№ 84
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20215300900451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25, ал.1 от ЗТР.
Подадена е жалба от „ФАГУПЕ ИНВЕСТ БГ" ООД - гр.Пловдив, ЕИК
********* против Отказ № 20210601105555-3/07.06.2021г на Агенция по
вписванията за вписване на промени по партидата на дружеството, заявени
със Заявление вх.№ 20210601105555/01.06.2021г.
Жалбоподателят посочва, че е заявил за вписване промени на
обстоятелства по партидата си - прехвърляне на дружествените дялове от
досегашните съдружници и управители Х.П.Б. и Ф.Г.М., двамата граждани на
**** на К.М.Х., гражданин на ****, който става едноличен собственик на
капитала, нов управител на дружеството, ново седалище и адрес на
управление.
По заявлението от АВ е постановен отказ, като на първо място са
констатирани нередовности по представените документи – не е представена
декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; не са представени декларации по
образец от управителя на дружеството и от праводателя по чл. 129, ал.2 от ТЗ
във вр. ал.1 от ТЗ, в които лицата да са декларирали обстоятелствата именно
в изискваното от образеца качество - на управител и на съдружник в
дружеството; в договора за прехвърляне на дружествени дялове продавачите -
1
съдружници Ф.Г.М. и Х.П.Б. не са индивидуализирани с дати на раждане, а
единствено с номер на документ за самоличност; в представения спесимен е
изписано неправилно част от наименованието на дружеството „...ИВЕСТ“,
вместо „...ИНВЕСТ“; непълна като съдържание е представената от управителя
декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ; взетите от съдружниците решения за
даване съгласие за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице и
приемането му за съдружник, както и за освобождаване на управител на
дружеството, не са в предвидената от чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма за
действителност с едновременно удостоверяване на подписите и
съдържанието от нотариус, който е удостоверил само подписите – към
протокола са приложими изискванията на българското право съгласно чл.56,
ал.1 от КМЧП, по което юридическото лице е регистрирано; не са
представени съставените на **** език документи – решение на ОС и
пълномощно за прехвърляне на дружествени дялове, а само техен превод;
заявената за вписване улица като адрес на управление не се установява от
решението на едноличния собственик на капитала и не е отразена в
учредителния акт. С подадения по жалбата отговор от АВ е заявено, че тя е
неоснователна и се претендира заплащането на разноски от 300 лв –
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът намира жалбата за основателна, поради следното:
По изложените от длъжностното лице по регистрация мотиви за
установени нередовности по представените документи, съдът ги намери за
основателни, поради което даде конкретни указания на жалбоподателя за
отстраняването им. Това беше изпълнено пред съда, като се представиха в
надлежен вид. Съдът не споделя мотивите за нередовност по договора за
прехвърляне на дялове, от който може да се установи самоличността на
прехвърлителите – съдружници, действащи чрез пълномощник, както и не
намира за нередовен представения пред длъжностното лице спесимен от
новия управител на дружеството - макар наименованието да е изписано с една
липсваща буква е в достатъчна степен индивидуализиран и ясен и може да
послужи за вписване на обстоятелствата, за които е съставен.
Ето защо основният спорен по жалбата въпрос, поставен за
2
разрешаване пред съда е оплакването на жалбподателя за неправилност на
отказа в частт, в която се изисква представяне на протокол за взетите от
съдружниците, **** граждани, решения, за прехвърляне на дяловете,
приемане на нов съдружник, освобождаване на управителите и приемане на
нов, който протокол да бъде с едновременно удостоверяване от нотариуса на
положените от съдружниците подписи и съдържанието му. Жалбоподателят
посочва, че испанското законодателство не познава едновременното
удостоверяване на подсписи и съдържание на документи, а извършената от
нотариуса нотариална заверка, макар да е посочено, че е единствено за
положените подписи, то същата обхваща и проверката от нотариуса на
съдържанието, като документът се подрежда в нарочна книга за това.
Следователно, макар нотариусът изрично да не е посочил, че е удостоверил
съдържанието на документа, то на практика го е извършил, с което е
изпълнено изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ.
Тъй като съдружниците в дружеството са **** граждани и взетите от
тях решения са удостоверени от нотариус с териториална компетентност
****, съдът намира, че безспорно дествията на последния ще се подчиняват
на испанското законодателство и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 61,
ал.1, изр. първо от КМЧП - формата на правните сделки се урежда от правото,
което е приложимо към сделката. В изречение второ от същия текст е
посочено, че е достатъчно обаче да бъдат спазени условията за форма,
определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката,
което към процесния протокол за вземане на решения от съдружниците не е
приложимо, доколкото са налице специални разпоредби, уреждащи
приложимото право към юридическите лица и това е правото им по
регистрация, чл.56, ал.1 от КМЧП, с обхват, уреден от чл. 58 от КМЧП,
конкретно т.6 регулираща придобиването и загубването на членство. При
това положение, за да настъпят, по отношение на регистрираното в ****
дружество, последици от взетите решения на съдружниците за промени, те
следва да са при спазване на специалните норми на българското
законодателство за форма за действителност по чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Това
поражда въпроса дали тази форма е спазена с извършеното от ****я нотариус
удостоверяване на подписите на съдружниците, т.е. необходимо е в
настоящото производство съдът да установи обема на извършваната от
нотариусите проверка, възложена им по Закон и това как тя се отнася към
3
изискванията на българското законодателство, в който смисъл е налице
произнасяне с Решение № 344 от 11.02.2019г по т.д.№ 539/2019г по описа на
САС, 11 състав.
При установени относими към спора чужди правни, съдът дължи
служебно установяване на съдържанието им в съответствие с чл.43, ал.1 от
КМЧП и съгласно формираната трайна съдебна практика, като съдът
разполага с различни възможности и средства за установяване на
съдържанието на чуждото право – в този смисъл Определение № 139 от
5.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1847/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Е.В..
Ето защо съдът, на първо място, задължи жалбоподателя да представи
относимото законодателство, на което той основава твърденията си – по
делото беше представено становище на г-н М.А.Р.М., адвокат на Почетната
Адвокатска Колегия на ****, който посочва, че съгласно действащата уредба,
удостоверяването на подписите на протоколите от общото събрание на
съдружници във фирма, се извършва в оригинален документ, който се
съхранява в кантората на нотариуса, в Книгата за регистри, в съответствие с
чл.264 от Регламента за организацията и режима на нотариусите, одобрен с
Указ от 2 юни 1944г (накратко Регламентът), превод от който се представя.
Предвид така представеното становище с кратка извадка от
действащото законодателство, съдът предприе действия по изследване на
съдържанието на посочения Регламент, като изиска от Нотариалната камара
на Република България, при възможност, да посочи електронен адрес, на
който може да се запознае с цялото му съдържание. В отговор такъв беше
посочен, нещо повече, беше възможно извършването на автоматизиран
превод на текста от **** език на английски език, но достоверността му не
беше гарантирана. Поради това, след преценка от съда на относимите
конкретно към спора правни норми, съдът разпореди превеждането им от
**** на български език. От тях на първо място в чл.1 и чл.143 от Регламента
се установява, че нотариусите извършват действия за удостоверяване на
публичната достоверност, която защитава двойно съдържанието – то се счита
за истинно и пълно в съответствие с предвиденото в закона и може да бъде
анулирано или обезсилено единствено от съдиите или съдилищата и от
4
страна на администрациите и държавните служители в изпълнение на
компетенциите им. След това в чл.145 от Регламента е посочено, че при
извършване на удостоверяване нотариусът има задължението да извърши
контрол по законосъобразност на извършваните действия на явилите се пред
него страни по договора и дали той не противоречи изцяло или от части на
закона или на обществения ред, което ако установи може да откаже
удостоверяването на акта. Съгласно чл.197 „в“, б.“г“ и б.“д“ от Регламента
нотариусът проверява дали квалификацията на договора отговаря на тази,
която фигурира в него и дали съдържанието на правната сделка отговаря на
волеизявленията на страните. На последно място чл.264 от Регламента урежда
задължението на нотариуса да води книга на регистрите, чийто втори раздел
се води под формата на номерирани страници, съдържащи заверените
документи – този раздел включва свидетелства на заявеното, удостоверения
за валидност на законовата уредба, удостоверения за автентичност на
подписи, удостоверения за салда и вписвания, направени на хартия.
От коментираните разпоредби, съдът намира, че извършваните от
нотариуса действия по удостоверяване на подписите на протокола за
проведено общо събрание на съдружниците **** граждани не е равнозначно
на възприетото от българското законодателство удостоверяване на подписите,
при което действията на нотариуса се изчерпват единствено с проверка
самоличността и дееспособността на лицата, без да има задължения и
правомощия да проверява съдържанието на представения пред него протокол.
Напротив, при извършеното от ****я нотариус удостоверяване на подписите
на протокола от общото събрание е извършена проверка и на съдържанието
му и не само, но същият, като документ е и подреден от нотаруиса във
водената от него хронологична книга на регистрите. Тази процедура е
идентична с регулираната от българското законодателство процедура по
удостоверяването от нотариуса едновременно на подписите и съдържанието
на даден документ, който се подрежда в нарочна книга, съгласно изискването
на чл.4, ал.1, т.6 от Наредба № 32 от 29.01.1997г за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори.
С оглед на така установеното, съдът намира, че извършеното
нотариално удостоверяване на представения протокол от проведено общо
събрание на съдружниците, удостоверяващ взетите от тях решения по
5
напускане на съдружници, освобождаване на управители и приемане на нов
съдружник, изпълнява изискванията на чл. 137, ал. 4 от ТЗ да е с
удостоверени подписи и съдържание, т.е. спазена е формата му за
действителност и поради това решенията, за вземането на които е съставен са
породили действие, промените по отоншение на дружеството са настъпили и
същите подлежат на вписване. Отказът да бъде извършено вписване е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
От жалбоподателя не се претендират разноски и такива не се
присъждат.
Съгласно изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105 от
11.12.2020г, в сила от 15.12.2020г, препис от настоящото решение следва да
се връчи на страните, вкл. на АВ като ответник.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20210601105555-3/07.06.2021г на Агенция по
вписванията, постановен по Заявление вх.№ 20210601105555/01.06.2021г за
вписване на промени по партидата на „ФАГУПЕ ИНВЕСТ БГ" ООД -
гр.Пловдив, ЕИК ********* и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Агенция по вписванията да впише заявените със
Заявление вх.№ 20210601105555/01.06.2021г промени по партидата на
„ФАГУПЕ ИНВЕСТ БГ" ООД - гр.Пловдив, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с жалба пред АС - Пловдив в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
След влизането му в сила заверен препис да се изпрати на АВ, ведно с
представените пред съда молби за освобождаване и декларации по чл. 129,
ал.2 от ТЗ от двамата напускащи съдружника Х.П.Б. и Ф.Г.М..
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6