Определение по дело №374/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 323
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20193600200374
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

       323 / 26.11.2019 г. гр. Шумен,

 

 

    В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение,

На двадесет и  шести ноември  през две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                     Председател: Нели Батанова

                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Нели Батанова 

ЧНД № 374 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано  по реда на чл. 243 и сл. от НПК по жалба на адв. Р.Х. - повеР.к на Ц.Х.Б. и А.Х.А. ***, наследници на Е. Х., против постановление № 10/2013 от 01.11.2019 година на Окръжна прокуратура гр. Шумен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5/2019г. по описа на ОСлО при ОП Шумен, с вх № 10/2013 год. на Окръжна прокуратура гр. Шумен, водено срещу Д.Д.В. за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. 

         В жалбата се излагат доводи, че Постановлението е необосновано. Считат, че Постановлението е лишено от мотиви, тъй като не е направен пълен анализ на събраните по делото доказателства, като същото съдържа само една кратка фактология по делото. Излагат се съображения, че то представлява копие на предходното Постановление за прекратяване на наказателното производство, като в него е дописана само поредната СМЕ, чиито изводи са възприети безкритично. По отношение на извършената последна – седморна СМЕ се излагат доводи, че същата е копи-пейст на събраните доказателства по делото, като самото заключение е само страница и половина. Считат, че не са използвани висотехнолгочни методи за лечение, тъй като рентгена е открит още през 1895 год., както и че неоснователно им е отказано извършването на още една /арбитражна/ СМЕ. Считат изводите на последната-седморна експертиза от лекари за необосновано, че не са дали обективно и безпристрастно заключение. Молят за отмяна на атакуваното Постановление за прекратяване на досъдебното производство и връщане на делото за доразследване.

 

След като се запозна с доводите, изложени в жалбите и със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, съдът намира жалбите за процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни поради следното:

 

По допустимостта: Съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. По смисъла на НПК наследника на пострадалия може да упражни правата на самия пострадал, когато той е починал и в неговите права в наказателния процес могат да встъпят неговите наследници. В разглеждания случай жалбата пред Шуменския окръжен съд срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Шумен са подадени от лица/действащи чрез своя повеР.к/, които имат качеството на наследник по смисъла на 74, ал. 2 от НПК. Към делото не са налични доказателства за получаване на екземпляр от атакуваното Постановление от наследника Ц.Б., поради което съдът приема нейната жалба /чрез адв. Р. Х., която е получила постановлението на 05.11.2019 год/, че е в срок /пощенското клеймо е с дата 12.11.2019год/. Наследникът А.А. е получил Постановлението с известие за доставяне на дата 07.10.2019 год. Формално за него срокът за обжалване е изтекъл. Въпреки това съдът счита, че и неговата жалба /чрез адв. Р. Х./ е депозирана в срок. Това е така понеже атакуваното Постановление носи дата 01.11.2019 год. /както на самото постановление, така и щемпела на Прокуратурата върху постановлението и известието за доставяне/, поради която причина е невъзможно да му е връчено на 07.10.2019 год. Най вероятно се касае за техническа грешка при отразяване на месеца /отразен месец октомври вместо месец ноември/, поради което и съдът приема, че действителната дата на получаване е 07.11.2019 год. и жалбата е депозирана в срок. Т.е. жалбата и на двамата е подадена в срок, поради което са и процесуално допустими.

 

 По основателността: За да се произнесе по основателността на жалбата съдът следва хронологично да проследи и движението на делото. И тъй като до произнасянето на съда на 21.01.2019 по ЧНД № 17/2019 год. няма разлика в движението, дори с риск да бъде упрекнат за копи-пейст, съдът следва да преповтори тази фактология. 

 Досъдебно производство № 1213/2012г. по описа на РУ Шумен, е образувано на 12.08.2012 година срещу виновното лице за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“ от НК. С постановление от 09.01.2013 година Окръжна прокуратура гр. Шумен е поела наблюдението над досъдебното производство, като разследването е продължило с оглед престъпление по чл. 343, ал.4 вр. чл. 323, ал.3, б.“б“, вр. чл. 342, ал1 от НК. В хода на досъдебното производство има привлечени обвиняеми лица: И. М. С. – по  чл. 343, ал.4 вр. чл. 323, ал.3, б.“б“, вр. чл. 342, ал1 от НК /с постановление за  привличане на обвиняем от 17.02.2014 година – л.76, т.1/ и Д.Д.В. при условията на независимо съпричиняване – по чл. 123, ал.1 НК /с постановление за  привличане на обвиняем от 14.03.2014 година –л.80, т.1/.

На 06.04.2015 година Окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. М. С. – по  чл. 343, ал.4 вр. чл. 323, ал.3, б.“б“, вр. чл. 342, ал1 от НК и при условията на независимо съпричиняване срещу Д.Д.В. – по чл. 123, ал.1 НК. Образувано е НОХД № 193/2015 година по описа на Окръжен съд Шумен. В хода на съдебното производство И. М. С. е починал и спрямо него наказателното производство е прекратено. Съдебното производство е приключило с присъда от 26.10.2016 година, с която Д.Д.В. е призната за невиновна и оправдана по внесеното обвинение.  Присъдата е протестирана от ОП Шумен и обжалвана от частните обвинители и граждански ищци. Образувано е въззивно производство пред Апелативен съд Варна ВНОХД № 510/2016 година. С решение от 10.04.20217 година Апелативния съд е отменил оправдателната присъда на Окръжен съд Шумен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Върнатото дело е образувано като НОХД № 130/2017 година описа на ШОС. С разпореждане № 300 от 05.05.2017 година докладчика по делото е прекратил съдебното производство и е върнал делото за доразследване на Окръжна прокуратура гр. Шумен с конкретни указания. На 13.06.2017 година делото е върнато на разследващия орган за назначаване на нови техническа и съдебно медицинска експертизи. След изготвянето им досъдебното производство е изпратено на ШОП с мнение за прекратяване.

          С постановление от 31.12.2018 год., изх.№ 10/013 – 02.01.2019, Окръжна прокуратура гр. Шумен е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление. Постановлението е обжалвано от двамата повеР.ци на наследниците на починалата като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и лишено от мотиви. С Определение № 21 от 21.01.2019 год. по ЧНД № 17/2019 година Шуменския окръжен съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателно производство от 31.12.2018 година, Вх. № 10/2013 от 02.01.2019 година, с което е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 1213/2012 год. описа на РУ Шумен, преписка вх. № 10/2013 по описа на Окръжна прокуратура гр. Шумен и е върнал делото на прокурора за изпълнение на задължителните указания в обстоятелствената част на определението. В изпълнение на тези указания С постановление № 10/2013 от 21.02.2019 год. наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура гр. Шумен е възложил разследването по делото на следовател от ОСлО при ОП Шумен, където е заведено под № 5/2019 по описа на ОСлО при ОП Шумен. Указано е назначаването на нова съдебно мед. експертиза с участието на съдебен медик – доц.д-р. М. Г. и специалисти в областта на образната диагностика, травматология и др. по нейна преценка с оглед поставените въпроси. С Постановление за назначаване на експертиза от 15.03.2019 год. са определени задачите на експертизата и са назначени за вещи лица по нея: 1. Доц.д.р М. Г.-съдебен лекар при УБ“Лозенец“ София, доцент по съд. медицина и деонтология; 2. Д-р Р. Х.-съдебен лекар при УБ“Лозенец“ София, главен асистент по съд. медицина и деонтология; 3. Д-р Д. К.-специалист по ортопедия и травматология при МБАЛ“Витоша“; 4. Д-р П.Р.-специалист по образна диагностика, рентгенолог при УМБАЛ“Царица Йоана-ИСУЛ“ София; 5. Д-р М. Т.-специалист по вътрешни болести и онкология, химиотерапевт, онколог в УМБАЛ“Софиамед“; 6. Доц.д-р Малина Петкова-специалист по вътрешни болести и ендокринология, ендокринолог при УБ“Лозенец“; 7. Д-р С. С.-специалист по анестезиология и реанимация, анестезиолог при  УБ“Лозенец“.

          За нуждите на експертизата допълнително е била разпитана Ц.Б. – дъщеря на починалата, изискани са справки от интегрираната информационна система на НЗОК.

С постановление № 10/2013 от 01.11.2019 година Окръжна прокуратура гр. Шумен е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 5/2019г. по описа на ОСлО при ОП Шумен, с вх № 10/2013 год. на Окръжна прокуратура гр. Шумен, водено срещу Д.Д.В. за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление. Постановлението е обжалвано от двамата  наследници на починалата.

 

От фактическа страна наблюдаващият прокурор след анализ на събраните доказателства е установил  следната фактическа обстановка:

 

И. М. С. се е намирал в приятелски отношения с пострадалите Е. Г. Х. /л.87-88/ и Т. Й. А. /л.93/. На 12.08.2012г. тримата решили да посетят с. Градище. Пътуването осъществили с автомобила на обвиняемия И. С. - л.а.“Рено - 5“ с ДК№ В 0048 СР. С. управлявал автомобила, като на седалката до него се возела постр. Е. Х., а на задната - постр. Т. А.. Движейки се по път с № I-4 по републиканската номерация в посока от гр.Шумен за гр.Търговище, обвиняемия подминал отбивката за с.Градище и спрял в района на километър 255+320, на отбивка извън пътното платно, за да направи обратен завой. Пътното платно било мокро. Пътя за движение бил с две ленти - по една във всяка от посоките, разделени с единична непрекъсната линия. След като изчакал движещите се по пътното платно автомобили, И. С. предприел маневрата обратен завой. В същия момент в посока от гр. Търговище към гр. Шумен се движел л.а. „Сеат Толедо”с per. № В 6638 РТ, управляван от А. Е. Й./л.83-84, 89-90/, като до него на предна дясна седалка се е намирала Л. Л. Г./л.91, л./. Водачът А. Й. употребил аварийно спирачки, но не е успял да спре и с предната част на л.а. „Сеат Толедо" ударил дясна задна част на завиващия л.а. „Рено 5". След удара л.а. „Рено 5" се завъртял на 180 градуса спрямо вертикалната си ос, повалил пътен знак и спрял със задна лява гума в дясна канавка /посока гр. Шумен/. Спирайки, л.а. „Сеат Толедо” се насочил към лявото платно на пътя, излязъл извън него и преустановил движението си.

Видно от назначената съдебнотехническата експертиза, към момента на възникване на опасността за движението л.а. „Сеат Толедо” се е движил със 73.4 км/ч, /л.42-71 от т. IV/ и се е намирал на 28.55м. от мястото на удара, при опасна зона за спиране на автомобила 60.83м., като същия е можел да бъде възприет от И. С. на разстояние до 250м. Скоростта на л.а. „Рено 5" достигната към момента на удара е била около 20 км/ч, а средната му скорост е била 10 км/ч. Видно от съдебнотехническата експертиза, в момента на удара на л.а. „Сеат Толедо” са светели предните габаритни светлини, а на л.а. „Рено 5" са светели предните и задните габаритни светлини, не са светели пътепоказателните светлини /лява и дясна/.

В 14.25ч същия ден - 12.08.2012г., Е. Г. Х., А. Й., Т. Й. А. постъпили в спешния център на МБАЛ Шумен, II Хирургично отделение.

При хоспитализацията си, Е. Х. се е оплаквала от главоболие, болки в дясна тазобедрена става и гадене. На 12.08.2012г. на Е. Х. са били назначени две рентгенографски изследвания. От дежурния в този момент ренгенов лаборант М. И. Г. /л.109 - 111/ са изготвени две серии рентгенографии, общо 7 графии. Снимките от първата серия графии били назначени с искане за образно изследване 10030 /стр.27 от история на заболяването на постр.Х./, като е поискано изследване на бял дроб. Създадени са: Снимка 1 в 14:33 и Снимка 2 в 14:34. Изпратени и записани са на работната станция на рентгенолога в 14:42ч., като дежурния в този момент рентгенолог - обвиняемата Д.Д.В. вписала: “Нормално просветлен Паренхим“ /л.28 от ИЗ на постр.Х./. Второто изследване е назначено с искане 9937 /л.31 от ИЗ на постр.Х./ като е поискано изследване на таз, тазобедрена става - дясна и шийни прешлени. Създадени са: Снимка 3: създадена в 16:184., изпратена в 16:31ч. Снимка 4: създадена в 16;19ч., изпратена в 16:31ч., Снимка 5: създадена в 16:20ч., изпратена в 16:31ч. Снимка 6: създадена в 16:23ч., изпратена в 16:31ч. Снимка 7: създадена в 16:23ч., изпратена в 16:30ч.. В 16.43ч. обв.В. е разчела снимките, като е вписала „ТазобедР. кости и тазобедР. стави без травматични изменения. Шийни прешлени без травматични изменения“.

В резултата на пътнотранспортното произшествие возещия се в л.а. „Рено-5“ Т. Й. А. /л.93/ е получил трайно затруднение на движение на снагата причинено от счупване на V и Vl-то ребро в ляво и на Vl-то ребро вдясно на гръдния кош /съдебномедицинска експертиза - л.147 - 153/. Пострадалата Х. е получила контузия на главата изразяваща се в мозъчно сътресение и множество кръвонасядания, контузия на шията - единично кръвонасядане, контузия на гръдния кош - счупване на VII-mo ребро в ляво, контузия на крайниците изразяващи се в кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на лява пета и контузия на корема и таза изразяващи се в счупване на таза в областта на дясния ацетабулум, частично разкъсване на дясна сакроилаична става, голям ретроперитонеален хематом вдясно, кръвопропиване вдясно хълбочно и кръвопропиване на меките тъкани в малкия таз и на предна коремна стена. Видно от протокол за оглед и аутопсия на труп /л. 127-143/ в резултат на масивната вътрешна кръвозагуба обусловена от тези травматични увреждания, постр.Х. е развила остра сърдечна недостатъчност с развитие на белодробен оток и на 15.08.2012г., около 04.55ч. е починала.

По делото има назначена съдебномедицинска експертиза от 20.03.201Зг., изготвена от д-р Д., д-р М. и д-р А. от МБАЛ „Света Марина“ и от 01.12.201Зг. на д-р Д., в която има констатирано нарушение на добрата медицинска практика от страна на обвиняемата В.. По указания на Окръжен съд, дадени при връщане на делото, на 28.07.2018г., е назначена допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза /л.60-71 от т.4/. Изготвената нова съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на пострадалата се дължи само на травматичните увреждания и няма нарушения на стандартите за добрата лекарска практика на лекуващите я, включително и на обвиняемата. Отново по указания на ОС Шумен е назначена седморна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица при Университетска болница „Лозенец“ - гр.София. При тази експертиза е установено, че към момента на пътнотранспортното произшествие, Х. е била с тежко увреден организъм от хронични тежки соматични заболявания - рак на панкреаса, генерализирана атеросклероза, захарен диабет и масивни стари инфаркти на миокарда. Според това заключение пряката и непосредствена причина за смъртта на Е. Х. е остра кръвозагуба, довела до травматичен и кръвозагубен шок, който е предизвикал исхемичен инфаркт, като резултат и от кислороден глад следствие на генерализираната атеросклероза. Всичко това се явява резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, като смъртта е била неизбежна. Няма допуснати професионални нарушения от страна на спешната и стационарна медицинска помощ. Според заключението на седморната експертиза, ретроперитоинеалния кръвоизлив, довел до смъртта на Х. не се дължи на счупването на дясната тазобедрена става (което не е забелязано при разчитане на една от рентгенографиите).

Липсата на причинна връзка между недиагностицираните от лекуващия екип (включително и обвиняемата) счупвания и вътрешния кръвоизлив, предизвикал исхемичния инфаркт и довел до смъртта на Х. (кръвоизливът е предизвикан от разкъсване на по-големи съдове, или вътрешни органи - л.87 от т. 2), е обусловил извода на извода Прокуратурата, за липса на такава и между пропуска от страна на обвиняемата при разчитане на ренгенографиите и настъпилата смърт. С оглед на това и на обстоятелството, че смъртта е била неизбежна с Постановление № 10/2013 от 01.11.2019 година Окръжна прокуратура гр. Шумен е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 5/2019г. по описа на ОСлО при ОП Шумен, с вх № 10/2013 год. на Окръжна прокуратура гр. Шумен, водено срещу Д.Д.В. за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.

 

Приетата фактическа обстановка е правилна и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Същата е установена след събиране и проверка на относимите към казуса доказателства. Довода за неправилна интерпретация на доказателствени източници е неоснователен. По време на разследването са проведени разпити в качеството на свидетели на множество лекари и медицински работници, имащи информация във връзка със заболяването и лечението на пациентката Е. Х..

 Разпитани са д-р В.Д.Д.–лекар в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Шумен; С. М. С.-лекар ординатор във второ хирургично отделение на МБАЛ Шумен; О. И. О.-началник на второ хирургично отделение на МБАЛ Шумен; Б. Л. М.-старши лекар в първо хирургично отделение на МБАЛ Шумен; Д. Д. А.-началник отделение “Образна диагностика“ при МБАЛ Шумен; М. И. Г.-рентгенов лаборант в отделение по образна диагностика на МБАЛ Шумен; Г. П. С.-старши рентгенов лаборант в отделение по образна диагностика на МБАЛ Шумен. Разпитани са И. С. /въпреки, че неговите показания касаят предимно настъпилото ПТП, а не проведеното лечение на Е. Х./. Същото се отнася и до разпита на Е. Х.. Разпитани са също синът на починалата Е. Х. – А.А. и дъщеря й – Ц.Б.. Приобщени са история на заболяването на Е. Х., относно приемането и лечението й; резултати от образни изследвания; оптичен носител съдържащ рентгенографии – всички в оригинал и копия.

Наблюдаващият прокурор е направил обективен анализ на извършените съдебно медицински експертизи, въз основа на което е приета и описаната /споделяща се и от съда/ фактическа обстановка. Следва да се отбележи само, че по делото има разпитани и други свидетели, както има и извършени и други експертизи - съдебно технически и съдебни автотехнически експертизи. Същите са относими към настъпилото ПТП, за което на 06.04.2015 година Окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. М. С.  по  чл. 343, ал.4 вр. чл. 323, ал.3, б.“б“, вр. чл. 342, ал1 от НК, за което  е било образувано е НОХД № 193/2015 година по описа на Окръжен съд Шумен. В хода на съдебното производство И. М. С. е починал и спрямо него наказателното производство е прекратено. Поради което и същите към настоящия момент не са предмет на обсъждане, тъй като касаят деятелността на починалия обвиняем И. С..

За преценка на правилността и законосъобразността на постановения прокурорски акт най съществено значение имат съдебно медицинските експертизи. Отношенията между причината за уврежданията, техния вид и причинно следствена връзка с настъпилия краен резултат са основата, която определя и наличието или липсата на кръга на наказателно отговорните лица. Поради което следва и изготвените експертизи да бъдат разгледани поотделно и едва тогава, при необходимост, съпоставени с останалите доказателства по делото.

На първо място по делото е била назначена съдебно медицинска експертиза на 14.01.2013 год.  Съгласно същата с № ІІ-6/2013  пострадалата Х. е получила контузия на главата изразяваща се в мозъчно сътресение и множество кръвонасядания, контузия на шията - единично кръвонасядане, контузия на гръдния кош - счупване на VII-mo ребро в ляво, контузия на крайниците изразяващи се в кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на лява пета и контузия на корема и таза изразяващи се в счупване на таза в областта на дясния ацетабулум, частично разкъсване на дясна сакроилаична става, голям ретроперитонеален хематом вдясно, кръвопропиване вдясно хълбочно и кръвопропиване на меките тъкани в малкия таз и на предна коремна стена. Видно от протокол за оглед и аутопсия на труп № 85/2012 /л. 127- 143/, който е констатирал  тези увреждания, в резултата на масивната вътрешна кръвозагуба обусловена от тези травматични увреждания, постр.Х. е развила остра сърдечна недостатъчност с развитие на белодробен оток и на 15.08.2012г., около 04.55ч. е починала.  Съдебно медицинската експертиза № ІІ-91/2013 на д-р В. Д. приема, че има нарушение на качеството на оказаната медицинска помощ  и нарушение в правилата за добра медицинска практика, които съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество но медицинската помощ, като нарушенията са от страна на рентгенолога и от страна на лекуващия лекар. По-късно, съдебномедицинска експертиза от 20.03.201Зг., изготвена от д-р Д., д-р М. и д-р А. от МБАЛ „Света Марина“ и от 01.12.201Зг. на д-р Д.,  в частта им констатираща нарушението на добрата медицинска практика от страна на обвиняемата, не се поддържа от  вещите лица изготвили експертизата.

По указания на Окръжен съд, дадени при връщане на делото, на 28.07.2018г., е назначена допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза /л.60-71 от т.4/. Изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на пострадалата се дължи само на травматичните увреждания и няма нарушения на стандартите за добрата лекарска практика на лекуващите я, включително и на обвиняемата. По клиничната картина на проявена от Х. рентгенографията е назначена правилно, отговарят на медицинския стандарт „образна диагностика“. Доктор В. е изпълнила добросъвестно назначените рентгенови изследвания. Според същата експертиза, консултация с рентгенолог се прави по искане на лекуващия лекар, когато резултатите от рентгеновото изследване не кореспондират с клинична находка. В случая не е имало такава необходимост.

Отново по указания на ОС Шумен е назначена седморна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица при Университетска болница „Лозенец“ - гр.София. При тази експертиза, изготвена на 27.07.2019г., е установено че към момента на пътнотранспортното произшествие, Х. е била с тежко увреден организъм от хронични тежки соматични заболявания - рак на панкреаса, генерализирана атеросклероза, захарен диабет и масивни стари инфаркти на миокарда /тези тежки хронични заболявания са били констатирани и от предходните ексертизи/. Според това заключение (както и на експертизата от 21.11.2018г.), пряката и непосредствена причина за смъртта на Е. Х. е остра кръвозагуба, довела до травматичен и кръвозагубен шок, който е предизвикал исхемичен инфаркт, като резултат и от кислороден глад следствие на генерализираната атеросклероза. Всичко това се явява резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, като смъртта е била неизбежна. Проведени са спешни диагностични високотехнологични изследвания, като няма допуснати професионални нарушения от страна на спешната и стационарна медицинска помощ. Според заключението на седморната експертиза, ретроперитоинеалния кръвоизлив, довел до смъртта на Х. не се дължи на счупването на дясната тазобедрена става (което не е забелязано при разчитане на една от рентгенографиите). Изрично в експертизата е посочено, че д-р Д. К.-специалист по ортопедия и травматология при МБАЛ“Витоша“ и Д-р П.Р.-специалист по образна диагностика, рентгенолог при УМБАЛ“Царица Йоана-ИСУЛ“ София лично са се запознали и с предоставените им компакт дискове и приложени в тях образни изследвания. Същите не са видели данни за травматични промени на двата ацетабулума. На рентгеновите снимки не се установява фрактурата на десния ацетабулум между тялото на хълбочната кост и срамната кост и частичното разкъсване на дясната сакроилиачна става. Същите са установени при аутопсията без данни за разместване. Сами по себе си не могат да доведат до масивен ретроперитониален хематом, а до локални кръвонасядания, каквито са и установени. Не е констатирано разкъсване на по големи кръвоносни съдове в областта на таза, които да обусловят кръвозагубния шок. При тези констатации, вещите лица са направили следните обобщени изводи: седморната експертиза е категорично, че причината за смъртта на Е. Х. не е свързана със счупване в областта на дясната тазобедрена става, както и че ретропериториалниа кръвоизлив е резултат на счупването на дясната тазобедрена става. Категорични са и че няма пропуски в диагностичната дейност на рентгенолого, които да са довели до смъртта на Е. Х.. Пряката е непосредствена причина за смъртта на Е. Х. е остра кръвозагуба, довела до травматичен и кръвозагубен шок, който е предизвикал исхемичен инфаркт, като резултат и от кислороден глад следствие на генерализираната атеросклероза. Смъртта е била неизбежна и е в пряка и причинно следствена връзка с претърпяното ПТП. Няма допуснати професионални правонарушения действия/бездействия от страна на спешната и стационарна медицинска помощ. Разминаването на заключенията на експертизите от 27.07.2019г. и 21.11.2018г. в частта относно исхемичния инфаркт, може да се обясни с пропуски при аутопсията (не констатиранафизическа следа от пресен инфаркт, която обаче е видима на снимковия материал, изследван от втората хронологично експертиза).

 

Юридическият анализ  на събраните по делото доказателства, налага   категоричния извод, че по делото не са събрани доказателства за виновно поведение на конкретни лица - лекари, медицински фелдшери и сестри, или други дежурни длъжностни лица за периода от 12.08.2012. до 15.08.2012г. в  МБАЛ ”Шумен” АД гр.Шумен и в ЦСМП гр.Шумен, в резултат на което да е настъпила  смъртта на Е. Х. от гр.Шумен.

 

          Съдът не приема довода изложен в жалбата, че изводите на Окръжна прокуратура гр. Шумен са незаконосъобразни, а Постановлението неправилно и не почива на събраните по делото доказателства. Органите на досъдебното производство са изчерпали процесуалните способи за събиране на доказателства. Разпитани са всички лица имащи отношение към разглеждания казус – от медицинския персонал, който е имал досег с нея – извършвал е медицински манипулации или изследвания, до лекарите извършили диагностика и/или лечение. Разпитани са и лицата, които са били в непосредствен контакт с Е. Х. при приемането й, по време и след това в болничното заведение – вкл. синът и дъщерята /последните - жалбоподатели по делото/. По делото е изискана и приложена цялата медицинска документация свързана с проведеното лечение на Е. Х., както в завеР. копия, така и в оригинал; история на заболяването на Е. Х., относно приемането и лечението й; резултати от образни изследвания; оптичен носител съдържащ рентгенографии – всички в оригинал и копия. За нуждите на седморната експертизата допълнително е била разпитана Ц.Б. – дъщеря на починалата, изискани са справки от интегрираната информационна система на НЗОК.

В основната причина за смъртта - масивния вътрешен кръвоизлив, заключенията по експертизите са непротиворечиви, както и за липсата на нарушения на оказвалите медицинска помощ. Единствено в Съдебномедицинска експертиза от 20.03.201Зг., изготвена от д-р Д., д-р М. и д-р А. от МБАЛ „Света Марина“ и от 01.12.201Зг. на д-р Д. е прието, че е налице нарушение на добрата медицинска практика от страна на обвиняемата, но по-късно и самите вещи лица не поддържат този извод, поради което не следва да бъдат кредитирани в тази част. Поради което и не се налага съпоставяне на тези експертизи с разпита на посочените по горе свидетели, тъй като между причината за уврежданията, техния вид и причинно следствена връзка с настъпилия краен резултат не сочи на наличието на наказателно отговорни лица. Обективното им обсъждане и несъпоставянето им с другите доказателства не може да бъде прието като неправилно или едностранно. Експертизите не съдържат констатации, че  има нарушения и пропуски, които да са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пациентката Е. Х..

Вещите лица са назначени с постановлението на разследващия за назначаване на експертизата, посочени са с имената си  и какви специалисти са, какви задачи са им поставени и какъв обем материали по делото са ползвали. Т.е. вещите лица са „привлечени по инициатива” на разследващия орган – следовател в ОСлС при ОП Шумен и по указания на съда. Там са посочени лицата с имената им, научни титли и професионална специализация. Формулирани са въпросите, на които да дадат отговори. Изрично е посочено, че им е предоставено копие от цялото ДП, както и хистологични материали към аутопсионния протокол на Е. Х.. Постановлението, ведно с предоставения материал е връчено на вещите лица срещу подпис. Нещо повече, за нуждите на седморната експертизата допълнително е била разпитана Ц.Б. – дъщеря на починалата, изискани са справки от интегрираната информационна система на НЗОК. Предоставена им е и цялата медицинска документация свързана с проведеното лечение на Е. Х., както в завеР. копия, така и в оригинал; история на заболяването на Е. Х., относно приемането и лечението й; резултати от образни изследвания; оптичен носител съдържащ рентгенографии на Х.. Експертите са изготвили и цветни снимки като неразделна част от извършеното изследване. Поради което не могат да се споделят и оплакванията, че не било ясно какво са ползвали като данни за експертизата, кои свидетелски показания и т.н. А дали рентгеновия апарат открит през 1895 год. е високотехнологично изследване, както риторично пита защитата, не се определя от година на откриването му, нито най вероятно, касае само този метод на изследване. Експертите са с дългогодишна практика и стаж, както в своята област, така и по наказателни дела. Те са специалисти в области, за които има данни по делото, че пострадалата Е. Х. е боледувала и й е оказвано лечение. Същите не са от здравното заведение, което е осъществило медицинските грижи, нито даже от същия град. Експертите изготвят своето заключение на базата на събраните доказателства и под страх от наказателна отговорност–чл. 291 от НК. Ето защо съдът няма причини да не кредитира тяхното заключение. А относно въпросите на експертизата – те са били формулирани точно както са били поставени и от жалбоподателите и имплицидно съдържат отговори на въпроси,  които сега считат, че не са им били поставени. Експертите съвестно са  посочили всички доказателства, които са ползвали, направили са допълнителни изследвания, изготвили са снимков албум. От това са извели и своите заключения. И в крайна сметка е важно съдържанието на тяхното заключение, а не обема в който е изписано /с оглед направения упрек, че изводите в заключително мнение е на страница и половина/. И не на последно място – тяхното заключение съответства и на обсъжданите по горе други експертизи /с направената констатация по отношение на едната/.  Поради което не може да се приеме, че са налице причини, които да сочат, че експертите са предубедени или заинтересовани, а експертизата непълна, неясна, необоснована или има съмнение за нейната правилност. Ето защо не са налице и законовите предпоставки за назначаване на допълнителна или повторна /наречена арбитражна от жалбоподателите/ експертиза. Останалите чисто медицински въпроси, които жалбоподателите поставят в жалбата си, също са получили своя отговор в експертизата, поради което не се налага и тяхното преповтаряне. Причините за смъртта на пострадалата Е. Х., а и като последица от това дали й е предоставена адекватна и в пълен обем медицинска помощ, не може да се реши нито от органите на разследването, нито от съда, без помощта на вещи лица – специалисти от сферата на медицината. Изготвените заключения са пълни, ясни и обосновани. Ето защо не се и налага назначаването на нови /допълнителна или повторна/ експертиза.

          Поради което и съдът не приема довода изложен в жалбата, че изводите на Окръжна прокуратура гр. Шумен са незаконосъобразни, а Постановлението неправилно и не почива на събраните по делото доказателства. Тъй като Експертизите не съдържат констатации, че  има нарушения и пропуски, които да са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата смърт на пациентката Е. Х., не се налага и обсъждането на други доказателства. Поради което и такива не са били обсъждани в атакуваното Постановление за прекратяване на наказателното производство, не се обсъждат и сега. По същата причина не се налага и коментар и по отношение на разпоредбите свързани със своевременната достатъчна, качествена и адекватна доболнична и болнична медицинска помощ.

Съдът се солидаризира с извода на прокуратурата за липса на престъпление. Обективната пречка за това е липсата на пряка причинно – следствена връзка между виновно поведение на конкретни лица и настъпилата  смърт на Е. Х.. За да се приеме, че смъртта на Х. е настъпила в резултат на престъпно действие или бездействие е необходимо и наличие на безспорна причинно-следствена връзка между тях. Обективната невъзможност да бъде установено действие и/или бездействие и причинно следствена връзка между тях е довело прокуратурата да стигне до този си правилен извод. Усилията това да бъде установено чрез свидетелски показания и анализ на коректно и пълно събраната медицинска документация не е довела до обективен резултат в тази посока. Дори и да се приеме, че има нарушения на добрата медицинска практика при извършване на диагностичната преценка и лечение, то е необходимо и настъпилата смърт на Е. Х. да  е именно вследствие на тези действия или бездействие. Т.е да е налична безспорна причинно-следствена връзка. Обективната невъзможност да бъде установена причинно следствена връзка е обусловило прекратяването на наказателното производство. Заключението на съдебно медицинската експертиза също не извежда необходимата пряка причинно-следствена връзка, за да може доказано и недвусмислено да се приеме съставомерност на деяние по чл.123 от НК.

В този смисъл и съдебната практика: Решение № 434 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1376/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова: „Следователно, между поведението на подсъдимата като лекар, наблюдавал бременността и раждането на св. Д., и настъпилата смърт, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка, а допуснатите пропуски на добрата медицинска практика имат само косвено отношение към резултата. При това положение, деянието се явява несъставомерно от обективна страна по чл. 123 НК, в какъвто случай подсъдимата не би могла да носи наказателна отговорност и затова правилно е оправдана.”   Решение № 125 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 164/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев: „В конкретният случай това изследване е била задължително, предвид симптомите на пострадалия и обстоятелството, че той е представлявал "спешен пациент" по смисъла на Наредба № 41/2005 г. Независимо от категорично установените нарушения на посочения по-горе нормативен акт, действията на подсъдимата не могат да бъдат квалифицирани като престъпление по  чл. 123, ал. 1 НК. Този престъпен състав е осъществен от обективна страна когато е налице немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, което е довело до настъпването на смъртта на пострадалия. Няма спор, че изпълнителното деяние, очертано в обсъжданата законова норма, а именно "причинил" изиска съществуването на пряка причинно-следствена връзка между осъществените от субекта на престъплението действия (или бездействия) и настъпилия съставомерен престъпен резултат. Ето защо поведението на подсъдимата може да бъде основание тя да носи дисциплинарна или друг вид отговорност, но не и наказателна за извършено престъпление по чл. 123 НК. Липсата на връзка между поведението на субекта на престъплението и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия е основание да се прецени, че състава на престъплението не е осъществен от обективна страна. При липсата на осъществен състав на престъпление от обективна страна е безпредметно да бъде обсъждано дали престъплението е осъществено от субективна страна.”      Решение № 398 от 20.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1059/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева:„Съдът не е имал основание да изключи експертното заключение от доказателствената съвкупност и поради изтъкваните от повеР.ците формални причини - липса на увод, посочване на основанието и мястото на извършването на експертизата, описание на фактическите данни и използваните технически средства, непринадлежност на част от вещите лица към списъка с експерти. В представения вид експертизата съдържателно удовлетворява изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК, а персоналният й състав - тези на чл. 147 от НПК.    По делото не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият д-р П. е проявил професионална немарливост и е причинил смъртта на Д. С. Т. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, поради което правилно е отказано субсумиране на действията му под наказателноправния състав на чл. 123, ал. 1 от НПК.”    Решение № 273 от 10.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 600/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова: „Причината за проявилата се, малко след извършената коронарография, масивна кръвозагуба не е установена по несъмнен и безспорен начин, като в тази насока, приетите от съда по същество експертни изводи, са предположителни. Независимо от личния характер на решението на близките на пострадалия, липсата на специалното изследване след настъпване на смъртта, сериозно препятства достигането до обективната истина в тази посока. Най-важното е, че причината за смъртта не се коР. в действията на подсъдимия, които са били насочени, за да преодолеят/преустановят обективираното кръвотечение.”  Решение № 188 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 465/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова,  Решение № 413 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2035/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова: „За да е налице съставомерно деяние по  чл. 123, ал. 1 НК е необходимо нарушенията, допуснати от дееца, да се намират в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.”

 Поради това по настоящото дело не са налице основания за търсене на наказателна отговорност за престъпление  по чл.123,  ал. 1 от НК  или  за друго престъпление от общ характер.  Междувременно по делото, в деловодството на съда, е депозирана жалба и от адв. Г.Ш. също повеР.к на Ц.Х.Б. и А.Х.А. ***, наследници на Е. Х., с Вх № 5947/26.11.2019 – 09.52ч. Доколкото оплакванията в тази жалба са аналогични с тези на адв. Р.Х., допълнителни доводи от съда няма да се излагат.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Постановлението на Окръжна прокуратура гр. Шумен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5 и ал.6, т.1 от НПК, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление № 10/2013 от 01.11.2019 година на Окръжна прокуратура гр. Шумен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5/2019г. по описа на ОСлО при ОП Шумен, с вх № 10/2013 год. на Окръжна прокуратура гр. Шумен, водено срещу Д.Д.В. за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. 

 

Определението може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

                                                                    Председател: