Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3776 08.11.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8050 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба на М.А.В., ЕГН **********, с адрес *** и М.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адв. Е.И., съдебен адрес ***, против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Възраждане.пл. „Света Неделя" № 7., представлявана от и.д. Л.Х. и Е.М., с
която е предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от
1943,71 лева, представляваща неправомерно надвзета възнаградителна лихва през
периода 27.01.2017г. до 16.05.2018г. по договор за банков кредит от
26.04.2007г.
В исковата молба се твърди, че на 26.04.2007г.
между ищците от една страна и ответника от друга бил сключен договор за банков
кредит № *** 26.04.2007г, по силата на който било договорено предоставянето на
банков ипотечен кредит в полза на ищците в размер на 63 200 лева за покупка на
недвижим имот и рефинансиране. Съгласно чл. 7 от договора ищците следвало да
заплащат кредита на месечни анюитетни вноски в размер на 464.99 лева, дължими
считано от 26.05.2007г. и една последна изравнителна вноска със срок на
погасяване 26.04.2032г. Ответната банка неколкократно била увеличавала
месечната погасителна вноска но кредита с мотив за увеличение на лихвения
процент, като последните заплащали едностранно променените суми, въпреки своето
несъгласие. Ищците считат, че разликата между действително уговорената и реално
платената цена по договора е заплатена без правно основание, тъй като не била
спазена постигната договореност в чл. 4 от Договора за определяне на лихвените
нива въз основа на пазарния СОФИБОР. Ищецът твърди, че считано от сключване на
договора за кредит, пазарният индекс СОФИБОР неколкократно се бил понижавал, но
въпреки това лихвените нива по кредита са нараствали.
Също така ищецът възразява, че клаузите на чл. 11.1.1, чл. 11.1.2 и чл.11.1.4 от
договора били нищожни поради
противоречие с разпоредбите на чл. 9. на чл. 10 и на чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите, на чл. 143. т.3. т. 9, т. 10 и т. 12 и на чл. 146,
ал. 2 от Закона за защита па потребителите. С цитираните договорни клаузи
банката била договорила възможност едностранно да променя възнаградителната
лихва въз основа на променлива компонента базов лихвен процент, за която не
била постигната договореност при какви условия и какви математически фактори
обусловят правото на банката да увеличава цената на предоставения кредитен
продукт. Ищците твърдят, че цитираните клаузи били нищожни, тъй като промяната
на лихвения процент зависила единствено от волята на банката, на ищците не им
била предоставена възможност да се запознаят със съдържанието им преди
сключването на договора, банката имала право да променя условията на договора
въз основа на непредвидено в него основание - използвана с неясна методика за
определяне на НЛП, търговецът имал право да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Освен това ищците твърдят, че договорът за банков
кредит е бил сключен при използването на заблуждаващи търговски практики, тъй
като на ищците не била предоставена необходимата информация, за да вземат
адекватно решение дали да сключат договор за кредит. Ищците възразяват, че
клаузите, с които се договаря възможност за едностранно увеличаване на цената
на банковия ресурс от страна на кредитодателя били нищожни като противоречащи
освен на ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави, тъй като ответната банка
прехвърлила изцяло риска от промяна на пазарните условия в тежест на ищците.
Ищците възразяват, че определянето на лихвения
процент по описания в договора начин противоречало и на императивните
разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. По изложените и в исковата молба
съображения молят за уважаване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва иска. Посочва, че с клаузата на т. 11.1.3 от
процесния договор страните ясно и недвусмислено били уговорили начина на
формиране на размера на лихвата по кредита като изрично били въвели изключение -
право на промяна на лихвата чрез увеличение на размера й при настъпване на едно
условие - изменение на базисния лихвен процент с повече от един пункт. Банката
поемала риска от това да не извършва увеличение на лихвата при състояние на
пазарните условия до нива под 1 пункт на базисния лихвен процент. Също така
сключвайки договори с хиляди кредитополучатели банката била пред всеки един от
тях подобен риск. Твърди, че с протокол № 38 от 14.10.2008г. УС на банката е
определен начина на формиране на цената на всеки банков кредит,а с протокол №
25 от 05.06.2009г. на УС била внесена корекция в размер а на определения БЛП.
В отговора на исковата молба се твърди, че с
решение по т. 1 от протокол № 38 от 14.10.2008г. на УС и условията по договора
банката ясно и недвусмислено посочила начина на образуване на БЛП, възможността
за изменението и реда за извършване на това изменение, която уговорка била в
унисон с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл.143, 144,
145 ЗЗП и §13, т.12 ДР ЗЗП и поддържа, че разпоредбите на закона относно
неравноправните клаузи в потребителски договори са неприложими по отношение
договорите за банков кредит, тъй като последните обективират извършването на
финансови услуги. Твърди, че разпоредбите на т. 11.1.1 и т.11.1.2 и т.11.1.4 от
Условията към договора не били неравноправни по см. на чл. 143 и сл. и 146 ЗЗП,
тъй като посочените законови разпоредби не били приложими при договорите за
банков кредит, доколкото последните обективират извършването на финансови
услуги. По изложените съображения счита, че оспорените от ищеца договорни
клаузи не са нищожни. Оспорва твърдението на ищеца за използване на нелоялна и
заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя. Моли за отхвърляне
на иска като неоснователен. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приетите по делото писмени доказателства - Договор
за ипотечен кредит с анюитеттни вноски № *** 26.04.2007г.
и погасителен план към него се установява, че на 26.04.2007г.
е сключен договор за банков кредит, с който „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД – София, е предоставила на М.А.В. и М.К.Д., като кредитополучатели,
кредит в размер на 63 200 лева за покупка на недвижим имот и рефинансиране, като кредитополучателите са се задължили да върнат така усвоената сума чрез
заплащане на равни месечни вноски за срока от 25.05.2007г. (датата да първата
погасителна вноска) до 26.04.2032г. (датата на последната погасителна вноска).
Видно от подписаният от страните договор и приложения към него погасителен
план, е уговорено заплащане на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на
464,99 лв. Съгласно чл. 11.1.3. от договора, намиращи се раздел II от договора „Условия
за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит № 655/ ИН от 26.04.2007г.”, кредитополучателите дават съгласието
си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за
дадения лихвен период по лихвения план, съобразно начина, предвиден в чл.
11.1.2 от договора, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на БЛП с повече от 1 пункта от размера, определен от кредитора в
деня на сключване на договора или фиксиран след промяна по реда на цитирания
член от договора. Отново съобразно посочените правила, е предвидено само
уведомяване на кредитополучателите за настъпване на гореописаните
обстоятелства, чрез изпращане на писмо на посочения от тях адрес за
кореспонденция, или в поддържаната от банката касета за получаване на банкова
поща.
По делото е прието заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
компетентно дадено и не оспорено от страните, по която в.л. след извършена
проверка в банката по кредитното досие на длъжника при съпоставка на
първоначалния и актуалния погасителен план е установило, че за процесния
период, а именно от 26.01.2017г. до 30.04.2018г., кредиторът е начислил и
събрал сумата от 1943,71 лв. повече вследствие приложение на посочените в
исковата молба клаузи от сключения между страните договор и съответно така
заложен лихвен процент.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания казус ищците М.А.В. и М.К.Д.
са физически лица, на които по силата на Договор от 26.04.2007г. е предоставен
банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което на основание на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП,
същите имат качеството на потребители, а не търговци. Следователно, ищците
следва да се ползват от предвидената в законодателството закрила на физическите
лица, сключващи сделки в качеството на потребители, и в частност от закрилата
на разпоредбите, касаещи неравноправните клаузи в потребителските договори, предвидени
в ЗЗП, ако се установи наличието на такива.
Доколкото в чл.146, ал.1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, следва на първо място да се отговори на въпроса дали процесните клаузи на чл. 11.1.1, чл. 11.1.2 и чл. 11.1.4 от Договора за кредит са индивидуално уговорени с потребителите или не. Ответникът не релевира доводи относно факта, че посочените клаузи са уговорени индивидуално с кредитополучателите, а напротив – в самия отговор на исковата молба се твърди, че банката е сключвала „подобни договори с хиляди кредитополучатели на ипотечни кредити“. Освен това, при преглед на Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № *** от 26.04.2007г. става ясно, че макар и изрично да не са озаглавени като Общи условия на банката, то същите се отнасят до неограничен кръг от правни субекти, тъй като в тях са предвидени различни клаузи, неотносими към сключения между страните договор, например: посочени са различни видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство, уредени са общи правила относно действието им, а в процесния договор е предвидено само и единствено учредяването на ипотека върху недвижим имот като единствено обезпечение между страните. С оглед изложеното, обосновано следва да се направи извода, че не се касае за индивидуално уговорени клаузи с потребителите, поради което би могла да се релевира нищожността на процесните клаузи, в случай че са налице останалите предвидени в закона условия. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при решаване на настоящия спор по предявения иск съдът следва да провери освен това дали оспорената клауза не попада в някой от примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на чл.143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии, дадени в цитираната норма. Разпоредбата на чл. 11.1.3, от договора за банков кредит налага извода, че не е уговорена възможност дължимата от кредитополучателя лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на основния лихвен процент. След като страните са се съгласили, че размерът на лихвения процент, който кредитополучателите са се задължили да заплащат на банката, може да се променя едностранно при промяна на пазарните условия от ответника, за да е налице равнопоставеност, рискът от промяната в тях следва да се носи и от двете страни по търговската сделка. В договора следва да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не както е в случая те да се отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по силната икономически каквато е банката. Ето защо и липсата на възможност да бъде изменен лихвен процент в посока неговото намаляване, поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е договорена обратната възможност да променя лихвения процент като го увеличава, както е и в разглеждания казус. Освен това в отношенията му с банката, кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва това и се стига до приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания в случая са нарушени с включване на процесната клауза в договора, доколкото с нея се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси.
По изложените съображения се налага
изводът, че уговорките на чл. 11.1.3 от договор за банков кредит № *** от
26.04.2007г. не отговаря на изискванията за добрсъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и то във вреда на последния. Следователо тя покрива общите
критерии, дадени в нормата на чл.143 ЗЗП, което я прави неравноправна.
Освен това, налице са неравноправни клаузи и
по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази,
която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на услугата,
т.е. лихвата, която ищецът ще заплаща за срока до края на договора се завишава.
За него като потребител не е уговорена в договора нарочна възможност при такива
хипотези да се откаже от договора за кредит без санкция за това.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.146, ал.1 ЗЗП процесната договорна клауза е нищожна.
Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. По дело от изслушаната счетоводна експертиза изготвена
от в. л. Й.П., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно, пълно,
компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че за периода от 26.01.2017г.
до 30.04.2017г. ищецът е заплатил повече за възнаградителна лихва, а именно сумата
от 1943,71 лв., която сума представлява разликата между първоначалния /уговорения
в договора за кредит и приложения към него погасителен план/ и актуалния
погасителен план/ виж. л. 24 и сл. от делото/. Посочените суми са заплатени от
ищеца на основание чл. 11.1.3 от договора за кредит от 26.04.2007г., която
разпоредба както вече беше посочено е нищожна, т.е. същите са платени без
основание и подлежат на връщане.
Гореизложеното налага извода, че така
предявените искове за основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство - държавна такса в размер на
77,75 лева, депозит за вещо лице 140
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска
по чл. 7, ал. 1, т. 2 Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
ВАС възлиза на 366 лева, която сума ответникът ще следва да заплати лично на
пълномощника – адв. Е.И..
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. Света Неделя
№ 7, да заплати на М.А.В., ЕГН **********,*** и М.К.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1943,71лв. – платена без основание възнаградителна
лихва за периода от 27.01.2017г. до 16.05.2018г. по договор за банков кредит № ****
26.04.2007г., ведно със законна лихва върху посочената сума, начиная от
17.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 217,75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. Света Неделя
№ 7, да заплати на а. Е.Г.И. ***, възнаграждение за извършеното процесуално
представителство в размер на 366 лв., на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ