М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 1387/2020 г.
на Районен съд-Варна 3-ти наказателен състав
По отношение на подсъдимия
Д.С.Г. живущ
*** от Района прокуратура-Варна е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на 16.03.2018г.
в с. Старо Оряхово, обл. Варна, причинил лека телесна
повреда на В.С.Я.,
изразяваща се в счупване на носните
кости с размествания, кръвонасядания по клепачите на двете
очи, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето
, неопасно за живота, по хулигански подбуди.
По делото беше приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимия от пострадалия В.С.Я., който беше конституиран
и като частен обвинител в съдебното производство.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и на
база събраните доказателства изразява становище, че е
доказано. Пледира за налагане наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години. Изразява становище за
основателност на гражданския иск, и за зачитане на времето, през което
подсъдимият е бил с МНО „задържане под стража“.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител изразява становище за доказаност на
обвинението, като акцентира,на това че действията на
подсъдимия са изцяло по хулигански
подбуди. Пледира за максимално наказание,съобраз но
предвиденото в закона , сочейки че подсъдимият не е оказал някаква помощ или
поднесъл извинения. Мотивира основателността и размера на гражданско правната
претенция освен с претърпените болки и
медицинска интерВ.я, и с емоционалната травма, която
е понесъл. Иска присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
Пред съда подсъдимият дава обяснения като отрича да е удрял свид. Я.,
респ. да му е причинил лека телесна повреда. В последната си дума изрази
съжаление за случилото се с
В., но отново твърди, че не
го е докосвал.
Защитниците на подсъдимия след анализ на доказателствения
материал застъпват тезата, че леката телесна повреда е факт, но оспорват това да е станало по хулигански
подбуди. В този смисъл излагат доводи за неоснователност на искането на частния
обвинител за максимален размер на
наказанието и за недоказаност на
претенцията за присъждане на обезщетение в претендирания
размер. Пледират за оправдателна присъда по отношение на квалифициращия признак
„хулигански подбуди“, а алтернативно за
минимален размер на наказанието
„лишаване от свобода“.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.03.2018 г. в с. Старо Оряхово, свидетелите В.С.Я., Р.С.Я., В.Д.Н. и Х.Н.К.
били на гости в дома на свой приятел - свидетелят Г.И.Д..***. Около 20.15 часа,
посочените лица си тръгнали, а свид. Г.Д. излязъл с
тях да ги изпрати. Посочените лица отишли първо до дома на свид.
Н., който бил наблизо. Пред дома на Н. те видели техен познат -свид. В. Д.М.. Последният започнал да ги псува посочените и
попитал ги дали искат всичките да ядат бой. Свид. Р.Я.
го попитал какво иска от тях, и в отговор на това свид.
В.М. се насочил към него и го бутнал с ръце в гърдите. Братът на Р. - свид. В.Я. се опитал да го защити, като хванал В.М. за
ръцете. В отговор на това, М. му нанесъл няколко удара с шамари и ритници и го
ритнал в тялото. В същото време, на улицата пристигнал и подс.
Д.С.Г.. Той се насочил към свид. В.Я. и също му
нанесъл удари с юмруци в лицето, без да е предизвикан по какъвто и да било
начин. Боят бил преустановен от излезлите от околните къщи хора - родителите и
сестрата на свид. В.Д.Н. и техни съседи, които се
развикали и свидетелите В.С.Я., Р.С.Я., В.Д.Н.,Х.Н.К. се отправили към дома на В.С.Я.,
Р.С.Я.. Малко по-късно, те били настигнати от подсъдимия Г. и свид. М.. Свид. М. отново се
насочил към В.С.Я. и посегнал да го удари, а В.Я. също посегнал да го удари, за
да се защити. В същото време подс. Г. се намесил,
като ударил с лакът В.Я. в лицето, в областта на носа. От този удар, В.Я.
усетил остра болка в носа, от който потекла кръв. Виждайки това, подс. Г. и свид. М. веднага
напуснали мястото, а пострадалият В.Я. и неговия брат - Радослав Я. се прибрали
в дома си и разказали на майка си Ст.Я. какво се било случило. Тя веднага
завела В.Я. в спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна"-АД. Там бил извършен
преглед на пострадалия и се установило, че е получил фрактура на носните кости
с размествания, кръвонасядания по клепачите на двете
очи. В.Я. бил приет в отделение УНГ на 17.03.2019 г., където била извършена репозиция на носни кости.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че в резултат на
нанесения на В.Я. удар в областта на носа, е била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с размествания, кръвонасядания по клепачите на двете очи, обусловили в
своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От доказателствата за съдимост се установява, че към датата на
инкриминираното деяние подсъдимият не
е осъждан, но е бил освобождаван от
наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
прие за установена от частично кредитираните обяснения на подсъдимия
и приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от
НПК показания на свид. В.М., показанията на свид. В.С.Я., Р.С.Я., В.Д.Н., Х.Н.К., Ст.Я. и М.Т. дадени пред съда, и от
прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и 4
от НПК свидетелски показания на В.Н. и Г.Д.; заключението на медицинската експертиза и обясненията
на вещото лице пред съда, както и от писмените материали приобщени по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, с която отрича да е нанесъл удара, причинил телесната
увреда на пострадалия В.Я.. Тези обяснения са изцяло
в противоречие с показанията на свидетелите В.Я., В.Н., Р.Я. и Х.К.,
дадени в хода на съдебното следствие и на Г.Д., приобщени чрез прочитане. От показанията на тези свидетели недвусмислено се установява, че удара с лакът, нанесен в
областта на носа на пострадалия Я., е станал при втората схватка между
В.Я. и В.М.. Тя както и първата
(пред дома на свид. М.Т.) била провокирана от В.М., но в този случай подсъдимият
най-неочаквано за всички присъствали, ударил В.Я. в носа. Това действие на подс.
Г. не е било провокирано по какъвто и да е начин от пострадалия, който пък бил
удрян по тялото(в областта на гърдите) от
В.М..
Преценявайки показанията на свидетелите В.Я., Р.Я., В.Н., Х.К. и Г.Д.,
поотделно и в съвкупност като обективни,
последователни и взаимно допълващи се, съдът
прие за безспорно доказани
времето, мястото и начина на причиняване на телесното увреждане. В този смисъл
за съда няма никакво
съмнение и в достоверността на заявеното от тях за
авторството на инкриминираното деяние.
Показанията на свид. В.М., които съдът приобщи
чрез прочитане, са относими основно към първата
среща (пред дома на свид. М.Т.) между него,
подсъдимия и свидетелите В., Р., В. и Х., когато не е
причинена телесната повреда на пострадалия. По отношение на втората
среща, когато е настъпил инцидента, показанията на В. М., че е ударил с юмрук В., противоречат
на еднозначно установеното от очевидците на сблъсъка, които сочат, че М. не е
ударил в лицето, а по тялото свид. В.Я.. За това съдът
не кредитира в тази им част
показанията на В.М..
Съдът кредитира експертното заключение като
обективно и компетентно дадено. По отношение механизма на причинавяне на телесната повреда и нейния вид, съдът като
взе предвид обясненията на вещото лице и
показанията на очевидците на инцидента не намери основание да се съмнява в
обективността и компетентостта на крайните експертни
изводи на медицинската експертиза, че
телесната увреда може да се получи от удар с лакът.
Останалите писмени доказателства, обективно
изясняват и допълват установената чрез гласните доказателствени
средства фактология,
поради което съдът ги възприе безкритично.
Следва да се отбележи, че събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал имаше за цел да осигури в пълен обем упражняваното от подсъдимия
право на защита, но съвкупният му анализ не променя релевантните за престъпното деяние факти.
След преценка на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
В случая
от обективна страна е налице увреждане на пострадалия В.Я., квалифицирано като лека телесна повреда по см. на
чл.130 ал.1 от НК. Причинявайки го подсъдимият е действал при
форма на вината пряк умисъл, което се извлича от обективните признаци на
извършеното от него инкриминирано деяние. Освен това
демонстрирайки пренебрежение към установените правила за поведение в обществото
той пряко е целял причиняването на тази телесна повреда. Съдът не
споделя възраженията на защитата, че са
налице обстоятелства, от които може да се направи извод, че леката телесна повреда
не е причинена по хулигански подбуди, Хулиганските
подбуди, нормативно въздигнати като
квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия случай се
доказват безусловно от поведението и
конкретните действия на подсъдимия Д.Г.. В случая липсва какъвто и да е личен мотив,
макар подс. Г. и свид.В.Я. визуално
да са се
познавали преди извършване на инкриминираното деяние. Използването
на обидни думи, псувни и агресия от свид.В.М.
към лицата
от групата на пострадалия са
били повод за първото вкл. и физическо спречкване
помежду им, при което подсъдимият се е включил. Действията на
Д.Г. след това, когато със свид.В.М.
последвали пострадалия и приятелите му, и ги атакували физически, по никакъв начин
не са били провокирани от последните, което обуславя именно наличието на хулигански
подбуди за извършване на
противоправното посегателство
върху здравето на човек с цел да се демонстрира незачитане на установените
правила за общуване, на човешката личност, здраве и достойнство. Поведението и
конкретните действия на подсъдимия Г., изразяващи се в нанесен еднократно удар с
лакът в лицето на В.Я.,
извършени на улицата, пред свидетелите Я., Н., К., Д. и потенциално неограничен брой
очевидци безспорно сочат, че той нарушава по груб начин съществуващите в
обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите
общуване.
Поведението на Д.Г. обуслови изводите на настоящия състав на
съда, че той е целял да причини телесното увреждане, движен именно от
посочените хулигански подбуди,
демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото норми начин, че
може да върши каквото си пожелае, независимо от тези норми.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието и млада възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не бяха установени.
Съдът, като взе предвид наказанието, което нормата на чл.
131, ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК предвижда като санкция
- „лишаване от свобода“ за срок до три
години, обстоятелството, че деянието е извършено с пряк умисъл, а травматичното
увреждане е с временен характер, и факта че подсъдимият вече е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно
наказание счете, че наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца е адекватно на
високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниска на
дееца.
Тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три години, а
подсъдимият е неосъждан, съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на
института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи в
минималния размер, предвиден в този текст – три
години. Съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на
наказанието при неправомерно действие през периода на изпитателния срок, съдът
счете за достатъчно да обезпечи въздържането на подсъдимия и правилното
коригиране на ценностната му система, като по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална преВ.я на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Отделно от това с оглед изявлението на
прокурора и като съобрази, че подс. Г. беше
задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, съдът приложи разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК.
Като призна подсъдимия Д.Г. за виновен в извършване на посоченото престъпление, съдът прецени, че предявения от пострадалия В.Я. граждански иск е доказан по основание. Доколкото в резултат на деянието по
чл.131, ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК
са настъпили неимуществени вреди за свид. Я.,
съдът определи по справедливост размера им на 2000
лева, като отхвърли иска до първоначално предявения размер - 6000 лева. С оглед
степента на телесна увреда,
обстоятелството че причиненото разстройство на
здравето е с временен характер и не е опасно за живота, но в резултат на
инцидента се е наложила медицинска интерВ.я за репозиция на носни кости на
В.Я., който за около
месец не е посещавал училище, бил е на домашно лечение с ограничения на
възможността за нормално хранене, съдът счете, че обезщетение в посочения размер ще бъде достатъчно да овъзмезди претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: