Р
Е Ш Е
Н И Е
№896
гр. Хасково, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на първи
декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 207 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба, депозирана
от „ГЛИГАН" ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
***, р-н „*“, ***, представлявано от И. K. М., срещу Акт за установяване на
задължения № АУЗД76111312-1/10.12.2021 г. на гл. инспектор в „Общинска данъчна
дирекция“ при Община Хасково, потвърден с Решение peг. инд. № 53-Г-337-1#1 от
22.02.2022 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в частта, с която е установен размерът
на задълженията за такса битови отпадъци за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. за недвижим имот,
находящ се в ***, и за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. за недвижим
имот, находящ се в *,***.
Жалбоподателят твърди, че с
посоченото решение била оставена без уважение като неоснователна жалба вх. рег.
инд. № 53-Г-337-1 от 23.12.2021 г., подадена против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД76111312-1 от 10.12.2021 г.,
съставен от Станка Стоянова Тодорова, на длъжност Главен Инспектор, оправомощен
съгласно Заповед № 2216/17.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково. Актът бил
оспорен частично пред компетентния Директор на ДОДД в частта относно данък
върху недвижимите имоти за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г. и такса битови
отпадъци за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г., ведно с лихвата за просрочие,
за недвижим имот с адрес: 6300 *, ***, представляващ сграда с идентификатор 77195.723.6, както
и данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. и
такса битови отпадъци за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., ведно с лихвата
за просрочие, за недвижим имот с адрес: 6300 *, ***, представляващ земя (ползвател) и сграда с идентификатор
77195.737.15.1.
В решението било прието, че актът
е законосъобразен. Възражението на жалбоподателя за неправилност на начина на
определяне на данъчната оценка било оставено без уважение с отделно постановено
Решение peг. индекс 53 Г-337-1/21.02.2022 г. на Директора на Общинска Данъчна
Дирекция - гр.Хасково, с което била потвърдена изчислената данъчна оценка по Приложение
№ 2 за съответните недвижими имоти, посочени в АУЗД № 76111312-1/10.12.2021 г.
Така постановеното решение жалбоподателят
намира за неправилно, като поддържа основните си възражения, изложени в жалбата
до Директора на ДОДД, а именно, че ТБО за 2020 г. и 2021 г. е определена в
нарушение на принципите, залегнали в чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ.
Отделно от това жалбоподателят се позовава
на нищожността, респективно на незаконосъобразността на Решение № 14 от
20.12.2019 г. и Решение № 241 от 18.12.2020 г. на Общински съвет - Хасково за
определяне на размера на ТБО за 2020 г. и 2021 г. Същите били взети в нарушение
на основните принципи на чл. 66 от ЗМДТ и на практика, без всякаква обосновка
за увеличаване на ТБО на 13 промила и определяне на ТБО върху данъчната оценка,
превръщали последната в данък, а не в заплащане на реална услуга, която
Общината предоставя. В хода на производството по делото жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, навежда в тази връзка и допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като посочва, че
цитираните решения на Общински съвет – Хасково за определяне на таксата за
битови отпадъци за 2020 г. и 2021 г. са отменени с влезли в сила съдебни
решения.
Предвид изложеното, жалбоподателят
претендира отмяна на оспореното решение и на потвърдения с него акт за
установяване на задължения в обжалваната му част. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Общинска
данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, оспорва жалбата и
пледира за оставянето й без уважение.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 01.06.2015 г. на частен съдебен изпълнител Захари Георгиев
Запрянов (л. 44), влязло в законна сила на 26.06.2015 г., вписано в Служба
по вписвания под № 79, том ХI, peг. № 5903, вх. peг. № 5883/21.07.2015 г., оспорващото
дружество - „Глиган“ ЕООД е придобило правото на собственост върху възложения
му с постановлението изнесен на публична продан недвижим имот - сграда с
идентификатор № 77195.723.6.1 по данните на кадастралната карта и кадастралните
регистри на *, с площ 878 кв. м., находяща се в *, ***, брой етажи *, с предназначение хотел. За имота
е подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти с вх.№ **********/10.12.2021 г. (л. 31).
С Нотариален акт № 74, том I, peг.
1171, дело 68 от 20.02.2020 г. по описа на нотариус Капка Войнска - № 352 по
регистъра на Нотариалната камара (л. 46), дружеството е станало собственик и на недвижим имот с
идентификатор № 77195.737.15.1 по данните на кадастралната карта и
кадастралните регистри на *, находящ се в ***, *, с предназначение - двуетажна масивна жилищна сграда със
сутерен, партер и гараж със застроена площ по скица 126 кв. м., с обща
разгърната застроена площ 588 кв. м., с предназначение – жилищна сграда
еднофамилна, построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински
поземлен имот с идентификатор 77195.737.15. Имотът е заведен в Общинска данъчна
дирекция към Община Хасково по данни, подадени от Служба по вписванията на 08.05.2020
г. с вх.№ **********/08.05.2020 г.
На 10.12.2021 г. на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК е издаден процесният Акт за установяване на задължения (АУЗД) № АУЗД76111312-1/10.12.2021 г., с
който орган по приходите – главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при
Община Хасково С. С. Т., е установил задълженията на жалбоподателя „Глиган“ ЕООД
за плащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за горепосочените
недвижими имоти, находящи се съответно в *** и ***.
На 10.12.2021 г. издаденият АУЗД е
връчен на дружеството чрез управителя му И. М. (л. 13).
С жалба peг. индекс: № 53
Г-337-1/23.12.2021 г. (л. 20 – 22), подадена от И. К. М. – управител и представляващ „Глиган“ ЕООД, така издаденият
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУЗД76111312-1/10.12.2021 г. е обжалван пред горестоящия административен орган -
Директор на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково, по
отношение, от една страна, на определената данъчна оценка и от друга, по
отношение на начисления данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2021 г. и такса битови отпадъци за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.
за недвижимия имот, намиращ се в ***, *, както и данък върху недвижимите имоти за периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и такса битови отпадъци за периода 01.01.2021 г. –
31.12.2021 г. за недвижимия имот, намиращ се в *, ***.
С решение рег. индекс: 53 Г-337-1#1/21.02.2022
г., издадено от Димитър Иванов Иванов – Директор на Дирекция „Общинска данъчна
дирекция” при Община Хасково (л. 24 – 29) е оставена без уважение жалба срещу данъчна оценка,
определена за недвижим имот с адрес: *** и недвижим имот с адрес: ***.
С Решение рег. индекс: 53 Г-337-1#1/22.02.2022
г., издадено от Д.И. И. – Директор на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община
Хасково, процесният АУЗД е потвърден като законосъобразен в обжалваната му част.
Решението е връчено на представител на „Глиган“ ЕООД на 24.02.2022 г., видно от
Известие за доставяне ИД PS 6300
019Y8D J (л. 19).
Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена на
09.03.2022 г. чрез Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община
Хасково до Административен съд – Хасково и заведена с Рег. индекс: 53 Г-337-1#2/09.03.2022 г.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното заключение, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се посочва следното: размерът на данъчната оценка за
имота, представляващ търговска сграда/хотел, находящ се в ***, за 2020 г. възлизал на
3 844 737.01 лева, а за 2021 г. – 3 822 513.09 лева.
Отчетната стойност на същия била в размер на 789 600 лева. В случая таксата
за битови отпадъци се определяла на база на Решение на Общински съвет – Хасково
№ 14/20.12.2019 г., съгласно чийто чл. 5 за всички нежилищни имоти на
предприятията, когато не е подадена декларация в установения срок, декларирало
е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци
или когато не могат да се установят броят на използваните съдове, се заплаща
годишна такса в размер на 13 промила върху по-високата стойност от данъчната
оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти. В случая с оглед на това
решение следвало да се използва като основа за изчисляване на ТБО данъчната
оценка, а именно сумата от 3 844 737.01 лева за 2020 г. и 3 822 513.09 лева за
2021 г. В заключението си експертът изчислява задължението за ТБО за периода на
АУЗД и дължимата лихва, при което установява, че не се констатират различия със
сумите в обжалвания АУЗД по отношение размера на таксата за битови отпадъци.
Идентично е заключението на вещото лице във връзка с изчисления размер на
дължимата ТБО по отношение на жилищния имот, находящ се в ***. И по отношение на двата имота
вещото лице не констатира различия между изчислените от същото като дължими
суми съгласно определената от законодателя методика в ЗМДТ и обжалвания АУЗД.
Така възприетата фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ), установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал. 4,
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
В случая обжалваният индивидуален
административен акт – акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал.
4 от ЗМДТ и чл. 9б, във вр. чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, видно от представената по
делото Заповед № 2216/17.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково (л. 52) за определяне на служители от Дирекция
„Общинска данъчна дирекция“ в Община Хасково да изпълняват функциите на органи
по приходите, сред които под № 3 фигурира издателят на процесния акт Станка
Стоянова Тодорова – главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при
Община Хасково. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган.
Доколкото специалният закон –
ЗМДТ, не поставя специални изисквания към съдържанието на АУЗД, настоящият
състав намира, че същият съответства на изискванията, предвидени в разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от АПК. Обжалваният АУЗД е издаден в изискуемата писмена форма
и съдържа ясна и разбираема разпоредителна част, позволяваща
индивидуализирането на разпоредените с него задължения - по партиди са посочени
имотите, за които са установени съответните задължения – главница и лихви, посочени
са данъчните периоди, за които се отнасят, посочен е органът по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето, което е негов адресат. Доколкото е посочено,
че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми, съдът
приема, че в АУЗД са посочени фактическите основания за издаването му, а именно
- наличие на неплатени в срок задължения. Посочено е и правното основание за
неговото издаване, а именно - чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което съответства на
посоченото фактическо такова. Освен това в решението на Директора на Дирекция
„Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково, с което той се е произнесъл по
жалбата срещу АУЗД, горестоящият административен орган е описал подробно начина
на изчисляване размера на ТБО за всеки недвижим имот, с отразяване на
приложимите нормативни разпоредби. Тоест дори и да се приеме, че първоначалният
акт не е надлежно мотивиран, подробни мотиви са изложени в решението на
горестоящия административен орган.
На следващо място, от събраните по
делото доказателства не се установява наличието на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи върху
материализираното в акта волеизявление. В тази връзка следва да се отбележи, че
съществени са само тези нарушения на административнопроизводствените правила,
които са повлияли или биха могли да
повлияят върху съдържанието на административния акт. Когато едно нарушение на
административнопроизводствено правило не е повлияло и при конкретните
обстоятелства не би могло да повлияе върху административния акт, то не е
съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и не представлява отменително
основание. В случая такива не се констатират, а и по същество не се твърди, че
са били допуснати.
Съдът намира, че оспореният акт е
издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
В случая обжалваният АУЗД е
издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно която разпоредба, органът
по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване
на акт, доколкото по делото не е налице спор, че жалбоподателят не е платил в
срок задълженията на дружеството за такса битови отпадъци за визираните в АУЗД периоди
за притежаваното от него право на собственост върху горепосочените два
недвижими имота на територията на Община Хасково.
В тази връзка следва да се има
предвид, че Законът за местните данъци и такси, в частта за ТБО, е претърпял
радикална промяна със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017
г. Тези изменения обаче съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ (в първоначалната му
редакция) влизат в сила от 01.01.2020 г., като параграфът е изменен (ДВ, бр. 98
от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и дата на влизане в сила е определена от
01.01.2022 г., а към настоящия момент влизането в сила е отложено до 1 януари
на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. С оглед на това
посочените изменения не са относими към настоящия случай. Според разпоредбата
на чл. 62 ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно –
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя
в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира
такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, като по отношение на
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината.
Текстът на чл. 66 от ЗМДТ, в
приложимата за казуса редакция, постановява, че таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване
на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други; 2. Събиране,
включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или
други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. Проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. Почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване. Текстът на чл. 67 от ЗМДТ, в относимата
редакция, постановява, че размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството
на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При
определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци
се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.
Предвид посочените разпоредби, за
да бъде дължима таксата за всяка от услугите, е необходимо установяване
наличието на три кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота
към територията на съответното населено място; обстоятелството, че именно
задълженото лице е собственик или ползвател на този имот и реалното
предоставяне на услугите. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик
на процесните недвижими имоти, както
няма спор и по отношение на предпоставката – принадлежност на имотите към
съответното населено място – процесните имоти се намират в *. Дължимостта на ТБО се определя и
от обстоятелството дали общината е организирала и предоставя услугите, включени
като компоненти на таксата. В настоящото производство съдът намира за безспорно
установено предоставянето на всички услуги, обхванати от ТБО. Не са налице и
наведени възражения по този въпрос от жалбоподателя, като липсва формиран спор
по отношение на факта дали са осъществени трите вида услуги по чл. 66, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ (възраженията обхващат начина на определяне и размера на дължимата
ТБО), поради което указанията по доказателствата и относно преписката бяха
съобразени с обхвата на оспорването.
Съгласно Решение № 14/20.12.2019
г. на Общински съвет – Хасково, с което е определен размерът на ТБО за 2020 г.,
„За всички нежилищни имоти на предприятията, както следва:
1.
Когато не е подадена декларация в установения срок, декларирало е
по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или
когато не могат да се установят броят на използваните съдове, се заплаща
годишна такса в размер на 13 ‰ върху по-високата стойност от
данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти.“
Идентично в тази му част е Решение
№ 241/18.12.2020 г. на Общински съвет – Хасково, с което е определен размерът
на ТБО за 2021 г.
С посоченото Решение №
241/18.12.2020 г. на Общински съвет – Хасково е определен размерът на ТБО за
2021 г., както следва:
1.
За населението на гр.Хасково и за жилищата на предприятия – в
размер на 3.50 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
В тази връзка жалбоподателят
навежда доводи за силно завишаване на данъчната оценка на недвижимите имоти,
както и за определяне на таксата в противоречие с разпоредбите на чл.7, ал. 1 и
чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, местните такси се определят
въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по
предоставяне на услугата, а в чл. 8, ал.1 от ЗМДТ са посочени принципите, при
спазване на които общинският съвет определя размера на местните такси.
С горецитираните разпоредби на чл.
67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция) са установени два способа за
определяне на размера на дължимата такса - според количеството на битови
отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в
левове на ползвател - пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет. Способите, видно от текста на закона, не се прилагат алтернативно, а се
прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази
норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в
Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/, като заключение се
потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли
2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според Съда действащото общностно
право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на
финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци,
която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани
от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците,
които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е
и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. подела С-551/13, SETAR,
според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите
членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за
управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране
може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да
е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на
финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз
основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително
произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за
противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.
В случая действително таксата е
определена не според количеството на генерираните отпадъци, а върху основа,
избрана от Общински съвет – Хасково, но въпросът защо органът на местното
самоуправление е избрал определяне на размера на ТБО по този ред е въпрос на
законосъобразност и на целесъобразност на решенията по чл. 66 от ЗМДТ, които не
са предмет на оспорване по настоящото дело и не подлежат на косвен съдебен
контрол в настоящото производство, доколкото оспорването на тези актове на
общинския съвет става в отделно производство, различно от настоящото. В случая
част от възраженията на жалбоподателя са свързани именно с факта, че
горецитираните решения на Общински съвет – Хасково са частично отменени с
влезли в сила съдебни решения, като в тази връзка по делото са ангажирани
доказателства за отмяната на Решение №
241/18.12.2020 г. на Общински
съвет - Хасково, прието с Протокол № 13 от Заседание на Общински съвет –
Хасково от 18.12.2020 г., в частта му по: т. II, подт. 1, в частта, с която е
определен размерът на таксата за битови
отпадъци за 2021 г. за населението на
гр.Хасково, т. II, подт. 4, с която е определен размерът на таксата за битови
отпадъци за 2021 г. за населението в селата
в Община Хасково и т. II, подт.
5, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2021 г. за
всички нежилищни имоти на предприятия. Между страните няма
спор, а и е служебно известно на настоящия състав на съда, че с Решение № 8386 от
03.10.2022 г., постановено по адм. д. № 10047/2021 г. по описа на ВАС е
оставено в сила Решение № 375/06.08.2021 г., постановено по адм. дело №
402/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменено Решение № 14/20.12.2019 г.,
обективирано в Протокол № 3 от заседание на Общински съвет – Хасково, проведено
на 20.12.2019 г., в частта му на раздел II, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5.1 и т. 5.2, с което на основание
чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ във
вр. с чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Хасково, е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2020 г. в Община
Хасково.
По този повод следва да бъде
отбелязано, че ВАС последователно приема, че съдебното решение, с което се
отменя оспорен административен акт, няма т. нар. обратно действие, тоест то не
премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а
от деня, в който влезе в сила и след това, защото по силата на закона такова
съдебно решение има действие само занапред. За нормативните административни
актове този въпрос е регламентиран с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК,
според която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. До момента на влизане в сила на съдебното
решение, оспореният акт продължава да се прилага и поражда правни последици.
Поради това, с ал. 2 е предвидено, че компетентният орган следва служебно да
уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, в срок не по-дълъг от три
месеца от влизане в сила на съдебното решение. Определеният тримесечен срок е
инструктивен и изтичането му не освобождава административния орган от
задължението си да ги уреди. В конкретиката на фактите следва да бъде прието,
че горецитираните съдебни решения нямат обратно действие и не премахват
породените от тях правни последици от датата на тяхното издаване. В Тълкувателно
решение № 2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело № 2/2015 г., се посочва, че за периода от приемане на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Следователно съдебното решение, с
което същият е отменен, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите
обществени отношения. Ето защо в случая отмяната на горецитираните разпоредби
от решенията на Общински съвет - Хасково не води до незаконосъобразност на
оспорения АУЗД.
В случая не е налице и
несъответствие на административния акт с целта на закона. АУЗД е издаден с
единствената цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя
публични общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежаваните от него
недвижими имоти. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични
вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а
конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно
от орган по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно
от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б и чл. 14 от ЗМДТ. В случая крайната
цел на оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на
ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените
отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания
за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на
дължимите от оспорващото дружество ТБО за 2020 и 2021 г. по отношение на
притежаваните от него недвижими имоти, което представлява поставеният от
законодателя резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на
съдържащото се в този административен акт волеизявление.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не е
заявена претенция за присъждане на разноски, поради което, въпреки изхода на
спора, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Хасково
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ГЛИГАН“ ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: ***, *,
*,
*,
представлявано от И.
K.
М.,
срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД76111312-1/10.12.2021 г. на гл.
инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, потвърден с Решение
peг. инд. № 53-Г-337-1#1 от 22.02.2022 г. на Директора на „Общинска данъчна
дирекция“ при Община Хасково, в обжалваната му част за установяване размера на
задълженията за такса битови отпадъци за периода 01.01.2020
г. – 31.12.2021 г. за недвижим имот, находящ се в *, *, и за периода 01.01.2021 г. –
31.12.2021 г. за недвижим имот, находящ се в *, ***.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
Преписи
от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: