Решение по дело №373/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 46

гр.Поморие, 02.05.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 

                            СЪДИЯ : Д.Д.

 

при участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 373 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от С.И.Г. *** против наказателно постановление (НП) № 18-0320-000481/23.07.2018 г. (л.5 от делото), на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, затова, че на 04.07.2018 г., 00.16 ч., в гр.Поморие, на ул. „Солна”, управлявал лек автомобил „Рено Туинго” с рег. №, след употреба на алкохол, констатирана с техническо средство дрегер Алкотест 7410+ с № ARSM-0078, отчело в 00.11 ч. на 04.07.2018 г., концентрация 0.95 на хиляда в издишания от водача въздух.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата на наведените с нея основания.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 23.07.2018 г., видно от отразяването в инкорпорираната в НП разписка за връчване. По делото не са представени доказателства позволяващи установяване на датата на депозиране на жалбата. Входящият номер на същата не установява безспорно тази дата, предвид възможността жалбата да е подадена по пощата, поради което и след като възражения в тази насока не са направени от АНО, с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 ЗАНН.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) серия Д, № 0646642/04.07.2018 г. (л.6), съставен от Й. Г.Б. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. (л.24-25), на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на двама свидетели, подписан е от актосъставителя, двамата свидетели и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, изложени в негови писмени възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН (л.8-12), че АУАН е незаконосъобразно съставен тъй като свидетелите по акта са служители на РУ – Поморие.

Разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН, не съдържат изискване за наличие или липса на определено качество на свидетелите и дори те да са служители в администрацията на АНО, това обстоятелство не опорочава производството, тъй като само по себе си не води до извод за евентуалната им недобросъвестност и заинтересуваност – Решение 772/10.07.2009 г. по КНАХД  № 537/2009 г. на Административен съд – Бургас.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможност да направи възражения при съставяне на акта. Дори и такова нарушение да е налице, то не е съществено и не води до засягане на правото на защита на жалбоподателя, което е осъществено в пълна степен с подаването на възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН и с обжалването на постановлението пред съда.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на св. Й. Г.Б., се установява следната фактическа обстановка.

На посочените в АУАН и НП дата и място – 04.07.2018 г., в гр.Поморие, на ул. „Солна”, при управление на лек „Рено Туинго” с рег. № жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ – Поморие. На същия била извършена проверка от св.Б. за употреба на алкохол с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух – дрегер Алкотест 7410+ с инв. № ARSM-0078, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на водача 0.95 на хиляда.

Посоченото техническо средство е преминало  успешно периодична проверка за техническа изправност на 13.03.2018 г., извършената проверка е със срок на валидност шест месеца, видно от представения по делото списък  рег. № 3286р-12713/19.03.2018 г.  (л.19), поради което съдът приема, че към датата на нарушението – 04.07.2018 г., средството, с което е извършена проверката е било технически изправно, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

След проверката с техническо средство актосъставителят и свидетел Б. издал талон за изследване с № 0005847 (л.7), в който отразил положителния резултат от техническото средство, като проверяваното лице посочило в талона, че приема показанията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

По силата на чл.174, ал.4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която към датата на процесното нарушение, както и към датата на издаване на обжалваното НП е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози  (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.).

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство.

Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

В случая жалбоподателят не е оспорил показанията на техническото средство, поради което съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта му – 0.95 на хиляда, е надлежно установена с изправно техническо средство – дрегер Алкотест 7410+ с инв. № ARSM-0078.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е бил подведен от актосъставителя да откаже медицинско изследване. Жалбодателят е пълнолетен и вменяем, разбиращ свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките си, поради което носи отговорност за същите, в това число за полагането на подпис в официални документи, още повече, че по собствените му твърдения има и съответни професионални умения в тази насока.

Предвид изложеното и с оглед установената с изправно техническо средство в конкретния случай концентрация на алкохол 0, 95 ‰ в кръвта на жалбоподателя, налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, отговорността на водача е ангажирана законосъобразно от АНО, наложените наказания са в императивно определените от закона размери, които като такива не могат да бъдат изменяни от съда, поради което обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0320-000481/23.07.2018 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :