випера , намиращият се  извън виперната кабина С.М.. В раздел ІІ-ри на приетата по делото Инструкция за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в рудник „Б.д.” , с  приложението ,към която за запознатите срещу подпис  със съдържанието й е   и този на випериста   С.М.,но липсва положен от машиниста св.Й.А.Р.,подробно е уреден механизма на маневрата,която съгласно т.1 се извършва от два електровоза/локомотива/ ,управлявани от двама машинисти. В раздел ІІІ-ти  от нея се регламентират действията на випериста , първото ,от които е да обърне  стрелката на маказ № 1 по посока на випера,след което следва да отиде в кабинката  за управление на випера  и да подаде сигнал на втория електровоз за придвижването на пълните вагони до затворените стопори,след което да отвори стопорите и да подаде сигнал за придвижване на вагон към випера.След като вагонът се установи във випера ,да подаде сигнал”СТОП” на машиниста на втория локомотив , да затвори стопорите и да разтовари с пулта за управление вагона в бункера.  Данните от доказателствата обосноват за въззивната инстанция извод,че работодателят в нарушение на  Инструкцията и ПБТ в подземните въглищни рудници,вероятно за  реализация на икономии, утвърдил   трайната практика  маневрите да се извършват  с един електровоз  ,като при процесната  трудова  злополука  той се е оказъл неизправен и при   откачане от С.М. на веригата,с която  към локомотива е бил прикачен     последния вагон , безконтролно потеглил напред към випера  и   притиснал тялото му към металната му конструкция.  След  процесната трудова злоплука, видно от показанията на свидетелите А. и Р., маневрите пак не се  извършват  с два локомотива по утвърдената техника за безопасността им, която работодателят   осигурява чрез закачане   по три вагона в композиция.Неоснователно при така установената фактическа обстановка работодателят се позовава на груба небрежност от страна на С.М.  за настъпването на трудовата му  злополука.Възражението му за намаляване на отговорността му  към пострадалите М. за неимуществените им вреди от смъртта при трудовата му злополука на сина им С.М.,  настъпила   от       нарушенията му с  груба небрежност на  забрани с Инструкцията за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в рудник „Б.д.” за излизане  от виперната кабина по време на маневри с рудничен локомотив и за  разкачане на вагоните   без метална кука,неправилно с чл.201,ал.2 КТ и необосновано с доказателствата е било квалифицирано от районния съд  като основателно и претендираните им обезщетения  намалени  на една пета.В процесния случай трудовата злополука е настъпила,не в резултат на поведението на пострадалия , а поради  утвърдената от работодателя постоянна практика  за  нарушаване правилата за безопасност  на Инструкцията за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в рудник „Б..” и ТБТ в подземните въглищни рудници,   и не осигуряване от него на   необходимите за безопасното им  извършване  два, и то изправни руднични локомотива.Предвид извършването на маневрата с един  локомотив ,  за да помогне на св.Р. в интерес на работата за разтоварването на вагоните С.М. се  включил в разкачането  на последния вагон от машината, която поради неизправността си потеглила към випера и го притиснала към металната му конструкция, причинявайки му несъвместимите  с живота наранявания.Следва да се отбележи,че в гореспомената инструкция липсва  твърдяната от работодателя абсолютна забрана на випериста да напуска кабината на пулта за управление,както и правило за разкачане на вагоните  с метална кука .Инструкцията предвижда използуването на такава само за  прикачането им.Следователно дори да е налице съзнателно нарушение  от С.М. на т.2 от раздел ІV-ти на Инструкцията, който несъмнено е бил извън виперната кабина по време на маневрата за разтоварването на последния вагон,това нарушение е извършено в интерес на работата,за да помогне на машиниста на локомотива-св.Радев в разкаченото на последния вагон от машината,  и предвид гореизложеното не обективира  твърдяния от работодателя му принос   по чл.201,ал.2 КТ за настъпването на трудовата му злополука.

                      В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011 г. по гр. д № 1923/2009 IV г. о, реш. № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. IV г. о, по реда на чл. 290 ГПК. В редица съдебни решения са изяснени признаците, които отличават грубата небрежност (реш. № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 IV г. о, реш. № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. IV г. о, реш. № 62/2015 г. по гр. д № 2798/2014 IV г. о на ВКС), а също и критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ (реш. № 149/2011 по гр. д. № 1248 по описа за 2010 г. на III г. о., реш. № 348/2011 г. по гр. д № 387/2010 г. IV г. о, реш. № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. IV г. о, реш. № 62/2015 г. по гр. д № 2798/2014 IV г. о. реш. № 977/2010 г. по гр. д № 298/2009 г. IV г. о на ВКС, реш. № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г., реш. № 25/2016 г. по гр. д № 3233/2015 г. IIIг. о, реш. № 79/2012 г. по гр. д № 673/2011 г. IV г. о, реш. № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. IV г. о на ВКС и др.)С постановеното по чл.290 ГПК Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова,ВКС на РБ се  е произнесъл по   въпроса за приложение на института на чл.201,ал.2 КТ, приемайки,че не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа ,и   щом не осигурява всичко необходимо за нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука. Следователно в тези случаи,какъвто е процесният работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.

                     Предвид гореизложеното въззивният съд намира за основателна само въззивната жалба на ищците М.,поради което потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част и го отмени в отхвърлителната му за разликата от присъдената му сума за всеки един   по 50 000 лева до предявения размер на обезщетението му от 250 000 лева,като осъди ”В.Б.д.” ЕООД да  заплати на  осн.чл.200,ал.1 КТ във вр.с чл.52 ЗЗД на всеки     обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от настъпилата на 22.12.2016 г. смърт на сина им С.М. от трудова злополука,  още по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от 22.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Присъдените   размери  на обезщетенията    по 250 000 лева на всеки от ищците въззивната инстанция счита,че най-адекватно кореспондират на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД,чиито критерии бе определен с установените конкретни обстоятелства от показанията на св.Н.,че ищците М. са живеели заедно със сина си С.М.,  който не е бил семеен,обгрижвал ги е и  с него  са имали   изключително силна   емоционална  им връзка  ,  тъй като преди него също при злополука загубили другото си дете и той е бил единствения им син.Смъртта му ги съкрушила и им нанесла непоправима емоционална травма,от която се задълбочили и дегеративните им заболявания. 

                          Предвид гореизложените съображения  окръжният съд счета за неоснователни оплакванията  във въззивната жалба на работодателя срещу правилността и обосноваността на осъдителната част на първоинстанционното решение ,с което на двамата ищци  за претърпените им неимуществени вреди от  смъртта на сина им настъпила от трудовата му злополука  ,поради което го потвърди в нея.

                      На осн.чл.78,ал.1 ГПК ответното”В.Б.д.”ЕООД    бе  осъдено  с оглед резултата от спора да заплати общо на двамата ищци сумата 16 000 лева за сторените им разноски за адвокатска защита пред двете инстанции.

            Воден от гореизложеното Окръжен съд-Кюстендил

 

                 Р   Е   Ш   И:

 

                ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 80 от 22.03.2018 г. по гр.д.№ 863/2017 г.на Районен съд-Дупница,ГК,І-ви състав  в отхвърлителната му част за исковете с осн.чл.200 ,ал. КТ  за разликата над 100 000 лева/общо за двамата ищци/ до  предявените им размери по 250 000 лева за всеки един, и вместо него постановява

                      ОСЪЖДА ответното”В.Б.д.”ЕООД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление:гр.Б.д.,ул.”Г.Д.”,представлявано от Х.Л. З.  ДА ЗАПЛАТИ на  всеки един от  ищците И.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.М. с ЕГН ********** със  съдебен  адрес:***  и лице за връчване на призовките и съобщенията им:адв.В.В. над присъдените им с първоинстанционното решение  100 000 лева/общо за двамата/, обезщетения по още  200 000 /двеста хиляди/лева на всеки един от тях за претърпените им неимуществените вреди  от   смъртта на сина С.Д. М.,настъпила  на 22.12.2016 г. от трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума считано   от 22.12.2016 г.    до изплащането й.

                     ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в осъдителната му част.

                     ОСЪЖДА ответното”В.Б.д.”ЕООД с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление:гр.Б.д.ул.”Г.Д.”,представлявано от Х.Л.З.в  ДА ЗАПЛАТИ  на осн.чл.78,ал.1 ГПК общо на  ищците И.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.М. с ЕГН ********** със  съдебен  адрес:***  и лице за връчване на призовките и съобщенията им:адв.В.В. сумата 16 000/шестнадесет хиляди/ лева за сторените им разноски за адвокатска защита пред двете инстанции.

                     Решението подлежи на касационно обжалване  от страната пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването й на съобщението,че е изготвено ,придружено с препис от него на осн.чл.7,ал.2 ГПК.

                         

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                                                                    

                                                                ЧЛЕНОВЕ: