Р Е Ш Е Н И Е
№ 360 15.10.2018 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен
състав,
на първи октомври две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Цветелина Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 875 по описа
на Районен съд - Хасково за 2018 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е
по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, представлявано
от Т. М. - управител срещу Наказателно постановление № 101 от 19.03.2018 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, на дружеството -
жалбоподател е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер
на 3500 лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. В подадената
жалба се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и при нарушение на материалния закон.
Твърди се в подадената жалба, че съставеният АУАН не бил връчен по надлежния
ред, което било съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото
на защита, а в НП, не били описани обстоятелства, съществени за ангажиране на
отговорността по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, а именно дата на извършване на
нарушението, както и количествени параметри на водовземането, определящи за
отговорността и размера на санкцията. Освен това, в обстоятелствената част на
санкционния акт било описано нарушение, което въпреки твърденията на наказващия
орган, не било безспорно установено, като се излагат конкретни съображения в
тази насока. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от юриск. А.А., надлежно упълномощен от управителя
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, който заявява, че
поддържа жалбата, а в хода по същество, и в представени писмени бележки,
развива допълнителни аргументи в подкрепа наведените в нея доводи.
Административнонаказващият орган - Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БД ИБР, редовно призован,изпраща упълномощен по делото представител – юриск.П. ,която оспорва жалбата ,излагайки съображения
в насока нейната неоснователност.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните
доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното
предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На
29.06.2017 г., била извършена, от свидетелите Е.Г.В. и свид. П.А.П., на
длъжност към този момент „ст. експерт“, Дирекция „Контрол“ в Директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, проверка на обект: ПС
„Беласица “ и ПС“Лозен 2“ , стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково, находящи се в землището на с. Белица , община Любимец,
област Хасково, поземлен имот № 000129, съобразно географски координати,
установени с предоставено за служебно ползване GPS
– устройство марка “Garmin“. В хода на проверката била
установена дейност по водовземане на подземни води от 1 брой шахтов кладенец,
разположен на десния бряг на река Бисерска
в землището на с.Белица,общ.Любимец ,обл.Хасково . Установено било, че от шахтовия кладенец
,посредством потопяема помпа по напорен
тръбопровод ПВП с диаметър около
Ф133 водата се отвежда към
водоем за снабдяване на селата Белица и Лозен . Било констатирано от
контролните органи, че ПС Белица и ПС Лозен
2 са
стопанисвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, тъй
като обектът била ограден с метална ограда с бетонови колове и съответни
обозначителни табели, като при извършване на проверката на място, присъствал
представител на дружеството, стопанисващо обекта, след като на дружеството –
жалбоподател бил разпратен график за предстоящите проверки.
Въз основа
на тези констатации, обективирани в съставен Констативен протокол № Х –
216/29.06.2017 г., и след като контролните органи от състава на БД ИБР
достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за
водите с експлоатационен дебит на шахтовия кладенец, от който се водовземало
към момента на проверката – 0.7 л/сек., а субект на нарушението е
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, с Писмо - покана, изх. № ПО
– 02 – 46/13.09.2017 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен
да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
В резултат,
на 20.09.2017 г. бил съставен от свид. Е.Г.В., в отсъствие на представляващия
по закон дружеството – жалбоподател лице
- Т.М., или упълномощено от него лице, Акт за установяване на
административно нарушение № 195, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
град Хасково, изпратен за предявяване и връчване , видно от Писмо, изх. № ПО – 02 – 3/15.01.2018 г. и
товарителница от 16.01.2018г.
Възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на
законоустановения срок от връчването му.
При издаване
на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел
изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона
за водите, наложил процесната имуществена санкция, след като приел, че с
описаното в НП деяние, „към момента на проверката“, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „Сакар“ №2, община Хасково, област Хасково, представлявано от инж.
Т. Р.М.-управител, било нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за
водите, след като посочил факта на водовземане и вписал, че към момента на
проверката било безспорно установено максималното подавано водно количество –
0.7 л./сек.
Изложената фактическа обстановка
е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Г.В.
и П.А.П. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка,
констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с
процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни,
поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по
делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, разрешително за водовземане
се изисква във всички случаи, освен: т. 1. в случаите по чл. 43, ал. 2, т. 2.
за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда
на Закона за защита при бедствия и т. 3. - в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и
2. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или
в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с
количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.; б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на
секунда - от 500 лв. до 5000 лв.; в) с количество от 10 л на секунда до 100 л
на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, е обявено от закона
за наказуемо с административна санкция.
При
съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на
представляващия по закон дружеството – жалбоподател или упълномощено от него
лице, след като са установени предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Наред с това, осигурена е впоследствие възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено
следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е
осъществено чрез куриерска служба. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на
изпълнителното деяние водовземането. От начина на описание на фактическите
положения в процесния АУАН се обосновава извода, че се има предвид тъкмо
втората хипотеза, с оглед редакцията на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите,
визираща дейност каквато е водовземането, която може да се осъществява както
еднократно, така и продължително във времето. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, доколкото е налице описание на нарушението откъм основните му
съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, съответно дадена е и
неговата правна квалификация. Решаващо
за преценката в случая относно съдържанието на съставения акт за установяване
на административно нарушение е това, че въпреки необходимото разграничение,
което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на нарушението и
датата на неговото установяване, дори когато те фактически съвпадат, не се
приема за съществено процесуално нарушение подход, като този на актосъставителя
в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и недвусмислено сочат, че
изпълнителното деяние се осъществява и към момента на осъществяване на
проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към недвусмислен извод за
датата на нарушението. Налице са и твърдения от съществено значение за описание
на нарушението, а именно свързани максималното водно количество, подавано в
резултат на осъществяването водовземане. С действието по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение се отпочва
административнонаказателното производство, като освен тази, актът има и
обвинителна функция и с него се повдига административнонаказателното обвинение,
с което се сезира наказващият орган, а така също формират се предели на произнасяне,
като описанието на деянието откъм всички съставомерни признаци е изискване от
съществено значение в процеса на индивидуализиране на нарушението, каквото има
обективният признак свързан с количеството, доколкото е определящо за
релативната правна квалификация и подбора на съответната наказваща норма. Нещо,
което в случая е съобразено и по този начин не е допуснато опорочаване на
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
При издаване
на наказателното постановление обаче е допуснато особено съществено процесуално
нарушение в процеса на ангажиране на отговорността след като
адмнистративнонаказващият орган е вписал в НП, че налага процесната имуществена
санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите,
приемайки че с описаното в НП деяние, към момента на проверката,
„Водоснабдяване и канализация: ЕООД, град Хасково, било нарушило разпоредбата
на чл.44, ал.1 от Закона за водите, без обаче в нито един момент от
фактическото описание да посочи дата на
нарушението или най – малко дата на проверката, приемайки тезата, че в случая
твърденията на актосъставителя са в достатъчна степен ясни и безпротиворечиви
относно този обективен и съществен признак на нарушението, какъвто е датата на
неговото извършване. Наред с това, недопустимо, а в случая дори не е и
осъществено препращане към съставения акт, за да се разсъждава преодолим ли е
дефицитът в необходимия обем твърдения, оттам отговаря ли санкционният акт на
изискванията по чл. 57 от ЗАНН откъм необходимо съдържание. По този начин, в
процеса на реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато
особено съществено процесуално нарушение, явяващо се безусловно основание за
отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество, което в
голяма степен е и невъзможно доколкото
липсват твърдения за датата на нарушението, оттам и яснота за кой времеви
отрязък следва да се подложат на проверка доказателствата, ако такива са
ангажирани.
Същевременно, в процеса на реализиране на отговорността, наказващият
орган се е изправил и пред дефицита на твърдения относно обективен признак от
състава на нарушение, свързан с подаваното количество вода, в резултат от
водовземането, който макар да не е заложен в нормата на чл. 44, ал. 1, т 1 от
ЗВ, се съдържа в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗВ, и за възможните
различия в хипотезите следва да се държи сметка, доколкото твърденията за този
факт са определящи за индивидуализация на санкцията. С въвеждането на такива
твърдения от наказващия орган, се е стигнало всъщност до въвеждане на нова
фактическа обстановка, различна от възприетата от актосъставителя, за пръв път
едва със санкционния акт, което е недопустимо.
Дори да може да се предполага, че тя вярно отразява действителното
фактическо положение, наказващият орган е следвало да разпореди съставянето на
друг акт за установяване на административно нарушение за това конкретно деяние,
за да се даде възможност на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да упражни правото си на защита в пълен предоставен от закона
обем. Нещо, което не е изпълнено и по този начин е допуснато визираното от съда
процесуално нарушение, което без съмнение е от категорията на съществените и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт от съда, без да се излагат
доводи по същество, предвид липсата на конкретика за какво конкретно деяние е
необходимо да се отнасят те, както вече съдът имаше повод да изтъкне в рамките
на произнасянето си.
Все пак, з
пълнота на изложението е необходимо да бъде отразено, че липсват каквито и да е
доказателства за твърденията на наказващия орган относно максималното подавано
количество вода, в резултат от дейността по водовземане, в която се изразява и
изпълнителното деяние на процесното нарушение. Това прави преценката на
наказващия орган по същество необоснована и би се явявало отделно и
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, стига да бе
станало ясно за коя дата се отнасят твърденията за извършена проверка и за
допуснато нарушение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 101
от 19.03.2018 г. на Директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.