Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 277 24.07.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 275 по описа
за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.С.М., ЕГН
**********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.З. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от
20.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – ПК в Районно управление – Раднево
при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на К.М. е наложена принудителна административна
мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за
постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че са налице съществени пороци в заповедта, като
липсата на индивидуализация на свидетелството за управление на МПС, което се
отнема, обуславя незаконосъобразността на акта. В представеното по делото
писмено становище, по съображения, основани на решение на СЕС от 04.05.2023г.,
счита, че е недопустимо за едно и също административно нарушение, да се налагат
едновременно и административни санкции, и принудителна административна мярка с
ограничаване или временно лишаване от права. Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Полицейски
инспектор – ПК в Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР –
Стара Загора – Р.В.А., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – К.С.М., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 444148/ 20.04.2023г. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.04.2023г., в 16.10
часа, в гр. Раднево, ул. „Еделвайс“ в посока юг - север, К.М. е управлявал лек
автомобил с рег. № ****** - негова собственост, като водачът отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол
и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване употреба на алкохол и
наркотични вещества или техни аналози. Прието е, че водачът виновно е нарушил
чл.174, ал.3, предл. първо и предл. второ от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от
20.04.2023г., издадена от Р.В.А. - полицейски инспектор – ПК в Районно
управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на
жалбоподателя К.С.М. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу К.М. АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., за това, че на 20.04.2023г.,
около 16.10 часа, в гр. Раднево, лицето К.М. управлявал лек автомобил с рег. № ******
негова собственост, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. На К.М. е издаден
талон за медицинско изследване № 099656/ 20.04.2023г. и е съставен АУАН серия
GA № 444148/ 20.04.2023г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г.; Талон за
изследване; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества; Справка за нарушител/водач за
лицето К.М. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и
служителите на длъжност полицейски инспектор /Пътен контрол/ в РУ – Раднево с
компетентност за територията на съответното РУ. Следователно обжалваната ЗППАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 23-0327-000031 от
20.04.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – полицейски
инспектор – ПК в РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“
в хипотезата по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че
е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, непосочването на номера на отнетото СУМПС на водача и съотв. на
номера на контролния талон към СУМПС, не представлява нито съществен
процесуален порок на оспорената заповед, нито обуславя необосноваността и/или
незаконосъобразността на административния акт. Всеки водач на МПС може да
притежава само едно СУМПС, поради което с индивидуализирането на лицето, спрямо
което се налага ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП като водач на МПС, не е
налице невъзможност за идентифициране на СУМПС – обект на наложената с
обжалваната заповед ПАМ „временно отнемане на СУМПС“. Отделно от това, съгласно
чл.172, ал.2, т.3 във вр. с чл. 172, ал.3 от ЗДвП, в случаите на налагане на
ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение. В случая, в изпълнение на посочените
разпоредби, в съставения АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., въз основа на
който е издадена и обжалваната заповед, е удостоверено изземването на СУМПС №
********* и контролен талон № 7287883, поради което непосочването в
съдържанието на заповедта на номера на иззетото с АУАН свидетелство за
управление на МПС, не представлява съществен порок в съдържанието на оспорения
административен акт, като основание за неговата отмяна.
Съдът не констатира
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила при образуването и
провеждане на административното производство.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0327-000031 от 20.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – ПК в РУ –
Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на
оспорената ЗППАМ № 23-0327-000031 от 20.04.2023г., е посочена разпоредбата на
чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство”, на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената на К.М. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП се основава
на това, че на 20.04.2023г., около 16.10 часа, в гр. Раднево, К.М. управлявал
лек автомобил с рег. № ****** негова собственост, като водачът отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества
или техните аналози.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на К.М. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните
длъжностни лица обективиран от водача на МПС К.М. отказ да бъде проверен с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Издаването на заповед за налагане на
ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се свързва с извършено от водача
на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване
на административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (отказ на водач на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози), съставляват едновременно
и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането
на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща
съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него
факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В
настоящия случай фактическите констатации по АУАН относно отказа на водача К.М.
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, съотв.
неизпълнението на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употреба
на наркотични вещества или техни аналози, не са нито оспорени, нито опровергани
от жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната
доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол при
РУ – Раднево АУАН серия GA № 444148/ 20.04.2023г., не са оборени от К.М. по
надлежния ред. Доколкото от
доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя,
наличието както на изричен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, така и на надлежно
удостоверен (в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества) отказ за даване на кръв за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че наличието на правно релевантния
юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия
фактически състав по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, с които правната норма
свързва издаването на заповед за прилагане по отношение на водача К.М. на ПАМ -
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. Административният орган обосновано е приел, че отказът на водача на МПС
да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство, съотв. отказът да му бъде извършено химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставлява
законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането
на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната
предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел.
Във връзка с искането
на жалбоподателя за съобразяване и за прилагане на разрешението, дадено с
Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/ 2021г.:
От Решение от 30 септември 2003г., Kоbler, C-224/01,
Решение по дело М.Т., С-168/15 и др., се извежда задължителната сила на
решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на националните
юрисдикции, за всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването
на който изисква прилагане на общностна норма, тълкувана с тези решения.
Задължителната сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания
на националните юрисдикции, произтича от 19, § 1 и § 3, б. б) от ДЕС и е израз
на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин. Тълкуването,
което СЕС дава в производството по чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС, има за основна
цел да подпомогне националния съд при решаването на конкретен случай, като СЕС
съобразява даваното тълкуване с конкретните факти по главния спор. Следователно тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания, не
е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическата обстановка, и именно в
светлината на това следва да се преценява от националната юрисдикция
относимостта на решението
на СЕС към правния спор - предмет на разрешаване от сезирания национален съд.
Съответно решенията на СЕС по
преюдициални запитвания имат задължителна сила за националната юрисдикция, когато преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, е идентичен с въпроса /от гл.т. на фактите/, поставен за разрешаване пред
националния съд, съотв. когато отговорът на поставения за разрешаване пред националния съд въпрос се налага недвусмислено от практиката на СЕС.
В
случая Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 (на което се позовава
жалбоподателя), е по преюдициално запитване, отправено в рамките на
производство по дело: МV – 98 срещу Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.
София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, по спор относно наложена мярка
запечатване на търговски обект, в който е извършена продажба на стока без да се
издаде фискална касова бележка и е относно тълкуването на чл.273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. В този смисъл очевидно е, че
преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, не е
идентичен с въпроса /от гл.т. на фактите/, поставен за разрешаване пред националния съд,
поради което не може да бъде обоснована задължителната сила на Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело
С-97/21 за националната юрисдикция в настоящото съдебно производство - даденото от
СЕС тълкуване на общностните норми е с оглед
конкретните факти по главното производство, които са различни от фактите и
предмета на настоящия спор. Действително с решението е дадено
тълкуване по прилагането не само на чл.273
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, а и на чл.50 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, но последното е в контекста на недопустимостта на национална правна уредба,
съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена
санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване
пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява
координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение.
Всъщност
в случая изобщо не може да се приеме, че с налагането на процесната ПАМ
е нарушено правото по чл.50 от ХОПЕС (никой не може да бъде подложен на
наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил оправдан
или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие
със закона) – към датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0327-000031 от 20.04.2023г. и съотв. към датата на налагането на ПАМ,
образуваното по реда на ЗАНН със съставения АУАН серия GA № 444148/
20.04.2023г. административно наказателно
производство за същото нарушение, за което е наложена ПАМ, не е приключило с
влязло в сила наказателно постановление (съдебно решение). Съответно не
е нарушен и принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането на санкции и на
процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по см. на
чл.50 от ХОПЕС – от една страна процесната
ПАМ е наложена със срок до решаване на
въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. От друга страна, при влизането в сила на НП за
реализирането на административно наказателна отговорност по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съответно при изпълнението на налаганото за това нарушение на водача наказание
„временно лишаване от право да управлява МПС“, при прилагането на чл.29а от ЗАНН, ще бъде
приспаднато времето, през което за същото
нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически
от възможността да упражнява правото да управлява МПС т.е ще бъде приспаднато времето,
през което при прилагането на правните последици на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, лицето е било с отнето СУМПС и съответно лишено от възможността да
упражнява правото да управлява МПС. Следователно прилагането на процесната ПАМ
до влизането в сила на НП за същото нарушение, няма да доведе до кумулиране на
две санкции с наказателноправен характер
по см. на чл.50 от ХОПЕС. На
следващо място, чл.52, §1 от ХОПЕС допуска възможността за ограничаване на
правата и свободите, признати от ХОПЕС, ако са изпълнение две условия - ограничението
да е предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и
свободи (т.е да е спазен принципът на пропорционалността). В случая без
съмнение първото условие е изпълнено – в ЗДвП изрично е предвидена възможността
за налагане и на административни санкции по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, и на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП,
на водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съобразен е и принципът на пропорционалност на ограниченията на
правото по чл.50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по
чл. 52, §1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията само ако са необходими за
постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като
породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо
поставените цели. Очевидно в случая нито вида, нито съдържанието, нито срока на
наложеното ограничение с ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП (до решаване на
въпроса за административнонаказателната отговорност за обуславящото налагането
на ПАМ нарушение, при приспадане на срока на действие на ограничението от
срока, за който се изпълнява наказанието „лишаване от право да управлява МПС), сочат непропорционалност на ограничението, както от
гл.т тежестта на обуславящото прилагане на ПАМ административно нарушение, така
и от гл.т на необходимото за постигането на законово регламентираните цели,
свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата. Налагането на
принудителната административна мярка по
чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП е в разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на водача на МПС и охраняваните с прилагането на ПАМ
обществени отношения, като засягането на права
и законни интереси на водача при прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и е необходимо за постигането на
целите на осъществяваната принуда.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.М., ЕГН **********, с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0327-000031 от 20.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – ПК в Районно
управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която, на
основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на К.М. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: