О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9085 13.08.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 12405 по описа на съда за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба вх. № 49266/ 26.07.2019 г., подадена от И.Н.И., ЕГН: **********, чрез
пълномощника му адв. И.С., против Прокуратурата на Република България, за
осъждане на ответника да заплати на основание чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ следните
суми: сумата от 5 100 лева- главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване
на прокурорска преписка № 5826/ 1999 г. по описа на СРП и ДП № 57/ 1999 г. по
описа на Шесто РУ- СДВР в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 624, 75 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.2018 г.- 25.07.2019 г.;
сумата от 220 лева- за претъпени имуществени вреди- разходи по репатриране на
автомобил „Деу Нексия“, рег. № *********** и изработка на ключ с чип за аларма,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения за
това, че ищецът закупил лек автомобил, който ползвал необезпокоявано около шест
години, когато на 30.01.2005 г. органите на МВР го уведомили, че возилото се
издирвало като противозаконно отнето. Автомобилът бил предаден на полицията и
въпреки молбите за връщане, останал там на отговорно пазене. С постановление от
17.12.2009 г. прокурорска преписка № 5826/ 1999 г. по описа на СРП била
прекратена поради изтекла давност, но липсвало произнасяне за връщане на
автомобила, ключа и документите му. С постановление от 11.05.2018 г.
веществените доказателства били върнати на ищеца. Твърди се, че сроковете на
приключване на прокурорската преписка били неразумно дълги, като от
бездействието на прокуратурата ищецът претърпял имуществени и неимуществени
вреди, които претендира. Посочва се още, че бил подал заявление до министъра на
правосъдието за констатиране на нарушеното му право на разглеждане и решаване
на преписката в срок, но било прието, че искането е недопустимо и заявлението
не подлежи на разглеждане по този ред.
С разпореждане на съда от 30.07.2019 г.
исковата молба е оставена без движение, за уточняване на правния интерес от
иска, с оглед нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, както и за внасяне на дължимата
държавна такса. Страната е уведомена за неблагоприятните последици от
неизпълнение на указанията.
С молба от 12.08.2019 г. пълномощникът на
ищеца посочва, че се предявявал специалния иск по чл. чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ,
както и, че административната процедура по глава Трета „А“ от ЗСВ била спазена.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и уточнението й, съдът намира, че предявената претенция е недопустима, поради следните съображения:
Според нормата на чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дела в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията.
Според разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ обаче гражданите могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства само, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Горното означава, че задължителна процесуална предпоставка за предявяването на иск по чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ е да бъде изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди, предвидена в глава Трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В конкретния случай от представените от ищеца доказателства не може да се приеме, че тази процедура е приключила, тъй като, независимо, че по случая е бил сезиран министъра на правосъдието с изрично писмено заявление по надлежния ред, в постановеното по молбата решение е прието, че заявлението не е подадено в законовия 6- месечен срок и, че заявителят не е правоимащо лице по смисъла на закона, поради което заявлението му се явява недопустимо. Законодателят изисква не просто сезиране на административния орган със заявление, а наличие на редовно проведена и приключила процедура по това заявление, което да бъде разгледано по същество, за да се констатира неоснователно забавяне и да се определи конкретен паричен размер на обезщетение, който вече да бъде отказан от лицето и то да търси правата си по специалния ред на ЗОДОВ. В случая действително ищецът е подал заявление, но няма спор, че нито той е правоимащо лице, защото не е имал качеството обвиняем или пострадал по приключилото ДП, нито пък искането е подадено в предвидения 6- месечен срок от прекратяване на ДП, поради което от страна на административния орган е било прието, че заявлението е недопустимо и като такова то не подлежи на разглеждане по реда глава Трета „А“ от ЗСВ. Затова в случая не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ, който изрично се заявява в уточняващата молба, че се предявява от ищеца, защото законодателят изисква не въобще произнасяне от министъра на правосъдието по подадено заявление, а такова заявление, което да е разгледано по същество и по което да е прието, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото, за което да се дължи парично обезщетение, като едва след непостигане на споразумение по определения му размер, е допустимо да се предяви специалния иск по ЗОДОВ. Доколкото в случая хипотезата е различна, защото заявлението е било изначално нередовно (неподадено в срок и подадено от неправоимащо лице), не може да се приеме, че е спазен предвидения от закона ред, за да може ищецът да търси правата си по този начин. Претенцията се явява недопустима, поради което така предявеният иск не може да се разгледа от настоящия съд и производството по него следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по гр. дело № 12405/ 2019 г. по описа на ПРС, XVI- ти гр. състав, образувано
по предявения от И.Н.И., ЕГН: **********,
чрез пълномощника му адв. И.С., против Прокуратурата на Република България, иск
за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ
следните суми: сумата от 5 100 лева- главница, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и
решаване на прокурорска преписка № 5826/ 1999 г. по описа на СРП и ДП № 57/
1999 г. по описа на Шесто РУ- СДВР в разумен срок, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от
624, 75 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.2018 г.-
25.07.2019 г.; сумата от 220 лева- за претъпени имуществени вреди,
представляваща разходи по репатриране на автомобил „Деу Нексия“, рег. № *********
и изработка на ключ с чип за аларма, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на съдебния адрес на ищеца.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала!
КГ