Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1483                                     14.10.2016 година                                                 гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският   районен    съд                                                                       ІІ   наказателен състав

На тринадесети септември                                                   две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ

Секретар: Г.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов административнонаказателно дело номер 3431 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Съдебното производство е образувано е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН  по повод жалбата на М.С.С. ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № ********* от 02.06.2016 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.123 ал.2 вр. чл.1 от Закона за горите, на основание чл.275 ал.1 т.2 и чл.270 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, и на основание чл.8 ал.1 т.1 б. „б” от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е присъдено той да заплати обезщетение в размер на 25 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, поддържа жалбата, ангажира допълнителни гласни доказателства, оспорва факта на нарушението, сочи процесуални пороци на проведеното административнонаказателно производство, свързани със съдържанието, съставянето, предявяването и връчването на акта, моли за отмяна на наказателното постановление поради липса на извършено административно нарушение и поради прекомерност на наложеното му административно наказание.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като твърди съставомерност и доказаност на нарушението.

Съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 ЗАНН, срещу годен за обжалване по този ред акт, от легитимирано лице и пред надлежния съд, а разгледана по същество-и за основателна.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят М.С. към м. февруари 2016г. се занимавал с отглеждане на овце, като притежавал стадо от 50 животни. В същия период, свид. М.М. от с. Т. бил ангажиран от жалбоподателя като пастир на стадото му. На 08.02.2016г. свид. М. и синът му извели стадото на жалбоподателя на паша около язовир „Ч.” в землището на с. Т., свързан със самото село с асфалтов път. Стадото пасяло в района на язовира и от двете страни на асфалтовия път. Около 17.00-17.30 часа същия ден свид. М. подкарал стадото обратно към селото. Отново преминали покрай споменатия асфалтов път, в края на който ги очаквал жалбоподателят. В това време покрай стадото преминал свид. Д.С.Д.-***, придружен от колегата му Д. П. Д., служител на същото горско стопанство. Двамата подминали стадото, след което се обърнали и попитали свид.М. чии са животните. Свид. М. посочил жалбоподателя С. като собственик на стадото, а междувременно самият С. също се приближил към мястото на проверката. Горските служители попитали С. дали притежава разрешително за паша в държавна горска категория, и получили утвърдителен отговор. Свид. Д.Д. се свързал със служител на РДГ-гр.Бургас, и след проверка се установило, че на името на С. няма издадено валидно към датата на проверката разрешително за паша в държавни горски територии. Свид.Д. устно поканил жалбоподателя да се яви в ДГС-гр.Бургас за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в пускане на паша на животните му в държавни горски територии без документ за платена цена. На следващия ден, свид. Д. в отсъствие на С. съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение Серия ЮИДП № 080028 (л.15), в което описал деянието като извършване на паша в държавна горска територия - отдел 14а в землището на с. Т. на 50 бр. овце, без документ за заплатена цена, което квалифицирал като нарушение на чл.123 ал. 2 от Закона за горите. В акта, като дата на нарушението била отразена 08.02.2015г., а като дата на съставяне на акта - 09.02.2015г. Предал така съставения акт на лицето И.Ж., служител в РДГ-гр.Бургас. По късно същия ден жалбоподателят С. се явил при спомената И.Ж. с намерение да подаде заявление за заплащане на такса за паша в държавни горски територии. Служителката Желязкова предявила на С. съставения от свид.Д. акт, но жалбоподателят отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на същия служител-И.Ж..

Впоследствие, въз основа на описания акт било издадено обжалваното наказателно постановление (л.12). В постановлението, датата на нарушението и датата на съставяне на акта били променени на 08.02.2016г. и съответно 09.02.2016г. Във фактическото описание на деянието било добавено ново обстоятелство – че жалбоподателят не разполагал с документ за заплатена цена за календарната 2016 година, а към нарушената законна разпоредба по чл.123 ал.2 от ЗГ била добавена връзка с чл.1 от ЗГ, каквато в акта липсва.

Описаната фактическа обстановка съдът извлече от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства – материалите по административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Д. и М..

При така установената фактология съдът намери, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а предявеното спрямо жалбоподателя обвинение в извършването на административно нарушение по чл.123 ал.2 от ЗГ не е доказано по установения в закона категоричен и несъмнен начин.

Вече бе посочено, че е налице очевидно разминаване в датата на твърдяното нарушение според акта – 08.02.2015г., и според наказателното постановление – 08.02.2016г., както и в датата на съставяне на акта. В описанието на нарушението според акта като място на пашата е посочен отдел 14а, а в наказателното постановление – подотдел 14а. В наказателното постановление се твърди, че жалбоподателят не разполагал с документ за заплатена цена за пашуване за ксалендарната 2016 година, докато в акта подобно обстоятелство не е налице. Според акта, нарушената законна разпоредба е тази по чл.123 ал.2 от ЗГ, която предвижда за заплатената от лицето цена за паша за съответната календарна година да се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните. Цитираната норма обективно не представлява „нарушена законна разпоредба” по смисъла на чл.42 т.5 и чл.57  ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй в съдържанието й липсва никакво правно задължение и не се предписва определено поведение на лицата, извършващи паша на селскостопански животни. Документ за платена цена за паша се издава от съответната държавна или общинска структура, стопанисваща или контролираща дадена горска територия. Посочената връзка на чл.123 ал.2 от ЗГ с правилото на чл.1 от ЗГ, налична в наказателното постановление, също не представлява нарушена законна разпоредба. В чл.1 от ЗГ са определени премета и целите на закона, и съдържанието на тази разпоредба не се намира във връзка с конкретното по делото нарушение. Съответна на твърдяното нарушение законна разпоредба е тази по чл.123 ал.1 т.1 от ЗГ , доколкото се твърди пашата да е била осъществена в държавна горска територия, но такава правна квалификация на деянието не е налице нито в акта, нито в постановлението. Към изброените пороци на акта следва да се добавят недостатъците при предявяването и връчването му. Вече бе споменато, че актосъставителят не е връчител на акта, както предписва чл.43 ал.1 от ЗАНН. Дори да се приеме, че в определени случаи е допустимо друг служител да връчи акта, то в никакъв случай връчителят може да съвместява и функцията на свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта (аргумент от чл.43 ал.2 от ЗАНН, ясно указващ, че връчителят и свидетелят на отказа следва да са различни лица).

Отделно от процесуалните пороци, административнонаказателното обвинение не е доказано по предвидения в закона несъмнен и категоричен начин. В акта и наказателното постановление липсва изобщо указание за точното местоположение на отдел (или подотдел) 14а в землището на с. Т., за преминаващия в близост асфалтов път и конкретното място, където се твърди стадото да е осъществявало паша в нарушение на закона. Липсват твърдения и доказателства цитирания отдел (подотдел) 14а действително да представлява държавна горска територия, а конкретният субект, който е осъществявал пашата не е жалбоподателят С., а свид. М.М.. Налице е непреодолимо противоречие в твърденията на свидетелите Д. и М. относно местонахождението на стадото и отделни животни от него при извършената от горските стражари проверка. Следва да се отбележи, че актовете, съставени за нарушения по Закона за горите, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, както това е предвидено в чл.189 ал.2 от ЗДвП за нарушения на този закон, и на органите на административнонаказателното производство е възложена тежестта да докажат по несъмнен начин всички елементи от твърдяното нарушение, неговия автор и виновното му извършване. В случая, такова категорично доказване не бе проведено, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, включително и по отношение на обезщетението, присъдено на на основание чл. 8 ал.1 т.1 б. „б” от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, доколкото това обезщетение се следва само при осъществено и доказано административно нарушение.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********* от 02.06.2016 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.123 ал.2 вр. чл.1 от Закона за горите, на основание чл.275 ал.1 т.2 и чл.270 от същия закон, на М.С.С. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, и на основание чл.8 ал.1 т.1 б. „б” от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е присъдено той да заплати обезщетение в размер на 25 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

                                                                                                                                   

                                                                                                   Районен съдия:       

 

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.