№ 192
гр. ......, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ......, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100030 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Е. Р. П., ЕГН ********** от с.Ч., Община
........, Област П., ул. ”.....” № 20 чрез пълномощника си адв.П. К., със съдебен
адрес: гр........., Община ........, Област П., ул. „......“ № 1 бл....... – партер е
предявил срещу ответниците „МЕ.НА.КО“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр.Б., Община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 представлявано
от управителя Н. И. Й. и срещу ответника Н. И. Й., ЕГН ********** с адрес:
гр.Б., община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 в качеството му на виновно
длъжностно лице искове с правно основание чл.226, ал.1, т.1 вр. ал.3 от
Кодекса на труда и по чл.224 от Кодекса на труда. Моли се съдът да осъди
ответниците солидарно да му заплатят 10 000.00 лева представляващи
обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
установено влошаване на здравословното му състояние, поради претърпян
силен стрес, изразяващ се в невровегетативна дистония, цефалгия, вертижен
синдром, вследствие на неправомерното поведение на ответниците, както и да
му заплатят сумата от 9000.00 лева представляваща имуществени вреди
изразяващи се в препятстване на ищеца да постъпи на работа при друг
1
работодател, поради неправомерното поведение на ответниците. Предявен е и
иск с правно основание чл.224, ал.1 срещу ответника „МЕ.НА.КО“ ООД за
заплащане на сумата от 3312.00 лева представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 месеца касаещ периода от
месец юли 2022 г. до месец октомври 2023 г., като размерът на годишния
платен отпуск е 20 дни.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен трудов договор от 19.07.2022
г. между страните възникнало трудово правоотношение, като ищецът бил
назначен на длъжността заварчик на обект, находящ се в гр......., ул. „......“, №
48. Ответникът не връчил на ищеца трудов договор с обяснение от страна на
управителя, че трудовите договори на работниците са електронни. Уговорката
била ищецът да работи за 9 евро на час, като получава средномесечно
възнаграждение в размер на около 3000.00 лева. На 11.10.2023 г. трябвало да
получи трудовото си възнаграждение за месец септември 2023 г., но
счетоводителят на дружеството му казал да чака, че ще има поръчка за работа,
но в момента нямало. От 29.09.2023 г. до 26.10.2023 г. ищецът непрекъснато
питал управителя кога да се яви на работа, защото няма средства, с които да се
издържа, като комуникацията с управителя Й. се осъществявала по телефон и
по вайбър. Освен, че не получил никакъв трудов договор, ищецът няма и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито оформена и
връчена трудова книжка, което продължава и към момента на предявяване на
иска в съда. Вследствие на всички тези притеснения здравословното състояние
на ищеца се влошило и същият получавал нервни кризи, страдал от
главоболие, световъртеж. Установена е невровегетативна дистония, цефалгия,
вертижен синдром. Назначено му е и съответно лечение. При направена
справка в НАП установил, че е с прекъснати здравноосигурителни права, което
го мотивирало да сезира Инспекцията по труда. От институцията получил
отговор, от който разбрал, че е освободен по взаимно съгласие с работодателя,
считано от 04.10.2023 г.. Ищецът обаче нито е получавал заповед, нито е
подписвал споразумение или молба в тази насока. Принуден от тези
обстоятелства ищецът изтеглил бърз кредит, за да може да осигурява
основните си жизнени потребности и тези на живущите с него лица. През
същия период бащата на ищеца се разболял от тежко онкологично заболяване,
като се наложили операции в гр.София. Операцията е проведена на 19.10.2023
г., като за лечението се наложило да бъде заплатена и сумата от 3595,20 лева,
2
поради което ищецът взел на заем от друго лице сумата от 4000.00 лева, за да
покрие този разход. Вследствие на действията на работодателя ищецът не може
да започне друга работа и да реализира доходи като заварчик, а също така не
може да се регистрира и в дирекция „Бюро по труда“, като активно търсещ
работа, не може да получава и обезщетение за безработица. В същото време е
заплашван от работодателя си в лицето на управителя на дружеството, че след
като е сезирал Инспекцията по труда за него ще има големи последици. Всичко
това кара ищеца да изпитва силни притеснения за себе си и за семейството си,
емоционалното му и психическо състояние се влошава. Ищецът не е получил и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като до момента на
подаване на иска в съда такива не са му изплатени, не са му предоставени
каквито и да е документи касаещи трудовото му правоотношение, нито му е
поискана трудовата книжка, за да бъде оформена. Предявява иска и срещу
управителя Н. И. Й. в качеството му на управител и виновно длъжностно лице,
тъй като лично той организира работата на дружеството и се разпорежда кога
ищецът да се яви на работа, както и всички документи касаещи трудовото
правоотношение се подписват от него, поради което неговите действия и
бездействия по отношение оформянето и връчване на всички документи
допринасят за уврежданията на ищеца. Същият неспазвайки разпоредбите на
Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж не го е
уведомил за прекратяване на трудовия договор, нито надлежно са оформили и
връчили трудовата му книжка, която и към момента се намира в държане от
ищеца.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците
„МЕ.НА.КО“ ООД и Н. И. Й., които в срока по чл.131 от ГПК чрез
пълномощника си адв. С. В. – АК Б. са подали писмен отговор на исковата
молба, с който намират предявените искове за неоснователни по основание и
размер. Изложените от ищеца твърдения не отговарят на обективната истина.
Невярно е твърдението, че трудовият договор е сключен на 19.07.2022 г., с
който ищецът е назначен на работа за 9 евро на час, като получавал
средномесечно възнаграждение „около“ 3000.00 лева. Това се опровергава от
писмо на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област до ищеца по
негова жалба, от което е видно, че дружеството ответник е сключило с ищеца
трудов договор на 12.09.2023 г. на длъжност заварчик с месторабота гр.......
при условията на пълен работен ден и основно месечно възнаграждение в
3
размер на 780.00 лева. Този трудов договор е прекратен на 04.10.2023 г., което
сочи, че ищеца е бил в трудово-правни отношения с дружеството само 16 дни.
При подаване на исковата молба ищецът е бил наясно с тези обстоятелства,
тъй като сам е приложил като доказателство писмото на Инспекцията по
труда, въпреки това без да обясни защо и без каквито и да било доказателства
твърденията му са в друга посока относно времето през което е бил в трудово-
правни отношения с работодателя и договореното трудово възнаграждение. В
този смисъл ответниците оспорват претенцията на ищеца за солидарно
заплащане на неимуществени вреди в размер на 10000.00 лева вследствие
претърпяни страдания /влошено здравословно състояние/ в резултат на нещо
неуточнено какво - извършено или неизвършено от ответниците. Размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, но все пак, за
да бъдат определени такива следва да се докаже причинно-следствена връзка
между деликта и претърпяните страдания, а в исковата молба липсват
твърдения в тази насока. Оспорва се и претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 9000.00 лева, като и в тази насока липсва
конкретизация на предявения иск, как е изчислен размера. По отношение на
иска с правно основание чл.224 от КТ следва да се отбележи, че ищецът е бил
в трудовоправни отношения с ответника само 16 дни и на същия не се дължи
изплащане на обезщетение за неползване на платен годишен отпуск. В този
смисъл моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Районен съд ......, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното:
С писмо изх. № 24055652/13.06.2024 г. по описа на Дирекция инспекция
по труда София област за нуждите на делото са предоставени: сигнал от Е. Р.
П.; отговор на сигнал от ДИТ Софийска област; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 10.10.2023 г.;
уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда; споразумение за прекратяване
на трудов договор № 416/12.09.2023 г.; молба от Е. Р. П. от 29.09.2023 г.;
заповед № 360/04.10.2023 г.; трудов договор № 416/12.09.2023 г.; справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от
12.09.2023 г.; длъжностна характеристика на длъжността заварчик на фирма
„МЕ.НА.КО“ ООД; служебна бележка № 416/13.09.2023 г.; молба от Е. Р. П.
от 11.09.2023 г.; декларации от Е. Р. П.; разчетно платежна ведомост за месец
септември 2023 г. и месец октомври; акт за установяване на административно
4
нарушение № 23-2300771/29.11.2023 г. съставен срещу „МЕ.НА.КО“ ООД от
началник при ДИТ Софийска област за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на
труда и споразумение за решаване на административно-наказателното
производство.
От представените доказателства от ДИТ Софийска област, се
установява, че във връзка с постъпил сигнал от Е. Р. П. до ДИТ Софийска
област за неизплащане на трудовото му възнаграждение и прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя „МЕ.НА.КО“ ООД е извършена
проверка на дружеството. При проверката работодателят е представил на
служителите на ДИТ Софийска област трудов договор № 416/12.09.2023 г.
сключен между „МЕ.НА.КО“ ООД и Е. Р. П., с което последният е назначен
считано от 13.09.2023 г. на длъжност заварчик при осем часов работен ден и
месечно възнаграждение в размер на 780.00 лева. Представена е справка, от
която е видно, че работодателят „МЕ.НА.КО“ ООД е уведомил НАП за
сключения трудов договор на 12.09.2023 г.. От споразумение за прекратяване
на трудов договор № 416/12.09.2023 г. сключен между „МЕ.НА.КО“ ООД и Е.
Р. П. е видно, че страните са се споразумяли трудовият договор да бъде
прекратен по взаимно съгласие, като споразумението не е подписано от
работника П.. Със заповед № 360/04.10.2023 г. работодателят „МЕ.НА.КО“
ООД е прекратил трудов договор № 416/12.09.2023 г. сключен с работника Е.
Р. П., като в заповедта липсва положен подпис от работника. От справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от
10.10.2023 г. се установява, че „МЕ.НА.КО“ ООД е уведомил НАП, че
трудовият договор с Е. Р. П. е прекратен.
Видно от удостоверение № 1826 издадено на 06.12.2022 г. е, че Е. Р. П. е
придобил квалификационна група във връзка със длъжност Заварчик с
месторабота „...... Интернешънъл“ ЕАД.
Представена е медицинска документация на името на Е. Р. П. и за
Радослав П. Димитров, както и фактура и фискален бон за заплатена сума на
ВМА в размер на 3595,20 лева.
От договор за потребителски кредит № 961506 от 13.11.2023 г. и общи
условия към него се установява, че Е. Р. П. е получил от кредитора „Сити
Кеш“ ООД паричен заем в размер на 600.00 лева.
Представена е покана изходяща от „МЕ.НА.КО“ ООД и разписка за
5
връчването й от които се установява, че „МЕ.НА.КО“ ООД е изпратил на
13.12.2023 г. до Е. Р. П. покана, с която е изискал предоставяне на трудовата
книжка за вписване на настъпилите изменения в трудовите правоотношения
между страните, ведно с всички документи свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение, с молба същите да бъдат донесени в офиса на
дружеството или изпратени по куриер след като бъдат подписани. От
обратната разписка се установява, че пратката не е доставена.
По делото е изслушан свидетелят Р.С.А., който твърди, че с ищеца Е.
работили заедно във фирма „МЕ.НА.КО“, като ищецът работел във фирмата
два-три месеца преди свидетеля от месец юни 2023 г., като работното им
място било в гр........ И двамата заемали длъжност заварчик. Свидетелят сочи,
че работил около една година във фирмата и имал сключен трудов договор за
тази работа с работодателя. Всички във фирмата получавали заплати на 10-то
число, като заплатата на свидетеля била между 3500-4000.00 лева, а на 25-то
число получавали аванс. Твърди, че е виждал ищеца да получава пари и да се
подписва. Заплатата получавали в брой на ръка за изработените часове, които
се засичали със служебни карти. Възнагражденията се изплащали от
управителя на ръка, а понякога и от счетоводителката. През месец септември
2023 г. ищецът се прибрал на село и казал, че от фирмата му казали, че една
седмица няма да работи. По това време свидетелят също не работел във
фирмата, тъй като два-три месеца преди това бил освободен от работа. Е.
постоянно се обаждал на Н. Й. управителя на фирмата, но той постоянно
отлагал започването на работа, докато през месец октомври, ищецът като
проверил осигуровките си разбрал, че договора му е прекратен още месец
септември без да бъде уведомен за това и без да го извикат да подпише
съответните документи за прекратяване на договора. Свидетелят заявява, че
чул в селото, където живеят с ищеца – с.Ч., община ........, че от фирмата са
търсили ищеца на неговия адрес. Идвали охранителите на Н. Й., които
предложили на ищеца да се откаже от делото, като му предложили да му дадат
някаква сума пари, като свидетелят не бил пряк свидетел на тези
обстоятелства. От всичко това Е. бил много нервен и здравословно се
разболявал. Баща му също се разболял от рак, а Е. бил без работа и не знаел
какво да прави. Започнал да тегли кредити и финансово бил много зле.
Бащата на Е. също нямал доходи и не можел да поема работа заради
заболяването. Е. пиел някакви лекарства за нервите и имал трудно дишане,
6
ходел по болници, но тъй като осигуровките не били заплатени, не можел да
остане в болница.
Ищецът Е. Р. П. дава обяснения по реда на чл.176 от ГПК. Твърди, че
работил в ответното дружество от 06.06.2022 г. до 19.07.2022 г. на осем часов
работен ден без никакъв сключен трудов договор. Такъв договор бил сключен
на 19.07.2022 г., а на 01.01.2023 г. бил преназначен във фирмата, което е
отразено и в трудовата му книжка. Поради лични мотиви и спречквания с
колеги на 03.06.2023 г. заминал за Индустриална зона в Гърция. Тъй като в
Гърция възникнал спор между ищеца, свидетеля Р.А. който също бил в
Гърция и управителя Н. Й., ищецът и свидетелят Антонов си тръгнали от
Гърция за София, защото получили по-малко възнаграждение. През първата
седмица на месец септември 2023 г. след лятната ваканция, целият завод
започнал работа и на 28.09.2023 г. отговорника на „МЕ.НА.КО“ заявил на
работниците, че има проблем, тъй като не получили поръчка за бойлери и ще
трябва да си починат. На 28.09.2023 г. ищецът предал всички предпазни
средства, които бил получил от завода и си тръгнал. В последствие въпреки
многократните обаждания от ищеца до управителя Н. Й. не бил извикан за
работа. Докато работел в завода заплатата му била 9 евро на час. Главната му
длъжност била заварчик, но бил и общ работник, както и оператор на голяма
тежка машина, както и други длъжности. Месечното си възнаграждение
получавал в офиса на завод „......“ в гр....... и получавал заплатата си на ръка в
бой. След като не бил повикан отново за работа посетил МБАЛ в гр......... при
лекар невролог и той установил, че има заболяване, което налага болнично
лечение, но осигуровките му били прекъснати. Получил паник-атаки
вследствие силния стрес, изписани му били лекарства, които още приема,
неколкократно посещавал Бърза помощ в МБАЛ ......... Здравословното му
състояние станало сериозно, има затруднено дишане, изпотяване, болка в
главата. Оставането без работа го принудило да тегли пари от Бързи кредити.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание 226, ал.1, т.1 вр. ал.3 от Кодекса на
труда.
Налице е спор между страните по делото относно съществуването на
трудов договор за времето от 19.07.2022 г. до 26.10.2023 г., с който трудов
7
договор ищецът твърди, че е било уговорено да работи за 9 евро на час, като
получава средномесечно възнаграждение в размер на около 3000.00 лева.
За да е налице валидно сключен трудов договор, според чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, възникването на трудово правоотношение между
работодателя и работника може да стане само въз основа на сключен трудов
договор в писмена форма.
Сключването на трудовия договор в писмена форма /чл.62, ал.1 Кодекса
на труда/ е форма за неговата валидност и следва да съдържа задължително
съдържание в обстоятелствената си част, регламентирано в чл.66, ал.1 от
Кодекса на труда. Следователно, за да се установи наличието на валидно
сключено трудово правоотношение, следва да е налице документ, отразяващ
волеизявленията на работодателя и работника относно условията на
престиране на работна сила, което се удостоверява с подписването му от всяка
една от страните по договора. В този писмен трудов договор, законодателят
изисква да е налице минимално необходимото съдържание установено в
нормата на чл.66, ал.1 от Кодекса на труда. В този смисъл сключването на
трудово правоотношение не може да бъде установявано с гласни или други
доказателства, сочещи възникването му.
В случая по делото ищецът не проведе пълно и главно доказване на
твърденията си, че между страните е налице сключено валидно трудово
правоотношение за сочения период от 19.07.2022 г. до 26.10.2023 г., като
събраните по делото гласни доказателства в тази насока чрез разпита на
свидетеля Р.С.А. не могат да бъдат кредитирани, предвид изложеното по-горе,
че за да се приеме наличието на валиден сключен трудов договор между
работник и работодател, законодателят е предвидил императивни изисквания
същият да е в определена писмена форма и с минимално установено
съдържание. По делото не са налични каквито и да било доказателства,
удостоверяващи, че между страните по делото е възникнало трудово
правоотношение за исковия период от 19.07.2022 г. до 26.10.2023 г. със
сочените от ищеца параметри за заплащане на възнаграждение около 3000.00
лева месечно, поради което твърденията на ищеца в тази насока останаха
недоказани.
От представените по делото доказателства изискани от Дирекция
инспекция по труда Софийска област се установява наличието на сключено
8
трудово правоотношение обективирано в писмен трудов договор от 12.09.2023
г. сключен между ищеца и ответното дружество „МЕ.НА.КО“ ООД, който
трудов договор работодателят е декларирал в НАП чрез съответната справка
за приети и отхвърлени уведомления. Установява се също, че трудовото
правоотношение чрез издадена от работодателя заповед е прекратено считано
от 04.10.2023 г., за което работодателят също е подал уведомление до НАП –
обективирано в справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда от 10.10.2023 г..
В съдебно заседание ищецът оспорва представените от Дирекция
инспекция по труда писмени доказателства касаещи сключването на трудовия
договор, като твърди, че не е полагал подпис в предоставения трудов договор
№ 416/12.09.2023 г., както и във всички останали документи предоставени от
работодателя на Дирекция инспекция по труда, касаещи възникването на
трудовото правоотношение и прекратяването му, с твърдението, че тези
документи не са подписани от ищеца. Въпреки указанията на съда дадени на
ответника да представи трудовото досие на ищеца, същият не ангажира
доказателства в тази насока.
Съдът при преценка на доказателствата удостоверяващи наличието на
сключен трудов договор от 12.09.2023 г. между ищеца и ответника и
прекратяването му считано от 04.10.2023 г. следва да вземе предвид и
възражението на ищеца, че не е подписвал представените от Дирекция
инспекция по труда документи, касаещи възникване на трудовото
правоотношение от 13.09.2023 г., поради което и с оглед признанието на самия
ищец, че не е подписвал трудовия договор от 12.09.2023 г. не може да се
приеме изобщо, че между страните е налице валидно възникнало трудово
правоотношение.
В допълнение на горното следва да се отбележи също, че с нормата на
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено, че работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. С посочената норма, законодателят е предвидил защита
на работника именно, за да се избегнат случаи, при които работникът е
9
започнал да престира работна сила, а в последствие да не получи от
работодателя сключения между тях трудов договор. В случая ищецът твърди,
че е полагал труд при ответното дружество за един дълъг период от време –
повече от една година, но не представя доказателства за сключване на трудов
договор в писмена форма и за изпълнение нормата на чл.63, ал.1 от Кодекса на
труда. Ако между страните действително е било налице трудово
правоотношение, то това поведение от страна на ищеца и ответното
дружество очевидно сочи на взаимно съгласие между ответника – работодател
и ищецът, последният да работи за ответното дружество без да е налице
сключен помежду им трудов договор, което сочи освен за нарушение на
правилата регламентирани в Кодекса на труда от страна на работодателя и на
недобросъвестност от страна на работника, който ако е работил в този период
без да получи изискуемите се документи преди започване на работа, сам е
неглижирал правата и задълженията си като не е изискал преди да престира
работна сила работодателят да му предостави копие от трудовия договор и
уведомлението до НАП.
Макар и по делото да не се установи, че между страните е възникнало
валидно трудово правоотношение, следва да се отбележи, че според нормата
на чл.226, ал.1, т.1 от Кодекса на труда на която ищецът основава претенцията
си, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника или служителя, поради неиздаване или
несвоевременно издаване на документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение. Обезщетението по чл.226, ал.3 от Кодекса на
труда обхваща всички вреди претърпяни от работника или служителя,
включително и неимуществените. Следователно, за да бъде ангажирана
отговорността на работодателя по чл.226, ал.1, т.1 от Кодекса на труда следва
да бъде установено, че ищецът е бил в трудови правоотношения с
работодателя, че е претърпял вреди, причинени му от неиздаване или
несвоевременното издаване на необходимите му документи, свързани с
трудовото му правоотношение с работодателя – в случая се твърди
непредставяне на трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и оформена и връчена трудова книжка. С оглед
установеното по делото, че между ищеца и ответното дружество не са
възникнали валидни правоотношения в посочения период от 19.07.2022 г. до
26.10.2023 г. и оспорването от ищеца на доказателствата удостоверяващи
10
възникване на трудово правоотношение в периода от 13.09.2023 г. до
04.10.2023 г., следва да се направи извод, че по делото липсват каквито и да
било данни, че отговорността на работодателя следва да бъде ангажирана по
сочената от ищеца правна възможност предвидена в чл.226, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда.
От друга страна не се ангажираха и каквито и да било доказателства, че
е налице осъществен състав по чл.226, ал.1, т.1 от Кодекса на труда чрез
неоформяне и невръчване на трудовата книжка на ищеца от работодателя. В
тази насока, самият ищец в исковата молба прави изявление, че трудовата
книжка се намира на съхранение в самия него, поради което няма как при това
положение работодателят да оформи и връчи трудовата книжка на ищеца,
доколкото същата не се намира на съхранение в ответното дружество. От
представената по делото покана изходяща от Н. И. Й. в качеството му на
управител на „МЕ.НА.КО“ ООД се установява, че ищецът Е. Р. П. е поканен
да се яви в дружеството и да представи трудовата си книжка за вписване на
настъпилите изменения по трудовото правоотношение, свързано с
прекратяване на трудовия договор считано от 04.10.2023 г., която е изпратена
с куриерска фирма, но е върната като непотърсена от получателя Е. Р. П.. Не
се установиха доказателства, които да сочат, че въпреки положени усилия от
страна на ищеца да предостави на работодателя трудовата си книжка, същият
е отказал да я приеме и да впише в нея релевантни данни
С оглед така установените по делото обстоятелства, настоящият състав
намира, че изискванията на чл.226, ал.1, т.1 вр. ал.3 от Кодекса на труда за
ангажиране отговорността на работодателя за вреди причинени на ищеца не
бяха доказани. Не се ангажираха доказателства твърдяните от ищеца вреди да
са пряка и непосредствена последица от действия на ответниците по повод
възникнали помежду им трудово-правни взаимоотношения, още по-малко от
невръчване на трудов договор, заповед за прекратяването му и неоформяне и
невръчване на трудова книжка, поради което разглеждания случай не може да
бъде квалифициран в хипотезата на чл.226, ал.1, т.1 вр. ал.3 от Кодекса на
труда и исковете за заплащане на претенцията за имуществени и
неимуществени вреди остана недоказана и като такава подлежи на
отхвърляне.
Относно иска за заплащане на обезщетение за заплащане на
11
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за
периода от месец юли 2022 г. до месец октомври 2023 г. за двадесет дни в
размер на 3312.00 лева, съдът намери следното:
Елементи на фактически състав на правото на обезщетяване на
работника за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда е наличието на валидно сключено правоотношение за сочения от
работника период, в който той не е ползвал платения си годишен отпуск и
прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на обезщетението се
определя по реда на чл.177 от Кодекса на труда към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, в който работникът или служителят е отработил
не по-малко от 10 работни дни.
В случая както бе прието и по-горе от съдебния състав, с оглед
отричането на ищеца да е подписвал и сключвал представения по делото
трудов договор № 416/12.09.2023 г. с ответното дружество и липсата на
доказателства удостоверяващи наличието на валидно сключено между
страните трудово правоотношение, е налице извод, който сочи, че първия
елемент от фактическия състав на правото на обезщетяване на работника за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда не бе
установено. Ето защо искът по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Работникът или служителят е освободен от такси и разноски в
производството по трудови спорове на основание чл.359 от Кодекса на труда,
доколкото обаче с поведението си той не е станал причина да се направят
разноски по делото, в противен случай те се дължат. С оглед изхода на спора,
ищецът дължи заплащане на дължимите държавни такси по настоящото
дело по сметка на РС ...... в размер на 400.00 лева по иска за заплащане на
10000.00 лева неимуществени вреди; сумата от 360.00 лева по иска за
заплащане на 9000.00 лева имуществени вреди и сумата от 132,48 лева по иска
за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда в размер на
3312.00 лева.
Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, който
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и претендира заплащане на
2400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 5.00 лева за изготвяне на
12
преписи, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК искането е
основателно и следва да бъде уважено в претендирания размер, който ищецът
следва да заплати на ответника.
Воден от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Р. П., ЕГН ********** от с.Ч., Община
........, Област П., ул. ”.....” № 20 срещу ответниците „МЕ.НА.КО“ ООД, ЕИК
.... със седалище и адрес на управление гр.Б., Община Б., Област Б., ул. „.....“
№ 38, ет.4 представлявано от управителя Н. И. Й. и Н. И. Й., ЕГН **********
с адрес: гр.Б., община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 искове по чл.226, ал.1,
т.1 вр. ал.3 от Кодекса на труда за заплащане на 10 000.00 лева
представляващи обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в установено влошаване на здравословното му състояние,
поради претърпян силен стрес, изразяващ се в невровегетативна дистония,
цефалгия, вертижен синдром, вследствие на неправомерното поведение на
ответниците; сумата от 9000.00 лева представляваща имуществени вреди
изразяващи се в препятстване на ищеца да постъпи на работа при друг
работодател, поради неправомерното поведение на ответниците и сумата от
3312.00 лева представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 месеца касаещ периода
от месец юли 2022 г. до месец октомври 2023 г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН ********** от с.Ч., Община ........, Област П.,
ул. ”.....” № 20 да заплати по сметка на Районен съд ...... сумата от 892.48 лева
/осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки/ дължими държавни такси по настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН ********** от с.Ч., Община ........, Област П.,
ул. ”.....” № 20 да заплати на „МЕ.НА.КО“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр.Б., Община Б., Област Б., ул. „.....“ № 38, ет.4 сумата от на
2405.00 лева /две хиляди четиристотин и пет лева/ сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ......: _______________________
13