№ 19333
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110103665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Столична община срещу С. Д. М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 1873,04 лева, представляваща обезщетение за ползването
на общински недвижим имот, находящ се на адрес: *********************
със заповед за настаняване № 247 от 31.01.1979 г. на СГНС в размер на 43
наемни вноски за период от м.12.2017 до м.10.2021 г., въпреки прекратяването
на наемното правоотношение и противопоставянето на наемодателя, ведно със
законна лихва за период от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
1618,43 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 01.12.2017 г.
до 21.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 54889/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответницата е настанена в общински жилищен имот,
находящ се в *********************, със Заповед за настаняване № 247 от
31.01.1979 г. на CГHC, въз основа на която е сключен Договор за отдаване под
1
наем на държавен жилищен имот от 04.12.1979 г. Твърди, че поради
неплащане на наемната цена и консумативните разноски за период юли 1995 г.
- май 2005 г. наемното правоотношение е прекратено със Заповед №
745/07.07.2005 г. на кмета на СО-Район „Искър“, връчена лично на
длъжницата на 11.07.2005 г. С писмо с изх. № 94-С-67/29.07.2005 г. кметът на
СО – Район „Искър“ й е отправил предупреждение, че следва в 7-дневен срок
от получаването му да освободи обитаваното жилище, като в противен случай
ще се пристъпи към принудителното му изземване. Сочи, че писмото е било
връчено на адреса в присъствието на двама свидетели на 29.07.2005 г. в 15:50
ч. Въпреки това ответницата отказала да освободи имота и продължавала да
го държи и ползва и към датата на исковата молба. Сочи, че претендира 43
наемни вноски, както и законна лихва за периода от декември 2017 г. до
21.09.2021 г. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата. Ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство, в което твърди, че е подписала декларация през
февруари 2023 г. и ежемесечно плаща сумата в размер на 110,00 лв., както и
ток и вода. Твърди, че е погасила чат от претендираните вземания. Посочва, че
след 2016 г. била с ТЕЛК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 от ГПК.
На основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване сключване на валидно наемно
правоотношение с ответника, предаване на процесния недвижим имот,
прекратяване на договора за наем, противопоставяне от страна на ищеца на
последващото ползване на имота от ответника, ответникът да е продължил да
2
използва процесния недвижим имот въпреки противопоставянето на
собственика, както и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да
върне вещта на наемодателя (ищеца) след прекратяване на наемното
правоотношение и преди процесния период, респ. да установи положителния
факт на плащането на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск принципно е установен
както по своето основание, така и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
Доколкото ответникът е заявил изрично в проведеното открито съдебно
заседание, че признава предявения иск, а ищецът е заявил, че иска
постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да
постанови своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.
3
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в
размер на 169,83 лв., от които 69,83 лв. за държавна такса и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. М., ЕГН ********** на
основание чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
дължи на Столична община, ЕИК ********* следните суми: сумата от
1873,04 лева, представляваща обезщетение за ползването на общински
недвижим имот, находящ се на адрес: ********************* със заповед за
настаняване № 247 от 31.01.1979 г. на СГНС в размер на 43 наемни вноски за
период от м.12.2017 до м.10.2021 г., въпреки прекратяването на наемното
правоотношение и противопоставянето на наемодателя, ведно със законна
лихва за период от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1618,43
лева, представляваща обезщетение за забава за период от 01.12.2017 г. до
21.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 54889/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на Столична община, ЕИК ********* разноски в производството
пред настоящата инстанция в размер на сумата от 169,83 лв., от които 69,83
лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4