О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 200
гр.Варна, 20.03.2018год.
Апелативен
съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март 2018год.,
в състав:
Председател: Р.Славов
Членове: Д.Маркова
Ж.Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Славов в.т. дело № 87/2018г., намери следното:
Производството е по чл.267 ал.1 от ГПК.
Постъпила е
жалба от “КРУЗ“ЕООД гр.Варна, с
представляващ Е. Валеревна З., чрез пълномощникът си адв.Д. П. ***-ответник по
т.д. № 646/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото
с № 33/15.01.2018год., в частта, с която дружествоно е осъдено да заплати
сумата за разликата над 105 369,33лв. до 248 992,94лв.
Счита
решението в обжалваната част за неправилно- поради нарушение на процесуалния и материалния закон
и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата
отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в посочената
част.
Изложени са
твърдения, за необоснованост, в частта с която е прието, че ответникът е
извършил плащания само в размер на 43 000лв., както и че сумата от
17 000лв.-по д.ф-ра. № 000405/30.08.2016год. не е заплатена за задължение
на същия.
Според
въззивника, задължението на ответника е било в общ размер 165 369,33лв.,
от които са заплатени 60 000лв. и остават като задължение
105 369,33лв.
Излага
също, че ответното дружество е оспорило представения с ИМ Договор за
строителство от 28.10.2015год. с посочена единична цена 460 евро кв.м. На същата дата страните са подписали и
Договор за строителство, който се различава
от представения с ИМ и по който липсва уговорка относно цената. Съдът е
допуснал процесуално нарушение, понеже не е изложил мотиви, дали договора за
строителство от 28.10.2015год., който е представен по делото от ответника, е
породил действие между страните. Твърди се също, че при разглеждането на делото
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, понеже не са обсъдени поотделно и в
съвкупност гласните доказателства. Съдът е допуснал процесуално нарушение и с
отказа си да бъде уважено искането за
поставяне на допълнителна задача на
СПоч.Е, като е приел искането за преклудирано, което според
жалбоподателя не е вярно.
С жалбата се
иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен за
разликата над 105 369,33лв. до 248 992,94лв.
С жалбата
са направени доказателствени искания: На основание чл.366 ал.3 ГПК,-Да
бъде допусната съдебно-почеркова
експертиза, която да даде заключение
дали всички страници от договора за строителство от 28.10.2015год., представен
с исковата молба, представляват един договор, или е налице подменяне на
страници.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен
отговор на процесуален представител на въззиваемата страна „АВГУСТСТРОЙ“ЕООД,
представлявана от Виталий Валериевич Воробев, жалбата се оспорва като
неоснователна, по изложени съображения.
Противопоставя
се на уважаването на доказателствените искания, като счита същите за
неоснователни.
По
доказателствените искания съдът съобрази следното:
Съдът
намира, че се установяват визираните в жалбата процесуални нарушения.
От
материалите по делото се установява, че с писмения отговор, ответното дружество е оспорило съдържанието
на представения с исковата молба договор за строителство с дата 28.10.2015год.,
същевременно от същото е представен договор от 28.10.2015год., който се
различава от представения сисковата молба по съдържанието на т.3.1-Според тази
точка, в преддставения с ИМ договор, стойността на кв.м. е 460 евро, а според
договора представен от ответника, Общата стойността на СМР ще бъде определена съгласно
КСС на изпълнителя.
Установява
се от депозираната допълнителна ИМ, че
представения от ответника договор не е оспорен от дружестнвото-ищец.
Ищецът е навел твърдения, относно представения договор, че целта на същия е да
прикрият пред трети лица действително постигнатите договореностти с договора,
представен от ищеца.
Във връзка
с предприетото оспорване от ответната страна, съдът е допуснал
Съдебно-почеркова експертиза, със задача - да установи автентичността на
подписа, положен под договора за строителство, а именно:-Да даде заключение
дали положения подпис на договора за строителство от 28.10.2015год. принадлежи
на посоченото под подписа лице-Е.З..
Видно е от
представената СПЕ, вещото лице е дало отговор на поставената от страната задача,
като в проведеното на 30.10.2017год. о.с.з. заключението по допусната СПЕ е
прието от страните без оспорване.
След
приемането, пълномощникът на ответната страна е поискал да бъде поставена
допълнителна задача на СГЕ, която да даде заключение, дали последните две
страници от договора представляват едно цяло с останалите страници от договора
и дали са съставени и принтирани по едно и също време. С определение, съдът е
оставил без уважение направеното доказателствено искане, с мотиви, че искането
е направено при настъпила процесуална преклузия.
Съдът
съобрази следното:
Определението
е правилно и не са налице предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК, за допустимост на
доказателственото искане. Това е така, понеже не са налице предпоставките визирани
в чл.201 за допускане надопълнително заключение. Заключението по приетата от
съда СГЕ е в достатъчна степен пълно и ясно поради което не са налице
предпоставките за уважаване на искането.
А от
съдържанието на самото искане, следва да се направи извод, че същото
представлява поставяне на нова задача-видно е, че няма връзка с автентичността
на положения подпис по договора за строителство, каквато е била задачата по
допуснатата СГЕ, а представлява оспорване на съдържанието на договора.
За това
направеното в открито съдебно заседание, оспорване и искане за назначаване на
повторна СГЕ правилно е оставено без уважение.
В
допълнение следва да се отбележи и следното, относно неоснователнотта на
доказателственото искане:
Доказателственото
искане фактически преддставлява
оспорване съдържанието на диспозитивен документ-/договорът за строителство/,
сключен между страните. Съдържанието на
диспозитивен частен документ не може да се оспорва по реда на чл.193 от ГПК, а
производство по оспорване може да се допусне само относно неговата
автентичност, което е сторено в процеса.
Предвид
изложеното, подновеното с въззивната жалба искане за поставяне на задача в
посочения смисъл, се явява недопустимо и следва да се остави без уважение.
Относно
оплакването за необсъждане на сключения договор, представен от ответната
страна: Съдът намира, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално
нарушение, относно следното:
Ищецът с
допълнителната искова молба е навел твърдение, че представения от ответната
страна договор за строителство, подписан между страните, е привиден, а
договора, отразяващ действителната воля на страните е представения с исковата
молба договор-оспорен от ответната страна.
Видно е, че
договорът е приет като доказателство по делото /л.140/2/, но същият повече не е
коментиран в процеса. А както се посочи, ищецът в допълнителната искова молба е
навел твърдения за привидност на представения от ответната страна договор. Това
твърдение е съществено за процеса, защото според разпоредбата на чл.17 ЗЗД, при
привидност се прилагат правилата на прикритото съглашение-а съобразно
твърденията на ищеца, прикритото
съглашение е представения с ИМ договор за строителство.
За това, на
основание чл.146 ГПК, съдът намира, че следва да бъде допълнен доклада по
делото в следния смисъл:
Приема за
разглеждане направеното възражение от страна на ищеца, че подписания договор
между страните с дата 28.10.2015год., представен с писмения отговор от
ответника „Круз“ЕООД, е привиден, като действителното съглашение между страните
е представения с исковата молба Договор за строителство.
На
основание чл.154 ал.1 ГПК, указва на ищеца, че е негова доказателствената
тежест да докаже твърдението за привидност на сключения договор.
Във връзка
с така направения допълнителен доклад по делото, на страните следва да бъде
дадена възможност да изразят становище по доклада и евентуално да направят
доказателствени искания.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивната жалба на “КРУЗ“ЕООД
гр.Варна, с представляващ Е. Валеревна З., чрез пълномощникът си адв.Д. П. ***-ответник
по т.д. № 646/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по
делото с № 33/15.01.2018год., в частта, с която дружествоно е осъдено да
заплати на „АВГУСТСТРОЙ“ ЕООД сумата за разликата над 105 369,33лв. до
248 992,94лв. по иск
с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД.
На
основание чл.146 ГПК, съдът намира, допълва доклада по делото в следния смисъл:
Приема за
разглеждане направеното възражение от страна на ищеца, че подписания договор
между страните с дата 28.10.2015год., представен с писмения отговор от
ответника „Круз“ЕООД, е привиден, като действителното съглашение между страните
представлява представения с исковата
молба Договор за строителство.
На
основание чл.154 ал.1 ГПК, указва на ищеца, че е негова доказателствената
тежест да докаже твърдението за привидност на сключения договор.
Във връзка
с така направения допълнителен доклад по делото, на страните следва да бъде
дадена възможност изразят становище по доклада и евентуално да направят
доказателствени искания.
ОСТАВЯ без уважение
направеното с въззивната жалба искане за допускане на СГЕ.
НАСРОЧВА производството
в о.с.з. на 17.04.2018 год. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.