Р Е Ш
Е Н И Е № 207
27.03.2019 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет
и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр. д. №
682 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „АЛПИ КОЛОР“ ЕООД – гр.Хасково против „ВИКИ –
СУПЕРТРАНС“ ЕООД – гр.Хасково, иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД - за връщане на наета вещ, представляваща
автомобил модел „Влекач „ДАФ ФТ ХФ
В исковата молба се твърди, че възоснова на наемен
договор, сключен на 01.10.2014г. между ищеца като наемодател и ответника като
наемател, на наемателя бил предоставен за ползване за срок до 30.09.2015г.
собствения на ищеца автомобил модел „ВЛЕКАЧ“ „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № ********,
срещу задължението да заплаща наемна цена в размер на 240 лева с ДДС месечно,
считано от 01.01.2015г. Наемодателят не се противопоставил наемателят да
продължи да ползва наетия автомобил след 30.09.2015г., поради което договорът
бил продължен за неопределен срок, съгласно чл.10, ал.2. Считано от 01.01.2017г. наемателят престанал да заплаща
уговорената в договора наемна цена. През м. януари 2018г. ищецът изпратил на
ответника покана да му заплати дължимата наемна цена за периода от
01.01.2017г. до 31.01.2018г. в размер на
3120 лева и го предизвестил, че прекратява немния договор поради забава в
плащането на уговорената наемна цена. С поканата поискал и връщане на наетия
автомобил след изтичане на 7-дневното предизвестие. Поканата-предизвестие била
изпратена по куриерска служба „Speedy“. На
20.01.2018г. управителят на ответното дружество отказал получаването й, след
като се запознал със съдържанието, но не върнал автомобила след изтичане на
срока на предизвестието на 27.01.2018г. Ищецът изпратил втора покана на
ответника с обратна разписка, получена лично от управителя на дружеството
ответник на 09.02.2018г., към която приложил и Фактура № 89/03.01.2018г. /в
оригинал/ за дължимата наемна цена за периода 01.01.2017г. – 31.01.2018г. в размер на 3120 лева. Поискал от ответника
да подпише фактурата и да се преведе дължимата сума по сметката на ищеца в
3-дневен срок от получаване на фактурата. С поканата потвърдил и даденото
предизвестие за прекратяване на наемния договор от 01.10.2014г. Ответникът не
наредил плащане по фактурата, поради което ищецът подал в Районен съд-Хасково
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. Било образувано и било висящо Ч.гр.д. № 525/2018г., по което съдът
издал Заповед № 226/28.02.2018г., с която разпоредил наемателят да му заплати
сумата 3120 лева, ведно с неустойка за забава в размер на 4680 лева. Посочва се
още в исковата молба, че поради неизвършено плащане в срок от 30 дни от
получаване на фактурата, както и поради изтичане на нов 7-дневен срок на предизвестие след изтичане на 30-дневния
срок за плащане, на основание чл.8, ал.3 и чл.11, т.4 от договора, счита
сключения между страните по делото наемен договор от 01.10.2014г. за прекратен.
Отказът на ответника да върне доброволно наетия автомобил по прекратения наемен
договор от 01.10.2014г. пораждал правния интерес на ищеца да предяви срещу
ответника настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да върне на ищеца автомобил модел „ВЛЕКАЧ“ „ДАФ ФТ ХФ
105“ с рег. № ********, собственост на ищеца, поради прекратяване на сключения
между двете дружества наемен договор от 01.10.2014г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло. Прави на първо място възражение, че
между страните не съществува валидно сключен договор за наем на процесната вещ
/автомобил/, поради което и ответникът не дължи връщане на вещта. Твърди се
още, че ответникът именно по причина, че процесният договор е привиден, той
никога не е плащал наем на ищеца, както и че самият ищец не е собственик на
процесната вещ. Излагат се подробни
доводи за симулативност на договора за наем, като наред с това при
условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на сумата 22 230.24
лева до размера на исковата сума, която сума била изразходвана за ремонт на
авариралия автомобил през лятото на 2016г. в чужбина. При условията на евентуалност
ответникът възразява, че за ответното дружество било налице право на задържане
/чл.90 от ЗЗД/ на процесното превозно средство, като моли съда да признае това
му право. Също се
претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото
ищецът представи Договор за наем на автомобил от 01.10.2014г., сключен между
„Алпи Колор” ЕООД и „Вики Супертранс”
ЕООД, според който ищецът в качеството
си на наемодател предоставя на ответника в качеството му на наемател собствения
си товарен автомобил модел ВЛЕКАЧ „ ДАФ ФТ ХФ
Като писмено доказателство се
представи Договор за паричен заем от 06.08.2014г., сключен между Г. А. Г. , като
заемодател от една страна и „Алпи Колор” ЕООД, като заемател, от друга, според
който заемодателят дава в заем на заемателя сума в размер на 27 660 лева. Заемната
сума е била с точно предназначение, а именно за заплащане покупката на
процесния автомобил. Заемополучателят е поел задължението да върне сумата в
срок до 05.08.2019г., в брой или по банков път. Във връзка с този договор е
представен и Приходен касов ордер с дата 06.08.2014г., видно от който е, че
„Алпи Колор” ЕООД като заемател е получил сумата, предмет на договора за
паричен заем от същата дата.
От представения Договор за
покупко-продажба с дата 06.08.2014г.
съдът установи, че ищецът „Алпи Колор” ЕООД е закупил от „Елис Айля”
ЕООД-гр.Казанлък употребяван влекач „Даф” модел 105 с описан номер на рамата за
сумата от 27 600 лева. Представи се и Свидетелството за регистрация на процесния автомобил.
Като доказателство по делото съдът
прие и Фактура № 89/03.01.2018г., от която е видно, че ищецът
е издал същата за дължимия от
ответника наем за времето от 01.01.2017г. до 31.01.2018г. в
общ размер на 3120 лева с включен ДДС и представляваща наемни вноски от по 200 лева за посочения
период.
Ищецът представи Предизвестие за
прекратяване на наемен договор, изпратено от управителя на ищцовото дружество
до ответното, в което се съдържа и покана за доброволно заплащане на дължим
наем в размер на 3120 лева с ДДС за времето до 31.01.2018г. и с изричното
изявление, че на основание чл.8, ал.2 и 3 от Договора за наем, прекратява същия
поради неплащане на наемни вноски, считано 7 дни от получаването на
предизвестието. От представените документи от куриерската фирма е видно, че
изпратените документи до получателя Г. Г. и подател на същите П. С. П. , получателят
е отказал да ги получи на 20.01.2018г. Изпратена е била и Покана до ответното
дружество за доброволно плащане стойността на фактура № 89/03.01.2018г., а
именно - сумата от 3120 лева, като,
видно от приложената обратна разписка, тази пратка е била получена лично от
управителя на ответното дружество Г. Г. на 09.02.2018г.
От представените по делото Приходни
квитанции съдът установи, че е заплащан
данък на Община Хасково за процесното превозно средство - Приходна квитанция от
15.06.2015г. за сумата 224.21 лева, Приходна квитанция от 30.05.2016г. за сумата 541.24 лева и Приходна
квитанция от 15.11.2016г. на стойност 514.20 лева, като от същите се
установява, че е била заплащана и лихва поради просрочено плащане на данъка. В
приходните квитанции като данъчно задължено лице е посочено дружеството ищец.
В подкрепа на своята теза ответникът
представи като писмени доказателства документи за извършен ремонт на процесния
автомобил –Фактура №
2022569/19.08.2016г., издадена от немски автосервиз на стойност 11 366.14 евро. В самата фактура се съдържа
подробно описание на извършените ремонтни работи.
По делото съдът допусна събиране на
гласни доказателства:
Бе разпитана свид.Р.П.С. - дъщеря на
управителя на дружеството-ищец и бивша съпруга на управителя на дружеството
–ответник. Свид. Р.П. заявява, че знае за извършен ремонт по процесното
превозно средство от баща си, както и че този ремонт е бил наложителен. Знае, че
бившият й съпруг не е искал пари от баща й за същия този ремонт, тъй като за
него платила Австрийската фирма
„Хагер”, която е работодател на
съпруга й /бивш/.
Свид. И.Т.И., без родство с
управителите на страните, твърди, че познава Г. Г. от близо 20 години и знае, че се занимава с международен транспорт. И
двамата в един момент работели при един и същ работодател - „Хагер-Транспорт” Австрия. Известно му е, че
на автомобила на Г. Г. е правен ремонт
през период, през който следвали летните отпуски през 2016г. и обяснява, че
практиката на фирма ”Хагер Транспорт”-
Австрия е много стриктна и не би позволила да се движи повреден автомобил. Практиката била ремонтите
да се извършват в сервиз на „ДАФ”, с който „Хагер-Транспорт” имала сключен
договор за сервиз. Обяснява, че фирма „Хагер-Транспорт” в случаи, когато се
налагало да се прави ремонт, организирала всичко, свързано с ремонта и
стойността му се заплащала от фирмата, а впоследствие се уреждали отношенията
между „Хагер-Транспорт” и съответния водач на автомобил, като се правели
ежемесечни удръжки от възнаграждението на лицето.
Разпитана бе и свид.А.С. - служителка
във фирма „Спиди”АД, офис Хасково. Същата обяснява подробно организацията на
работа във фирмата, свързана с доставката на различни пратки. В този смисъл е
категорична, че, след като върху известието стои отбелзване, че получателят е
отказал да получи пратката, то действително е бил налице такъв отказ. На
свидетелката съдът предяви Разписка от 20.01.2018г., находяща се на л.8 от
делото, като свидетелката потвърди, че саморъчно изписаният текст е написан от
самата нея, както и че подписът е също положен от нея. Обяснява, че това е
сторила по молба на подателя, но след като е извършила надлежни справки в
системата на офиса и е установила, че това отговаря на действителното
положение, т.е., че получателят е отказал да получи пратката. В тази насока
поддържа изцяло така направеното от нея лично отбелязване.
От разпита на свид. В. Х. И. и свид. Ц. Н. Ц. съдът установи отново начина на организация
на работа на фирмата за куриерски услуги „Спиди”, офис Хасково, както и че показанията им са еднопосочни с тези на свид.С..
За правилното и цялостно изясняване
на спора съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.Р., чието
заключение възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото
се установява, че за времето от 2014г. до 2016г. ищецът е издавал фактури за
наем на процесното превозно средство със задължено лице ответника, като са
постъпвали и плащания по тези фактури от страна на ответника. Плащанията са
ставали по банков път и съответно са намирали отражение в счетоводството на
ищеца. Банковата му сметка се намира в „ОББ“.
Вещото лице е установило също, че по издадената фактура № 89/03.01.2018г. на
стойност 3120 лева няма извършено плащане от ответното дружество. Няма плащания
за наем и за 2017 година. Всички постъпили по сметката на ищеца плащания са с
основание наем и са извършвани от ответното дружество. Извършените от страна на
ответника плащания за наем също са били отразени в счетоводните записвания на
самия ответник, т.е. тези разходи са били осчетоводявани като редовно извършвани
разходи.
Вещото лице изготви и заключение по
задачата дали фактурата, представена като доказателство за извършения в Австрия
ремонт на превозното средство през лятото на 2016г., е намерила отражение в
счетоводството на ответника. Вещото лице, след извършената проверка и справки,
е констатирало, че фактурата за извършения ремонт на превозното средство в
Австрия на стойност 22 230.24 лева е била осчетоводена през м.август
2016г. по сметка 602 „Разходи за външни услуги” и отразена в информационната
система на „Вики-Супертранс” ЕООД, т.е. на ответника, като в устния си доклад в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че извлечението от тази сметка е от
м.декември 2016г., като не може да обясни защо фактурата е включена едва през
този месец, след като разходът би следвало да е направен през месец август. Също
така са били отразени и други разходи за ремонт и поддръжка на процесния
автомобил за времето на действие на наемния договор в общ размер на 44 179.69
лева. Установява се също от заключението на вещото лице по тази задача, че през
процесния период дружеството ответник е било в търговски отношения с фирма
„Хагер Транспорт България” ООД, с представителство в гр.Пловдив и описва
методите на уреждане на тези търговски взамоотношения, от което заключение
е видно, че за всеки месец от чисто заработеното от превозвача - ответникът
по делото, се приспадат направените разходи за гориво, ремонт, гуми, различни
такси и други разходи и остатъкът е
сумата, която следва да му се изплати като възнаграждение за извършената
транпортна дейност.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е, че отношенията между
страните са възникнали възоснова на сключения между тях наемен договор с дата
01.10.2014г., като ищецът в качеството на наемодател е предоставил за временно
и възмездно ползване на ответника автомобил, подробно описан в договора. Няма
спор според съда, че така сключеният договор носи белезите именно на наемен
такъв, тъй като е посочена и описана вещта, уговорен е срок, цена и начин на
плащане. Уговорени са и всички други последици, които биха могли да възникнат
по време на неговото действие - отговорности, разваляне на договора и др. Ето
защо, съдът намира, че следва преди всичко да обсъди възражението на ответника,
че не е налице валиден договор за наем, а, че сключеният такъв е в разрез с
нормите на ЗЗД, като се твърди, че е привиден такъв. Съдът не споделя тези
доводи, като изводите му се основават на събраните преди всичко писмени
доказателства. Както и по-горе бе посочено, от заключението на вещото лице
съдът по несъмнен начин установи, че за времето от сключването на договора - м.октомври
2014 година и за 2015 и 2016 година ответникът е заплащал наемната цена и това
е ставало по банков път, което според съда е гаранция за реално извършено
плащане. Тези плащания, както бе отбелязано, са били отразявани в счетоводствата
и на двете страни. По този начин съдът счита, че се опровергаха възраженията на
ответника, че договорът е привиден и е сключен при липса на воля за наемен
договор. Напротив, от приетите доказателства се установява точно обратното. Няма
как да се приеме, че страните са сключили привиден договор и въпреки това в
счетоводствата им тези отношения, именно по повод този договор, са намирали
официално отражение, извършвани са били разплащания с бюджета, начисляван е ДДС. Плащанията са извършвани по банков път, което
още веднъж подчертава действително възникнали и изпълнявани добросъвестно
наемни отношения с произтичащите права и задължения за всяка една от страните.
В тази насока се обосновава и следващият
решаващ извод, а именно, че така възникналите наемни правоотношения са били
едностранно прекратени от страна на наемодателя, поради неизпълнение на
задълженията на наемателя да заплаща редовно уговорената наемна цена. В тази
връзка съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, от което е видно, че
след 2016 година наем не е бил плащан нито по банков път, нито чрез друг способ за издължаване. Видно е, че
това неизпълнение на договора е продължително, което именно е дало основане на
наемодателя да предприеме действия за неговото прекратяване едностранно. Според чл.11 от самия договор страните са уговорили
начините и условията на прекратяването на наемния договор, като съгласно т.3 на
чл.11 това е можело да стане с писмено предизвестие, отправено до другата
страна поне 30 дни по-рано, а според т.4- едностранно без предизвестие при
неплащане на наемна вноска. Страните не са посочили колко наемни вноски следва
да не бъдат платени, за да се пристъпи към прекратяване, но видно е, че в настоящия
случай такива не са заплащани след 2016г. и до сега. Съдът счита, че
ищецът е изпълнил задължението си както
по т.3, така и по т.4 от цитирания договорен текст, като е изпратил на
ответника Предизвестие, което на
20.01.2018г. получателят на същото – управителят на дружеството ответник, е
отказал да го получи. Събраха се данни и за изпратената фактура с последното
задължение за наем в размер на 3120 лева, за което се представи обратната
разписка с отбелязване, че е получена лично от управителя на ответното дружество.
При тези данни по делото се налага извода, че наемният договор е бил прекратен,
като съдът счита, че е било достатъчно само неплащането на наемните вноски, за
да настъпи този прекратителен ефект на действието му. И ищецът е сторил нещо повече от това, като е
изпратил и предизвестие.
Според съда и второто направено възражение от ответника, че
ищецът не е собственик на процесната вещ, поради което нямало как да я отдава
под наем, не се подкрепя от доказателствата и не може да бъде споделено като
основателно. На първо място в тази връзка следва да се спомене, че няма
законова пречка да се отдава вещ под наем дори наемодателят да не е неин
собственик, т.е. чужда вещ. В конкретния случай обаче не сме в тази хипотеза, тъй
като се установява, че ищецът е закупил процесното превозно средство с писмен
договор, като е извършил и съответната регистрация на МПС /в тази връзка
Свидетелство за регистрация/ на името на „Алпи Колор” ЕООД - Хасково. Доколкото това какви средства е използвал ищецът за тази сделка и представеният договор за
паричен заем, сключен между ищеца и физическото лице Г. А. Г. , съдът намира, че
това обстоятелство е ирелевантно за спора и по-точно за това кой е собственик
на така закупената вещ. Категоричен е изводът, че ищцът е собственик, а
средствата, които е взел на заем от лицето Г. А. Г. с тази цел, не се отразяват на неговото право
на собственост и тези им отношения са облигационни такива, уреждането на които
би следвало да става по друг ред и извън настоящия спор, тъй като не Г. А. Г. е ответник по делото, а дружеството „Вики
Супертранс” ЕООД.
Направеното от ответника искане
за прихващане на сумата 22 230.24 лева
/11 366.14 евро/, представляваща стойността на извършен ремонт на
автомобила през лятото на 2016г., както и искането да се признае правото на
задържане на вещта, съдът намира за неоснователни. Да, установи се, че е бил
извършен ремонт на превозното средство, в каквато насока е представената фактура,
както и че тези разходи са осчетоводени в счетоводството на ответника. Не се доказа
по надлежен ред обаче какъв вид ремонт е извършен на автомобила, дали
извършеният такъв е основен ремонт или представлява текущо поддържане на същия,
защото според чл.7 от наемния договор, наемателят е този, който е длъжен да
поддържа автомобила в състояние, което го прави годен за използване по начин, указан
в чл.2, а именно да го ползва във връзка с дейността на фирмата му. Длъжен е
също да отстранява всички повреди, свързани с обикновената употреба на
автомобила, както и тези, свързани с използването му по начин, различен от
посочения в чл. 2, като в тези случаи разходите са за негова сметка. Ето защо,
съдът намира, че следваше ответникът да установи по несъмнен начин какво точно
е било ремонтирано, както и дали това са
ремонтни работи, свързани с обичайната употреба на вещта, за да може и съдът да
прецени за чия сметка следва да са тези разходи. За това, че наемателят поема
разходите по експлоатацията на
превозното средство, са и записаните в чл.7, т.1-9 от договора условия, които
дават основание за горния извод. Следва още да бъде посочено, че ответникът не
представи доказателства, от които да е видно от друга страна, че той е възстановил стойността на извършения ремонт
на фирмата „ Хагер Транспорт”, какъвто е бил обичайният метод на работа - ремонтът
да се заплаща от тази фирма, а след това да се правят удръжки от водача. В тази
насока и вещото лице не е установило дали реално тази сума е била изплатена, респективно
дали е била удържана или уреден въпросът
по друг начин.
Съдът намира възражението за
прихващане на сумата, платена от ответника за ремонт на автмобила, до размер на
вземането на ищеца за наем също за неоснователно. Следва да се посочи, че настоящият
спор касае връщането на наета вещ, съгласно
чл.233, ал.1 от ЗЗД, и то връщането й
във вид, в какъвто е била предадена за временно и възмездно ползване. След като
бе изяснено, че е имало сключен редовен договор за наем, както и че същият е
прекратен едностранно от наемодателя по причини и при условията на самия наемен
договор, то следва извода, че този иск е основателен и следва да се уважи. В
настоящия спор липсва претенция за заплащане на суми /наемна цена или нещо
друго/, за да може съдът да разсъждава в насока би ли могло да се извърши
прихващане на насрещни престации. Ето защо намира това възражение като
неотносимо към спора.
Предвид всичко казано до тук, ще
следва предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне наетата
вещ на наемодателя. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1045.20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИ - СУПЕРТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.”Цариброд” № 2А, ДА ВЪРНЕ на „АЛПИ КОЛОР”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Хасково, ул.”Одрин”, бл. 23, вх.А, ап.29, автомобил модел „ВЛЕКАЧ“ „
ДАФ ФТ ХФ
ОСЪЖДА „ВИКИ - СУПЕРТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.”Цариброд” № 2А, да заплати на „АЛПИ КОЛОР”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Хасково, ул.”Одрин”, бл. 23, вх.А, ап.29, направените по делото
разноски в размер на 1045.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.