Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15050/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Х.М.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за
сумата от 5865,45 лв. – обезщетение за имуществени вреди, от произшествие, осъществено на 30.12.2013
г. Претендира законната лихва от датата на деликта
до окончателното
изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 30.12.2013 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на част от твърдените вреди. Позовава се на
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол от 06.05.2014 г. – л.13, протокол за
оглед на местопроизшествие заедно с фотоалбума към него – л.17) и
авто-техническата експертиза по делото, че на 30.12.2013 г. около 21:00 ч. на
път III-843, км 30+400
м, в посока гр.Велинград – с.Сърница, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. №*******, управляван от М.Н.М., при следния
механизъм: лекият автомобил се е движел по път III-843 в тъмната част на денонощието при условията на
добра видимост и мокро пътно платно със скорост около 80 км/ч. Приближавайки
към мястото на ПТП, на прав пътен участък, по неустановени причини водачът е
задействал спирачната система и е отклонил автомобила вляво, преминал е през
лентата за насрещно движение и е напуснал платното за движение вляво,
преобърнал се е няколко пъти през таван и се е установил по таван. Причината за
произшествието е в субективните действия на водача на автомобила, който е
задействал спирачната система и го е отклонил наляво, което е довело до
излизането му от пътя и последвалото преобръщане. Ето защо съдът приема, че М.Н.М.
е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП – не упражнил контрол върху
автомобила, в следствие на което автомобила напуснал е платното за движение и
се е преобърнал.
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата
М.Х.М., която е пътувала на предна дясна седалка в автомобила, е получила
следните травматични увреждания: контузия
на главата, мозъчно сътресение от лека степен, причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота; счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро вдясно с малки двустранни плеврални
изливи, довело до разстройство на здравето без опасност за живота; пертрохантерно счупване на лявата бедрена
кост, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
срок до 6 месеца. Оказана й е спешна медицинска помощ в ортопедичното отделение
на МБАЛ гр.Велинград. Извършено е по спешност наместване на счупената шийка на
лявата бедрена кост и временно обездвижване с гипсова перка. Същия ден
пострадалата е транспортирана в МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна, където на 03.01.2014
г. е извършена операция – открито наместване на счупената бедрена кост и
стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен DHS пирон. На 10.01.2014 г. пострадалата е изписана е
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и поддържаща терапия. Общо лечебният и възстановителен период е продължил
8 месеца, като проявите на мозъчното
сътресение са отзвучали за срок до 30 дни, счупените ребра за зараснали за
около 30 дни, а счупената лява бедрена кост в зоната на трахантерния масив след
операцията е зараснала за срок до 6 месеца, след което е провеждана
рехабилитация с постепенно натоварване. Получените увреждания са причинили на
пострадалата болки и страдания за срок от 8 месеца – интензивни през първите 2
месеца след злополуката и след операцията, както и около 2 месеца по време на
рехабилитацията, а извън тези периоди – периодични при обща преумора и рязка
промяна на времето, налагащи употребата на обезболяващи. Първите 30 дни след произшествието
лечението е провеждано при постелен режим, пострадалата не е можела да се
обслужва сама и се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието, като в продължение
на 5 месеца се е придвижвала с инвалиден стол, проходилка и патерици. Към
момента пострадалата е възстановена и търпи много рядко спорадични болки при
студено и влажно време, отзвучаващи бързо с помощта на аналгетици. Няма данни
за настъпили негативни последици и усложнения от уврежданията. Липсват данни
поставената при операцията метална остеосинтеза да е отстранена, от което
следва, че ще се наложи нова операция, която се очаква да причини допълнителни
болки и страдания за срок от 30 дни и ще има необходимост от нов курс на
рехабилитация.
От
показанията на свидетеля Н.М.М., син на ищцата, се установява, че в
продължителен период пострадалата не е могла да се обслужва сама, денонощно е
разчитала на чужда помощ, създадените й неудобства и болките са дали негативното
отражение върху психиката й, предизвикала промяна в поведението й – станала е
изнервена, конфликтна, сприхава и затворена.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
рег. №*******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, от медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както
и показанията на свидетеля М. безпротиворечиво се установява причинната връзка
между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача М.Н.М. при управление на лекия автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. №*******, в причинна връзка с който са настъпили вреди за
ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията (счупване
на крак и три ребра, мозъчно сътресение); проведеното
лечение (включително операция на крака и предстояща нова за изваждане на
остеосинтезата); интензитет и
продължителност на болката (период – 8 месеца, интензивна през първите 2 месеца
след злополуката и след операцията, както и около 2 месеца по време на
рехабилитацията); период на възстановяване (продължителен – около 8 месеца); липсата
на трайни последици за здравето на пострадалата; както и други обстоятелства –
изключителния дискомфорт в първите 30 дни след произшествието, когато лечението
е провеждано при постелен режим: пострадалата е била на легло, не е можела да
се обслужва сама и за всичко се е нуждаела от чужда помощ, както и това, че в
продължение на 5 месеца се е придвижвала с помощни средства – инвалиден стол,
проходилка и патерици. Към момента пострадалата е възстановена физически, няма
данни за негативни последици и усложнения, констатират се единствено редки спорадични
болки в мястото на счупването при студено и влажно време, отзвучаващи бързо с
помощта на аналгетици.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства и изброените по-горе критерии и
отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на ищцата, както и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо преживения тежък емоционален
шок, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 70000 лв. В така
определение размер се отчитат завишения период на възстановяване по-голямата продължителност
на болката от обичайното от една страна, а от друга – пълното физическо
възстановяване без очаквани последствия за здравето.
От
представените писмени доказателства (л.85 и л.88 – л.118) и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че пострадалата е направила
разходи за лечение в общ размер на 5865,45 лв., които са в причинна връзка с
произшествието. Ето защо в полза на ищцата е възникнало и вземане за имуществени вреди в размер на 5865,45 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалата е пътувала в
автомобила с правилно поставен предпазен колан, в противен случай тялото й е
щяло да се движи свободно в автомобилното купе и при преобръщането на
автомобила да получи множество травматични увреди, в т.ч. охлузвания,
кръвонасядания и рани в различни области на тялото, каквито в случая не са
констатирани. Уврежданията на ищцата са получени по механизма на
съприкосновение на тялото й вътре в автомобилното купе, а не на удар в пътната
настилка – мозъчното сътресение е получено при удар на главата в стъклото на
дясната врата или от хлътналия надолу таван по време на преобръщането на купето
надясно, счупването на ребрата е получено при удар на лентата на
обезопасителния колан, преминаващ в посока от дясното рамо към левия хълбок,
фрактурата на лявата бедрена кост се дължи на удар от скоростния лост върху
лявата тазобедрена област. По посочените съображения не се установява
твърдяното противоправно поведение на пострадалата и възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното, искът за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 70000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 100000 лв., а
искът за имуществени вреди – в предявения размер от 5865,45 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените
разноски: 1000 лв. за държавна такса и 280 лв. за експертизи, съразмерно с
уважената част от исковете.
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2471 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1800 лв. за държавна
такса до пълния дължим размер (след приспадане на платения от ищцата).
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на М.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 70000
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 30.12.2013 г., заедно със законната лихва от 30.12.2013 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 5865,45
лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, заедно със законната лихва от 30.12.2013 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1280
лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес: *** Д да заплати на адв.Р.М.,
с адрес ***, офис 411, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2471 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК*********, със седалище и адрес: *** Д, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1800 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: